Околностите на селото	Скалата се набива на очи при влизане в селото

На 20 километра от Разград по посока на Кубрат в поречието и по протежението на малката река Топчийска се  намира село Каменово. От 3 600 жители преди двадесетина години сега живеят около 600.

Селищната могила е до самия център, там е оживено, правят се разкопки. В източна и северна посока са  прокопани дълбоки траншеи, а на чешмата се промиват намерените находки .Читалището е подслонило временната археологическа база, където се извършва първичната обработка на материалите.
 Екип от археолози с научен ръководител  г-н. Иван Иванов провеждат разкопки в рамките на проекта"Ателиета за престижни кремъчни сечива" в Североизточна България. В групата участват и  д-р Лоранс  Манолакакис от Центъра за научни изследвания - Париж и д-р Алин Авербу от  Университета  "Нантер". Проектът се явява част от докторската дисертация на  Лоранс Манолакакис. Финансирането изцяло е  поето от Министерството на външните работи на Франция.
 

д-р. Алин Авербу рисува едина от находките	Селската могила - обект на разкопки	д-р. Лоранс Манолакакис

Преди години, когато се запознава с откритото във варненския халколитен некропол  на д-р. Маноликакис и прави впечатление зависимоста, че част от сечивата, които са с  изключително големи  размери , присъстват като инвентар само в богати гробове.
Този факт и дава основание да смята, че това е началото на социалното разделение настъпило в енеолитното  общество населяващо земите около днешна Варна известно още като варненската цивилизация. Превръщайки го в  мотив и цел, да се търсят и намерят ателиетата, които са изработвали тези престижни сечива.
В продължение на няколко години участниците извършват проучвания в разградския край и установяват  няколко находища на кремък в района на селата Камено и Равно.
Още през 1898 год. братя Шкорпил описват селската могила на с. Камено, но до разкопки се стига едва днес.
Това, което археолозите със сигурност твърдят е че обработката не се е извършвала на мястото от където е бил  добиван кремъкът.

Моменти от разкопките	Фрагменти от глинени съдове	Глинена фигура на жена и глава

 

Фрагменти от глинени съдове украсени с графит	Фрагменти от глинени съдове	Съхнещи находки

Предполага се че майсторите на тези сечива са били обособени в отделна социална група, подобно на
 различните занаяти в по-късните епохи като ковачи, въглищари и др.
По думите на Иван Иванов разкритите до момента пластове на селищната могила отговарят и напълно  съвпадат с времето на варненската цивилизация. Поминъкът на хората живели по тези места е бил свързан с  обработката на кремъци. Може би тук е бил пуснат "духа от бутилката" - стремежът към материално изобилие,  тук може би се зараждат иерархическите отношения обгръщайки със свещен ореол всички човешки дейности,  които правят тогавашните хора свободни. Тук умението да се обработва кремъка и глината формират и  материалните отношения. А многообразието и качеството на оръдията и предметите ги превръщат във  функция на социалното разслоение на обществото.
 

	Предполагаем глинен плот	Глинена фигура на бременна жена	Ръководителя на експедиццията Иван Иванов

Находките са десетки, сечива от кремък, които са най-многобройни има още и предмети от рог на елен, кост,  камък и керамични фрагменти достатъчно добре представят богато разнообразие от форми и украса. На финни  съдове се забелязват геометрични мотиви направени с графит. Този вид украса е характерен за втората  половина на енеолитната епоха. 
Статуетки от глина изобразяващи бременна женска фигура, глинени  животински статуетки, говорят за богат духовен живот, характерен за цялото време, късащо оковите на  варварството и правещо първи опити за по изтънчено осмисляне на действителноста.

Обратния път през лудогорието, разляло пред мен изобилието си от житни ниви и люцернени ливади радва  очите.
 

Мисленно пожелавам успех на експедицията, дано намерят ателиетата.
Георги Генчев
Варна, 19.06.00