ОБЩО ПОЛОЖЕНИЕ И ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ
Географското и климатично разположение на Варненския край са удобни за заселване от човека– тук през различните епохи има езера, дълбок морски залив, ниски плата - добри за земеделие и скотовъдство. Поречията на Камчия, Провадийска и други по-малки реки са не само привлекателен район за заселване, но и служат за пътища при проникване във вътрешността на страната. Източният край на Стара планина предлага всичко, което може да даде една планина – дивеч, дървен материал, място за отглеждане на животни. Черно море се оказва за човека не само воден басейн, но и средство за препитание през различните епохи.Варненският край през праисторията се явява привлекателно място и поради срещата на степите, които със своя най-южен край достигат до Балчик и дори още по-надолу. Тук става срещата на хората и предметите за обмяна от степите и от вътрешността.  Не на последно място трябва да се посочи, че липсата на острови в Черно море правят тогавашния морски залив (сега Варненските езера) най-удобното място за прикриване в лошо време на пътуващите по море или използващите брега за път. Това е особено важно през енеолитната и бронзовата епоха.

СТАРОКАМЕНА ЕПОХА
Следите от човека по днешния Варненски край ни отвеждат към края на  ранната старокаменна епоха – преди повече от 100 000 години. При строежите на заводите в долината  на изворите на Девня бяха открити преотложени материали от наблизо намерени селища на първобитния човек. Това са  грубо обработени кремъчни сечива, някои от които дори не са били в употреба. От късната старокаменна епоха са няколко други кпремъчни сечива и отломъци намерени при разкопки в района на Побитите камъни. Изследвана е  и т.нар. Малката пещера при гр. Белослав, където освен кремъчни изделия са намирени и кости от животни – прехрана на тогавашните хора.

СРЕДНОКАМЕННА ЕПОХА
Следващата епоха – среднокаменната или мезолита, която обхваща времето между 10 000 и 7 000 години пр. Хр.  е с доказан живот от територията на днешна България само в района на Побитите камъни до Варна. Сред пясъците на няколко от групите – Централна, Баново, Слънчево се откриват микролити и много отцепи от кремъчни сечива. Ара Маргос, учител и археолог, в продължение на повече от 20 години извършва събирателска работа в този район. Така той  става притежател на най-голямата колекция от микролити и отцепи от мезолитната епоха в Югоизточна Европа– над 12 500 предмета сред които и няколко десетки напълно запазени сечива. Микролитите са свидетелство за опознаването от човека на съставните сечива – от няколко малки пластини, на върховете за стрели. Откриването на лъка има голямо значение за човека тогава – той вече може да ловува  птици и малки животни и да ги убива от сравнително по-голямо разстояние отколкото с копие или държано с ръка оръжие. Все още човекът е номад и не е имал постоянни жилища.   Той се е премествал след животните или след като в района на обитаване намалявало богатството на растителна храна – плодове и корени.

НОВОКАМЕННА ЕПОХА
Новокаменната епоха или наричана още неолитна е съвсем нов етап от живота на човека и той се свързва преди всичко с оседналия начин на живот. Опознаването от човека на земеделието и скотовъдството води своето начало от Централна и Мала Азия, но в днешните български земи то придобива по-друга форма. Ако  там то се основава и развива на напояването и строителството на  жилища от кирпич, то в днешните български земи местата за отглеждането на примитивните зърнени храни – едно зърнест и дву зърнест лимец – пшеница не е имало нужда от напояване поради подходящи заливни места и по-влажен климат. Същото се отнася и до строителството на жилища, които са правени от дървени колове и измазани с глина – и двете винаги в наличност до селищата.
Особеностите в развитието на неолитната епоха във Варненско са няколко, но основното си остава това, че тук земеделието и скотовъдството идват малко по-късно отколкото в Тракия и селищата нямат такива внушителни размери като селищните могили там. Навярно по поречието на Тунджа и от там по р. Камчия първите земеделци са се спрели около дн. район на с. Аспарухово и гр. Дългопол. Следи от човека през неолитната епоха има и при селищната могила в солниците на гр. Провадия. До сега източно от тази зона не са открити следи от човека.  Малко са данните и от разкопаната изцяло селищна могила при с. Голямо Делчево – сега на дъното на язовир Цонево. 
Нещо важно за праисторията на Варненско е сравнително малкият брой селищни могили. До сега са известни селищните могили до Сава – отчасти изследвана от Милко Мирчев и Димитър Златарски; Голямо Делчево – изцяло проучена и публикувана от проф. Хенриета Тодорова; до с. Цонево, до с. Баново, с. Левски – сондажи и теренни обхождания са правени от Ара Маргос, с. Комунари, до гр. Провадия – солниците,  до с. Садово. Всички те са  с културен пласт от енеолитната епоха – ранна и късна.
Един друг момент, който може да се окаже важен при изследванията на неолита и енеолита във Варненско е липсата на каквито и да е селища по поречието на р. Камчия след сливането на Голяма и Луда Камчия – нито селищни могили, нито открити или други поселения.

КАМЕННОМЕДНА ( ЕНЕОЛИТНА) ЕПОХА
Истинският бум и подем в развитието на обществото от енеолитната епоха във Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земи на север и юг и използването на морското крайбрежие за път. Следващият важен елемент е подходящите условия във дн. Варненски езера – тогава морски залив като място за отсядане и за връзки по водата. Не на последно място по значение има и разположението на Варненския район като място на среща със степните народи. С тях навярно е бил осъществяван и значителен обмен, което е допринесло в немалка степен за високото и бързо развитие на местното общество.
Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при Голямо Делчево, в селищната могила при Сава тя е добре представена, което пък дава основание на Х.Тодорова да говори и пише за култура Сава в това време. Едновременни с този етап са и находките от селището при гр. Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от теренни обхождания на селищната могила при с. Левски. Особено място заемат находките от ранно енеолитните гробове при Варна. Там при строителни работи бяха разрушени два гроба и един бе проучен изцяло. Възможно е да е имало още гробове, но при по-ранните изкопни работи да са унищожени. Проученият гроб даде ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състоеше от около 1 000 предмета сред които почти половината бяха от черупките на средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус.  Няколко извода могат да се направят от инвентара на това погребение. Богатството на инвентара  е непознато досега като сред мънистата от малахит се откриха и 31 златни мъниста, които всъщност са наистина най-старото злато на света. Бяха намерени и медни гривни и пръстен, което пък сочи не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че от мед в ранния етап на металургията са правени накити и сечивата са по-късен етап. Този гроб бе намерен след откриването на късно енеолитният некропол при Варна и отстои на около 2 км западно от него. Същественото е  силното сходство на инвентара и разположението му при  скелета. Направената графична антропологическа възстановка на ранноенеолитният скелет показа удивителна прилика с този от гроб 43 на късноенеолитният некропол. Очевидно става дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега. Ако се добави и факта, че в погребалният ритуал, поради неговата консервативност, твърде бавно навлиза отражението на промяната в ежедневието може да се приеме, че процесът на разлагане на първобитните отношения е настъпило още по-рано.
Сред находките от ранния енеолит има много които се характеризират   с типични за епохата белези. Така например сечивата от камък – брадви и тесли са по-дебели в средата или около отвора. Керамиката се отличава с инкрустираните шахматни елементи, запълванията на врязани геометрични мотиви с бяла и червена боя, съдовете във форма на фруктиера (на високо, леко конично кухо столче). Срещат се и кухи подставки за купи или други съдове  с формата на четириъгълен паралелепипед  и плоска горна част с роговидни издатъци във всеки ъгъл. Срещат се и големи зърнохранилища (Суворово, Сава, Голямо Делчево). Идолната пластика все още не е така изявена масово и преобладават глинени и костни антропоморфни и зооморфни изображения. Сравнително малко в сравнение с масовия материал – керамика и сечива  са накитите от средиземноморските мекотели Спондилус и Денталиум.  Находките обаче от тях дават основание но проф. В.М.Массон от Санкт Петербург да определи гривните от Спондилус, намерени в една колективна находка до гр. Суворово, за най-ранните до монетни форми в европейската праистория.
Социалната структура за района все още остава не добре известна. Най-сериозни сведения ни дават разкопаните жилища при Суворово и ранно енеолитните  гробове при Варна. В едно от проучените жилища при  Суворово бяха намерени около 65 различни по форма и големина съдове, което надхвърля представите ни за едно обикновено за времето домакинство. Очевидно става дума или за занаятчийско семейство – керамик или за жилище на местен вожд.  Това потвърждава и вече споменатият гроб на вожд от гробовете при Варна.
Бързото развитие на обществените отношения във Варненско се дължат на казаните по-горе географски и природни условия. Все още остава неясно защо по бреговете на Варненските езера до този момент не са намерени потънали селища от ранноенеолитната епоха. Следи, освен споменатите погребения, които са на около 15 м над съвременното ниво на морето и са на същото ниво като късния некропол, има, но винаги по-високо от бреговете. Като най-вероятно обяснение може да се приеме съществуването на по-високо ниво на морето в този етап, нещо което не е доказано по друг начин досега. По-високо ниво  на водата от морето в долината на Камчия може да се приеме като обяснение за липсата на селища близо до бреговете в лонгозната, ниска част на този район.
Истинският подем в развитието на района има през късната енеолитна епоха. Освен проучената изцяло селищна могила при с. Голямо Делчево и късноенеолитният пласт при Сава, сведения за епохата има най- вече от откритият през 1972 година късноенеолитен некропол при Варна. Беше проучен още един некропол от късния енеолит  при Девня, а най-многобройни и все още непубликувани са находките от тази епоха  и  намерени в т.нар. до скоро наколни селища. 

НАКОЛНИ ИЛИ ПОТЪНАЛИ СЕЛИЩА
Проучванията на тези селища, сега под водата на Варненските езера, водят своето начало от 1921 година когато се прокопава канал между Варненското и Белославското езеро. Тогава братя Шкорпил откриват първото селища под водата и по аналогия с такива в Западна Европа ги определят като наколни и съобщават сведения по Херодот, който пък видял такива през V в.пр. Хр. в днешна Македония. По-късно, през 50-те години, при строителството на  ТЕЦ-Варна, на пристанищата за дървен материал, Трансстрой и почти навсякъде  при всички видове строителни работи по двата бряга на езерата близо до водата или под водата. Последните  изкопни работи са от началото на 90-те години и след тях на археологическата наука са известни 13 крайбрежни, сега потънали, селища датиращи от времето на късната  енеолитна и ранната бронзова епоха. Откритите досега селища представляват истински  комплекс, непознат другаде не само в района на Югоизточна Европа. 
Съществуват данни за още други, неустановени с артефакти, потънали селища – в Корабостроителния завод, в канала между Девненското и Варненското езеро, в западния  край на пясъчната коса на острова под новия мост и другаде.

Със сигурност известните селища са: 
1-южния бряг на канала близо до стария мост –енеолитна и бронзова епоха
2- пред сегашната фабрика "Христо Ботев"- бронзова епоха?
3- в двора на Морфлот, южно и съвсем  близо до късно енеолитният некропол - енеолитна и бронзова епоха
4- пред гара Тополите – бронзова епоха
5- Езерово –енеолитна и бронзова епоха
6- ТЕЦ "Варна" енеолитна и бронзова епоха
7- Арсенала – новия цех – енеолитна и бронзова епоха
8- Лъджата – стария цех – бровнзова епоха
9- Страшимирово – старата гара – енеолитна и бронзова епоха
10-Страшимирово – моста на старата жп линия-бронзова епоха
11- Западният край на Белославското езеро- енеолитна и бронзова епоха
12- При гара Повеляново – енеолитна и бронзова епоха
13- Балтата- между  гарите Повеляново и Разделна – под трасето на жп линията - бронзова епоха.

ВАРНЕНСКИЯТ ЕНЕОЛИТЕН НЕКРОПОЛ
Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на Варна  през 1972 година  Варненският некропол скоро се превърна в едно сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията за съвременна България. В резултат на проучванията до 1991 година (разкопките не са завършили – остават около 30 % от предполагаемата територия) са открити 294 погребения. Всички те се отнасят в края на енеолитната епоха (4 600 – 4 200 г.пр. Хр. покалибрирания метод на С-14 или 3 500 – 3 200 пр.Хр. по конвенциални дати). Хоризонтална стратиграфия на некропола  е рудно да бъде направена, но очевидно е че некропола съответства на края на епохата.
Намерените гробове се класифицират по наличието на скелет и неговото положение на три основни групи.
Първата група е на т.н. символични гробове.  Основната отлика от останалите освен инвентара е липсата на човешки скелет или кости. Те са общо  57 броя и самите те по разнообразието и количеството инвентар се подразделят на 4 подвида: Богати. Само  3, но в тях е съсредоточено по-голямата част от златните предмети, а и от другите видове находки тук са най-представителните.  Значително място в тези гробове са жезлите или скиптри, символ на висша светска или духовна власт. Вторият подвид са гробовете с глинени маски на човешки лица. Те също са само три и са намерени сравнително близо един до друг, което  говори и за тяхното сходно предназначение. И при трите има триизмерно изображение на човешко лице от глина, с размери близки на човешките глави. На особено важните места от лицето са поставени златни предмети – триъгълна диадема на челото; леко изпъкнали кръгли пластинки на мястото на очите, правоъгълна пластина  за уста и под нея златни пирончета за украса. На периферията на ушната раковина са нанизани халки – 5 на лявото и три на дясното ухо. Под лицето се намери огърлица съставена от златен антропоморфен амулет и разнообразни мъниста. Близки по състав са и даровете поставени в средата или другия край на гробната яма. Третият подвид  са символични гробове  от известните от различни епохи кенотафи – празен гроб – общо около 40 броя. Намерени са предмети и керамика, но липсват също човешки кости. Инвентарът е по-богат от този на обикновените гробове – злато и мед се среща при повечето от кенотафите. Последният вид – около 10 гроба, е с по-особен вид на погребалния ритуал. Гробовете са по-дълбоки от всички останали – до 2,50 м от нивото на терена и при тях има намерени кости от човек, но те са натрошени и не в анатомичен порядък. Това говори убедително в полза на препогребание, тъй като инвентара в повечето случаи е в пълен порядък. Анатомичните изследвания установиха, че някои от костите – черепа в един от случаите е снарастване от вътрешната страна, което води до психични смущения.
Втората група гробове са със скелети в изпънато положение по гръб – 99 броя. Общото при този вид гробове е сходството в количеството инвентар и разположението му, което дава основание да се счита че те принадлежат на една и съща група в обществото. Някои находки и анатомични изследвания показват, че повечето гробове от този тип принадлежат на мъже. Единствено изключение прави гроб 43, който е с изключително богатство – над 1 ,5 кг златни предмети, много медни сечива и други. С наличието на жезъл и с видовете находки този гроб е с доста сходен инвентар с най-богатия от символичните гробове – гроб 4.
Третата група  гробове е със скелети в свито положение на едната страна – почти винаги на дясната. Те са общо 67 гроба. Наричани и хокери тези гробове са познати от други некрополи у нас. И тук има правени анатомични изследвания, които показват че при тази група преобладават скелетите на жени. 
Част от гробовете със скелети бяха силно разрушени и не се установи тяхното анатомично разположение. Може да се приеме, че принадлежат към основните групи със  скелети – в свито или изпънато положение.
Особеното място на некропола се дължи и на богатството и разнообразието на находки. Такива бяха открити в почти всички гробове. Изключение правят само 21, но пък повечето от тях бяха и силно разрушени от времето и е възможно и находките от тях да са разрушени. Възможно е да е имало и предмети с органичен характер и да са изгнили. Само златните предмети са повече от 3 000 и с тегло над 6 килограма.  Важно значение има разпределението на златните накити и предмети по гробове. От 294 гроба има злато само в 62, но от тях само в богатите символични 1, 4 и 36 и гроб 43 са над 5 килограма. Съществуващото разнообразие на златните предмети – над 38 вида като има и много разновидности – например мънистата са 5 подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор . Значително количество черупки от средиземноморски мекотели  - Dentalium и Spondylus  се намериха като инвентар. Над 12 200 са черупките от Dentalium и те не са обработвани допълнително. Друго важно за този вид находки е че почти всички са намерени в символични гробове. От Spondilus са около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Те се срещат при всички гробове. Керамиката –  над 650 глинени съдове е доста често срещан инвентар и за нея трябва да се посочи, че само няколко съда са добре изпечени и с изключително майсторство при изработката. Останалите са само изсушени или лошо изпечени и това навярно е свързано с осъзнаването на погребалния ритуал.
Находките като инвентар, разположение и количество, видовете гробове във Варненския некропол и големия комплекс от потънали селища  както и други факти дават основание да се приема, че в района на Варненските езера се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато намерено във Варненския некропол надвишава като брой и тегло всичкото праисторическо злато от същата епоха намерено по света взето заедно.

БРОНЗОВА  ЕПОХА
Бронзовата епоха е датирана във времето 2 800 – 1200 г.пр. Хр. и се дели на три периода – ранна 2800- 2100, средна –2100 –1650 и късна 1650-1200 г.пр.Хр. Основната група от находки във Варненския археологически музей произлиза от драгажните работи в езерата и тя се отнася само за ранната бронзова епоха. Отделни находки са намерени на платото над Девня.  По-горе бе казано, че селищата от ранната бронзова епоха припокриват тези от късната енеолитна епоха. Освен това те са значително по-големи като размери – достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата.
Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит и или инкрустирани геометрични мотиви.  Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а  и състава на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не  е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. Не бяха открити от проучените проби такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички  потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - всички запазени в анаеробната среда под водата.
Средната бронзова епоха (2100- 1650 г)почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.
Късната бронзова епоха (1650-1200), както във Варненско така  и почти в цялата страна, показва ново разместване на  населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІ-ХІІ в.пр.Хр. чрез колективни находки от сърпове при Суворово,  бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на Черковна, е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената.  От друга страна типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на пред монетните форми в търговията.
Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатият от историята епоха облик. Траките вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.