Честване
на
115 години
от
Обединението на България
|
СЪЕДИНЕНИЕТО
"ДА ПОДКРЕПИМ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ТОВА
НАРОДНО ДЕЛО!"
|
С тези думи княз Александър I се обръща към
варненци излизайки от
телеграфо-пощенската станция, където получава
потвърждение за Съединението.
Всъщност може да се каже, че Съединението
започва от Пловдив и Варна, защото тук
княз Александър I получава новината. Той пристига
в Сандрово на 31 август след
приключването на маневрите в Шумен. Телеграмата
на временното правителство е
изпратена в 700 часа на 6 септември, а князът
се запознава с пристигналата
кореспонденция няколко часа по-късно. |
Около 13
часа варненци забелязват, че откъм лозята по шосето Сандрово-Варна се
задава
княз Александър I във файтон, който бързо се движи към града. Пред и след
файтона
препускат гвардейците от личната му охрана. Княз Александър I влиза в
града
по онази улица, която по-късно ще именуват "6 септември". Кортежът завива
край старата
турска казарма и се отправя направо към телеграфо-пощенската станция.
Тя се
помещава тогава на втория етаж в сградата на градския съвет до неговата
заседателна
зала. Телеграфо-пощенската станция е с отделен вход откъм градската
градина,
която бързо се изпълва с народ. Неочакваното появяване на княза силно
впечатлява
варненските граждани. Препускането на файтона, както и особено
съсредоточеният,
сериозен и загрижено-възбуден поглед на княза всяват тревога и
разпалват
любопитството на гражданите. За кратко време целият площад пред
станцията
се изпълва с народ. Правят се предположения за необичайното поведение
на монарха
и неговото продължително бавене в телеграфната станция. Самият факт,
че князът
отива именно в телеграфната станция, е достатъчен, за да възбуди нещо
повече
от любопитство сред гражданите. С всяка измината минута напрежението от
неизвестността
нараства, а на настойчивите въпроси гвардейците не знаят какво да
отговарят.
Около
16 часа вече се пръска мълвата, че е провъзгласено Съединението на Южна
със Северна
България. Слухът става все по-упорит и по-упорит и скоро се разнася из
целия
град. Първите коментари са за евентуална война с Турция и за отношението
на
великите
сили и най-вече на Освободителката към Съединението. Зашеметяващата
новина
стига и до митрополит Симеон. "Беше часът около четири подир пладне,
пише дядо
Симеон на Евлогий Георгиев, когато дойде иконом Енчо, и ми каза, че
съединението
на Южна България със Северна било провъзгласено в Пловдив, че
Румелийското
правителство било свалено, а българския княз признат за княз и на
Южна България,
и че князът бил на телеграфната станция, отдето правел
разпореждания,
и че за днес щял да тръгне от тук." Отначало митрополит Симеон не
може да
повярва и дори се скарва на иконома, защото с такива неща не бива да се
шегува.
"Разтреперан
от душевно вълнение, разказва дядо Симеон, отидох на телеграфната
станция,
пред която стояха около двеста души народ, и с любопитство гледаха на
телеграфната
станция. Качих се на станцията и влязох в стаята на началника на
станцията,
дето подир малко дойде Тъпчилещов, който ми каза на късо няколко
известия
по този толкоз важен акт."
ВАРНА
В БЪЛГАРСКАТА КРИЗА 6.IХ.1885 - 9.VIII.1886/Извадка от книгата на
д-р. Б.Денчев |
Georgi Genchev 2000
/ ©
|