Разположен на 17 км. северно от Варна в отвесен скален масив на франгенското плато.
Вероятно манастира е започнал своето съществуване в края на първото българско царство.
Особенно активен е бил през второто българско царство и първите векове на търското робство.
Манастирът е верига от килии, помещения, две църкви и параклис на няколко етажа.
Южно от манастира от същата скален отвес се намират и катакомбите- вероятно отшелнически килии и гробници на монаси.
Манастирът е най-посещаваните туристически обекти по българското черноморие.
В границите на манастира има експозиционна сграда за временни изложби свързани с християнската проблематика и истори, както за съвременно изкуство и изложби.
Популярни са издадените на няколко езика "Легенди за Аладжа манастир"
 

Аладжа (шарен) манастир е една от най-живописните местности във варненско. Той се пази от Археологическото дружество от 1901г. насам (описанието му виж в отдела туристика), съгласно закона за старините.
Узун кум (дълъг пясък), се намира в съседството на манастира. Идеално място на нашия черноморски бряг за морски санаториуми и летни жилища. За да създаде дружеството средства за фонда за постройката на варненския музей и за други културни нужди на нашия черноморски край, помолихме Народното Събрание да отстъпи това място на дружеството. С указ N:35 от 13 април 1915г., обнародван в Държавния вестник от 27 април, брой 92, Народното Събрание отстъпва на варненската община за нуждите на Варненското Археологическо Дружество, на безсрочно ползване държавната гора край Узун -кум, която гора дружеството да култивира, украси и преобърне на народен парк, като запази съществуващите в нея старини. В случай, че дружеството не употреби гората за целта, държавата във всяко време може да я отнеме и засвои.
 С акта от 7 юни 1915 г. гората е била предадена от финансовия началник на варненската община за нуждите на Археологическото дружество. Избра се Аладжа манастирска комисия; тя е помолила общината да се грижи за горския надзор и да се снеме планът на гората.
 От една страна, самата старина "Аладжа манастир," една от най-ранните старини на полуострова, построена, според предание, във времето на апостол Андрей, разширяван във времето на Константин Велики и на средновековна България, е ценен исторически паметник, чрез който нашето минало ще разгърне един ден ценни исторически страници, от друга - гората около манастира, изобилните кристални извори, широкият пясъчен плаж до морето, така нареченият "Узун кум" (дълъг пясък), доброто изложение, запазено от северните ветрове, придават на мястото грамадна хигиенична стойност и го сочат като едничко за санаториум, в който ще бъде казана последната дума на морелечението.
 И тая местност бе подложена на опустошение до момента, когато Археологическото дружество се заинтересува за нея преди 20 години и взе мерки да я запази. Добило от държавата право да използува държавната гора там, Археологическото дружество, вярно на своите цели, още тогава си начерта план и насочи своята дейност в две посоки:
1) да запази съществующите в местността старини и 2) да култивира, украси и преобърне в народен парк отстъпената гора. Първата цел дружеството постигна: то запази от поруха старината, запази я и досега чрез свой пазач, нарочно назначен за това. Тоя пазач пази и гората до самия манастир, която по-рано безмилостиво се опустошаваше и която щеше да бъде унищожена, ако на опустошението не бе турен о време край. За втората цел дружеството още през 1915г. ведно с варненската община назначи особена Аладжа манастирска комисия с два отдела: технически, състоящ се от двама дружествени членове, окръжният инженер, архитект, лесничей, окр. учил. инспектор, агроном, лекар и общинският инженер, градинар и лесничей и юридическо-финансов, състоящ се от 4-ма членове, избирани от специалисти държавни и общински чиновници.

Така съставена, комисията още тогава пристъпи на работа и изработи план за бъдещата украса и запазване на местността. Проектирано бе цялата местност да се обърне в грамаден парк с:
 1) същински парк, в какъвто трябваше да се обърне по-голямата част на отстъпената гора. За туй бе наредена предварително строга охрана на гората (особен горски пазач, плащан от варненската община), да се каптират изворните води и да се приготви разсадник за дървета и храсти.
 2) Лечебната част със санаториуми и кьошкове за курорт, за каквито, според мнението на компетентни лекари местността извънредно подхожда. За тая цел щяха да се използуват изворите, пясъчният плаж "Узун кум", лечебното блато "дипсиз гьол" и част от местността.
 3) На отстъпената северозападна част, дето е зеленчуковата градина от 130 декара да се създаде образцово стопанство със зеленчукови и овощни градини, разсадници за овощни и паркови дървета, лозарство, пчеларство, кокошкарство и краварство.
 Тоя обширен план, който мереше да превърне една пуста местност в най-красив и благословен кът на нашата земя, комисията бе вече захванала постепенно да осъществява. Наредена е както споменахме, строга охрана на местността, очистена и уредена бе старината "Аладжа", построена е стражарница, уредена бе зеленчукова градина, проучваха се начини за да се намерят средства за осъществяване на останалите части от плана. Войните, обаче, преустановиха дейността на комисията и тя остана с началото на своята общополезна работа.
 Сега, след войната, дружеството бе възобновило дейността и диреше начини да реализира плана си. На тая негова полезна дейност, обаче, бе неочаквано турен край. Съобщено ни беше, че държавата чрез Министерството на Земледелието и Държавните Имоти възнамерява да вземе отстъпеното му чрез закон място, за да го превърне в селище.
 Господине Министре, на дружеството ни е безразлично, кой ще бъде стопанин на казаната местност, държава, община или самото дружество. Искаме щото местността да бъде запазена за целите, които то й е определило и за които тя подхожда. Защото да се превърне тя в селище, то значи да се опустоши, без при това да се създаде добро селище, тъй като тя не подхожда за такова. Затова ние се обръщаме към Вас, за да наредите, щото тая местност да бъде запазена, както е била пазена досега, тъкмо за ония цели, за които дружеството я е определило. Надяваме се, че ще бъдем чути."
 Д-р Пар. Стоянов, професор при медицинския факултет в София, специалист по физиотерапия и създателя на морския ни санаториум за деца е изучавал местността около "Узун-кум" от хигиенично-медицинско гледище и я намерил за разкошно седалище на бъдещия морски санаториум. Местността е чудесна, хигиенична, добре изложена на слънце и запазена от северните ветрове. Плажът "Узун-кум" е разкошна песъчлива местност от около два километра дълга. Дъното на морето е тука гладко. От гледна точка на медицината, тази местност е идеална за санаториуми. Едно заселване тук на една колония, би образувало най-хигиенично заселище. Природата е надарила тази местност с великолепно морелечение, с богато слънчево лечение, с водно лечение (хидротерапия) поради изобилни и силни извори и с въздушно лечение (аеротерапия), благодарение близостта на морето и хубавата гора.
 Жалко е това богато място да стои така неизползувано и да стане жертва на лакомията на съседните села. Трябва да се запази непокътнато това природно богатство, като при това би се използвало от населението за здравословни цели. Варна би имала своята лятна колония от вили, своята Чам курия като София и с това значението на града ни, като морски курорт би се увеличило.
 При такова положение на работите не сме били изненадани, когато получихме от финансовия началник писмо (януари 1921г.) със следното съдържание: "съгласно телеграмата на Министерството на Земледелието и Държавните Имоти, умолявате се, веднага да се явите в управлението ми и предадете с акт държавния имот "Узун кум."
 Дружеството отговори следното: "не можем да подпишем акта по следните причини:
 1) Съгласно указа №:35, 1915г. имотът е отстъпен на варненската община за нуждите на дружеството.
 2) Съгласно нашите обяснения, изпратени чрез Вас в Министерството, дружеството си е изпълнило напълно задълженията, доколкото му беше възможно."
 През март 1921г. получихме покана да се явим в Окръжната Постоянна комисия, за да дадем обяснения, нужни на комисията назначена със заповед от Министерството да анкетира, доколко Арх-то Дружество е изпълнило задълженията си.
 Научаваме се, че щели да дойдат министрите на Държавните Имоти и Просвещението, за да видят Узун кум и Аладжа манастир, преди да се земе окончателното решение.