Благоустройство на турската държава. В края на XVI и началото на XVII век турската империя достигнала до своя пълен разцвет, доколкото тя могла да се развив като военно-спахийска държава. Турция не си е поставяла културни задачи, като римляните, като арабите, като византийците. Османите се държали на страна от европейската култура, наука и цивилизация. Всичко, което вършели вътре, то било само да достигнет по-голямо удобство и ориенталско-салтанатлийско разположение на духа (кеф) и вкус на ислямина. За благоустройство на градовете и селищата и дума не ставало. Това обаче, което турците по необходимост били длъжни да направят, засягало главно попътните нощни или почивни станции, ханищата, кервансараите и други богоугодни сгради. По главните пътища, особено цариградския път до Белград, по който турските войски сновели за Унгария, Австрия и т. н., турците градили и подържали останалите още от римско време нощни и почивни станции, тъй наречените кервансараи, чието назначение било да дават на пътниците сигурно нощуване, храна и почивка в случай на болеет, немощ и нещастия. Кервансараите били обширни четвъртити дворища, заградени с високи каменни огради, в които се влизало през висока и покрита порта. Кервансараите били като крепости за предпазване от нощии нападения. В ограденото дворище покрай зидовете са построявали навеси, стрехи, обори за добитъка. До тях стаи за пътниците. В повечето случаи, обаче, пътниците спели при добитъка. Чистотата не била примерна. Смрад, воня, цвилене на коне, лай на кучата - всичко давало не особено спокойно нощуване. Затова чуждите пътници предпочитали да нощуват в скромните къщици на българския селянин. Имало кервансараи твърде обширни. Така от двата софийски кервансараи единият побирал 500 пътници и коне, а друг запазен доскоро при църквата Св. Седмочисленици, уж почист за европейци, събирал до 100 коне с пътниците. Тука имало безплатна трапезария за три дена. Раята била принудена да докарва безплатно материали за кервансараите, а за съграждането и издръжката са се грижили великите везири като Рустем, Али, Мехмед Соколович, Мехмед Кюпроли и т. н. Дори сами султаните строели подобии. В турската държава общото прави-телство не се грижело за благоустройство. При пътуването си султанът както и някои умни и добри паши се надпреварвали да строят джамии, болници, трапезарии за бедни, болници и мостове, чешми и дори гробници (текета), в които се съхранявали останките на славните турски герои, загинали в боевете. Към тогавашните постройки се отнасят големите безистени, ханища, конаци и многобройните джамии, които с великолепието си и високите остри викала с позлатен полумесец отгоре заглушавали скромните християнски църквици, градени обикновено ниско в земята.