Музеят на Възраждането във Варна се помещава в реставрираната старинна сграда на първото българско училище в града, построена през 1861-1862 г. със средства на българското население от града и други български селища. 
Училището е открито на 11 август 1860 г. по инициатива на наскоро създадената българска община, но поради липса на собствена сграда се помещава в частна къща. На 25 юли 1862 г. то се премества в специално построена сграда. Негови патрони са светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската азбука. За главен учител е поканен известния български педагог Сава Доброплодни. В годините до освобождението от турско робство (1878 г.) в него преподават Петко Р. Славейков, Георги Живков, Никола Бацаров, Сава Геренов, Димитър Станчев, Мария Бацарова, Иванка Стаматова, Виктория Живкова и др. високообразовани български учители. В 1865 г. по идея на общината българите решават да се отделят в самостоятелна църква, отделена от гръцката патриаршия, под чиято зависимост се намирала българската църква по време на османското робство. Поради невъзможност да се построи специална сграда, църквата е настанена в сградата на училището и наречена "Свети Архангел Михаил". На следващата година художниците Никола Василев и Александър поп Георгиев рисуват иконите на иконостаса. През 1870 г. в същата сграда българите откриват свое читалище, наречено "Възрождение". Там е и седалището на българската община. Така сградата става единствен център на обществения, културния и духовен живот на варненските българи до Освобождението. На 27 юли 1878 г. пак там българското население тържествено посреща руските освободителни войски.
От 1959 г. сградата е превърната в Музей на Възраждането.
Посетителите могат да видят на първия етаж възстановената обстановка на класната стая на училището. Интересни са чиновете с пясък, на който децата се учели да пишат буквите, черните плочки за писане и взаимоучителните таблици по четене и математика. Любопитство будят и ордените за похвали и черни плочки за порицание на учениците. Запазена и оригиналната черна дъска с буквите на българската азбука, подарена на училището в 1861 г. 
До училищната стая е показана църквата "Св. Архангел. Михаил". В нея са добре запазени иконите на иконостаса – на Исус Христос, Св. Богородица, Св. Арх. Михаил, Св. Петър, Йоан Кръстител, Св. Николай и Св. Спиридон. Особен интерес предизвиква иконата на Александър поп Георгиев "Св. Седмочисленици" от 1866 г. На нея са изобразени Св. Св. Кирил и Методий и техните последователи и ученици Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий – канонизирани от българската православна църква. Показани са и други икони, предимно от XIX в. 
На втория етаж на музея е разположена експозицията, отразяваща най-важните моменти от възрожденската история на Варна и Варненския край: участието в руско-турските войни от края на XVIII и първата половина на XIX в.; развитие на търговията и занаятите през XIX в.; просветно и църковно-национално движение през XIX в.; участие в националноосвободителните движения и Освобождението на Варна от османско робство 1878 г. Между експонатите, с които са илюстрирани отделните теми правят впечатление оригиналните ръкописи и старопечатни издания от XVIII и XIX в. – учебници, учебни помагала, богослужебни книги. Между тях са "Неделник" на Софроний Врачански от 1806 г., "Рибен буквар" на д-р Петър Берон от 1824 г. и др. Интересни са старинните гравюри на Варна от XIX в., ключалката на една от градските врати, както и различни образци на старинно оръжие от XVIII и XIX в., а така също и гробни находки от загиналите в руско-турските войни през този период. В една от залите на музея е разположена изложбата "Стара Варна в картини", в която могат да се видят творби на художниците Индржих Кноб, Христо Каварналиев, Иван Загоруйко, Александър Мутафов и др., разкриващи неповторимата атмосфера на Варна от края на XIX и началото на XX в.