Годините 1860-1865 съвпадат с бурното развитие на националното и духовното възраждане на българите в града. По  това време възниква първата българска община, училище, църква и първата банка, а малко по-късно и първото читалище. Гърците, които дотогава се чувствували пълновластни господари на града, правят всичко эа да подавят самочуствието на бьлгарите. Турците от своя страна провеждат своята традиционна политика, като угаждат и на едните, и на другите. С това може да се обясни забележката "благоснлонно отнасящия се към българите Саид паша". Това потвърждава мнението, че българите, чувствувайки се вече стопани на града, действително са инициатори на това обществено начинание.

Градината се създава край морския бряг за почивка на гражданите. Отначало това е зеленчукова и паркова градина с овощни дръвчета на мястото между сегашния ресторант 'Морско казино" и обсерваторията. След няколко години площта се увеличава, засаждат се нови овощни дръвчета, липи и диви кестени. Построява се така наречения "Саллаш" (кафене-бюфет) на колове, покрит със слама.

Сведение за тази градина ни дава през 1880 г. проф.Цани Календжиев в спомените си, отпечатани в юбилейния сборник, иададен по случай 50-годишнината на Варненската мъжка гимнааия. В тях той пише: "В тогавашната морска градина свиреха чешки арфонистки. Тя представляваше малко пространство с трънлив плет. В тая градина се продаваши бира на руските офицери, които бяха постоянни посетители."
 

Сведение от 1888 г. дава и Александър Дякович , бивш съдия и адвокат) в статията "Недавното минало на Варна", печатана във "Варненски вестник на вестниците" от 1846 г. Той пише: "Цялата градина тогава се състоеше от сбутана в един кът, без план насадена, с малка барака (на мястото на стария бюфет), служеща за бюфет и пред него насаден чемшир, по средата шадраванче, бликащо из купчина сталактити. По пътеката около шадраванчето имаше малки масички и сламени столчета, гдето мъже и жени идваха и дишаха чист морски въздух". Така от 1862 до 1888 г. е бил създаден първият кът от днелната красива Приморска градна.
Преди Освобождението мястото, кьдето е днес Градската градина, е било оградено според едни с трънлив плет, а според други с каменен зид. Вътре в ограденото имало някоико стари кавакови  дървета, висока дървена пожарникарска кула и две чешми. Едната чешма пред сегашния народен театър, била най-хубава от всички чешии в града. Наричали я "Сулжан Махмуд чешмеси", постровна през 1834 г. от бял мрамор с виоочина осем метра, с позлатев надпис от 70 стиха възхваляващи султана и неговите велики дела. Демонтирана е през 1927 г. за да не пречи на новостроящия се театър. Другата чешма и кулата се намирали малко по на югозапад от градския часовник и са съборени около 1888-1890 г., при строежа на часовниковата кула и зала "Съединение". Някъде в този район е имало турски гробища, които след Освобождението са изоставени и затрупани. Дълго време това място остава известно под името "Долма бахча", което значи "Затрупана градина". От това може да се съди, че то се е иэполэвало за градина и преди Освобождението. От запазени документи се вижда, че през първото кметуване на Михаил Колони (1880-1885 г.) мястото е разчистено и благоустроено. Дейно участие в развитието и подреждането на градината взема поборникът-опълченец Отон Иванов, който по това време е околийски началник. Сьществува протокол на общинския съвет от 11.IV.1884 г., който гласи: "И двете градини служат, лятно време за разходка, но не са еднакви по пространство и местоположение. Понеже Приморската градина се посещава повече от хора първа класа, а Градската от всички граждани, цените на напитките в Приморскаиа градина да бъдат с 25% по-високи от тия в Градската градина". От тоаи докумвнт става ясно, че около 1880 г. Градската градина вече съществува. През 1890 г. оградата и е ремонтирана и засадена с "гъст жив плет".
Към 1895-1896 г. по искане от А.Новак там е построена първата малка оранжерия и парници. В дървен павилион всеки празник свирела духовата музика на 8-и пехотен полк. В центъра на градината през 190б г. тържествено е открит първият в страната след Освобождението" пеметкик на граф Н.П.Игнатиев. Решението за неговото построяване се взаема през 1902 г., при неговото гостуване в града.
Автор на паметника е скулпторът Жеко Спиридонов, който изработва бюста през 1904 г. в София.
Първиня избран кмет на Варна след Освобождението е Янко Славчев (22.11.1879 г.). По време на неговото кметуване не се съобщава нищо за озеленяването на града. По-късно, преэ първото кметуване на
Михаил Колони се проектира чрез заем да се построят хотел, градина и морски бани. Градският инженер е натоварен да изготви планове, но заемът не бива отпуснат.
При кметуването на Харалампи Ангелов и на Киро Меразчиев (2О.5.1885-16.4.1888 г.), от протокол на съвета на общината от 15.4.1885 г. се установява, че там (извън създадената вече градина) има засадени бостани и зарзаватчийски бахчи (зеленчукови градини), които са отдадени от общината под наем за времето от 5.5.188б г. до 1.4.1889 г. за 900 лв. В друго заседание от 15.2.1887 г. съветът решава свинската салхана (кланица), която се намира в дола (днешыия алпинеум), да се премести. Това решение в изпълнено много по-късно.
От 16.4.1888 до 15.10.1890 г. е първотото кметуване на Кръстю Мирски.
На 1.8.1888 год еодобрен планът за разширението , с което общата площ на градината става 26 хиляди квадратни метра. Още същата година са засадени 130 дръвчета.
На 21.2.1989 год. е решено да се построят първите морски бани върху железни траверси.
На 10.5.1890 год. е решено мястото между приморската градина и гробищата (сегашния пантеон и природонаучния музей) да се запази само за обучение на войници и разходки, като се забранява пасането на добитък.
Кметството натоварва френския инженер Х. Мартинис да направи общия план на градината. Планът бива разработен и приложен по-късно с малки корекции от Антон Новак. На 10.4.1892 г. в изслушан доклад от назначена комисия за подобряване на Приморската градина, според който трябвало да се събори съществуващия бюфет, като се построи нов (зад него) и да се заседят цветя. На 1 юни същата година за трети път е решено по спешност да се построи бюфет с чамови дъски по доброволно спазаряване, като необходим за препоръчване" (преуспяване) на града.
От изнесените данни се вижда, че почти всички кметове и общикски съвети в първите години след Освобождението, кой по малко, кой повече неотклонно настъпват върху терена на днешната първа част от Приморската градина, разширяват я и я изграждат с любов и усърдие, въпреки оскъдните по това време общински средства.
 

Особен тласък за разрастването на озеленяването и уреждането на Приморската градина настъпва след назначаването през март 1895 г. на Антон Новак за управител на градината. Неговият принос за разитието на зеленото строителство обхваща не само Варна, но и цялата страна.
Роден в село Винор - Чехословакия на 7.8.1860 г., Антон Новак завършва специално цветарско училище в Троя (квартал на Прага).
Специализира в много известните тогава паркове при дворците Шьонбург и Белведере във Виена. След отбиване на военната си служба постъпва като градинар-цветар при Земеделско-цветарската опитна станция в Троя, а от 1892 г. заема добра служба в Пилзен . По това време той води кореспонденция с братя Шкорпил. По препоръка на Карел Шкорпил, тогава гимназиален учител във Велико Търново, и на В.Стрибърни, учител в земеделскожо училище  в Садово, Антон Новак е поканен за градинар-декоратор при Великотърновската общика със задача да създаде общински градкни и разсадници за залесяване на стръмните и скалисти склонове около града вьв връзка със сватбата на цар Фердинанд, която щяла да се състои в старопрестолния град. 
Новак приема назначението и работи три години във В.Търново, където създава разсадник и реализира проектирания парк. През 1893 г. за успешно изпълнение на задачата е награден с "'Народен орден за гражданска заслуга" 4 степен. По това време братя Шкорпил са вече във Варна, където работят като учители в мъжката и девическата гимназия. По препоръка на Карел Шкорпил  Варненскажа община и по-специално кметът Янко Славчев предлага на Антон Новак да бъде назначен като градски градинар. Една година след поемането на длъжността цар Фердинанд иска назначаването на Новак за управител-градинар в двореца "Евксиноград". По този случай се е състояло и заседание на общинския съвет на 11.1Х.1896 г., в протокола на което е эаписано: "Кмета Янко Славчев, имайки предвид длъжносття си да паэи интересите на града, които му са не-малко скъпи и мили и да избегне отговорността пред варненци реши да настои най-настоятелно эа оставане на Новак като градски градинар". Искането на величеството е отклонено, както е отклонено по-нъсно и предложението на софийския градски общикски съвет. Делата на А.Новак оправдават застъпничеството и надеждите  на градската управа и на приятилите му. Още от първата година   той развива широка озеленителна дейност. С малки поправки започва да прилага плана, иэработен от от инж. Мартинис, за превръщане в парк на свободните  места зад дерето до гробищата, като най-настоятелно иска да се махне от дерето кланницата.
По крайбрежието и стръмните брегове (в сегашната първа част на градината) имало само тук-там върби и храсталак. През лятото целият бряг обраствал с тръни и бурени. Сметта от града  все още се изхвърляла по целия скат. В под-ножието му, по пясъка зеленеели замърсени локви застояла вода. 
В кратко време кланицата и сметището са преместени, брегът почистен и започнати първите работи по изравняването на бреговата ивица.
Следва огромната и трудна работа по набавянето на подходяща дървесна растителност. Заедно с работниците Антон Новак обикаля "Узун кум" -Златни пясъци"), местността "Хачуката", "Лонгоза", та чак Странджа планина. "По това време, пише той, нямаше на разположение нито общински, нито държавни и други разсадници". Набавянето на хилядите дръвчета от тия източници и засаждането им продълкава повече от 10-15 години. През този период от своята дейност във Варна  Антон Новак създава и първия разсадник от 2,5 декара за декоративни дръвчета в местността "Гюндюз чешма " Боровец").От 1895 г. до 27.И.1896 г. кмет на Варна за втори път е Янко Славчев. На 2.Х.1895 г. общинският сьвет, като взема првдвид, "че в частта на Приморската градина към "Ени-куле табия" (района на Аквариума) няма вода", че има "малко само дръвчета,  насадени, без да е обработвна звмята, е необходмо да се докара вода".
От 27.ХХ.1896 до 8.6.1899 г. кмет на града е Жеко Ив.Жеков.
На 7.3.1897 г. общинският съвет решава да се направи резервоар (шадраван) зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино").
На 25 септември същата година, разглеждайки състоянието на градината, се взема решение "Да се разработи още неразработената част ои градината оттатък дерето, като се продължи до гробищата." В заседание от 24.1.1898 г. е възложено на Анток Новак да изработи план за засаждане на "чуждоземни дръвчета", доставени от Цариград, ведно с "чимово семе". В друго заседание от 16.1.1899 г. Новак е натоварен да направи ситуационен план, по който да се разработи необработената още част от градинана. Според доклада на Новак по това решение било необходмо  да се оставят около 30 декара за парка и тук ще подреже, другаде ще окастжри дръвче или храст; никога не сядаше да почива кажо другите. Сутрин, когато отивахме на работа, той вече беше там и работеше, вечер го оставяхме да работи,"
Дръвче по дръвче са подбирани и вадени от горите около Варна и Странджа сегашните красиви гиганти в Приморскажа градина. Пренасяни са на гръб, с каруци и гемии, за да се засадят в парка. За голямо видово разнообразие по снова време не може да се говори.
Работи се с четири вида дървета: бряст, копривка, липа, конски  кестен и ясен. Вода за поливане на новопосадените дръвчета се првнася с бъчви от близки до градината чешми.
Поради честите политически промени в страната, а оттам и на кметовете на града средствата за озеленяване са отпускани колебливо, в зависимост от тяхното лично отношение към този въпрос. Необходиими са били много усилия, много труд и постоянство эа изграждането на втори голям и хубав парк за обществено ползване, по времето когато паркове и градини са засаждани само в дворците и замъците на владетелите.
Към 1912 г. Градската градина е вече напълно оформена на площ от тридесет декара.
От 1902 до 1912 г. са създадени и кварталните градинки на гаровия площад, катедралата, двеическата гимназия, мъжката гииназия и окръжната болница. Извършени са и първите засаждания на дръвчета по булевардите "Макскм Горки", "Димитър Благоев", "Георги Димитров", улиците "Македония" и "Бр.Миладинови". През 1906-1907 г. градският инженер Георги Бърнев израбожва проект за главната централна алея във втората част приморска-та градина, наречвна по-късно "Алея на Възраждането". Теренът на алеята е моделиран от А.Новак и неговият помощник Иван Стойчев, които засаждат два реда копривка от "Аладжа манастир и два реда брястове от Лонгоза. Тази алея оформя и допълва още тогава красивата панорама на бързо развиващия се черноморски,пристанищен и курортен град.
През 1907 г.  се заражда идеята  от група млади варненски граждани да бъдат издигнати паметници в града на нашите възрожденци и борците за национално освобождение. На 15 февруари 1908 г те създават комитет, който си поставя задача да изгради в Приморската градина "Алея на Възраждането", в която да се поставят двадесет и два паметника, от които двадесет на възрожденци и борци за свобода, един посветен на науката и един на свободата. На 22 февруари същата година уставът на комитета е утвърден със заповед № 505, след което влиза в сила.
С протоколно решенив № 4 от 1.4.1908 г. комитетът решава да се издигнат паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим 1, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. Съгласно чл.6 от устава на комитета първият паметник на Христо Ботев, е трябвало да се издигне само с лични средства, събрани от членовете-инициатори, на брой двадесет и един варненски граждани.
Паметникът на Христо Ботев, изработен от скулптора Жеко Спиридонов, е открит тържествено на 27.7.1911 г., деня на освобождението на град Варна от османско робство. На същата дата, една година по-късно, е открит паметникът на Васил Левски, изработен от същия скулптор. Комитетът си поставя за цел всяка година на  37 юли да се открива по един паметник, но балканската и Първа световна вовойна попречват за реализирането на това високо патриотично начинание.
 За повече информация обърнете се към Кристиана Димчева.