Всяка власт се нуждае от символи, превръщайки героите си в идоли .
Колкото времето отдалечава  съвременниците си от спорните събития през 1944 година,толкова поборниците на едната кауза натрапваха на останалите чужда им ритуалност, символика и естетика.
През 1990-91 година след фалита на "развития социализъм и какво ли още не", дойде реваншът.
По тъмни доби паметници и други символи на "падналия комунизъм" бяха демонтирани и пратени в депата на музея. Последва поредната смяна на имена на улици и т.н. Колко и кои участваха в тази ликвидация - не са предмет на тази страница. Може някой друг да се наеме с тази нелека задача.
 

Къде бяха героите на режима ? Отговорът е.......
- "Трудова Варна не забрави и редицата изтъкнати дейци и революционери от периода 1923-1944 г., като създаде паметникик-пантеон и много възпоменателни паметници на борците за свобода на скъпите за всеки българи образи. Паметниците са поставени всред зелени площи и се превърнаха в символи на признателност за варненските трудещи се.
Паметник на Христо Кабакчиев е поставен срещу едноименната улица, в тревно поле до аквариума;
На Благой Касабов в Градската градина, на Димитър Благоев в началото на едноименния булевард(сега Мария Луиза),на Добри Христов в градинката на бул."Ленин" и бул."Г.Димитров", на Аврам Гачев в градинката на бул."Г.Димитров" и ул."Бенковска",на Величко Костов в градината пред кино "Тракия", на  Димитър Попов в градинката на ул.'Колони", на Георги Григоров в градинката на улиците "Л.Каравелов",  и "Сава Радулов" и на Тодор Страшимиров в тревното поле на бул."Г.Димитров" и пресечката на бул."Д. Благоев"."
Така се пишеше и говореше по него време.
 
 

Конгресите на единствената партия изглеждаха погледнати отгоре така:

За да не се забрави времето, за да не се къса нишката на историческата памет. Колкото и да не е приятно живеехме заобиколени от "мраморни страдалци за свобода" на един поробен и признателен народ.
 

Проекта на Паметника на Българо-съветската дружба, погълнал труд и материали, колкото за изграждането на един нов жилищен квартал.

Автора на проекта - Альоша Кафеджийски в ателието си.

Автор на снимките  Димитър Божинов