Характеристика на Варненска област


Област Варна е разположена в североизточната част на Република България с площ 3 820 км2, което представлява 3,44 % от територията на страната. 
Състои се от 12 общини със 158 населени места и население 445 200 жители /представляващо 5,4% от населението на страната /. 
Населението е съсредоточено в гр. Варна - 346 000 жители, което представлява 70% от общото население на областта. Областта разполага с висок природен, икономически и човешки ресурс, благоприятен био-климатичен потенциал, Черноморско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи и мрежа от защитени територии. Варненска област е сравнително бедна на подземни богатства / изключение правят находищата на каменна сол и природен газ в шелфа / и богата на подземни геотермални води с висок енергиен потенциал и възможности за балнеолечение.
Географското положение, изградената инфраструктура, био-климатичният потенциал, Черноморското крайбрежие и икономическите и човешки ресурси  предопределят възможностите за просперитет в развитието на региона като цяло. 

Базова инфраструктура 
Най-важните фактори определящи гео-стратегическото положение на региона са:

Пристанище Варна; 
Международно летище Варна,
Tранспортната  и телекомуникационната мрежа. 
Пристанище Варна се свързва директно с Русия, Грузия и Украйна с фериботна и Ро-ро връзка, а чрез Ж.П.линията Русе-Варна с Трансевропейски коридор “Рейн-Майн-Дунав” с Централна и Западна Европа. За Пристанище Варна е изготвен Генерален план, даващ възможност за инвестиране в строителството на контейнерен, Ро-ро и зърнен терминали. В процес на изграждане са терминали за течни-химически товари и терминал за клинкер и цимент.  Търговията и пристанищните дейности са експортно ориентирани предимно към страните от ОНД, Средния Изток и Южна Африка.
Международно летище Варна обслужва почти изцяло туристическия пътникопоток, осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Наложително е изработването на  МАСТЕРПЛАН  , който да дефинира разширението на инфраструктурата му и изпълнението на международните норми за безопастност на полетите. 
Телекомуникационна мрежа. Гъстотата на телефонните постове е 472/1000 жители, което поставя региона  във водеща позиция във възможността за развитие на върхови технологии. Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна мрежа е  три пъти повече от  средната за страната. Варна е  основен телекомуникационен  терминал на оптични трансгранични кабелни магистрали  “КАФОС” свързващи България с Турция, Румъния и Украйна и свързва България с Европейските страни от BSFOCS, реализацията на този проект , свързващ в оптична мрежа Варна, Одеса, и Новоросийск, създаде възможност за интегриране на телекомуникационните структури на страните от Средния Изток, Азия, Западна Европа и Америка.
Икономика
Икономиката на Варненския регион е добре представена на национално ниво чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ  5,4% от националния. Коефициентът на икономическа активност е над средния за страната /46,68%/. Областта е водеща по скорост на адаптиране към новите икономически условия след София - град, Бургаска и Пловдивска области. Делът на частния сектор в икономиката е над 50% , като най значителен е делът на преработващата промишленост. 
Областта се нарежда на трето място в страната по показателя “вложени чуждестранни инвестиции по области на глава от населението”. Икономическият профил на Варненска област се характеризира със следните дялови пропорции: промишленост 40%; транспорт 25%; туризъм 10%; търговия 15% и строителство 10%.  Основните сектори характеризиращи структурата на икономиката са: пристанищни дейности, корабоплаване, кораборемонт, туризъм, химическа индустрия, машиностроене, текстилна индустрия, хранително-вкусова промишленост, мебелно производство, строителство и селско стопанство.
Икономическите  дейности са съсредоточени в района Варна :
Девня и са  с относителен дял над  85 % от общия за областта. Съсредоточени са  големи химически производства, корабостроене, корабно оборудване, производства на : дизелови двигатели, медицинско и домакинско оборудване, текстил, предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Сред най-големите водещи в региона компании е БМФ - разполага с танкери, контейнеровози,  кораби  за  масови  и  генерални  товари,   фериботи с общ тонаж 1 810 000 DWT.Осигурява 30% от приходите на региона. Това е най-голямата Българска морска компания и Национален превозвач. Реализира 20% от вноса и износа на България. Обслужва линии и дестинации в Цял Свят. Варненска корабостроителница през своята своята 90 годишна история е построила повече от 800 кораба за корабособственици от 26 страни. Кораборемонтния завод “Одесос” е най-големия и най-добре оборудвания завод в България, извършващ сухо докуване на кораби до 35 000 DWT и плаващ доков ремонт на кораби до 150 000 DWT.

Международен туризъм  / респективно изградените пет курортни комплекса с над 35 000 легла / е обусловено от: комфортните климатични условия; наличието на плажове с обща дължина над 17км; морска вода с добри рекреационни характеристики отговарящи на Европейските норми; крайбрежни гори; богата мрежа от защитени територии; изградени четири яхтени пристанища и добре развита инфраструктура по крайбрежието. Съществуващите термоминерални ресурси, лечебната кал, развитата мрежа за медицинско обслужване,  съвременната материална база създават възможности за развитие на целогодишен поливалентен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен, екологичен и селски туризъм. 
Малките и средни предприятия са предимно в сферата на услугите и тяхната роля в икономиката нараства. Преобладаваща част от регистрираните стопански субекти са реално функциониращи ~ 90% от всички.  Общ брой 14 600.

Земеделие
Благоприятните почвено-климатични условия са причина за развито земеделие като превес имат зърнените и фуражни култури, трайните насаждения, лозовите масиви, отглеждани върху 220 045 ха. Чрез преструктуриране на дейностите  и интензивно развитие на земеделието и животновъдството селското стопанство е възможно  да повиши значително делът си в социално икономическото развитие на областта и икономически да стабилизира периферните малки общини. Приоритетите са свързани с възстановяване на лозови масиви /20 000дка/ , създаване на трайни насаждения /20 000дка/, рехабилитация на напоителните системи, изграждане на малки зърнобази, реконструкция на животновъдни ферми, изграждане на борси и тържища и “Агробизнес-център” .

Заетост, безработица, демография, образование 
Нивото на безработицата сред градското население е сравнително ниско  16.6%, но наред с това нивото на безработица в редица общини като Аврен, Суворово, Долни чифлик  е от порядъка на 30% до 40%. Средната работна заплата е също силно диференцирана. Най-високи са доходите в отраслите занимаващи се с производство и разпределение на енергия, газ, вода и съобщенията. Налице е трайна тенденция за намаляване на населението в трудоспособна възраст с около 21% през последните 10 години. Населението на областта е съсредоточено в градовете / 79%/ , като във Варна живеят 68,5% от населението в областта. Образователното ниво на населението е сравнително  високо - 49% са със средно и висше образование, а вишистите са 43 900 , като ~ 93% от тях са съсредоточени във Варна. 

Наука и  образование 
В град Варна е съсредоточена мрежа от образователни и научни центрове с национална значимост осигуряващи областта и района Варна - Девня с научен потенциал , важен фактор за социално-икономическото и културно развитие.Тук са създадени  пет университета и морска академия и шест колежа със различна профилираност и съвременна материално-техническа база. В тях се обучават 30 600 студенти и работят над 2500 научни кадри. С научно-изследователската дейност се занимават 6 института:  по рибни ресурси,  по морски изследвания и океанология, по Хидро и Аеродинамика , за воден транспорт, по корабостроене и по металознание, които успешно си партнират с висшите училища и стопанските субекти.  Това е добра основа за реализация на високо-технологичен парк и интегрирането му с активните икономически дейности.

Култура 
Варна е един от най- значимите културни центрове в страната с провеждащите се в него шест национални фестивала, фестивален и конгресен център, 4 театъра, осем музея, художествени галерии, библиотеки, читалищна мрежа. 

Техническа инфраструктура.
Варненска област разполага с достатъчен наличен воден ресурс за водоснабдяване на населените места, но поради недостатъчна изграденост водоснабдителните мрежи, част от населени места и някои курортни зони са с режимно водоподаване през летните месеци и при периодичните засушавания.  Значително амортизирани са голяма част от вътрешно селищните мрежи, поради което загубите на питейна вода варират от 20-50%. С изградени канализационни мрежи са 67,5% от населените места /с население над 10 000 жители/, като да градовете Варна и Девня този процент е над 90% , а в останалите градове изградеността на мрежата е 30-60%. В недостатъчна степен са изградени колекторите за отвеждане на отпадъчните води към ГПСОВ, като особено важни за чистотата на морските води и езерата и развитието на туризма са тези обслужващи туристическите комплекси и големите населени места. Приоритетното изграждане на колектор ”Св.Св.Константин и Елена”- Варна е свързано с елиминирането на три неефективни ПСОВ с механично пречистване , а помпена станция с тласкател “Акациите” премахва замърсяване от преливане на отпадни води в зоните на водоползване на град Варна. Около 92% от отпадъчните канализационни води  в областта се третират от локални и селищни ПСОВ / ~79% от тях в станции с биологично пречистване, а останалите в остарели, морално остарели с механично пречистване/ . Необходимо е изграждането на нови ПСОВ в кв. Аспарухово - Варна и Провадия , а претоварени или с остарели елементи на технологичната схема нуждаещи се от реконструкция са станциите с биологични стъпала - ГПСОВ Варна , ПСОВ Девня, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ Белослав. 

Варненска област е с добре развита електроснабдителна мрежа високо напрежение, осигуряваща възможностите за обслужване на всички населени места в достатъчна степен. Проблем е недостатъчната изграденост на ел.подстанции и мрежи ниско напрежение в райони на разрастване на селищните системи, курортните комплекси и промишлените зони. Остарелите мрежи и респективно ниската им надежност в някои райони оказват негативно влияние на снабдяването на консуматори в рамките на нормативните параметри.

Използваната понастоящем технология за обезвреждане на ТБО от общините на територията на Варненска област е депонирането. Броят на депата за отпадъците е 12 бр. , като от тях контролираните депа са 3. В тях се натрупват ~ 99% от събраните отпадъци. Всички депа на територията на Варненска област не отговарят на изискванията на нормативното законодателство. Болнични, летищни, морски отпадъци се третират в  инсинератори, някои от които неотговарящи на екологичните стандарти. Липсват депа с достатъчен капацитет за  драгажни маси и строителни отпадъци. 

Околна среда
Варненска област се характеризира със запазен природен потенциал , като параметрите на околната среда в почти цялата територия са значително под Европейските и Български норми. Изключение прави региона Варна- Девня , характеризиран като “гореща точка”, където са концентрирани източници на атмосферно замърсяване и на замърсяване на Белославско и Варненско езера. Черноморското крайбрежие и курортните зони са с параметри отговарящи на изискванията за туризъм и рекреация , в т.ч. отговарят на изискванията на ЕО. Черно море в зоните на водоползване отговаря на изискванията на Директива 76/160 на ЕС и на националните изисквания в 92% от провеждания мониторинг. Замърсяване над нормите по някои показатели е регистрирано в долните течения на поречията  Провадийска-Девненска и Камчия. В областта съществува широка мрежа от защитени територии - природни забележителности, резервати и поддържани резервати, защитени местности, имащи отношение предимно към запазване на биоразнообразието и природни феномени. С Рамсарска и международна защита са защитени зони и резервати с обща площ над 530 хектара.