Характеристика на Варненска област
Област Варна е разположена в североизточната част на Република България
с площ 3 820 км2, което представлява 3,44 % от територията на страната.
Състои се от 12 общини със 158 населени места и население 445 200 жители
/представляващо 5,4% от населението на страната /.
Населението е съсредоточено в гр. Варна - 346 000 жители, което представлява
70% от общото население на областта. Областта разполага с висок природен,
икономически и човешки ресурс, благоприятен био-климатичен потенциал,
Черноморско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи и мрежа от
защитени територии. Варненска област е сравнително бедна на подземни богатства
/ изключение правят находищата на каменна сол и природен газ в шелфа /
и богата на подземни геотермални води с висок енергиен потенциал и възможности
за балнеолечение.
Географското положение, изградената инфраструктура, био-климатичният потенциал,
Черноморското крайбрежие и икономическите и човешки ресурси предопределят
възможностите за просперитет в развитието на региона като цяло.
Базова инфраструктура
Най-важните фактори определящи гео-стратегическото положение на региона
са:
Пристанище Варна;
Международно летище Варна,
Tранспортната и телекомуникационната мрежа.
Пристанище Варна се свързва директно с Русия, Грузия и Украйна с фериботна
и Ро-ро връзка, а чрез Ж.П.линията Русе-Варна с Трансевропейски коридор
“Рейн-Майн-Дунав” с Централна и Западна Европа. За Пристанище Варна е изготвен
Генерален план, даващ възможност за инвестиране в строителството на контейнерен,
Ро-ро и зърнен терминали. В процес на изграждане са терминали за течни-химически
товари и терминал за клинкер и цимент. Търговията и пристанищните
дейности са експортно ориентирани предимно към страните от ОНД, Средния
Изток и Южна Африка.
Международно летище Варна обслужва почти изцяло туристическия пътникопоток,
осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Наложително е изработването
на МАСТЕРПЛАН , който да дефинира разширението на инфраструктурата
му и изпълнението на международните норми за безопастност на полетите.
Телекомуникационна мрежа. Гъстотата на телефонните постове е 472/1000 жители,
което поставя региона във водеща позиция във възможността за развитие
на върхови технологии. Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна
мрежа е три пъти повече от средната за страната. Варна е
основен телекомуникационен терминал на оптични трансгранични кабелни
магистрали “КАФОС” свързващи България с Турция, Румъния и Украйна
и свързва България с Европейските страни от BSFOCS, реализацията на този
проект , свързващ в оптична мрежа Варна, Одеса, и Новоросийск, създаде възможност
за интегриране на телекомуникационните структури на страните от Средния
Изток, Азия, Западна Европа и Америка.
Икономика
Икономиката на Варненския регион е добре представена на национално ниво
чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ 5,4% от националния.
Коефициентът на икономическа активност е над средния за страната /46,68%/.
Областта е водеща по скорост на адаптиране към новите икономически условия
след София - град, Бургаска и Пловдивска области. Делът на частния сектор
в икономиката е над 50% , като най значителен е делът на преработващата
промишленост.
Областта се нарежда на трето място в страната по показателя “вложени чуждестранни
инвестиции по области на глава от населението”. Икономическият профил на
Варненска област се характеризира със следните дялови пропорции: промишленост
40%; транспорт 25%; туризъм 10%; търговия 15% и строителство 10%.
Основните сектори характеризиращи структурата на икономиката са: пристанищни
дейности, корабоплаване, кораборемонт, туризъм, химическа индустрия, машиностроене,
текстилна индустрия, хранително-вкусова промишленост, мебелно производство,
строителство и селско стопанство.
Икономическите дейности са съсредоточени в района Варна :
Девня и са с относителен дял над 85 % от общия за областта.
Съсредоточени са големи химически производства, корабостроене, корабно
оборудване, производства на : дизелови двигатели, медицинско и домакинско
оборудване, текстил, предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Сред
най-големите водещи в региона компании е БМФ - разполага с танкери, контейнеровози,
кораби за масови и генерални товари,
фериботи с общ тонаж 1 810 000 DWT.Осигурява 30% от приходите на региона.
Това е най-голямата Българска морска компания и Национален превозвач. Реализира
20% от вноса и износа на България. Обслужва линии и дестинации в Цял Свят.
Варненска корабостроителница през своята своята 90 годишна история е построила
повече от 800 кораба за корабособственици от 26 страни. Кораборемонтния
завод “Одесос” е най-големия и най-добре оборудвания завод в България, извършващ
сухо докуване на кораби до 35 000 DWT и плаващ доков ремонт на кораби до
150 000 DWT.
Международен туризъм / респективно изградените пет курортни
комплекса с над 35 000 легла / е обусловено от: комфортните климатични
условия; наличието на плажове с обща дължина над 17км; морска вода с добри
рекреационни характеристики отговарящи на Европейските норми; крайбрежни
гори; богата мрежа от защитени територии; изградени четири яхтени пристанища
и добре развита инфраструктура по крайбрежието. Съществуващите термоминерални
ресурси, лечебната кал, развитата мрежа за медицинско обслужване,
съвременната материална база създават възможности за развитие на целогодишен
поливалентен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен,
екологичен и селски туризъм.
Малките и средни предприятия са предимно в сферата на услугите и тяхната
роля в икономиката нараства. Преобладаваща част от регистрираните стопански
субекти са реално функциониращи ~ 90% от всички. Общ брой 14 600.
Земеделие
Благоприятните почвено-климатични условия са причина за развито земеделие
като превес имат зърнените и фуражни култури, трайните насаждения, лозовите
масиви, отглеждани върху 220 045 ха. Чрез преструктуриране на дейностите
и интензивно развитие на земеделието и животновъдството селското стопанство
е възможно да повиши значително делът си в социално икономическото
развитие на областта и икономически да стабилизира периферните малки общини.
Приоритетите са свързани с възстановяване на лозови масиви /20 000дка/
, създаване на трайни насаждения /20 000дка/, рехабилитация на напоителните
системи, изграждане на малки зърнобази, реконструкция на животновъдни
ферми, изграждане на борси и тържища и “Агробизнес-център” .
Заетост, безработица, демография, образование
Нивото на безработицата сред градското население е сравнително ниско
16.6%, но наред с това нивото на безработица в редица общини като Аврен,
Суворово, Долни чифлик е от порядъка на 30% до 40%. Средната работна
заплата е също силно диференцирана. Най-високи са доходите в отраслите
занимаващи се с производство и разпределение на енергия, газ, вода и съобщенията.
Налице е трайна тенденция за намаляване на населението в трудоспособна
възраст с около 21% през последните 10 години. Населението на областта
е съсредоточено в градовете / 79%/ , като във Варна живеят 68,5% от населението
в областта. Образователното ниво на населението е сравнително високо
- 49% са със средно и висше образование, а вишистите са 43 900 , като
~ 93% от тях са съсредоточени във Варна.
Наука и образование
В град Варна е съсредоточена мрежа от образователни и научни центрове
с национална значимост осигуряващи областта и района Варна - Девня с научен
потенциал , важен фактор за социално-икономическото и културно развитие.Тук
са създадени пет университета и морска академия и шест колежа със
различна профилираност и съвременна материално-техническа база. В тях
се обучават 30 600 студенти и работят над 2500 научни кадри. С научно-изследователската
дейност се занимават 6 института: по рибни ресурси, по морски
изследвания и океанология, по Хидро и Аеродинамика , за воден транспорт,
по корабостроене и по металознание, които успешно си партнират с висшите
училища и стопанските субекти. Това е добра основа за реализация
на високо-технологичен парк и интегрирането му с активните икономически
дейности.
Култура
Варна е един от най- значимите културни центрове в страната с провеждащите
се в него шест национални фестивала, фестивален и конгресен център, 4
театъра, осем музея, художествени галерии, библиотеки, читалищна мрежа.
Техническа инфраструктура.
Варненска област разполага с достатъчен наличен воден ресурс за водоснабдяване
на населените места, но поради недостатъчна изграденост водоснабдителните
мрежи, част от населени места и някои курортни зони са с режимно водоподаване
през летните месеци и при периодичните засушавания. Значително амортизирани
са голяма част от вътрешно селищните мрежи, поради което загубите на питейна
вода варират от 20-50%. С изградени канализационни мрежи са 67,5% от населените
места /с население над 10 000 жители/, като да градовете Варна и Девня
този процент е над 90% , а в останалите градове изградеността на мрежата
е 30-60%. В недостатъчна степен са изградени колекторите за отвеждане
на отпадъчните води към ГПСОВ, като особено важни за чистотата на морските
води и езерата и развитието на туризма са тези обслужващи туристическите
комплекси и големите населени места. Приоритетното изграждане на колектор
”Св.Св.Константин и Елена”- Варна е свързано с елиминирането на три неефективни
ПСОВ с механично пречистване , а помпена станция с тласкател “Акациите”
премахва замърсяване от преливане на отпадни води в зоните на водоползване
на град Варна. Около 92% от отпадъчните канализационни води в областта
се третират от локални и селищни ПСОВ / ~79% от тях в станции с биологично
пречистване, а останалите в остарели, морално остарели с механично пречистване/
. Необходимо е изграждането на нови ПСОВ в кв. Аспарухово - Варна и Провадия
, а претоварени или с остарели елементи на технологичната схема нуждаещи
се от реконструкция са станциите с биологични стъпала - ГПСОВ Варна ,
ПСОВ Девня, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ Белослав.
Варненска област е с добре развита електроснабдителна мрежа високо напрежение,
осигуряваща възможностите за обслужване на всички населени места в достатъчна
степен. Проблем е недостатъчната изграденост на ел.подстанции и мрежи
ниско напрежение в райони на разрастване на селищните системи, курортните
комплекси и промишлените зони. Остарелите мрежи и респективно ниската
им надежност в някои райони оказват негативно влияние на снабдяването
на консуматори в рамките на нормативните параметри.
Използваната понастоящем технология за обезвреждане на ТБО от общините
на територията на Варненска област е депонирането. Броят на депата за
отпадъците е 12 бр. , като от тях контролираните депа са 3. В тях се натрупват
~ 99% от събраните отпадъци. Всички депа на територията на Варненска област
не отговарят на изискванията на нормативното законодателство. Болнични,
летищни, морски отпадъци се третират в инсинератори, някои от които
неотговарящи на екологичните стандарти. Липсват депа с достатъчен капацитет
за драгажни маси и строителни отпадъци.
Околна среда
Варненска област се характеризира със запазен природен потенциал , като
параметрите на околната среда в почти цялата територия са значително под
Европейските и Български норми. Изключение прави региона Варна- Девня
, характеризиран като “гореща точка”, където са концентрирани източници
на атмосферно замърсяване и на замърсяване на Белославско и Варненско
езера. Черноморското крайбрежие и курортните зони са с параметри отговарящи
на изискванията за туризъм и рекреация , в т.ч. отговарят на изискванията
на ЕО. Черно море в зоните на водоползване отговаря на изискванията на
Директива 76/160 на ЕС и на националните изисквания в 92% от провеждания
мониторинг. Замърсяване над нормите по някои показатели е регистрирано
в долните течения на поречията Провадийска-Девненска и Камчия. В
областта съществува широка мрежа от защитени територии - природни забележителности,
резервати и поддържани резервати, защитени местности, имащи отношение
предимно към запазване на биоразнообразието и природни феномени. С Рамсарска
и международна защита са защитени зони и резервати с обща площ над 530
хектара.
|