Между градовете на балканския полуостров Солун заема важно място по брой на жителите си и търговско значение. Това е било във всички времена, така ще бъде за дълго в бъдеще. Самата природа му е предопределила това благоприятно положение за развой. В Солунския залив, който се вдава далеко в сушата, се изтичат Вардар, Бистрица, Галико и други по-незначителни потоци, чийто общ басейн обхваща пространство 33 373 кв. км.Орохидрографската направа на балкански полуостров създала от Солун важен център на сухоземни и морски пътища. От Солун излизат ветрилообразно пътища за Гърция, за Албания, за Босна и Херцеговина, за България и за Тракия с Цариград. Много от тия пътища прехвърлят Дунава  и се свързват с важните сухоземни и водни пътища на цяла Европа. По море Солун се свързва сгодно с всички презморски страни. Въпреки голямата международна  връзка на Солун, той остава все още македонски град. И понеже мнозинството македонско население е българско, то и Солун се смяташе често, като град на българска земя. Англичаните Макензи и Ирби, които пропътували българските земи в 1863г., наричат Солун "българско пристанище" и докато го смятат в историческо отношение гръцки град, в етнографско - еврейски, в политическо - турски, в географско отношение, казват те, той е български град. Прочутият пътешественик Барт, който в 1862 г. пропътувал българските земи от Русе до Солун и бил свидетел на българския подем в наченатата черковна борба, пише за Солун следното: "Този град е роден за столица, той има все още голямо значение за цяла Румелия и, ако един ден стане столица на България, може би в късо време ще захване да съперничи с Атина, ако не с класически интереси, то с богатството си и действително величие."
Възраждането на българският народ в Македония и неговото културно и стопанско засилване се свърза на тясно с град Солун в последните 50  години. И ако не бяха настъпили големите промени в политическия живот на Македония през годините 1912 - 1918, ако не беше откъснат Солун от своя естествен географски и стопански хинтерланд, той би придобил в късо време български характер, какъвто е етнографския лик на неговия пространен хинтерланд.
Ще се постарая да ви представя на късо какво място заемаха българите в Солун през годините 1910 - 1912.
Според най-грижливата преценка на Солунското население в 1911 година неговият брой е бил около 28000 жители, от които 64000 евреи, 25000 турци, 22000 гърци, 10500 българи и 6500 разни.
От деня, когато славяни и българи се настанили в Македония, ги имало и в Солун. Българославянският език се говорил в тоя град, както във времето на св. св. Кирил и Методия в ІХ век, също и през всички други векове до ден днешен. Околността на Солун е била винаги славяно-българска. Пазарният език в Солун беше до последните дни на турското владичество в по-голямата си част български. По надписите на дюкяни и  хотели не липсваше българското писмо и български език.
Българската община в Солун датува от късно време, едва от 1867 година, тя бе призната от турската власт чак на 1904 година, а само две години преди отхвърлянето на турското иго, се създаде в Солун българска епископия, чийто първи архиерейски наместник, архимандрит Евлогий, родолюбив и високо просветен духовен служител, беше жестоко удавен в Бяло море от гърците в 1913 година. Солун беше седалище и на българоуниятския митрополит Епифани Шанов, въодушевен старец на 75 години, когото също не пожалиха новите владетели на Солун; той беше заточен от гърците.
Българите имаха в Солун три църкви, четвъртата се строеше. Четири български попове служиха в тях на черковно славянски.
Първа българска школа в Солун била основана в 1865 година, а в 1910 година в тоя град имаше три гимназии (мъжка, девическа и търговска) с 526 ученика и ученички. Имаше също една забавачница, пет първоначални училища с 594 ученици и ученички, едно стопанско училище, а проектирано беше да се основе и едно духовно училище. Млади българи посещаваха турски, френски и немски училища. Броят на всички ученици и ученички българи в Солун през 1910г. надминаваше 1200, а българските учители и учителки бяха 80.
На 1838 година била основана в Солун първата българска печатница от Теодосий Синаитски, българин родом от Дойран. В 1910 година в същия град имаше две големи модерни български печатници, на К. Г. Семерджиев и Юрдан Ярцев. Имаше също богати български книжарници, които доставяха български книги за цяла Македония. Като се установи конституционно управление в Турция (1908г.) се почна печатането на много български вестници и списания в Солун. Първата метеорологическа станция в Солун и в цяла Македония изобщо, беше наредена в българската мъжка гимназия. Тя печаташе редовно своя бюлетин.
Солунските българи имали освен своята народна и черковна община още други обществени организации, а по-късно и политически, като гимнастическо дружество "Солунски юнак", женско благотворително дружество "Вяра, Надежда и Любов", клон на "Българска Матица"; после въвеждането на конституционното управление в Турция , Солун стана център на българските политически клубове в Македония
Първите организатори на Солунските работници върху главните принципи на социализма бяха българите Влахов и Томов. На първите избори за представители в Отоманския парламент беше избран от Солунския санджак българинът Влахов, родом от Кукуш.
Въпреки своя международен характер, Солун взема също участие в революционните движения на македонските българи. Атентатът, извършен срещу парахода "Гвадалквир", експлозията в Отоманската банка, аферата с дневника на учителя Машцаков, революционната дейност на Гарванов и много други революционни актове се помнят още добре от Солунчени.
Особено значение за икономическия живот на българите в Македония имаха Солунските българи комисионери и едри търговци, чиито реномирани къщи достигнаха броя 35. Всички те бяха родом от Македония и чрез своите представители и във всички македонски градове, поддържаха най-тясна връзка с вътрешността на страната; те извършваха почти всичката износна и вносна търговия, българските търговци в Солун се ползуваха с безграничен кредит. Търговията между Солун и България се извършваше главно пак от същите търговци и комисионери. А търговията между Солун и България беше на път да достигне голям развой; в 1910г. в Солун били внесени от България стоки 3 200 000 и изнесени за нея за около един милион лева.
И тъкмо в момента, когато българите се засилваха в Солун, който е естествено пристанище на Македония, в която те представляват мнозинство, в Букурещ на 1913г., Македония беше поделена на три части и поставена под властта на три различни политически управления. Солун се отдели по тоя начин от своя главен и естествен географски и икономически хинтерланд, който го поддържаше и подпомагаше да напредва и се развива, но от тази политическа промяна изгубиха най-много българите; тяхното културно и обществено дело, почнато с най-голям възторг и засилвано с най-упорит и постоянен труд и преданост, рухна под жестоките удари на гърцизма. По-голямата част от Солунските българи бяха прогонени и техните имоти разпилени, мнозина загинаха в жестоки преследвания и малцината нещастници българи, които са останали още в Солун, са лишени от техния български лик под натиска на гръцката власт. Българските черкви и училища са затворени, българите не бива да говорят по улиците на своя роден език, всеки спомен за нещо българско в Солун се заличава по заповед от властта. Но за да може Солун да се развива правилно, като голям естествен пристанищен град на Македония, трябва да се даде в него прилично място на българите, които живеят масово в неговия хинтерланд и които със своето трудолюбие и постоянство ще оживят наново търговията и стопанската мощ на тоя град.