Времена на балканско безсилие - Турците, наречени още османлии, отомани, мусулмани, са от турански произход, от какъвто са и прабългарите. Стъпили на Балканскии полуостров не като наемници, а като эавоеватели в 1352 година, те в продължение на 101 година (1352 - 1453) с планомерни, упорити и постепенни походи съвършено завоевали полуострова. Одрин, превзет през 1363 г., обърнат на столица от Мурад 1, станал изходна точка на турските завоевания в Европа.

При появата на турците българският народ бил разпокъсан в пет държави (Търновска, Видинска, Приморска, Прилепска и Велбуждска). След битката при Чирмен (1371 г.) първи чепинските войводи, сръбските управници - прилепският крал Марко и велбъждския княз Константин, се признали за васали на султан Мурад 1, с задължение да му плащат данък и да му помагат с войските си в походите.

Главнокомандващият турските войски на Балканите, Лала Шахин, избрал за главна квартира Пловдив. Неговият полководец Инже Балабан бей преэ 1382 г. превзел София и принудил българския войвода Янко да признае властта на турците. Превземането на София принудило Видинския цар Иван Срацимира, търновския Иван Шишмана, както и Добруджанския деспот Иванко, наследник на Добротича, да се признаят васали на султан Мурада.
Пет години подир това Шишман се отказал от васалството си, като се недявал, че всички християнски народи от полуострова ще се сдружат да спрат и изпъдят турците. Липсата, обаче, на съгласие между балканските дьржави не оправдали тия надежди. Великият везир Али naшa с 30 хилядна войска. през 1388 г., минал Източния Балкан, превзел Шумен и Силистра, па се упътил  за Търново. Цар Иван Шишман бил принуден отново да се кълне във васалството си, да изплати неплатения, данък за 5 години, да се съгласи да има турски гарнизон в Силистра и да приготви. помощна войска за султана. Съдбоносната, обаче, турска победа на Косово поле (1369 г.) унищожила свободата на всички балканци. Пръв изпатил Иван  Шишман. Баязид и син му Челеби минали Средния Балкан и след 3 масечна обсада превзели столицата Велико Търново (1393 г.). Цар Шишман се отеглил в крепоста Никопол на Дунава, гдето очаквал помощ от власи и маджари.
През 1394 г. Баязид минал Дунава и нападнал влашкия господар Мирчо. Баязид водил - със себе си васалите Крали Марка и Константин Деянов. Битката между турците и власите станала на полето Ровине при град Крайова. В боя Крали Марко и Констайтин загинали. Цар Шишман бил пленен в Никопол и изпратен под строг конвой за Одрин - тогавашната столица на турците. По пътя той бил задържан в Пловдив, гдето умрял (1395,г.). На следната година (1396 г.) Сигизиунд Маджарски събрал войските си и потеглил за България, минал Дунава над Видин, превзел града от бългерите и турците, превзел Оряхово и по българския бряг стигнал до Никопол. От Влашко му дошъл на помощ Мирчо. Баязид със силна войска особено многобройна конница (спахии), минал Шипченския проход и побързал  да посрещне кръстоносците. На турска помощ  пристигнал сръбският княз Стефан Лазеревич, който бил турски васал след Косовската битка /След косовската битка сръбският управник изгубил титлата крал. Синът на загиналия крал Лаэар, сe титулувал - "деспот" Стафан Лазаревич/. Боят между кръстоносците и турците станал при Никопол. Сигизмунд бил натикан с коня си в Дунава и едва сполучил да се качи на кораб, за да избяга надолу по  Дунава към Черно море, отдето през Цариград с венециянски кораб се завърнал в  Унгария. След тая  победа  Баязид  превзел  Видин (1396 год.), пленил цар Иван Срацимира и го пратил под конвой в Одрин, а оттам на заточение в Бруса, гдето и умрял. Сръбският княз деспот Стефан се отличил в 6оя при Никопол и се завърнал в Сърбия като победител. За награда за услугета Баязид му потвърдил автономната област и княжеството на Вук Бранкович. Прследниат, понеже отказал да помага при Никопол, бил хванат от Баязид и хвърлен в тъмница, kъдето умрял (1398 година).

И тъй на връх XV век (1400 г.) турците вече станали господари на важните крепостни градове по брега на Черно море (Варна, Кюстенджа), и по Дунева (Силистра, Никопол, Оряхово, Видин). Закрепени върху тия стратегични места, те могли да се прехвърлят свободно върху левия бряг на Дунава и да нападнат влашките земи, от които задържали укрепените градове Гюргево и Турну Северин.
Завоевателният устрем на османците, твърде много засилен от големите успехи, ги увличал да се впиват смело в чужди земи на север и на запад, ползувайки се от безсилието иа балканските народи. Ала тъkмо когато Баязид се съглисил да напaдне и довърши с Цaриград, него го постигналa голяма злополука. В Мала Язия при Ангора (Aнкaра), Баязид се срещнал с монголите, kоито победоносно идели като стиhия от средна Язия. Битката  стaнала в 1402 г. Баязид бил поразен и заробен. След няколко дни той умрял от скръб. Mалоазийска Турция била завлaдяна от монголите. За щастие на турците монголите се скарали помежду си и се завърнали в Средна Азия. И отоманската държава се спасила. Но тя много ослабнала. Тримата синове на Баязид( Мохамед Сулейман и Mусa) се sкарали за престола на баща си и започнали кръвопролитни междуособици, които се продължили 10 години. Борбата се разигравала главно по българските земи между Mохамеда и Сюлеймана,
които оспорвали наследството, а брат им Муса земал страната ту на единия, ту на другия и се отличил с голяма кръвожадност и разбойничество, за които получил прякора Муса Кеседжия (глaворез), възпяван и в нашите народни песни, като едноборец с Крали Марка. Най-сетне Мохамед погубил брата си Сулеймана, а след него и Муса в битката при с. Чамурлии (Шишманово, Самоковско) и възтържествувал. В тия турски междуoсобици сръбския деспот Стефан Лазаревич, който помагал на турците в Ангорската битка, от която се спасил с бягство, се намесил в разправатамежду братята, за да спечелиземи и права от победителя.
Любопитно е да се отбележи, че в настаналата турска слабост след ангорската победа, балканските християни не се опитали сериозно да се освободят.
Към 1420 г., турците се почувствували отновo доста силни да продължат завоеванията си в Европа. Стефан Лазаревич умрял преэ 1427 г. и го замеетил Георги Бранкович. Наследникът на Мохамеда 1, Мурад II (1421 - 1451), се възползувал от смъртта на Стефан Лазаревич и превзел Ниш заедно с много други сръбски градове. През 1430 год., турците превзели Солун от гърците и се настанили здраво в устието на Вардарската долина, след това те зевладели Тесалия в 1453г. и част от Пелопонес в 1446 година.
На византийците останали още градовете Цариград, Силиврия, Октопол, Aнхиало и Месемврия. Французкият рицар Бертрандон дела Брукиер на връщане от Иерусалим минал през Цариград и Одрин, та свидетелствува, какво през 1432 г. владенията на султана се прoстирали до Силиврия на Мраморно море. Султан Mурад II в Одрин имал 1000 хрътки и 2000 сокола за лов. Харемът му бил препълнен от 300 жени. От Румелия (Балканите) той събирaл 30,000 спомагателни войски. При конака му стояли заложници влашки бопяри, 3,000 души сръбска конница и един бошнак велможа. Пътникът видял да водят в Одрин роби във вериги за продан. В Пловдив той намерил турска власт, населението било повече българско. В София -също.
През Сърбия и Влашко турците постоянно напредвали на север. Скоро те похлопали на вратата на Унгария и Полша. Опасността за католишките държави вече настъпипа и средноевропейските народи сериозно се разтревожили.