Варненското Арх. Дружество е било най-подходящо да произведе изследвания на североизточната част на балканския полуостров, дето е била люлката на нашата държава.

Бесарабски окопи. Аспарух, като напуснал "старата велика България", която се е намирала в поречията на р. Дон и Кубан, в приазовските страни, преминал р. Днепър и Днестър и се спуснал към Дунав. Аспарух си построил за отбрана укрепен лагер и е поставил граница. Лагерът се намирал в най-южната част на Бесарабия, естествено защитен с р. Дунав, Прут и езерото Сисик (Кундук) и с отбранителен насип (с берме), който се простира от "Vadu lui Isac" до р. Прут чак до езерото Сисик. Пограничният окоп се почва от р. Прут (до Леово) и се простира до устието на р. Ботна в Днестър, на юг от гр. Бендер. Подробното изучаване на южна Бесарабия е от голям интерес за българската история.
Добруджански окопи. Северна Добруджа е люлката на българската държава на балканския полуостров. Аспарух, ползувайки се от критическото положение на византийската империя, която била силно застрашавана от арабите, преминал Дунав и се установил в Добруджа, като съградил за защита грамаден укрепен лагер до Исакча и прокарал пограничен окоп между морето и Дунав, между гр. Кюстендже и с. Кокерлени (до Черна вода). Аспарух не успял да го довърши на разстояние няколко километра (по средата). Причината за това била, види се, тази, че византийският император Константин ІV Погонат, щом като арабите се оттеглили от Цариград, в 677г., почнал да прави приготовления да нападне Аспарух. Императорът стъкмил сухопътна и морска войска и потеглил против българите. Обаче походът свършил с безбойна победа на българите, които след нея навлезли във владенията на императора, минали южна Добруджа и стигнали до "Варна близо до Одесос".
Исакченският лагер "Аспаруховият Онгъл". Като опорни точки на лагера са използувани стръмните склонове към Исакченското поле, към долината на р. Таица и доловете Стайко и Пърлита. Сравнително най-достъпна е югоизточната страна на лагера. Лагерът се състои от две главни части: 1) външен и 2) вътрешен лагер и от 3) средни окопи между двата лагера, които са служили да пазят достъпа към вътрешния лагер. Общата форма на лагера е отъпен триъгълник, на който основата е обърната към югоизток и отъпения връх към северозапад. Страничните му стени са обърнати към североизток (Исакченското поле) и към югозапад (долината на р. Таица). Основната линия на лагера се опира до северозападния склон на върха Стража и от другата югозападна страна се опира до най-високата част на каменистия гребен Боклуджа-тепе, наречена Цигуета (397м.). Тази страна е най-достъпната. Цялата страна е дълга 7,5км. Югозападната страна е дълга 10км. Северозападният пресечен ъгъл на лагера се опира о две срещуположни височини, Бял камък и Бъдила. Североизточната страна има четири опорни точки: върховете Бъдила, Червен камък, водоразделен гребен и склона на върха Стража. Цялата дължина на тази страна е 8,5км. Вънкашният лагер е обграден с окопи, които с малки изключения вървят по най-стръмните места. Цялото пространство на лагера е 48,8кв. километра (Абобският лагер е 23,3кв. км.).
Окопът се състои само от насип от вътрешната и ров от външната страна на лагера.
Вътрешният лагер се състои от три окопови крепости, наречени Голямо кале (ЮZ), Флорилор кале (CZ) и кале Гургой (CU). Първото кале има вид на правоъгълник, дълъг триста крачки и широк 80. До него личат две заградени пространства с окопи. Първото е залепено до калето; то е 180 крачки дълго и стеснено към края (до 40 крачки). Второто е самостоятелно: то е отдалечено от първото 30 крачки и има неправилна форма. Окопите на крепостта показват пълен профил, същият с какъвто се отличават старобългарските окопи в източна България, а именно: насип, берме (до 6 м. широко) и ров. Насипът е от пръст, която е била носена от друго място, защото почвата на крепостта е камениста. При направените от нас просеки в насипа се намериха пластове от 2, 3 или 4 реда тухли. Няма съмнение, че тухлите са служили за закрепяване на насипа. Тухлите са повече фрагменти и нарядко цели; те са повечето квадратни (0,35х0,35х0,04м.).
Другите две крепости, калето Флорилор и Гургой, представляват входни крепости във вътрешния лагер; те са напълно еднакви по устройството си. Двете крепости пазят вътрешния лагер в най-достъпните към него места по водоразделния гребен, който те препречват от северните към южните му стръмнини.
Калето Флорилор се състои от два успоредни помежду си окопа (на разстояние до 35м един от друг). Калето Гургой препречва водоразделния гребен между малката стръмнина над Николицелската котловина и един десен страничен дол на Рагазулуй. Калето се състои от два успоредни окопа. Под склона на върха Малка Торложа се намира Малкото кале. На това място се разкрива широк изглед към Исакченското поле, р. Дунав и бесарабската равнина. Калето има вид на четириъгълник 200х150 крачки. Ъглите са обърнати към световните страни. Окопите на вътрешния лагер съединяват първите три крепости помежду им. Пространството на лагера има форма на една трапеция. Цялото пространство на лагера заема 0,875 кв. килом. (В Абобския лагер вътрешната крепост е 0,5 кв. км.). Вътрешният лагер е бил запазен още с един ред окопи от югоизточната и северозападната му страни, които препречват водоразделният гребен от северните стръмнини към доловете, които пазят вътрешния лагер.
Местното население нарича окопите с турско име "герме" (т. е. проточено).
Галацкият лагер. Ъгълът, който се образува между най-долните течения на реките Серет и Прут с езерото Братеш, край левия му бряг, образува един лагер. Градът Галац се намира почти в средата между устията на двете реки. От северозападната страна лагерът е заграден с окоп, който се почва на левия бряг на р. Серет, 125км. от устието й до с.Старо Сербещи и във вид на една дъга от 27км., изпъкнала към CZ, достига до брега на езерото Братеш до с. Тулучещи до р. Прут.
Окопът се състои от насип, берме и ров. От другите страни лагерът е запазен от р. Серет, Дунав и езерото Братеш. Галацкият лагер пазил Аспаруховите владения от запад.
Варна. Аспарух се е установил, види се, най напред във Варна, за да земе мерки за осигуряване на черноморското крайбрежие против гръцките десанти и да прокара погранични окопи по билото на ниския източен балкан.
Няма съмнение, че Аспарух се е срещнал във Варна с представителите на славянските племена, които населявали заетата от Аспарух страна между Дунав и Балкана и че е сключил с тях отбранителен съюз. След уреждането на тези работи Аспарух избрал по-централно място, между славяните и своите българи, до с. Абоба (близо до Каспичан), та изместил едното от славянските племена (северите) от устието на Карнабадския проход към Лопушенския.
Десантовите окопи били съградени по ниските места на цялото крайбрежие между устието на Дунав и Балкана. Устието на р. Камчия било укрепено с особен укрепен лагер, от който била изпращана войска за пазене десантовите окопи. Устието имало важно стратегическо значение, защото през него е могла да навлезе неприятелска войска във вътрешността на страната, по долината на реката и да стигне до старобългарската столица.
Пограничните окопи в източния Балкан се почват близо до морето, над с. Гьозекян и вървят по билото на Балкана до шосето от Варна за Бургас.
В десантовите окопи са били намерени няколко камъка и клони със старобългарски буквени знаци (руни). Пет знака, отбелязани в приключената фигура са намерени между с. с. Бяла и Гьозекян. До Варна е намерена мраморна плоча с първия, третия и четвъртия знак. В гръцкия надпис от Омуртаг, намерен в Шумен, се среща последният знак. Най-често се срещат трите средни знаци; такива намерихме шест при разкопките в Преслав. В Абоба са били намерени 138 знака. Старобългарските знаци имат особена важност, защото от тях е било, види се, съставено славянското писмо.

Абоба./Плиска/ Нашата първа българска столица, наричана Плиска, е била подробно описана и илюстрирана в едно голямо съчинение и албум, издание на руския Археологически Институт в Цариград, като Х том на Известията на Института (1905). Съчинението има голям формат (30х22см.) с 596 страници (58 рисунки в текста) и албумът, който съдържа 117 големи таблици (40х28см.). Съдържанието на съчинението и на таблиците в албума е поместено в притурката ІІ на настоящите Известия.
Южнобългарски окоп "еркесия". Окопът се почва от Бургас и се свършва до р. Марица (Търново-Сеймен). По предание той минава от Черно море до Бяло море. Следите му, между Марица и Бялото море не са още констатирани. За очакване е да се намерят по направлението към най-тясното място край брега, между Родопите и езерото Буругьол (близо до Порто Лаго). Това място е само около четири километра широко; през него минава железопътната линия между Гюмурджина и Ксанти. Тясното място образува естествената граница между Македония и Тракия. По сведенията, които имаме за това място излиза, че то е било защитено с укрепление (Буру-кале), от което излизал един зид с кули към близките поли на Родопите (Кара-оглу-тепе, 1300м.).
За еркесията имало разни предания и песни. За жалост те не са били навреме събрани. Сега е вече късно. Направихме последен опит. Дружеството ни се обърна през 1920 г. до учил. окр. инспектор в Бургас с молба да се съберат из народа разни предания и песни за окопа, с помощта на народните учители. Резултатът е жалък. Песните са забравени вече. Интересни сведения достави само учителят в с. Иени-махле (Ямболско), Ив. Т. Чешмеджиев. По предание крал Стефан имал намерение да се ожени за сестра си. Майка им казала: "когато се съедини Черно море с Бяло, тогава брат и сестра могат да се оженят". Крал Стефан почнал прокопаването на канала (еркесия).
Западнобългарски окопи (Островски, Хайредински и Ломски). По същата причина се обърнахме до училищните окр. инспектори във Враца и Видин. Отговорите на учителите са много оскъдни. Интересни са само сведенията за продължението на Островския окоп към Балкана.