Историята на древна Варна- Одесос

*** След тракийското нашествие ние виждаме на сцената славяните.
Нашествията, обикновено имат за последица от обезлюдаването на големи пространства."Варварите" от север, съблазнени от слабостта на византийската империя, от високата култура, от богатствата, нахлували големи маси, грабели изаемали обезлюдените области.
Към края на 7 то столетие представлявали болшинството на населението на балканите.
Трако-илирийското население постепенно изчезвало.
Към края на V то столетие се случило важно събитие за съдбата на балканите - нашествието на Волгарите - войствен народ, от хунско произхождение, емигрирали от бреговете на р. Волга. Тия българи са завладели страната, постепенно и съвършенно са се изгубили, и не оставили никаква следа, освен името си.
Ние споменахме, че Аспарух е превзел Одесос и се е установил в дворците на акропола.
Тук е бил подписан от посланниците на византийския император Константин Погонат и между Аспарух(679 г.) акта, с които е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров.
Вярва се , че същата в зала е бил подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.
От тоя акропол тоя………… да се въздигнат насипи против десантите на византийците от към морето, от който виждаме единия - почва между шосето за Бургас и фабрика " Орел"( сега квартал Аспарухово) до полите на на възвишенията край града.
От 1018- 1185 год. Тази наша страна се намирала под византийско владичество.
Според Теофан(том1, стр. 691) градът Варна е минавал ту във владение на византийците, ту на българите от 773 до 950 год., от 950 до1202 год. e бил владение на византийците.
Престолния град е бил Търново. На престола се възкачва към 1197 год. най-младия от Асеновите - Иван Калоян. Царувал до 1207 год. През 1201 год. Калоян за пръв път преминава в открита война с Византия. Единствения град, който бил в ръцете на византите бил Варна. За това той с войската си напредва и обсажда крепоста.
Описанието, което дава историкът Никита Хониати в своята Historia Greci et Latini, ( книжка III, стр. 343) за тази обсада е твърде интересна:" Към това време 1202 год. - Иван Калоян предприе едно нашествие в Мизия с голяма армия и се установява пред Варна; обсажда тоя град, който се защитава храбро. Той построил четириъгълна машина, чиято дължина е била равна по широчина на широчината на рова и висока, като височината на стената на града. Тая машина била сложена на колела, тласната в рова и прекатурена вътре. Служейки си с тая машина вместо стълбове за катерене по стените, войските на Калоян в три дни са станали господари на града. Тоя варварин, не почитайки тържествеността на деня ( това бе в страстната събота, когато Исус Христос лежеше в гроба) и несрамувайки се да се казва християнин, действуваше той като демон, хвърляйки в рова всички живи, и после трупал пръс отгоре им и по тоя начин обърнал туй място на гробища."
Най-после разрушил стените и се оттеглил в Мизия, след като прекарал великденските празници във Варна". След тоя страшен разгром, Варна - тоя важен град в Долна Мизия - не можа да се съвземе до предишното си благосъстояние, но продължава да съставлява част от източната империя.
След две години 1204 г. - почва разложението на Византия и в течение на 57 години, Варна, Анхиало, Девелт (Бургас), Созопол се намираха вече под власта на българите.
В 1204 г. кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход превзели Константинопол, унищожили византийската империя и на нейно място основали Латинска империя. Калоян поискал от латинския император Балдуин Фландърски да го признае за цар на България, но Балдуин отхвърлил предложението му. Тогава Калоян сключил мир с гърците за обща борба срещу латинците. Последните като видяли опасноста от Калоян , насочили своята политика за разрушаване на съюза и сполучили. Антибългарско движение избухнало най-напред в Пловдив. Борбата между българи и латинци била ужасна, и сега гърците се присъединили към латините. Българите от Пловдив поканили да дойде и да превземе града. Калоян по думите на Niketas(Historia gr. Et lat), бил "отдавна озлобен против тоя град, за гдето жителите му не се подчинявали и отдавна чакал случай да го завладее", се явил и превзел града, разрушил го до основите и наказал със смърт знатните граждани.
След смърта на Калоян в 1207 г. както и в началото на царуването на Иван Асен 2 (1218 - 1241), търговията във Варна била съвършенно отслабнала, стопанския живот на града бил разтроен. Венециянци и жители на Рагуза, генуезци образували свои колонии и взели търговията в свои ръце. Това усилване на търговията предизвикало и появата на български монети и Иван Асен 2 бил първия от българските царе, който почнал да сече такива.
В това време, Варна се прочула на запад, като главно житно пристанище на Bolgaria. Италианците получили специални грамоти (хрисовула), права и превилегии; да се съдят със свои съдии наречени консули, да носят оръжие и др.
Вътрешните ежби на България разслабили я отново. Образували се отделни царства. В 1346 г. от исток от Добруджа до басеина на р. Камчия управлявали независими владетели, отначало княз Балик, след него брат му Добротич, бладетел на приморска България, владетел на крепостите Варна и Кaлиакра. Той разполагал с войска и флота, водел независима политика. Той водел една чисто гръкофилска политика. В царуването на Иван Александър зет на влашкия войвода Иван Бессараба, който встъпил на престола чрез преврат, Варна играела видна роля в търговските сношения със запад и с Византия. В 1352 г. виждаме венецианския консул във Варна Марко Леонардо, който сключил договор с Иван Александър за безпрепятствено търгуване из държавата, да строят църкви, да изнасят жито, без мито за Венеция и от там също да внася стоки, т.е. обмен на стоки. Покъсно Петручо ди Барлето, комисионер република Рагуза, също сключил договор с българския владетел търговски договор на същите условия както с Венеция, и по-после, и Генуа е направила същото. **** В 1347 г. Иван Кантакузен, един военоначалник станал император на Византия и за задържането на престола повиква Урхана от Бурса, турския владетел, който на Генуезийси кораби изпратил летящи отряди в Европа. Българския господар, Иван Александър протестирал против нахлуването на турзите в Европа пред Кантакузен. Междуособиците във Византия в 1352 г. имали за резултат :
Сюлейман синът на Урхан, да се настани в Галиполи. От там и почват турските нападения навътре. Лесните и бързи успехи на турците в Тракия стреснали западните владетели и уплашили балканските господари, които апелирали за помощ. Папа Урбан V от Авиньон разпратил покана за "свещенна война" срещу турците. Италианските републики не се отзовали на тази покана, защототе помежду си са водели под стените на Константинопол голяма морска война поради търговското им съперничество. Генуа открито взела страната на турците, а Венеция стояла неутрална за да непострада нейната търговия. На папската покана се отзовал Савойския граф Амедей.
На 1 юли 1366 г. папата обявил свещенна война на турците. Амадей Савойски потеглил за Цариград. Той минал през Венеция; много рицари; женевски граф, френски маршал и др. Се присъединили към него. Република Венеция тайно дала на кръстоносците две галери. Амадей останал в Галиполи и след 9 месеца обсадил го и го превзел на 14 юни 1367 г.- първата победа над турците.
Амадей стигнал Константинопол и разбил властвующите.
През това време, след като бил изгонен Кантакузен, се се качил на престола Иоан V Палеолог, който паднал в плен на Иван Александър при връщането му от Маджарско, гдето отишъл да търси подкрепата на Людовик Аржуйски, маджарски крал. Амадей вместо да продължи борбата си със турците, помолен да освободи византийския император, тръгнал по българския черноморски бряг. След три лесни победи над Созопол, Анхиало и Емона тръгнал за Варна, по всяка вероятност е помислил, че и Варна лесно ще се предаде и ще наложи тежък данък като търговски център. Обсадата излязла без успех и претърпяла поражение, каточаст от гарнизона, напущайки града, явила се при Галата и пленила много рицари, които били интернирани в Провадия. Амедей като видял Варна непревземаема, помолил управителя на крепоста да пусне едно посолство през Варна при българския цар в Търново за освобождението на Иоан V Палеолог. Посолството сполучило мисията си: императора бил освободен. Амедей, като счел мисията си за свършена върнал се обратно. Турците останали пак свободни да действат и разширяват властта.
В1386 г. Добротича наследява Иванко, който заел целия черноморски бряг с Варна до устието на Дунав.
През 1387 г. на 27 май той сключил нов търговски договор с Генуа.
През пролетта на 1388 г. Али Паша великия везир изпратен от сулан Мурат от Адрианопол срещу Шишман български цар с 30000 войници, като изпратил отряд от 5000 войници под командата на Тимураш срещу Иванко, а сам потеглил за Търново…. Тимураш минал балкана Провадия и срещнал Али Паша тия два отряда съединени стигнали до Варна. Обсадили града, но напразно.
Турския султан Мурад, бил наследник на Баязид "илдаръм" , който сполучил да вземе Варна в 1939 г.
В 1402 г. Баязид трябвало да бърза за Азия гдето монголците начело с Тамерлан заплашвали азиатските му владения. При Ангора в битка с Тамерлан Баязид паднал убит. Наследил го Сюлейман, който взел Европа с Одрин, а Мохамед втория му син наследил Азия. Сюлейман, за да угоди на византийците предал им целия черноморски бряг заедно с Варна и много други градове.
В 1411 г. Муса третия син на Баязид разбива брат си Сюлейман. През 1413 г. Мохамед разбива Муса, своя брат. От признателност и приятелство към византийския император Мануил Палеолог, повърнал му всичките градове край Черно море.
Византийската власт траяла до1444 г. , когато се прославило името на Варна със сражението на полския крал Владислав със султан Мурад 2 , което станало на 5 километра от града до с. Паша кьой и се свършило с поражението и смърта на Владислав наречен Варненчик. Това сражение беше Ватерло за кръстоносците.
В 1773 г. русите на брой 30000 души под водителството на граф Румянцев нападнали по суша града и го превзели, но после се оттеглили.
В 1810 г. през войната между Русия и Турция русите не са нападали града, а само го държли под око.
В 1828 нова война между Русия и Турция - на 14 април бил издаден манифест на цар Николай 1 за обявяване на война с Турция. Видимите причини са били - оскърбяването на руския флаг, задържането на търговскикораби в Босфора.
Русите преминали Дунава близо до устието му, стигнали на 29 юни Добрич, гдето се присъединила 40000 руска войска. Един отряд от 5000 души се насочил към Варна останалите продължили към Шумен.
Появата на тоя слаб отряд пред Варна насърчило туския гарнизон от 15000 души да излезе от крепоста и го нападне. Руската флота постепенно пристигала и пристъпвала към правилна морска обсада. По сухо русите също предприели обсада. Лично Николай 1 наблюдавал обсадата от Турна тепе, който слязал от кораба "Париж" близо до местността "Баир баши" по пътя наречен "московски път".
Обсадата траела 3 месеца и най-после след дълги и упорити усилия русите я превзели, които я владели от 1 октомври 1828 до август 1830 г.
През 1832 г. след одринския мир русите опразнили Варна.
Султан Махмуд 2 на 18 Април 1837 г. пристигнал във Варна и наредил да се възобновят стените на града.
През 1853 г. въпросът за светите места в Палестина-православието и католицизма - изпъкнал и станал причина да се обяви нова война между Русия и Турция, защото последната по съвет на Англия и Франция не искала да даде писменно никакви права на православните християни. Почнала источната война- Кримската война- похода на полумесеца с кръста срещу православна Русия.
Така се отбелязало и голямото значение на Варна.
Варна станала сборен пункт на съюзните войски - английски, френски и турски. През май 1854 г. ден на св. Пантелеймон около 7 часа избухнал пожар, който траял 6 часа, унищожил целия пазар до пристанището. Не само пожар, но и срашна холера върлувала. Варна станала гробище за съюзните войски.
Миналите войни се водели през равни интервали.
В 1877 г. войната за освобождението на последния християнски и славянски народ.
Варна е превзета от русите на 27 юли 1878 г.

Вярваме, че сме сполучили да дадем в кратце, историческите данни за нашия град от основаването 57 г. пр.Р.Хр. до 27 юли 1787 г. с което изпълнихме своя дълг към съгражданите ни. Остава сега бъдещия историк да дадеедна пълна и системна работа за историята на града за която има и много материал.
Quod potui fasi, faciant meliora potentes

Home