Една от  най-страшните злини, която заплашва съществуването на човека е потопът. Не случайно в народната памет се носи сравнението, че от огъня можеш да се спасиш с вода, но от водата....Затова и в Свещената книга той заема толкова важно място. А за това че в Библията са написани много истини в които доскоро не вярвахме  - отдавна вече е научен факт.
Мине не мине някое време и научната мисъл отново се стресне да описва потопа, да го доказва или отрича. Така е и този случай, свързан преди всичко с кабинетните изследвания на двама американци и варненският учен с голям практически опит Петко Димитров. В тяхната статия, (която, считам че е преди всичко дело на П.Д.), много от истините са вече доказани истини и те сами съобщават това в текста си. Най-вече това е видно от припомнянията за направените още в 30-те години разкопки от археологът Уули до гр. Ур. Не съм специалист по библейска археология, но ще си позволя да вметна някои бележки по казаното от тримата автори. 

1.  ВСЕМИРНИЯТ ПОТОП. 
На първо място - всемирен потоп не означава потоп, обхващащ цялата планета земя, сиреч всемира. Той е бил на тази част от земята, която е познавал човекът от това време. Неговият всемир е била долината на Двуречието. Не е тук мястото за обширни изчисления и пресмятания, направени от много хора преди доста години, но площта на която са открити следи от потопа  заема доста хиляди кв.км. По спомен от четено вече отдавна автори бяха доказали, че върхът на който се задържа корабът на Ной не е бил така "атакувания" и от космонавти Арарат, а връх именно в Двуречието. Беше изчислено  колко десетки метра е била висока водната вълна, от която после би останал такъв дебел нанос. Пръв, мисля, това посочва в популярната си книга З.Косидовски - "Библейски сказания". Иначе речено,  потопът, описан в Библията не е всемирен, а само за Двуречието. Познавачите на етнологията на различни народи по сега познатия ни свят припомнят потопи, станали в други времена, при други народи. И, обърнете внимание, те са винаги на брега или близо до брега на морето или океана. затова  в паметта на славяните и прабългарите няма спомен за такива страшни катаклизми.

2. ЧЕРНО МОРЕ И ПОТОПЪТ.
 Това е област, в която геолози и палеогеографи "плуват" и по течението и срещу него. Скромният принос на археолозите в тази дискусия и проблематика от  последните десетина години е събираното на доказателства, че потоп наистина е имало в Черно море. Това е, общо казано, еднакво с написаното от П.Д. Разликата е само в някои подробности, които само на пръв поглед са малки и за тях ще стане дума сега. Не по ред на тяхната важност, защото знаем от народната мъдрост че и "малките камъчета обръщат колата". На шега казано, простено е на геолозите да не обръщат внимание на няколко хиляди години разлика - в геологията те са може би секунди, но за археологията са важни. За времето преди 10-15 хиляди години, когато според П.Д. хората са живеели по устията на някогашните реки на дълбочина от сегашното ниво на морето повече от 110 -120 метра, никакви фактически доказателства или т.нар. артефакти. Това са логични заключения, а археологията е на първо място вещезнание или предмети, дело на човешката ръка.
Най-вече не мога да приема така добра описаната като намерена от П.Д. in situ паница на такава дълбочина и от това време. Значи преди всичко керамиката тогава не е била позната. У нас тя е от VI хил. пр. Хр., а трябва да призная че паницата ни бе показана от откривателя и всички видели я археолози разбраха, че става дума за нещо много, много по-късно. Това, че такава датировка не съвпада с теорията на намервача вече не е археологически проблем.
Друго, което носи известни неточности е сравнението на Варненската цивилизация с носителите на Шумерската култура. Това е и моя отколешна мечта да разбера къде са отишли хората от Варненската цивилизация, подгонени от страшен катаклизъм, а, може би, и от нашествието на северните народи. Единствените прилики с хората от Варна и Шумер са начините на някои от жезлите и на украса, но това е твърде, твърде малко за да се гради хипотеза, камо ли теория. Други прилики няма, или поне аз не зная. Никак не е от значение и времето на двете култури. По дати на радиоактивен въглерод Варненската култура не от преди 5-6 хил.г.пр.н.е. както пише П.Д. а се датира от много наши и чужди учени във времето 4 600 -4 200 г.пр. Хр. . Сиреч, преди общо 6 000 години. Това е важно, щото е прав авторът че Ниневия, Ур и Йерихон са на повече от 8 хил.г. Значи, казано просто приемам че потоп в Черно море е имало, но той не е потопът, свързан с Варненската цивилизация, а друг, много по-ранен (може би няколко хиляди години),  от който намират авторите следи по шелфа.

3.ПОТОПЪТ И ВАРНЕНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Той, според моето неангажирано другиго мнение, е равен по значение, но не по време с библейския. Проучванията на т.нар. до скоро наколни селища във Варненските езера през последните десетилетия промениха доста схващанията и за тях и за съдбините на хората по бреговете на морето и езерата. Накратко. Смятаните за наколни  селища се оказаха потънали от така добре описаните от П.Д. регресия или трансгресия на морското ниво. Важното в случая е, че тази трансгресия е била твърде рязка, внезапна. Катастрофална - значи потоп или с неговите последици. Доказателства:  Липсата на стратиграфия на културния пласт свързан с времето на Варненската цивилизация - размит и отложен; пластът от морски мекотели покриващ пласта от времето на Варненската цивилизация; липсата на полен (тичинков прашец) в него; покриването от нов, много по-мощен пласт от бронзовата епоха, който също е без жилищни нива и хоризонти, а еднороден. Дебелината на този пласт е близо 3 м. Той се датира във времето на ранната бронзова епоха - 3 200 - 2 100 г. пр. Хр. Носи следи от същите поражения като при Варненската цивилизация. Може би нов потоп?
Проблемите са много и естествено няма да бъдат решени нито на страниците на вестника, нито сега. Позволявам си да вмъкна, че този въпрос бе поставен от моя скромност още през 1981 г във ФАР, където се опитах да поставя на преразглеждане въпроса за вида на селищата от езерата. По-късно, през 1988 г, в кн. 6 на сп. "Морски свят" предложих своята идея за "Потопът и Варненската цивилизация". Казвам това съзнавайки, че не се правя на първооткривател на идеята за потопът и Черно море или хората по неговите брегове.
В заключение и аз ще кажа категорично както П.Д. че потопът е геологически факт:  Потопът е археологически факт. Трябва само да се пълни кошницата на доказателствата и тя е в ръцете на българските учени от различни области. Ако се притекат на "помощ" и чуждестранни специалисти с техните технически  и финансови средства - по-бързо ще решим: Кога точно, колко потопа, каква територия и какви последствия има. Дано това стане само преди предсказвания нов, всемирен потоп. Не дай Боже!