След оттеглянето на руските офицери, оптимизмът на българите поохладнява, а позицията на Високата порта ги обърква. Очакванията за незабавна реакция от страна на Турция, която би довела до международен конфликт от голям мащаб и до директната намеса на Русия в защита на българската кауза, не се оправдават. Дълбоко изумление предизвикват заповедите от Санкт Петербург, изискващи оставката на министъра на войната от българското правителство и нареждането руските офицери да не участват в обучението на българските части. "От вчера (16/28 септември), докладва френският вицеконсул, по-голямата част от руските офицери, които заемат старшите и висшите офицерски чинове в българската войска свалиха униформите. Командващият Варненския гарнизон, е заменен от един български капитан. Голямо е възмущението сред населението и сред българските офицери. Трябваше ли, питат се те, правителството да плаща на тези руснаци толкова години, за да ни изоставят в деня, когато имаме нужда от тях. Защо руските офицери се противопоставяха българи да заемат по-високи чинове от лейтенант, след като се дезорганизира армията с тяхното заминаване?"
До 22 септември варненци все още не допускат, че руските офицери и подофицери могат да останат дистанцирани от всеобщата еуфория. В града се разпространява слух, че няколко отряда руски доброволци пристигат през Дунав. Това обнадеждава българите, че може да се смекчи неутралитетът на Русия. Руските офицери във Варна стриктно го спазват - не се появяват в казармите на VIII Приморски полк и се движат цивилни из града - но въпреки това населението все още храни надежди. Ала на 5 октомври, когато подофицерите отплават за Одеса, тази надежда е попарена. През следващите десетина дена руските офицери разпродават мебелите и имуществото си на публичен търг, след което и те отплават за Одеса. Императорското правителство отзовава дори моряците от яхтата на княза, както и тези, които служат в Дунавската флотилия. Въпреки огромното разочарование и огорчение, варненци се въздържат от публични демонстрации на своите чувства. Все още една чат от населението на Варна вярва, че стриктният неутралитет на Русия е само привиден. Според тези оптимисти няма място за притеснение, защото смятат, че това поведение е наложено от другите велики сили. Русофобски настроените граждани обясняват тази позиция на Русия с намерението й да се възплозва от събитията, независимо какво ще реши Европа по българската криза, за да замени княз Александър с друг, по-податлив на руското влияние, княз. Ако преди Съединението за това руско намерение лесно се намират привърженици сред българите, то след 6 септември вече е трудно осъществимо. "Положението на княза, пише на 17/29 септември Лакретель, което бе доста несигурно, бързо бе заздравено от събитията. Обвиняван, че не е успял бързо да се освободи от руското влияние и поради тази причина заплашван да бъде изоставен, както от умерените, така и от крайната партия, сега го защитават водачите и на двете партии, които възхваляват енергичността и решителността му, които той демонстрира."
Френският дипломат преднамерено се среща с различни варненски среди, за да проучи обществените нагласи. Голяма част от гражданството е убедено, че бързата реакция на княза е подплатена с обещания от страна на великите сили за подкрепа и одобрение на действията му. По-трезво мислещите са на мнение, че княз Александър I не е бил свободен да вземе друго решение без да се изложи на по-сложни вътрешно-политически опасности.
И мюсюлманското население на Варна подозира Русия в користни намерения. Те са убедени, че неодобрението на Съединението от страна на Русия и последователно демонстрирания неутралитет, са само средство за провеждане на нейната политика. Общо-взето турците в града не реагират отрицателно на събитията. Приемат ги спокойно. Гърците, които са около 1/4 от жителите на града, от самото начало на съединисткото движение се държат демонстративно предизвикателно. На публични места преднамерено афишират негативизъм към Съединението и провокативно говорят на гръцки език. Въпреки тези демонстрации всеобщият подем не отслабва.
Лакретель обобщава общественото мнение в града така: "Българите не искат да повярват, че Русия може да ги изостави. Сега се нуждаят от нейната помощ, а доскоро я считаха за обременяваща и подкрепяха политиката на княз Александър. Без съмнение Русия ще съумее да се възползва от наложеното й поведение на наблюдател в момента, за да накара българите да почувстват опасността от нейния неутралитет и колко те са зависими от нейната подкрепа."
Постепенно обаче чувствата към Русия стават неприязнени. С всяка следваща стъпка Освободителката отблъсква българите. Обявяването на неутралитета, последван от отзоваването на руските офицери и необнадеждаващата среща на българската делегация с руския външен министър Н. К. Гирс на 20 септември и на следващия ден с император Александър III, както и отплаването на руските офицери през октомври, карат все по-голяма част от варненци да подозират Русия във враждебна позиция. Пред реалната заплаха от военен конфликт това е съвсем естествена реакция. Задържането на военни доставки, поръчани още преди Съединението, не може да се окачестви по друг начин. Такава една задържана поръчка от 2 000 сандъка патрони е доставена от Одеса във Варна едва след войната - на 13 декември 1885 година. На 7/19 февруари 1886 година  пак от Одеса руски  параход  доставя поръчаните 10 000 пушки и 120 сандъка боеприпаси.
Определено все повече руската позиция предизвиква възмущение. Този обрат в обществените настроения заставят френския вицеконсул Лакретель да проведе специален разговор с окръжния управител Павел Дагаров в началото на октомври. Целта на френския дипломат е да проучи адекватни ли са на общественото мнение правителствените действия и намерения и могат ли управляващите да разчитат на широка обществена подкрепа при бързо променящите се междунородни условия. Павел Дагаров е избран за съпоставка в този анализ не само, защото е най-висшият държавен чиновник в града, но защото, както се изразява Лакретель, той "наистина е издигнат от министър-председателя Каравелов и поради това е верен на неговата политика". От своя страна и окръжният управител е словоохотлив, тъй като повече от всякога българите имат нужда от съчувствие и приятели. Срещата с Лакретель е и един хубав повод Павел Дагаров да си припомни безгрижните години (1863-1870), през които следва архитектура в Париж. На тази основа двамата се сближават, заради което Павел Дагаров е намразен от Димитър Н. Провадалиев и радослависткия кръг във Варна.
В разговора си с Лакретель Павел Дагаров упреква Русия, че нарочно бави откриването на посланическата конференция в Цариград и по този начин позволява на Турция да съсредоточи войските си срещу Източна Румелия. Тази руска политика той обяснява така:
"Руснаците усещат, че князът се измъква; виждат, че министър - председателят Каравелов и Либералната партия, на която помогнаха да дойде на власт, правят опити да се отърси от руското влияние. По тези причини Русия отдавна е решена да смени княза. Въстанието в Румелия е акт, извършен без нея и по тази причина е против. Намерението на Русия е да се възползва от събитията, за да дискредитира действията на княза пред Европа. Всички усилия на руската дипломация са насочени към усложняване и протакане на нещата, тъй като знае, че надвисналата опасност от война е разрушителна и че финансите ни не могат да издържат дълго време. Тя очаква от протакането на проблема да се изнерви народът ни, съставен главно от отрудени селяни, и да ги настрои срещу княза, че ги е подвел с лъжливи надежди. Русия се надява отново да настрои политическите партии една срещу друга, които се обединиха във връзка със събитията. И накрая, ако Съединението не бъде признато от Европа, и ако вследствие на това трябва да пролеем кръвта си, за да защитим Румелия, Русия се надява, че оставайки сами, ужасени ще се хвърлим в обятията й, и че ще ни накара скъпо да платим за закрилата й, като първо постави условието да детронираме княза. Но поддръжниците на княза се увеличават и общественото мнение е благоприятно настроено към него. При това положение да се мисли, че българите ще го изоставят, за да се хвърлят в обятията на Русия, е грешка. Напротив, ние ще съумеем да се възплозваме от оттеглянето на Русия, за да се отървем окончателно от нейната опека. Нейните офицери за добро или лошо ни напуснаха в момент на смъртна опасност и се наложи да ги заменим с наши български офицери и затова няма да ги поканим да се върнат. Ако останем сами срещу Турция с нашата 80 000 армия в момента, ще успеем да задържим за известно време Румелия. Ако бъдем победени, поради многобройността на противника, ще се оттеглим в Балкана, където ще бъдем непоклатими. Всъщност Турция ще трябва да се бие и с други освен с българите..."
Лакретель не намира всички разсъждения на Павел Дагаров за правилни, но подчертава, че именно с тези внушения целодневно е обработвано варненското общество. Не са необходими много усилия, за да се формира обществено мнение, че Русия не е противник на Съединението при условие, че то се извърши с нейната изключителна подкрепа. Но условието за тази подкрепа е да се премахнат политическите фактори, които са враждебно настроени към нея. "Вероятно, разсъждава френският дипломат, Русия не се свени да се възползва от трудностите и отчаянието, в което ще изпаднат българите, за да им даде желаното, но каквото и да се случи, тя не би могла да изтрие впечатлението от сегашното си поведение. Въпреки лишенията българите запазват доверието си в княза."
На фона на тези опасения и неизвестности не спират военните приготовления. Обезпечавнето на армията с продоволствие основно става чрез реквизиции от всякакъв характер; въведено е авансово плащане на данъците и др. Подготовката на войната се чувства най-осезателно в селата, защото годните да носят оръжие са мобилизирани, а след това чрез реквизизиции са иззети жито, каруци, коне, животни, кожи и прочие. До средата на октомври са секвестирани около 3 000 коня във Варна и изпратени в Шумен; ателиетата в града трескаво шият униформи.