Тинка Бозова

ПРИСЪСТВИЕТО НА ЦИГАНИТЕ В МУЗЕЯ ЗА НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ
В А Р Н А

 Последните години фонда на музея се обогати с експонати от бита и занаятите на циганите бургуджии, копанари и калайджии. Направени са много снимки, както и видео – филм за занаята на бургуджиите и копанарите. Записани са на аудио касети разговори с българските цигани – християни за чергарския живот, за празниците и ритуалите, за занаятите. През 1998 г. в двора на Арх. музей беше направена демонстрация на автентичния бургуджийски занаят от цигани от с. Житница – изработване на ножове. Идеята е, ако се прояви желание от туристите на Варна, при съответното договаряне, да се правят подобни демонстрации периодично.

            ЦИГАНИТЕ  И ХРИСТИЯНСКИТЕ  ТРАДИЦИИ
/ СПОРЕД  РАЗКАЗИТЕ  НА  БУРГУДЖИИ, КАЛЙДЖИИ, КОПАНАРИ /

Интересът  към живота и бита на циганите се породи от непосредствения контакт с тях в продължение на много години. Преките наблюдения са най-вече от циганите-бургуджии от с. Житница, Варненско. Правени са още теренни проучвания на християнските цигани от с. Игнатиево, на калайджии - катунари край с. Бозвелийско, на копанари . и др. Всички се възприемат като български цигани, които спазват християнските ритуали и традиции. На въпроса от кога са възприели християнството, отговорът е “ от много старо време”, “ от стари години помним”, “ от майка, от баба го знам” В най-отдалечените си спомени, обаче те стигат най-много до баби и дядовци или до времето, когато са живяли чергарски живот. 
 

До преди петдесетина години обикаляли от село на село, а вечер разпъвали катуна на поляната накрая на някое село. По- възрастните циганки твърдят, че преди хората са вярвали повече в Господ. Но всички попитани, и млади и стари дали вярват  в Бог, отговарят, че са християни и ходят на църква. Казват, че са български цигани  и изповядват българска вяра: Макар, че отговарят така, далеч не всички цигани спазват ревностно религиозните задължения. Ходенето на църква и моленето е свързано най-вече с големете религиозни празници. Много от тях не разбират и не знаят нищо за християнската религия. Те изпълняват механично ритуала, без да се замислят за първоизточника. Кръщават децата си, правят венчавки, празнуват именните си дни, свързани със светците и т.н. Или както се изразяват “религията си я държим много добре”. Някои от по-възрастното поколение цигани се молят всеки ден пред домашната икона и вярват, че Исус им помага.  “На загувелките не ядем, на Богородица правим курбан, на Рангелов ден /Арахангел Михаил/ нищо не правим, той взима душата на човека, Коледа, старите Сурваки, всичко празнуваме”… 
Християнските ритуали са се спазвали още от времето на чергарстване то им, но били пригодени към подвижния им начин  на живот. Тези, които са говеели / постили / например,  се пречистявали сами, защото нямали възможност да ходят на църква. Това ставало по много интересен начин: Например бургуджиите се пречистявали на Велик ден  сутринта. Докато майката заколи женското  животно - кокошка или пуйка и започва да го приготвя за празника, бащата изважда трева с пръстта и я слага върху йорса, /наковалнята / /да припомним, че бургуджиите са от групата на циганите железари, които правят бургии, тесли, брадви и др./ Следователно, йорса или наковалнята, освен като реквизит на занаята, символично се използва и като християнски ритуален атрибут/. После слага единия крак на тревата, която е върху йорса, а майката  подава лъжичка с вино, в което е потопена  хапка хляб. След това той пречистява по същия начин  цялото семейство. По -късно след усядането им най-вече по селата / това става след постановлението на МС от 1958 г., с което се забранява “скитничеството и просията” в Народна Република България. / пречистяването се извършва от свещеника в селската църква, а някои ходят и до гр. Провадия, където е “по-тържествено, има повече хора и по-му мяза”. На църква отиват чисти и спретнати, без да са яли и пили вода, а като се върнат първо вземат лъжичка кисело или прясно  мляко, после малко вода и след това половин варено яйце, а другата половина се дава на близък човек да го изяде. Първото яйце не се яде цяло.
 

Примери могат да се дадат и с други християнски обичаи и празници. Въпреки усядането, циганите не прекъсват традициите, които се предават от родители на деца. При тях е много силен груповия начин на мислене, поведение и начин на живот. Религията не е единствения, но един от факторите, които разграничават отделните групи цигани. 
 Информаторите потвърждават, че празнуват всички християнски  празници. Все пак най - почитания празник за бургуджиите е Богородица, после Гергьов ден и Васильов ден / Сурваки/,  за циганите от Игнатиево - Гергьов ден, след това Богородица и другите., за копанарите - еднакво почитат по- големите християнски празници, но и те на първо място споменават Богородица, Гергьов ден, Велик ден. Всички информатори имат впечатлението, че българите, за разлика от циганите,  днес почти не спазват християнските обичаи. Циганите продължават традицията, която някога са взели от българите. “Сега българите не празнуват - ни Гергьов ден, ни Богородица, ни нищо. Гледаме, отиват на работа. Българите едно - друго не се искат, не си ходят, нямат почитание. А ние дори и смъртта изпращаме като сватба. Плачем. Може да е чужд, ябанджия, ама пак милеем.”
На Гергьов ден и на Богородица във всяка циганска къща задължително се коли агне, независимо какви са възможностите на семейството. Сами се убедихме с присъствието си  в с. Игнатиево и в с. Житница на Гергьов ден, че и най-бедните цигани  купуват агне, пекат  го в пещ и цяло го слагат на масата. Ритуалът е навсякъде почти еднакъв. Живото агне се “кади” /освещава/.  На рога му закрепят свещ и тамян и на цигански изричат пожелания за живот и здраве на цялото семейство и догодина да даде Господ по-голямо агне да заколят. След като го заколят събират в съд малко кръв от агнето и с нея “ цапат децата”. Само на Гергьов ден се слага в питката и в устата на агнето скритите от Велик ден две червени яйца. Агнето непременно се пълни с ориз, лук, дреболии, а някои слагат и гъби. Подправя се с черен пипер, дафинов лист и други миризми. С червен пипер се маже само отгоре.  Само на Гергьов ден в пещта не трябва да се пече едно агне. Задължително се пекат поне две. Обикновено навсякъде пещите са предвидени за три или четири тави, в които се слагат агнетата на близките от рода. Отгоре се покрива с намокрена хартия, или се увива в тесто. В с. Житница на другия ден “ по икиндия” се събират по родове на поляната, за да изядят плешката. Циганите от с. Игнатиево вярват, че когато плешката  е пълнена и червена, значи цялата година   ще бъде добра, богата и печеливша.Тя показва каква ще е годината, “положението на човека”, неговото бъдеще до следващата година, благоденствието на цялото семейство. Това е традиция, която се спазва от всички и която свързва и запазва рода от отчуждение. “Може да се караме, но се държим по празници, или в нещо лошо” Информаторите от с.Игнатиево казват, че Гергьов ден е един вид уважение към по-старите, които са предали традициите на по-младите. Съществува един суеверен страх, че ако в къщата не се заколи агне, тя ще бъде сполетяна от нещастие. Затова и най-бедните вземат пари на заем, които не се знае кога и как ще върнат, но спазват ритуала.  В с. Житница вечерта на Гергьов ден  в украсен със зеленина бакър с вода слагат  пръстени, гривни и други предмети, които трябва да преспят под звездите. На другия ден се събират, като започват да пеят песни.Малко дете на 5-10 години вади предмета от бакъра и по това какво е съдържанието на песента се гадае за късмета на човека .
Този празник се свързва с началото на лятото, времето, когато надеждите за по-богат живот са възродени след дългата зима.За циганите  времето на  годината се измерва от Гергьов ден / началото на лятото/, Богородица / началото на  есента/ и Димитров ден / началото на зимата/, който според тях е лош период, защото прехраната се изкарва по-трудно.
Следващият голям християнски празник за циганите - бургуджии е Успение Богородично. Те празнуват по стария календар на 28 август. Отново всяка къща коли овца . Този път на двора се пали огън, прави се на порции, слага се  в големи тенджери с вода и се вари  с подправки и люти чушки. Припенва се непрекъснато за да бъде бял бульона и се разбърква. Отделя се бута, който студен се яде на другия ден, когато целият род се събира на поляната. На третия ден с направената овча кайма се приготвят пълнени пиперки. Празникът се превръща в три дневно пиршество за целия род Курбанът  се “ кади “ за здраве.. 
За Васильов ден или Сурваки  жените  приготвят баници и сладки. Вечерта в 12 часа със сурвакницата се отива до чешмата.Хвърля се жито или ориз и първо се сурвака чешмата.  След това в съд се налива  вода, казва се “правене на вода”, с която се измиват. Влиза се в къщата на родителите с думите “ Василя маало. / Васил идва /“  От вътре отвръщат “Маало, маало” / да влиза/ .Застава се на колене, хвърля се три пъти от ориза  Целува се ръка първо на бащата, после на майката и се сурвакат. Носят шише алкохол, от което родителите отпиват.Те от своя страна дават подаръци. След това се отива при кръстниците и други роднини и се сурвакат по същия начин. С това показват уважението си към по-възрастните. 
                                                                   / Следва продължение /
Р.Р. Материалът включва само празничните ритуали на циганите - християни от Варненско, тъй като е подготвен за национална конференция на тема: “Християнството в българската традиция”.

www.varna-bg.com  2000 м.май