Дълги векове  описаният в Книгата на книгите -  Библията потоп бе обект на тълкуване само на теолози. Едва в този век археолози намериха материалните доказателства за наличието на това събитие и го доказаха, както и много други факти от Светото писание. Това доведе не само до създаването на специалност библейска археология, но и действително да се използва Библията като исторически извор за събития и факти. Едно от тези внушаващи ужас и страхопочитание към природните сили използвани от Създателя за наказание на непослушните хора е потопът. Може би трябва  да се вметне, че това събитие, отразено навярно най-напред в устната памет, а после и отпечатано на клинописни таблички се отнася за района на Месопотамия. Това е бил равнинен,  значително голям и гъсто населен район и затова катастрофалното бедствие е така добре запомнено. Предвид тогавашните представи за разстояния, които се измерват пеш или може би на кон може да се приеме, че за тогавашните хора Всемира е бил обитаваната част от Месопотамия. Поне така са си я представяли в онази епоха и те са запазили в устната памет потопа и го предали после чрез клинописите.
Съвременната наука чрез етноизследвания в различните части на Земята  дава сведения за катастрофални природни бедствия, сравними с Потоп, които са станали в различни времена в разни краища на света. Това не дава право обаче да се говори за един, единствен и всемирен потоп, описан в Библията. Вярно е например, че в паметта на славяните няма сведения за потопа. До идването си тук, на Балканите, те са живели в степни и гористи райони, където подобно бедствие практически не може да се реализира. След идването си тук пък това не се е случило в последните 1 500 години. Същото важи и за прабългарите. Единствено покойният писател Тодор Ризников, с когото преди 15-ина години си говорихме по този въпрос ми бе обещал една народна песен, в която се разказва за молитва към "Господа Бога да не дави с вода бела града на Черно море". Времето не успя да му стигне да я открие.
Катастрофални последствия с характер на потоп земята е изпитала не веднъж и дваж в своята история. Това разбира се остава да се "прочете" само от геолозите, защото човешката памет при всички условия е твърде къса във времето на живота на земята. Големият учен Карл Сейгън (Carl Sagan – The Dragons of Eden) състави любопитна хронологична таблица за времето от големия взрив  - 1 януари до сега – 31 декември,23часа 59 минути и 59 секунди. Според него първите хора са се появили на 31.12 в 22.30 часа, а времето на библейския потоп е около и след 23.59 и 35 секунди като Исус Христос се е родил в 23.59.56, сиреч само преди 4 секунди? Тази хронологична игра показва и трудността да се съвместят различните информации. Иначе казано, поне според мен, потоп е имало и то неведнаж дори само в рамките на тези последни 30 секунди от живота на Вселената според Сейгън.
Библейският потоп, корабът на Ной и всичко случило се около това събитие са предмет на интерес от различни специалисти. Не случайно американски космонавт се възкачи на Арарат да търси останките от ковчега, който всъщност следва да се приема като кораб на живота. Старият завет или Битието, според мен, представя синтезирани информации за събитията далеч преди раждането на Христа. Това, че ние родените в последните векове не успяваме да проумеем кодираните съобщения, си остава за наша сметка. Лека полека обаче тайните се разкриват.
Черно море никъде не се споменава в Библията, но човек с известна фантазия и познания може да подири косвени сведения в Епоса на Гилгамеш. Че Черно море е било известно на хората от след потопа е почти сигурно, но не е така за по-ранните епохи –  особено за неолита, времето на първите земеделци.  Трудно обаче може да се синхронизира времето на първите земеделци на Изтока с времето на тяхното преминаване и установяване (на тях или на земеделието и скотовъдството като поминък) на европейския континент.  Това е много важно и за свързването на Черно море със  Световния океан, точно и образно обяснено в книгата на Райън и Питман.Трудностите са твърде много, но има няколко, които са основни. Първата и може би най-важна е неуточнената, твърде разтеглива датировка за времето на библейския потоп. Все още методите на датиране с радиоактивен въглерод за тази епоха достигат до +/- повече от 100 години, което е твърде много. Има разлика и в методите на датиране, съществува историческа, абсолютна и конвенциална. Времето напред ще доведе до появата на нови методи на датиране или на усъвършенстване на сегашните.  Има и местни, геофизични проблеми, при датирането с  радиоактивен въглерод. Така или иначе, някои разлики дори от 50 години могат да попречат за установяването на даден факт.
Покачването на нивото на Черно море е забелязано от българските археолози отдавна. Горанка Тончева в брошурата си "Потъналите пристанища" отбелязва, че съвременното ниво на водата е по-високо от това през античността и затова древните пристанища са по-ниско от сега. Подобни изводи прави и Михаил Лазаров в книгата си "Потъналата флотилия ", но и двамата автори не свързват това с определено събитие, подобно или аналогично с потопа. Те разбира се работят с период от историята на човека за който има много писмени извори от епохата и подобно събитие не би било пропуснато от древните автори.
Дълги години в българската археологическа и историческа литература битува (а и сега тук-там) въпросът с т.нар. наколни селища от варненските езера. Този комплекс от селища, открит още в началото на века от братя Шкорпил, продължава да вълнува специалистите по подводна археология и праистория. По силата на сравнителните методи останките от тези жилища са наречени наколни, такива каквито са известни още от миналия век в Южна Германия, Швейцария и Франция. Може само наистина да се съжалява, че почти всички открити селища у нас са унищожени напълно при драгиране за строителни работи в езерата.
Сходни с варненските потънали селища бяха намерени и в морето при Атия – при строежа на военната база, при Китен – на Урдовиза, както и две селища в границите на залива в Созопол. Тези селища, особено това в пристанището на Созопол си приличат по сегашната дълбочина и разбира се по находките с ранните находки от варненските селища. Това говори за едновременност и за това, че Варненското езеро тогава е било част от морето.
Според мене Варненските езера крият загадката и решението на въпроса за Черно море и Всемирния или по-вярно казано – Черноморския потоп. И веднага ще кажа моето предположение – има Черноморски и Всемирен или Библейски – два потопа, близки по време и последствия. Въпросът, който поставя Петко Димитров в тази книга– "Черно море – ключ към загадката Всемирен потоп" и всички догадки, разбира се, на Райън и Питман могат да бъдат решени не в морето, а в езерата. В морето ще се намерят доказателствата за по-ранни катастрофи – били около времето на 10—8 хил.пр.Хр. , а и преди това.
Петко Димитров нееднократно поставя въпросът за намереният на дълбочина 90-120 метра каменен предмет. Не вземам страна по въпроса най-вече поради изолираността на находката и дълбочината. Досегашните археологически изследвания у нас показват, че в периода около 10-8 хил. г. пр. Хр. в днешните български земи единствено в района на Побитите камъни е живяло население, препитавало се с лов и събирателство, току що усвоило лъка и стрелата. Тогавашните хора не са познавали керамиката, идолната пластика и преди всичко отседналия начин на живот и строителство на жилища.  Артефактите, както обичат да наричат останките от човешка дейност, за този етап не само у нас,  а и от другаде, се изразяват в малки (до няколко см) кремъчни сечива – микролити и отцепи от кремъчни ядра при обработката им. Всички те се откриват само при ръчно преглеждане на пясъчните дюни в района на временните спирки на тогавашните хора. Тогава и нивото на морето е било значително по-ниско, но едва ли толкова ниско – 90-120 метра. Коренната промяна в начина на живот настъпва около 7 200 г.пр. Хр., времето, около което става връзката на Черно море със световния океан. Около и след тази дата се приема че у нас   навлиза  земеделието и скотовъдството. След тази дата човешкия ресурс се увеличава много бързо, отседналия начин на живот води до строеж на жилища, появява се керамиката – изобщо настъпва наистина революционен поврат в начина на живот на човека. 
Същината на проблема около потоп в Черно море, поне на този етап на археологическите проучвания, може да се разглежда  свързан  като пряко свързан с края на Варненската цивилизация. Известното злато от Варненския некропол не само не е изолиран факт, но то е принадлежало на хората от потъналите селища във Варненските езера. До сега при драгажни работи са открити 8 селища под водите на днешните езера, които са едновременни с Варненския некропол.  И то на места, които са драгирани за строителство, а, слава Богу, не всички подходящи места са драгирани. Възможно е да има още селища и то особено по южния бряг на Варненското езеро. Селищата са намерени на дълбочина от съвременното ниво на водата  около 8 метра. Ако приемем, че на брега на  езерото е необходимо не повече от 2 м по-високо да са жилищата, то има основание да се твърди, че през V хил. пр. Хр. нивото на водата в езерото – тогава част от морето, е било поне 10 м по-ниско.  Археологическите изследвания на едно от селищата – при Арсенала, доведоха и до датиране на колове от потънали селища. Енеолитното селище според  Christian Orcel et Alain Orcel – Analyses dendrochronologiques de bois provenent du site lacustre d'Arsenala a Varna – Thracia Pontica, IV, p. 165-160)  обхваща времето 3945 – 3520 г. пр. Хр. 
Датите, които сега знаем за  времето на съществуване на Варненския енеолитен некропол направени по сравнителния метод и съпоставени с такива от радиоактивен въглерод са:
Абсолютни дати – 4 600- 4 200 г. пр. Хр.
Конвенциални – 3 600 – 3 200 г. пр. Хр. Очевидно истината е някъде между тези две дати и като прибавим датите които вече знаем за енеолитните потънали селища проблема още повече се усложнява. Датите са само една от трудните страни на проблема със синхронизирането на библейския с черноморския потоп. Последният, на този етап, е станал, най-вероятно, през времето 4 000 – 3 500 г. пр. Хр.
Кои са археологическите предпоставки да се твърди за наличието на потоп в Черно море. На първо място това са потъналите селища, за които стана дума по-горе. Те разбира се биха били потънали и при постепенно – за десетилетия или столетия, покачване нивото на морето. 

Тук обаче става дума за много бързо и рязко покачване защото:
- Намерени са много цели керамични съдове, които при нормално напускане на жилището всеки би взел със себе си.
- Има много цели сечива от камък, кости от рог на елен – също не биха били изоставени.
- Липсват пластове и нива, нормални при праисторическо селище на брега, а има общо струпване на находки в песъчливо глинест пласт, което би могло да стане при нахлуване на голяма маса вода.
- Коловете от жилищата не са били забити във вода, а на суша и то поставени в стени, защото се намери запазена кора на коловете. Ако е било бавно покачването и кората щеше да изчезне.
- Над енеолитния пласт бе намерен пласт с дебелина от около 90 – 100 см, който е лишен от останки от човешка дейност, както и от полен. Това може да стане само при бързо натрупване на наноси след прииждане на висок стълб вода.
- Има още един сериозен аргумент за наличието на потоп – това е съдбата на последните жилищни хоризонти от енеолитните селищни могили в по-голямата част от нашата страна. Всички пластове са горели!? И всички са покрити от пласт около 30 –40 см хиатус (празен слой без археологически находки). Когато има пласт от ранната бронзова епоха той е винаги над хиатуса.