Халколитната епоха в днешните български земи се характеризира с голяма динамичност на обществено-икономическите процеси. От съществено значение е факта, че на значителна част от съвременния Балкански полуостров материалната и духовна култура има общи белези. Това е най-значимо в т. нар. културен комплекс Коджа дермен-Гумелница-Караново VI /КГК-VI/. Причината за това по-високо развитие от съседните земи се крие преди всичко в подходящите природни и климатични условия, създали възможност за отделянето на занаятите от земеделието и скотовъдството. Сред новите умения на тогавашните хора най-важно място заемат металургията на медта и златото, опознати от местните хора още през ранната енеолитна епоха. Допълнителен фактор в развитието на металургията на двата метала се явява и тяхното наличие по повърхността на земята като за златото това е валидно почти за всички речни долини в днешна България в чиито пясъци се среща алувиално злато. В технологичните процеси при производството на метални предмети съществуват много общи черти при обработката на медта и златото.
Създаването на украшения и сечива от метал, като вторите се явяват по-късно и копират каменни такива, са обект не само на производство , но и създават предпоставки за извършването на обмяна с липсващите на дадената територия други предмети от областта на разкоша. Благоприятно условие за това са вече съществуващите културни връзки на сравнително голяма територия, което се доказва от общата материална култура в района на КГК-VI. Тяхното съществуване е взаимосвързано с наличието на търговски връзки и контакти не само в посочения район, но и далече извън него, като наличието им е документирано от т. нар. импортни предмети още в началото на енеолитната или халколитна епоха. Почти повсеместно това се доказва най-вече от находки направени от средиземноморската мида Spondilus /N.Shackleton, Renfrew,C., 1970, p.1062-1064; E.Comsa, 1973,p.61-76./ и по-малко от друго мекотело от същия район - Dentalium.Тяхното значение за икономическия живот на даден район дава основание на някои автори /Массон, В. М., 1976,стр. 84-85./ да приемат украшенията от Spondilus като най-ранните домонетни форми в Европа.
Въпросът за изясняване характера и размерите на търговските контакти в безписмените епохи е силно затруднен поради това, че са  запазени само неорганични материали като предмет на обмен. Трудно е да се допусне, че не са били разменяни продукти от животински или растителен произход. От нематериалната жизнена среда доказателства намираме в сравнително общите форми и украса на керамиката, но това вече е в сферата на духовното общуване и размяна на идеи и обичаи. Най-сигурни на този етап на изследвания остават находките от метал, които са изнесени от територията на КГК-VI. Освен тях сигурен белег за съществуването на търговски връзки са кремъчните сечива, чиито местопроизход като материал е вече добре установен в района на дн. Разградски окръг /Manolakakis.L., 1994/.
    МОРСКИ ПЪТИЩА
Един от най-сигурните, според вида и броя на находките, пътища за доставяне на находки или суровини от средиземноморските мекотели Spondilus и Dentalium е морският път или крайбрежен такъв. За ранните епохи, включително и халколитната, са възможни спорове кой от двата е бил предпочитан. Съдейки от съвременната брегова ивица, а тя макар и различна от тогавашната е аналогична на нея по форма и разположение, биха могли да бъдат използвани както поотделно така и едновременно. Съществен въпрос остава вида на пътуване по море и най-реален е този с малки лодки-еднодръвки. Формата на бреговата ивица по северния бряг на Егейско море и островите в него правят плаването близо до брега сравнително леко. Не така обаче стои въпросът с Мраморно море и особено със западния бряг на Черно море. В последното липсват острови и брегът е сравнително равен като това лишава някогашните мореплаватели от възможността лесно да намират укритие в брега. Най-възможни пристани са съществуващите и сега крайбрежни езера и устията на вливащите се в морето реки. Най-удобни според съвременната брегова ивица са езерото при Йинеада, устието на р. Буланъкдере, ез. Деркос, р. Резовска, р. Велека, р. Дяволска. По течението на последната преди няколко години на десния и бряг са намерени следи от енеолитно селище /устно сведение от Веселин Драганов/. Следващото удобно място на север по брега е съвременното пристанище на Созопол и съседните малки острови където от няколко години се проучват селища от енеолитната и бронзовата епоха. Аналогично е положението и с полуостров Атия, където също има открити следи от праисторическо селище . Следващите удобни за спиране места, а също и за заселване са трите Бургаски езера /Мандренско, Бургаско и Атанасовско/. До този момент в тях не са открити потънали селища, но също така липсват и подходящи строителни работи за откриване на селища под водата с кофени дълбачки или други подобни земекопни машини. Известно е от началото на века /Ив. Пандалеев, 1926-1927,стр. 305/, че в едно от тях на малка дълбочина под нивото на водата са намерени фрагменти от праисторическа керамика - белег за наличието на селище във водата . Следващото удобно за спиране или заселване място е Поморийското езеро в съседство на което е известната селищна могила при с. Каблешково. При обхождане там е намерен съд от културата Хаманджия в Румъния /Д. Берчу, 1963-стр. 5-7/. В същия ред на север подходящи места са около полуострова на Несебър, устието на р. Двойница при Обзор за която има данни че в пясъците и има злато. Особено значение за настоящия опит за изследване има устието на р. Камчия. Както около устието така и по поречието на реката навътре до сливането на двете реки - Луда и Голяма Камчия при теренни обхождания не са открити енеолитни селища, макар на запад от сливането да са известните селищни могили от епохата на енеолита Сава, Цонево и Голямо Делчево. Очевидно отговор на този въпрос следва да се търси във възрастта на лонгозните гори и образования каквито има на няколко места по западния бряг на Черно море-при Ропотамо, Батова и др. Изследвания на палеоботаници в устието на р. Ропотамо /El.Bozilova and K.J.Beug, 1992-p.19-32/ определят възрастта на лонгозната растителност на 3155+/-100 ВР. Може по аналогия да се приеме тази дата като валидна и за останалите лонгозни гори. Като се има предвид, че нивото на морето през тази епоха е било значително по-ниско то при по-късното покачване с няколко метра са затворени устията на по-дълбоките и спокойни реки и наносите са затрупали евентуалните селища по техните брегове. След устието на р. Камчия следващото удобно за приставане място се явява Варненския залив и принадлежащия му тогава дълбоко врязан в сушата лиман /сега двете Варненски езера/. В тях сега са открити голям комплекс от селища и свързания с тях Варненски некропол /Iv.Ivanov,1995,p..../. По на север вече са устието на р. Батова, аналогична на устието на р. Камчия. Удобен и районът на м. Тузлата до Балчик в съседство на който има енеолитни находки. Сравнително голям е преходът до Шабленското езеро, но за малко по-северното Дуранкулашко езеро има много резултати от проучване на селище и некропол датирани в ранната и късната енеолитна епоха /Х. Тодорова, 1984-с. 23-71/. На територията на дн. Румъния , на базата на познат картен материал, удобни места са езерото при Мангалия, Текиргьол, Мамая, Хистрия и най-вече земите разположени в района на днешните канали от устието на р. Дунав.
Западният бряг на Черно море по известните досега публикации на находки от Spondilus и Dentalium може да бъде добре очертан като зона на най-голямо съсредоточаване на украшения и предмети от тези мекотели. Откриването на колективна находка от такива украшения /Д. Галбену, 1963-стр. 501-509/посочва не само мястото на изработка, но вероятно и мястото където са пристигали и разпространявани находки от тях за съседните потребители. От известните находки личи , че района на крайбрежието е най-наситен с находки от тези мекотели. Това от своя страна потвърждава активната дейност на крайбрежните или морски пътища. Аналогично е състоянието на проучванията и по северното крайбрежие на Черно море. По известната литература тук са прониквали по-малко изделия от черупките на средиземноморски изделия, но пък тук е минавал пътя на медни сечива и украшения произведени като метал на територията на дн. северна Тракия.
  РЕЧНИ ПЪТИЩА
Речните пътища на територията на съвремeнна България имат съществено значение както като локални връзки така и като връзка с Черно и Средиземно море според мястото на водосбора им. За съжаление недостатъчните праисторически изследвания във вътрешността на Югоизточна България пречат да се установи точно характера на връзките между селищата, речните басейни и морския бряг. Сравнително по-добри са изследванията в Североизточна България и това позволява значително по-точно и на основата на археологически находки да се очертае мрежата на водните пътища според характера на търговските контакти. Това е особено валидно за района на Варненските езера и и вливащите се в тях реки. На основание находките от потъналите селища в езерата и особено на тези от Варненския енеолитен некропол може да се посочат и основните находки - предмет на връзките с вътрешността на страната. От тях най-важно място заема пътят на медта. Отдавна е известно че медта от находките не само във Варненския некропол e с произход от района на Старозагорските минерални бани /Черных, Е. Н. 1978/. Най-реален остава пътят по поречието на Тунджа и нейните притоци и преминаването на Стара планина или  в района на съвременния Марашки и Аврамовски проход или в района на Сунгурларе /Карнобатския проход/ където има лесна възможност за преминаване във водосбора на Черно море. Той е лесен и в двата случая по поречието на р. Луда Камчия. На нейните брегове са селищните могили при с. Трънак, близо е тази при с. Комунари, а най-известни са напълно проучената при с. Голямо Делчево /Тодорова, Х., и кол., 1975/и при с. Цонево. По-горе бе направен опит да се обясни отсъствието на енеолитни обекти по поречието на Лонгоза. Най-удобното място за преминаване в долината на вливащата се във Варненските езера р. Провадийска е при с. Дъбравино - гара Юнак. Близо до възможния преход при обхождане бе намерено енеолитно селище и недалече от него и медна брадва /непубликувани материали във Варненския археологически музей/.
Освен като път за пренасяне на медта поречието на р. Тунджа би могло да бъде използвано и за транспортиране на злато ако то е добивано в известните от по-късни епохи златоносни места от Златишкия район чак до реките около с. Градец при Котел. Все още липсват спектрални анализи на златните находки от праисторическите обекти у нас за да може да се съпоставят с наличните такива от геологически проучвания на златоносните находища. Тогава би могло да се правят по-верни изводи и търсят верни маршрути за предвижване на тогавашните маталурзи.
Поречието на р. Провадийска, макар и също не добре изследвано, може да бъде сигурна връзка за района на Разградско, където са най-добрите местонаходища и ателиета за обработка на доброкачествен кремък. От такъв кремък са почти всички сечива, намерени в гробовете на Варненския некропол. Аналогични на тях сечива са известни не само в района на днешна североизточна България, а и по левия бряг на Дунав. Същият път би могъл да служи за преходи далеч до района на Централна Европа. Път, по който биха могли да достигнат златни предмети или пренесени техните форми, така характерни за района и културата на Варненския некропол. Същото се отнася и за медните сечива и техните форми. Без да бъдат изброявани всички известни аналогии могат да се посочат най-отдалечените от тях. Това е района на Велке Рашковце в североизточна Словакия където като гробен инвентар са открити медни и златни предмети сходни много с тези от Варненския некропол. Ако долното течение на р. Дунав е лесно приемливо като територия, включена в района на КГК -VI, то не може да се каже същото за земите в северното Причерноморие и долините на р. Днестър, Буг и др. На този етап на проучване сигурно остава връзката по долината на р. Днестър. Тя се доказва с богатото на медни предмети съкровище от с. Карбуна /Сергеев, Г. П. 1963./. Още повече в сферата на предположенията за пътя на проникване и разпространение остават находките от района на Саратов, направени според Рындина от т. нар. гумелнишка мед. Тяхното намиране на такова голямо разстояние от местопроизхода на метала не може да бъде случайно. Истински резултати при очертаване на пътищата по вода и суша бихи били възможни едва след направата на спектрални анализи и на златните находища и на археологическите предмети от значителен район - поне в така нар. район на Циркумпонтийската област. Тогава би могло да се правят по-пълни и верни изводи за размерите и видовете търговски връзки и контакти през енеолитната епоха.
 
 

   БИБЛИОГРАФИЯ

Берчу, Д., 1963. Неолитната култура Хаманджия в България. Археология, V, кн. 1,с. 5-7.
Галбену, Д.,1963. Неолитическая мастерская для обработки украшений в Хыршове. Dacia, NS, VII, p.501-509.
Массон, В. М., 1976. Экономика и социальный строй древних обществ. Л., с. 84-85.
Пандалеев, Ив., 1926-27. Стари селища около Бургас, ИБАИ, IV,с. 305.
Сергеев, Г. П., 1963. Раннетрипольский клад у с. Карбуна. СА., N 1,с. 125-134.
Тодорова, Х., 1984. Добруджа през праисторическата епоха. В: История на Добруджа, т. I, с. 23-71.
Черных, Е. Н., 1978. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. С.
Bozilova,El., Beug,H-J., 1992. Holocen History of vegetation in SEBulgaria (Lake Arkutino, Ropotamo region). In:Vegetation History and Archeobotany,p.19-35.
Comsa,E., 1973. Parures neolithiques en coquillages marins decouverts en territoire Roumain, Dacia, XVIII, p.61-76.
Ivanov,Iv., 1995. A la question de la localisation et des etudes des sites submerges dans de lacs de Varna./sous presse/.
Manolakakis,L., (1994) а paraоtre. Production lithique et emergence de la hierarchie sociale:l'industrie lithique de l'Enеolithique en Bulgarie (I moitie du IV  mill.), B.S.P.F.
Shackleton,N., Renfrew,C., 1970. Neolithic Trade Routes re-analise by Oxygen isotope Analysis. Nature, v.228, N-5276, p.1062-1064.