Х. и К. Шкорпил

Двайсетгодишната дейност
на
Варненското Археологическо Дружество
1901 - 1921г.

Реч, държана на Петров ден 1921г. по случай юбилея.
/Със съкращение/
Може да  копирате на вашият диск НАТИСНИ 71K.zip 

Почитаемо събрание.
Почваме, за голяма жалост, с едно тежко обвинение на нашите културни учреждения!
От 1906г. до 1915г. музеят, уреждан от нашето дружество, се помещаваше в една стая на тавана на варненската девическа гимназия.
Намери се един директор, който под предлог, че стаята е нужна за класна стая отправил следното писмо (N:1094, 24 авг. 1915г.) до дружеството:
"Предлагам да освободите музейната стая в най-скоро време"!
Подчинихме се. Пренесохме сбирките във влажното подземие.  Почитаемо събрание, въпросната стая и до днес стои празна!
Настъпи голямата война. Градът бе бомбардиран и изложен на опасност да бъде окупиран от румъните. Сбирките били опаковани и приготвени да бъдат изнесени във вътрешността на страната. Опакованите старини стоят вече пет години във влажното подземие, изложени на развала. Грозното положение на музея, изтъкнато в миналогодишното общо събрание, накарало същото да изпрати следната телеграма до Министъра на Народното Просвещение:
"Събранието реши единодушно, настоятелно да моли съдействието Ви, като шеф на централния орган на културния български живот, да бъде удовлетворена молбата на дружественото настоятелство от 4 Май 1920г. за отпущане удобни стаи за варненския музей."
Министерството отпуснало за музея салонът на бившия пансион. Когато почнахме да нареждаме в него сбирките, получи се от министерството следната телеграма: "Салонът ще се употреби за нуждите на отново открития пансион."
Когато видяхме, че салонът стоеше три месеца празен, отправихме през м. Ян. 1921г. нова молба до министъра. Изтъкнахме в нея, че салонът стои празен и сбирките продължават да стоят във влажното подземие, опаковани в сандъци, недостъпни за никого и главно изложени на похабяване. Изхождайки от всичко това и изпълнявайки обществен и научен дълг, дружеството ни, за последен път се обръща към Вас, Господин Министре, и моли Вашата разпоредба, щото да се даде въпросния салон на разположението на музея. Имайте предвид, че ако музеят си нареди систематично своите ценни материали, той ще може да обслужи в преподаването висшия педагогически курс, гимназии и въобще всички видове училища в града, ще стане достъпен за всички любители на българската старина и наука и ще бъде най-богатата украса на хубавото гимназиално здание. След два месеца, като подигравка, получихме следното писмо (N:1954) от Министерството: "Салонът се заема от педагогическия курс и затова не може да се отстъпи на музея."
Почитаемо събрание, за жалост, не можем да Ви разведем из систематично нареден музей, за да имате ясна представа и преглед върху миналото на нашия хубав черноморски край! Не можете да се запознаете с развитието на земните пластове, върху които е разположен нашия град и височините около него. Да се запознаете с особеностите на нашата фауна и флора. С остатъците на първобитния човек, който се е явил в нашия край и е живял в наколни постройки в нашето езеро, когато то е било морски залив. Да видите остатъците на тракийците, първия народ, за който споменува историята, че е живял в нашия край. Да видите находките в гробните им могили, находящи се до града ни. Херодот (ок. 500г. преди Хр.) описва погребалните обичаи на тракийците, като казва, че те погребвали труповете на свои видни хора, като ги изгаряли или заравяли в земята. После издигали над гроба могила. Да се възхищавате от класическото художество на елинската култура, представено с интересния бронзен съд от Балчик, с изображение на Ифигения в Таврида. Сюжетът от хероичната елинска епоха!
Да гледате паметната находка в древно християнския храм под върха Джанавар Тепе, да видите печатът на нашия велик, честен и благоверен господ наш, княз Михаил-Борис, да видите "черти и рези" на древните българи и да видите още много други паметници на нашето минало.
Варненският музей, тоя светилник на нашия хубав черноморски край не може от шест години насам да пръска светлина в нашето тъмно минало, да озарява умовете, да буди и крепи надеждата и гордостта му.
Към края на м. април, явихме се заедно с директора на Народния музей в София при министъра на Просвещението, Господин Омарчевски и му изложихме положението на музея. Министърът веднага повикал началника и му заповядал да се предаде пансионният салон при варненската девическа гимназия на музея!
От гореизложеното се вижда, че цялата работа е забъркана без знанието на министъра, от "културните началници".