Е Т Н О Г Р А Ф С К И    М У З Е Й



Във възрожденска къща от типа на така наречените "Симетрични къщи"и е строена около 1860 г. е разположена експозицията на Етнографския музей – Варна. В музея е показано богатото разнообразие в културата и бита на населението на Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в.
Етнографският музей–Варна е открит в тази сграда на 27 юли 1974 г. 
Музейната експозиция е дело на архитект Камен Горанов, художник доц. Асен Стойчев, етнографи Мария Николова и Георги Вълков.

На първия етаж на музея са показани основните поминъци на населението – земеделие и животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаятите – бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи). Отглеждат се предимно зърнени храни (пшеница, ръж, ечемик, овес), както и царевица, слънчоглед, коноп, тютюн, картофи. Развити са още градинарството и овощарството.
Интересен експонат в музея е старинният малък плуг "дьолмеджа", използван за оране на земята до началото на XX в. Традиционната жътва у българите се извършва със сърп и паламарка. Вършее се на харман, като се използва диканя, юварлак, различни видове вили, лопати и мрежи за отвяване на житото, гребла, дърмони (сита). Показани са още съдове за съхраняване на  зърното, както и за приготвяне на хляб – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за хляб. В експозицията на музея са представени и два трудови обичая, свързани със сеитбата и жътвата.

Предметите свързани с животновъдството, предимно овчарство, са съдове за обработка и съхраняване на млякото, като ведра и буталки, чашки, лъжици, копанки. Показани са и принадлежности на овчаря – ямурлук (връхна горна дреха – тип "пелерина"), уля (кожена торба), гега (дълга пръчка с оформен край във вид на змия).
Пчеларството е много старо занимание и допълнителен поминък на българите. До появата на съвременните модерни кошери се използват кухи дънери или конусовидни "тръвни" изплетени от върбови или лозови пръчки и измазани със смес от глина, говежда тор и дървесна пепел. Върху тръвната (кошера) се поставя качулка от слама, папрат, клонки от листа.
Риболовът е поминък с второстепенно стопанско значение за българите. В експозицията са показани пособия използвани за речен риболов и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежена торба със заострено дъно), сляп кош, винтер (система от слепи кошове), различни видове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на нивото на водата, игли за плетене на рибарски мрежи.
Лозарството е един от най-старите поминъци на българите. Отглеждат се както винени, така и десертни сортове. Показани са мотика, косер (нож за рязане на лозовата пръчка и на узрялото грозде), различни по форма и размери кошници. За превозване и смачкване на гроздето служат дървени корита – шарапана, кораб, а за преработка  - различни по големина съдове – аполин, кадус. Виното се съхранява в по-големи или по-малки бъчви.
Традиционните народни занаяти са задоволявали потребностите на хората от различни изделия, за изработването на които се изисква специализирана подготовка и инструменти.
Бъчварският занаят е представен чрез различни видове брадвички за одялване на дървото, рендета, свредели за пробиване на отвори, пергели за очертаване дъната на бъчвите.
Медникарството задоволявало нуждите на населението от съдове за пренасяне и съхраняване на течности  - менци, гюмове, кани; за приготвяне и разсипване на храна – тенджери, тигани, тави, сахани. Медникарският занаят е представен с комплекс инструменти (клещи, наковалня, духало, чукове), колекция от медникарски изделия от XVIII в.
Абаджийството е старинен занаят за шиене предимно на горни мъжки дрехи от домашно тъкани вълнени платове – аби. Представени са абаджийски инструменти – ножици, аршини, напръстници, ютии, гайтани за украса на дрехите. От кожухарският занаят са показани стъргалки за почистване на кожите, чатал за опъване и сушене на кожите, ножици, калъпи за калпаци.
Тъкачеството като домашен занаят е едно от основните занятия на българските жени. Основна суровина за приготвяне на домашните тъкани е вълната. В музея могат да се видят дървени вретена и хурки, дарак (за разчепкване на вълната), чекръци (за изпридане на вълната), уреди за обработка на коноп и памук. Тъкането става на хоризонтален стан.
 
Втория етаж на музея.
Показани са народните носии,които  дават представа за демографския облик на Варненския край. Облеклото на населението в селищата на Варненския край се отличава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали в първите десетилетия на и края на XIX в. Експонирани са носии на всяка от основните етнографски групи от района – местно население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония. Представено е и обредно облекло за обичаите – Коледа, Петльовден, Лазаровден. Показани и моменти от сватба – извеждане на булката от дома, шейна с дарове и "Камили" – маскарад-ни игри изпълнявани по Нова година.
Народното изкуство в експозицията на музея е представено чрез украсата по облекла и тъкани, по медни и керамични съдове, дървени предмети, чрез произведенията на народното пластично изкуство – обредни хлябове за Бъдни вечер, Нова година, Великден, Гергьовден; сурвачки – клонка от дрян украсявана със сушени плодове и пуканки, вълна за Нова година.
Накитите в музейната експозиция са поместени във витрини разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, подбрадници, наушници, игли, обици), за врата – метални гердани, за ръцете – гривни, пръстени, за кръста – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани. Показани са и накити направени от мъниста и разноцветна вълна.
Духът и уредбата на богат градски дом от края на XIX и началото XX в. са съхранени на третия етаж на музея: показани са приемен салон, гостна, спалня и кухня, както и градско облекло – за визити и разходки, за балове и сватби, модни аксесоари.

Библиотеката на Етнографски музей – Варна разполага с 1650 броя книги и албуми, а така също и с много периодични списания: "Българска етнография", "Български фолклор", "Исторически преглед", "векове", "Изкуство", "Проблеми на културата", чужди издания на руски, сръбски, полски, немски език.

Варна, ул. "Панагюрище" N 22, Тел. 63-05-88
Главен уредник - Лидия Петрова
Уредник: Диана Тодорова
Работно време: лятно (V-X) – 10-17 ч.
Почивен ден - понеделник - 1 май-30октомври
Почивни дни – събота и неделя-1 ноември-30 април
www.varna-bg.com 1998-2001