На 18 километра западно от Варна по стария
асфалтов път към София се намира забележителния природен кът Побит камък
или "Дикилиташ". Каменните колони се издигат до 5-6 м., а дебелината им
достига от 0,5- до 2,5 м. Изградени са от варовити пясъчници , съдържащи
много вкаменелости - нумулити, миди, охлувчета. Пясъците и оскъдната растителност
придават на местноста - пустинен характер
 |
През 1855 год. Английския геолог Сират ги изследва
и прави първата гравюра. Преди това кореспондента към армията на руския
генерал Дибич - Виктор Тепляков през 1828-28 прави своето описание и опит
да разгадае произходът им. Следват описанията на англичанина Уилям Хамилтън
през 1854, по насетне геолозите Георги Златарски и Франц Тоула, проф.
Бакалов. |
Мнението на учените е че те са дело на морето и вятъра.През
миоцена морските води нахлуват по тия места. С течение на хилядолетия
морската стихия ги е оформяла.
За това природно явление са писали и братя Шкорпил.И
проф. В.Радев.Най- популярната и приета хипотеза принадлежи на Петър
Гочев и Стефан Бончев - според тях през неозойската ера, по-точно
през първата половина на терциера, преди 50 милиона години югоизточна Европа
е била дъно на море- Лютеско.
| С течение на времето на
морското дъно се наслоили три пласта.Най-долния се състоял от сивожълти
мергели довлечени от вливащите се реки. Над него се утаил втория- няколко
десетки метра дебел слой кварцов пясък съдържащ много нумулити. Най-отгоре
се е образувал дебел варовиков слой богат на вкаменелости. |
|
|
