По пътя към местонахождението на печата. Тръгваме по новото шосе от Варна към с. Франга, край общинския лозов разсадник. Спираме до моста на франгенската рекичка. Гледаме охранителните зидове на брега й; те предпазват града от поройните наводнения.1 От моста шосето постепенно се качва край двата резервоара на варненския водопровод и край старото турско укрепление. Обръщаме се няколко пъти за да се наслаждаваме от великолепната гледка на Варна, морето, галския нос и гористите възвишения на южния хоризонт, в които се гледа бялата черта на бургаското шосе. Към изток гледаме кръглестата могила Турна-Тепе и над нея най-високия връх в околността на града - Каменица (Ташла-Тепе). Продължаваме пътя. Пред нас се гледа на северния хоризонт безжичната телеграфна станция до с. Г. Франга. Под нея се жълтеят пясъчни брегове.
Зад резервоарите стигаме до вятърницата, отдето се разкрива хубава гледка на западната част на варненската долина с езерото. Съгледваме възвишенията, които я заграждат. На западния хоризонт се гледа върхът Харман-кая и на югозападния Черни връх (Кара тепе). Между двата съгледваме две бели петна, пясъците над с. Белово (Гебедже). Наляво от Харман кая, стръмния връх Сакар - Тепе, а надясно върха Чакмак (над с. Девня). В долината съгледваме бялата черта на шосето за Шумен и надясно от нея голямо бяло петно; от него към с. Белово се почват известните дикилиташи. Зад петното са изворите Харами-дере, от които иде водата на варненския водопровод. Шосето е било построено с трудова повинност (ангария) по заповед на русенския Митхад паша (преди около 55 год.). Преди построяването на шосето, пътят за Шумен вървял край езерото; по него е минал, преди 84 години, възобновителят на Варна, султан Махмуд ІІ, който е опяван с бомбастически стихове в надписа на чешмата пред общинския театър. Султанът благоволил да посети града ни, за да види новата крепост и други здания, построени по негова заповед. При напущането на града той е подарил на варненските първенци (чорбаджии) по един кафтан (горна дълга дреха). От Варна е заминал султанът за Шумен, като е спрял в с. Девня, Яса-тепе и др. дето са били построени за него особени кьошкове за почивка и за пренощуване. В дружината на султана се е намирал известният германски офицер Молтке. При погледа на голямото бяло петно изпречва се в мисълта ни един епизод от Освободителната война. През една тъмна, зимна нощ, минава тук от Добрич за Гебедже, група казаци, предвождани от наши селяни. Казаците минават предпазливо, особено като са наближили шосето. Стигат през дикилиташите на гарата Гебедже, взимат в плен началника и разрушават с динамит железопътната линия, за да прекъснат съобщението между Варна и Шумен.
Вятърницата, край която минаваме, е съградена върху мергелни пластове, морска утайка (миоцен); в тях са били намерени вкаменени кости на тюлени. Продължаваме пътя по шосето и след малко стигаме до две високи пирамидални тополи. Отбиваме се пред тях наляво, по един лозарски път. Минаваме край други две тополи и след пет минути, стигаме до една хубава група трепетлики - тополи с изворче. Изгледът оттук е великолепен. Гледаме цялата варненска долина. На южния й хоризонт се съгледва синкавият силует на Гулицкия балкан с върха Голиша, Перченли-тепе и други. От острия Перченли се почват преградни римски стени, които достигат до едно близко укрепление, което има вид на осмоъгълник с порти, укрепени с кули. Това са "хемските порти" на римския път от гр. Анхиал през Балкана. Спомняме си за следния епизод из историята: Към края на петия век сл. Хр. остготския владетел Теодорих бил поверен от византийския двор със защита на Мизия (сев. България) против нападенията на северните народи. В това време бил императорът Зено. Настанали при двора смущения. Зено избягал в Анадол и на престола се покачил Басилиск. В тези смущения се присъединила една част от остготите към Басилиск, а друга към Зено. Последният помолил Теодорих, който бил в гр. Марцианопол (Девня), да му се притече на помощ. Зено обещал, че ще изпрати до "хемските порти" 12 000 войници. Теодорих се отправил към портите без да намери там Зеноновата войска!
Пред нас гледаме близкото село Пашакьой и отсам него две могили, наречени "Мешели-Тепе". Старото им название е Санджак - Тепе и Мурад - Тепе. На дясната е било поставено, в сражението 1444г., Мохамедовото знаме (санджак), а на лявото е стоял султан Мурад. Отсам могилите е бил центърът на турската армия с юначните еничари, които образували около султана обръч и с голи остри ками в ръце чакали с нетърпение атаката на неверниците (гяурите). Пред еничарите били поставени камили, за да плашат конете. Християнската войска, начело с Владислав, се е намирала отсам могилите. Към 3 часа подир обед Владислав, без да пита опитния си пълководец Янко, спуснал се с 500 конника към неподвижната стена на еничарите, пробил я и влязъл между тях. След малко стената се затворила. Съдбата на краля е била решена! Един опитен стар еничар, на име Ходжа-Хадър, пресякъл главата на кралския кон, свалил краля и с един замах му отсякъл главата. Занесъл я на султана, който го прегърнал няколко пъти, благодарил му и богато го възнаградил. Като извадил кралската глава от шлема, заповядал да я натъкнат върху един дълъг прът и да я носят из боището. Известието за смъртта на краля се разпространило със светкавична бързина на боището. Християните ударили в бяг към Добруджа, преследвани от турците. Според турските летописци, боището било покрито с труповете на "дяволската гяурска тълпа".
Продължаваме пътя и след десет минути стигаме до паметната местност "Теке-Караач". Минаваме мост през сух дълбок дол. Пред нас се изпречва разкошен кът с два големи бряста (кара-ач) надясно и с един малък наляво, върху едно възвишение, дето се е намирал още преди 30 години, един турски гроб (теке).
Теке-Караач. По пътя към близките брястове минаваме край една чешма. под пътя се намира голямото лозе на Данаил Манов (17 декара); над него е един малък връх, върху който се е намирал турският гроб (теке). Над пътя е лозето на Коста Касапина (2690кв.м.) и на Илия Мутафов (3585 кв. м.). До последното са двата големи бряста с общинското място (228м.) и над него лозето на Парушев (3772м.). Преди 20 години е имало тука още един грамаден бряст. На общинското място е матка (глава) на извор. От нея е прекарана водата във "водна стая" под брега на пътя; малка част от водата е прекарана в чешмата, а по-голямата във варненския водопровод, който минава под лозето на Манов. Близо до стаята се е намирал стар резервоар, от който била прекарвана водата от извора до Варна с канал и после с глинени тръби. Близо до водната стая е турският гроб. Качваме се към него по една стръмнина. Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас, като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар, старохристиянската светиня от времето на Константин Велики. За брястовете са запазени следните предания. Едно време са дошли в такето няколко дервиши; те седнали до матката на извора. След като си починали, заминали, като оставили тоягите си забучени в земята. От тях са израснали брястовете. У християнското население се е запазило следното интересно предание. Едно време хвръкнала върху големия бряст икона на Св. Богородица. Събрали се християните от цялата околия за да я снемат в града. Докарана била кола на един християнин. Иконата била турена на колата, но не могла да мръдне от тежестта на иконата. Опитали се с друга кола. Случило се същото. Най-сетне бил направен опит с турска кола. Случило се пак същото. Съвещавали се тогава първенци какво да направят. Решили да се направи опит с един млад, невинен и праведен турчин; той дошъл със здрава кола, в която били впрегнати млади волове. О чудо! Колата тръгнала към града. Много народ следвал шествието с благословение. Като стигнала колата в града, тя спряла на едно широко празно място. Това спиране било знак, че иконата желаела да остане на това място. Първенците решили да се действува пред тогавашните турски власти да се позволи построяване на черква върху празното място. Турските власти позволили. Построила се черква Св. Богородица (Панагия).
Според един гръцки надпис, зазидан в южната стена на черквата ( близо до олтаря), съграждането й е станало в 1602г. Надписът гласи: "устрои се тоя свети храм на пресветата наша Богородица с помощта и разноските на всички благочестиви християни на тоя град. Иконата на Св. Богородица, находяща се върху иконостаса на черквата е обкована със сребро. Според надписа, който има на нея, се вижда че тя е била направена в 1646г. от Хаджи Христодул, родом от гр. Синоп. Над входната черковна врата има дълъг гръцки надпис, в който има следната забележка, поставена в скоби: "В замяна постройка на мюсюлмански храм (джамия) в ужасни, тъжни и мъчни времена". Съставителят на надписа съобщава в него, че всичко, което пише е по предание. След това прибавя, че храмът е основан в 1646г. и възобновен в 1896г. Неясна е бележката "в замяна постройката и др."
"Тежките, ужасните и мъчните времена" имат, види се, връзка с разбойническите нападения на нашия черноморски бряг от запорожките казаци в първата половина на ХVІІ век. Нападенията им се отличавали с необикновена смелост и изненада.
Храмът Св. Богородица се е славил поради чудотворната икона. В деня на тази светица се е събирал много народ от близки и далечни места. За курбан донасяли овни, телета, биволи и др. В големи казани приготовлявана била храна. Три дена траял празника. Една година гръцкият владика Иоаким забранил курбана. Почнало да вали непрекъснато три дена и нощи. Научил се за това варненският паша, повикал владиката и го изгълчал, защо е запретил курбана. Владиката позволил да се направи курбана и дъждът веднага спрял.
Находки. Върху местността около Теке-Караач обърнахме внимание още преди 20г., когато се намериха тука няколко древнобългарски монети. Тогава още прегледахме местността и констатирахме, че при обработване на лозята около брястовете излизат основи на древни здания, мраморни плочки, тухли и др. Центърът на постройките се намира в лозето на Илия (до брястовете), дето предполагахме да се е намирал храм, защото тук се намериха парчета от мазилка със следи от черковен живопис. Притежателят на лозето ни съобщи, че е намерил, преди няколко години, един голям мраморен камък, който оставил в земята. Предприехме разкопка (сондаж) и намерихме камъка; той е голям праг с дължина 2,3м., ширина 0,57м. и дебелина 0,32м. Отгоре му има четири кръгли дупки за осите на врати. Под камъка намерихме подова мозайка от мраморни плочки. След нашите разкопки почна Данаил Манов да реголва лозето си. Освен резервоара, под водната стая, намерени били основи на една малка четвъртита сграда, залепена до пътя, срещу синора на лозята на Илия и на Коста. До югоизточния ъгъл на постройката се намери паметния печат на Михаил-Борис. Работникът, който го намери, ударил печата с копачка и повредил част от лицевата му страна, върху която се намира ликът на княза. Печатът бил предаден на музея от Данаил Манов.
Откритите основи образували югоизточната част на манастира. Върху тях е имало, види се, изградена двуетажна паянтова постройка; тя се намирала върху най-личното място на манастира с най-красиви изгледи. Няма съмнение, че в нея е било жилището на игумена. От северозападния ъгъл на постройката е излизал един зид към запад; той образува основата на слога, по който върви пътят от синора до брястовете и нататък до височинката, дето е бил турският гроб. От североизточния ъгъл на постройката излизал друг зид, право към север, по синора на Илиевото и Костовото лозе. По-горе зидът образувал издадена част, дето е била, види се, манастирската порта и здания. Северният и западният зид на манастира е минавал под склона на лозето на Илия към Парушевото (над брястовете) и е достигал близо до турския гроб. Целият манастир е завзимал, както предполагаме, най-много осем декара място. С изключение на четвъртитата постройка, той е бил разположен над пътя, на изток от двата големи бряста.

Печатът е от олово (моливдовул). Диаметърът му е три сантиметра, дебелината четири милиметра и теглото 27 грама. Съхранението на печата е много добро с изключение на малката повреда от удара с копачка. Печатът е пробит надлъж с една дупка, имаща диаметър 0,004х0,002 и 0,003х0,002м.; през нея била прекарана нишката, която е свързвала печата с грамота или с акт. Върху лицето на печата се намира бюста на Михаил - Борис, със сияние (нимб) около главата му. Ръцете са вдигнати върху гърдите за молитва (Orans). На главата се забелязва коса(?) или гугла(?). Лицето на бюста е продълговато с мустачки(?) и брадичка(?). Около бюста има два зърнести кръгове и между тях гръцки надпис, който се почва с кръстче. Надписът гласи: "Богородице помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". Задната страна на печата има бюст на Исус Христос с дълга коса (която се спуща върху рамената), мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие. Между два зърнести кръга се намира следният надпис, който се почва също с кръстче: "Господи помози (на твоя раб) Михаил, княз на България".

Постройки - Четвъртитата постройка под пътя, в лозето на Данаил е 20 разкрача дълга (ЗИ) и 10 широка (СЮ). Основите са съградени от ломен камък с бял песъчливо варовит хоросан. Дебелината им е 0,70м. Освен печатът се намери един отломък мраморен корниз и отломък на мраморен стълб (с диаметър около 0,40м.). В храма открита била част от основите на северния зид, с дебелина 0,70м., съграден от квадратни (0,34х0,34х0,04м.) и правоъгълни (0,35х0,16х0,04) тухли, с дебели пластове червен хоросан. Подът на храма бил покрит с мозайка; основата й образува един пласт от ломен камък с червен хоросан. Мозайката била комбинирана, види се, от тухли и от мраморни плочи, които имат вид на квадрат (0,085х0,085х0,04;0,06х00,06х0,025), ромб (0,012х0,08х0,035; 0,09х0,08х0,03), триъгълник (0,08х0,07х0,010х0,02) и правоъгълник (0,25х0,055х0,04). Намери се храмова мазилка, боядисана с разни бои. Върху един отломък личи черна основа с бяла буква.
Срещат се черепици на глинени съдове (гледжосани или не), украсени с пояси от успоредни черти или мрежовидно кръстосани линии и др. Гледжосаните съдове са типични. Намерени са части от кюпове с равни дъна (с диаметър 19см.). Интересна е една тухла с надпис "Мария"; типът на буквите е от ІХ век. Още по-интересен е отломък на една тухла (дебела 2см.) с шестореден, надраскан надпис, с типа на буквите, които се срещат в Омуртаговия надпис от Четаларе  (Шумен - Преслав). В един ред се чете Мих(аил?).
Намерен бил еленски рог, парчета желязна сгурия, желязна руда (лимонит), керемиди (tegulae, imbrices), бигорни камъни (види се, че от сводови постройки) и др. При сондажа в храма била изкопана една яма, дълбока един метър, широка 3,50м. и дълга 6м. До храмовата стена се намериха два човешки скелета, у един от тях се е намерила до главата една продълговата стъкленичка с тясно гърло и тясно дъно, което се завършва с топчица. Средната част на стъкленичката е на пет места надлъж вдълбана. Дължината на стъкленицата има 0,10м., диаметърът на гърлото е 3/4 см. и на топчицата 0,01см. Стъклото е много тънко (1мм.)
Монети. Интересно е, че досега са били намерени в Теке-Караач само древнобългарски монети на Тодор Светослав (1295 - 1322г.), Михаил ІІІ Шишман (1323 - 1330) и от Иван Александър и синът му Михаил (1331 - 1355). Монетите на Светослав са медни и корубести; те имат върху лицето изображение на царя с ниска корона на главата, яхнал на кон; в дясна ръка той държи жезъл с кръст. Надпис: Тео(дор) ц(а)р. Върху другата страна на монетата се намира кръст, обрисуван от четири триъгълника, в средата на зърнест кръг. Монетите на М. Шишман са сребърни; те имат върху лицето изобразен царят с ниска корона на главата, яхнал на кон и държащ кръст. Върху другата страна (опакото) е Христос, облечен в дълга дреха, седнал на престол, с дясна ръка благославя, а в лявата държи евангелие. Монетите на Ив. Александър и синът му Михаил са сребърни. Върху лицето им е цар Александър и синът му, прави с ниски корони на главите. Двамата държат по един кръст. Помежду им има пряпорец с дълга върлина. Долу при краката им, от двете страни на върлината има по една звезда. Върху задната страна на монетите е Христос прав, благославящ ( с разгърнати ръце).
Заключение: Борис е приел при кръщението името Михаил, според кръстника му, византийския император Михаил ІІІ. По това време е имало обичай да имат владетелите две имена: народно (Борис) и черковно (Михаил). Върху печата е представен князът като светец и монах (?), а не като владетел с корона и княжеска одежда. Според това предполагаме, че печатът не е от времето на Борисовото князуване, но от времето между свалянето на Владимир и провъзгласяването на Симеон за княз.
Не ни учудва, че върху печата няма славянски надпис, защото тогава официалният език е бил гръцки. Известните надписи на Омуртаг и др. са писани на гръцки. Дори при Симеон, в началото на Х век, един пограничен стълб носи гръцки надпис, макар, че е била влязла в употребление славянската азбука.
Интересно е това обстоятелство, че тъкмо срещу Теке-Караач се намира паметната старохристиянска светиня на върха Джанавар. Околността на Варна е богата със старохристиянски паметници. Градът бил между първите на "долна Мизия" (сев. България), които приели християнството. Неговият първи епископ Амплиас е бил ръкоположен от апостол Андрей, който проповядвал християнството в черноморските страни.
Апостол Павел поздравява Амплия в посланието си до римляните (гл. ХVІ, стих 8) така: "Поздравете Амплия възлюбленаго ми в господа". В І - ІІІ век са ставали във Варна и други черноморски градове жестоки гонения против християните. В борбата между християнството и езичеството са загинали много мъченици. Известен ни е от черноморското крайбрежие в нашия край, един надпис, в който се говори за един проповедник на име Юлиан, който бил убит от "варварите".

Види се, че Борис знаял християнските паметници на нашия край и историята им и че е изказал, вследствие на това, желание да бъде покръстен по тези свети места, които са били оросени с кръвта на много мъченици.  По същите съображения Борис е могъл да си избере по тези места манастир, в който се е оттеглил.
От гореизложеното става ясно, че е належащо подробното изследване паметната местност "Теке-Караач", за по-доброто обяснение на една от най-светлите страници на нашата история!

Печата, за който говорим във въпросната статия при намирането му е бил повреден от копачката, образа от едната страна не се познава добре. Ний изказахме най-напред мнение, че повреденият образ от едната страна на печата, представлява Михаил-Борис, аналогично с някои византийски печати и монети, върху които се намира от едната страна лика на император, а от другата - бюста на Христа. След подробни проучвания и сравнявания, дойдохме, обаче, до заключение, че образа представлява "молеща" Богородица (Maria Orans). Михаил-Борис се е поставил под закрилата на св. Богородица и на Христа. Манастирския храм, който открихме в Теке-Караач е бил, вероятно, посветен на св. Богородица. Това мнение се усилва от преданието и от намирането на тухла с надпис "Мария".
Х. К. Шкорпил.