Е в к с и н о г р а д

Много политически бури са минали скрито от очите ни, но сега ще разкажем за слънчевите му часове както ги отбоброява слънчевия часовник подарен от Фердинанд.
Нека другите да разказват за морските бури и проливни дъждове, аз ще отброявам само твоине слънчеви часове.
Дворецът Евксиноград - извития като лък залив с каменен кей и фар протегнал лъчи към морето, прозрачно море където на дъното по пясъка между валните ясно се познават движенията на големите риби и раци пише Иречек. Княз Александър обичаше да живее във Варна.
Може би тук във Варна на 24 .6 .1879 г. стъпва за пръв път на българска земя като княз посрещнат с обичта и ликуването на българите той решава в трудната за него 1881 г. да посети града по покана на кмета М. Колони.. За резиденция на княза за най- подходящо той намерил манастирът "Св. Димитър", платил 50 наполеона лични средства наем и обзавел манастира със собствените си мебели докарани от къщата му в Букурещ.
На 16 март 1882 г. Александър Батенберг получава като подарък манастира и всички имоти около него за построяването на летен дворец. Виенския архитект Румелмайер започва строежа на двореца, наречен в 1885 г. Сандрово от италианското Сандро- Александро.
Тук Батемберг издава указа за съединението, след неговата абдикация държавата откупва двореца на 6 септември 1886. Сандрово е завършен през времето на княз Фердинанд от швейцарския архитект Майер с участието на арх. Лазаров. От това време са основната сграда, часовниковата кула, оранжерията, пристанището.
Сградите на манастира са преустроени и сега там се намира малка резиденция под името "Тунела".

ПАРК, "ЕВКСИНОГРАД" 
 

 Паркът около двореца "Евксиноград" е разположен на осем километра от гр.Варна, на самия морски бряг, на половината път от Варна до "Златни пясъци". На изток граничи с курорта  "Св.Константин и Елена". 
Паркът е построен на пусто и каменливо някога място, кьдето само на отделни участьци е имало местна растителност. Брегът е представал голи скали и сипеи. 
Недалеч oт река Кестричка бара, минаваща през парка, се намират  приземните пристройки на малкия манастир "Св.Димитър" построен в 1821 г. Тук и около рекичката са растели някои местни дървесни видовв. На 27.7.1893 г. бившият български цар Фердинанд издал указ за преименуванeто на тази местността в "Евксиноград", което произлиза от гръцкото название на Черно море. През средата на парка тече малката рекичка Кестричка бара, бреговете на която са укрепвани и е направена корекция на дерето след наводивняето през 1951 г.
Историческото раэвитие на парка може да се проследи в няколко етапа.

Първият етап започва с поставяне основите на парка и продъжава до 1914 г. Тогава се строи дворецът и се завьршват първите  засаждания с растителност.
Построяването на двореца започва още в 1881 г. по времето на княэ Александър Батенберг (оттам и старото  име "Сандрово"), по проект на немския архитект Лерс. Строителството на парка започва малко по-кьсно, в 1888 г. Проектът е бил изготвен от френския дендролог Ноймайер. След това до края на  първия етап работят Моризе до 1903 г., Антон Краус и Йозвф Крехан до 1914г. Дейно участие взема и българинът Димитьр Гворгиев .
В началото се строи партерната част на парка, а после и мрежата от алеи в останалата част.
Първият декоративен материал е доставен от Южна Франция през 1880-1912 г. Тогава стават и първите засаждания. По най-оголените и каменисти места след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р.Камчия. През този втап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажденията през 1900-1910 г. През това време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени кедри и либоцедруси (около оранжериите на дворвца и в парка). След това окло дворвца са засадени различни видове ели и бор.
Вторият втап продълкава от 1914 до 1930 г. 
Полагали са грижи за съществуващите масиви и групи от растителност. По това време е засадена секвоята. Попълнени били няколно групи с ели и кедри и заменени пострадали от студовете дървета, кедрки и капариси) през суровата зима на 1929 г., когато замръзва и морето.
Отговоркик на парка преэ този етап е Димитър Шипаров, който преди това бил на специализация във Франция. През треия етап, който започва от 1930 и продължава до 1944 г се правят значитеини засаждения.