Последни кръстоносни походи против османците, 1443-1444 г.(8)
Поляците и маджарите почнали да се готвят за голяма съпротива. От друга страна италиянските републики Венеция и Генуa, които имали владения в южна Гърция и някои острови в Бяло иоре, били силно застрaшени. Дигнала се голяиа тревога. Папата се заел да подготви и изпрати силен кръстоносен поход против османците в Балканския полуостров. Византия, Сърбия и Влашко отдавна викали за помощ. Унгария била на крак, но не се решавала сама да потегли, защото помнела злощастието на Сигиэмунд при Никопол в 1396 год.
Между това турските пълчища прониквали Влашко и  през Трансилванските проходи навлезли в Седмоградско. Настъпилата опасност принудила маджарите подир смъртта на краля Aлберт II да предложат в 1440 г. короната на младия и храбър полски крал Владислав III.
Идеята за кръстоносен поход против турците била усвоенa от него, особено откак трансилванският войвода Ян Хунияд, маджарски васал, но голям патриот, със смелите си нападения върху настъпващите еничерски отреди сполучил на няколко пъти да разбие османите.
Тези Хуниядови сполуки събуждали надеждите у християните. При това настроение полско-маджарският крал Владислав свикал в Буда събор, който, под силното настояване на папския кардинал Юлиян Цезарини, решил да се дигне поход против мохамеданите в най-скоро врeме. Щом папата чул това, благословил предприятието. Поканени били много васали и рицари.  Ян Хунияд известил, че ще вземе участие в похода. Кръстоносцнте се събрали в Унгария, минали Дунава около Смедерево и потеглили по главния път Ниш - София - Пловдив-Одрин. Това станело през есента 1443 год. Към кръстоносците се присъединили Ян Хунияд, тайно Бранкович и няколко бългaрски боляри с войската си. Голяма турска войска по пътя кръстоносците не срещнали. Един турски отред се  опитал, да спре кръстоносците при Ниш, но бил разбит. Султан Мурад II в това време бил в Mала Aзия. Кръстоносците пътували бавно поради лошите пътища. Зимата ги сварила в София. При все това те решили да преминат Ихтиманския проход и да слязат в тракийското поле. Настъпил месец декември. Когато кръстонощите се спуснали по Солудервент, те наmерили проходите укрепени и пътищета завардени от турска войска(В документитв е kазано, че кръстоносците достигнали до Злaтица. Някои историци под "Златица" разбират сегашния градец Златица до Пирдоп и казват, че Владислав е минал по пътя София - Златица - Пирдоп. Професор Иширков, доказва че Вадислав е вървял по главйия път Вакарел - Ихтиман-Mоминa Клисура и чe под "Златица" се разбира височината над гара Костенец, kъдето днес са намира село Василица (Вж. Сп. Як. на науките кн. XXVI (13), София 1922  и "Полска библиотека" И 8, 1923). Големи студове настанали и дълбоки снегове зaсипали всички пътища. Пътуването и движението на войските станало мъчно. Храната се свършйла. Кръстоносците се спуснали в равнината при днешната гара Костенец. Бългaрското нaселение събрано от турците, се рaзбягало и селата запустели. Кръстоносците останали без всяка помощ. Mежду това турска войска постоянно пристигала от Пловдив и заемала здраво Момина Клисура. Срещу Рoждество Христово (24 дек;) кръстоносците, въодушевени от християнския празник, решили да атакуват и минат Момина Клисура. Обаче еничерите смело ги посрещнали от височините Василица, наречена тогава Златишка планина, и ги отблъснали. Пореди пресечената местност, леда и дълбокия сняг бойната сила на рицарите не могла да се рaзвие и прояви." Гледът на хората и добитъка не позволявали да се чака добро време и Владислав решил да се върне обратно в София и от тук в Унгария. Турците тръгнали по стъпките на  кръстоносците чак до Маджарско. Ядосан на българите, че давали хране и хорa на Владислав,че не пазели пътищата, както било уговорено по-рано, султанът довел от Тракия турско население и го заселил по пътя в Итиманско, в София, в Пирот и донякъде в Ниш. От тoва време софийските български боляри почнали да губят значеиието и властта си. 
Ала Владислав  не се отчаял  от несполуката си.  Насърчаван от папата и от много крале и рицари, той уредил на следната година нов поход срещу Турция. Поканен бил пак Ян Хунияд с обещание, че ще бъде поставен за княз на Бългерия, ако успаят да изпъдят турците от нея.
Със засилена войска, с повече бойни средства и други материaли Владислав потеглил през 1444 година отново против отоманите. Знаейки лошите пътища по сухо, той предпочел да пътува по Дунава, kато по-удобен път, и да тегли право във Варна, дето тъкмел да създеде силна база за борба против натурниците в Европа. 
Папата, републиките Венеция и Генуа обещавали да му пратят силна флота през Дарданелите и Босфора, със задаача да пресече водния път на турците от Aзия за Бaлканите и да свърже Черно норе с Егейско. В таkъв случай и византийците в Цариград щели да помагат. Така се очертавала бляскава картина за сигурна - сполука.
През есента (септ. 1444 г.) Влавдислав, начело на 15 - 16 хилядна войска, минал Дунава при Оршова и тръгнал по десния бряг надолу. Ян Хунияд бил главнокомандвaщ на войските. Хрaна получавали кръстонасците от българите и власите покрай Дунава. Владислав минал крaй Видин, Оряхово и Никопол, като побеждавал турските гарнизони  и отварял път. На помощ с 3 - 4 хиляди конника се явил и влашкият княз Влад Дрaкул (Дявола), Но той се съмнявал в успеха на кръстоносците, защото не разполагали с големи войски. "С войска колкото вашата, султанът ходи на лов, а не на бой. Под натиска на папския кардинал Юлиян решил да върви към Варна, разчитайки, че венециaнци, генуезци и византийци ще попречат на султана да пренесе от Мала Aзия голяма турска войска.От Никопол Владислав потеглил по стария римски път през Никюп, покрaй Горна Оряховица - Шумен - Нови Пазар -Девня - Варна. Султан Mурад II събрал големи войски в Одрин. През Стара планина той обходил кръстоносците и се явил  в тил на  Владислав  откъм Провадия.
 Владислав Полски - Варненчик
Срещата станала на 10 ноември до Варна. Мурад стегнал добре своите еничери и с висок глас прочел пред пашите си дълга и гореща молитва към aллаха. В настъпилата битка християните имали изпървен успех. Мурад се хвърлил посред еничерите; последните образували каре и по образеца на римска костенурка почнали да се движит напред.
 
Карта на полесражението край Варна от 1444 год.
Владислав в силeн рицарски скок се спуснал с верните си  рицари да  разкъса турския център. Но един стар еничерин спуснал коня си върху краля и с един удар му отсякъл главата. Това поразило като гръм християните, напорът им отслабнал и турците добили връх. Много кръстоносци загинали. Разбитите части се пръснали и върнали обратно към Дунава. Ян Хунияд се върнал отчаян. България била вече окончателно повалена и привилегиите на болярите отнети. В западна и средна Европа горчиво оплакaли злочестата съдба на Владислав, когото за показаната храброст нарекли  в  историята Владислав  Варнеиски (Варнинчек).

Този турски успех показал, че турската стремителност достигнала отново голяма сила.  Впечатлението в Европа било съкрушително. Всички прехапали устни и добили убеждение, че отоманите са непобедими. И нов опит за изпъждане на турците  от  Балканите  вече  не се направил.