Честване 
на
115 години
от 
Обединението на България
 
 СЪЕДИНЕНИЕТО
"ДА ПОДКРЕПИМ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ТОВА НАРОДНО ДЕЛО!"
С тези думи княз Александър I се обръща към варненци излизайки от
телеграфо-пощенската станция, където получава потвърждение за Съединението.
Всъщност може да се каже, че Съединението започва от Пловдив и Варна, защото тук
княз Александър I получава новината. Той пристига в Сандрово на 31 август след
приключването на маневрите в Шумен. Телеграмата на временното правителство е
изпратена в 700 часа на 6 септември, а князът се запознава с пристигналата
кореспонденция няколко часа по-късно.

           Около 13 часа варненци забелязват, че откъм лозята по шосето Сандрово-Варна се
           задава княз Александър I във файтон, който бързо се движи към града. Пред и след
           файтона препускат гвардейците от личната му охрана. Княз Александър I влиза в
           града по онази улица, която по-късно ще именуват "6 септември". Кортежът завива
           край старата турска казарма и се отправя направо към телеграфо-пощенската станция.
           Тя се помещава тогава на втория етаж в сградата на градския съвет до неговата
           заседателна зала. Телеграфо-пощенската станция е с отделен вход откъм градската
           градина, която бързо се изпълва с народ. Неочакваното появяване на княза силно
           впечатлява варненските граждани. Препускането на файтона, както и особено
           съсредоточеният, сериозен и загрижено-възбуден поглед на княза всяват тревога и
           разпалват любопитството на гражданите. За кратко време целият площад пред
           станцията се изпълва с народ. Правят се предположения за необичайното поведение
           на монарха и неговото продължително бавене в телеграфната станция. Самият факт,
           че князът отива именно в телеграфната станция, е достатъчен, за да възбуди нещо
           повече от любопитство сред гражданите. С всяка измината минута напрежението от
           неизвестността нараства, а на настойчивите въпроси гвардейците не знаят какво да
           отговарят. 
           

           Около 16 часа вече се пръска мълвата, че е провъзгласено Съединението на Южна
           със Северна България. Слухът става все по-упорит и по-упорит и скоро се разнася из
           целия град. Първите коментари са за евентуална война с Турция и за отношението на
           великите сили и най-вече на Освободителката към Съединението. Зашеметяващата
           новина стига и до митрополит Симеон. "Беше часът около четири подир пладне,
           пише дядо Симеон на Евлогий Георгиев, когато дойде иконом Енчо, и ми каза, че
           съединението на Южна България със Северна било провъзгласено в Пловдив, че
           Румелийското правителство било свалено, а българския княз признат за княз и на
           Южна България, и че князът бил на телеграфната станция, отдето правел
           разпореждания, и че за днес щял да тръгне от тук." Отначало митрополит Симеон не
           може да повярва и дори се скарва на иконома, защото с такива неща не бива да се
           шегува. 
           "Разтреперан от душевно вълнение, разказва дядо Симеон, отидох на телеграфната
           станция, пред която стояха около двеста души народ, и с любопитство гледаха на
           телеграфната станция. Качих се на станцията и влязох в стаята на началника на
           станцията, дето подир малко дойде Тъпчилещов, който ми каза на късо няколко
           известия по този толкоз важен акт." 
                                                              ВАРНА В БЪЛГАРСКАТА КРИЗА 6.IХ.1885 - 9.VIII.1886/Извадка от книгата на  д-р. Б.Денчев
Georgi Genchev  2000 / ©