XVII век.
Могъщество и упадък на отманите

Великолепие и подаръци
Турското могъщество се развило до края на XVI век. До тогава и раята живеела сравнително добре. През този период завоевателният устрем на отоманите достигнал най-високата си сила и задоволявал инстинкта на мохамеданина за господство и лесна прехрана. До половината на XVI били храбри, лично предвождали и победоносните си еничери. Чиновниците управлявали честно и справедливо, а еничерите били строгонравни, покорни и създавали славата и гордостта на султана. С верните си войски султан Сулейман I (1520-1566) се явил пред Виена. В Будапеща се издигнало тънко минаре и славословието на Алаха се разнесло по маджарските равнини. Турците разполагали и с голяма флота, добили надмощие над Венеция и господство в Средиземно море. Завоевателната им страст ги отвлекла чак до устието на р. Дон, до Украина, до Подолия, Галиция, Полша, до Виена, Словения. Гордостта на султаните и самочувството на достигнали до високи предели.
Турските погранични войски можали безнаказано да навлизат в чужди територии, от които отвличали добитък и роби.
За да спират честите нарушения на границата и нахлуванията в територия, виенските императори били принудени да изпращат често тържествени посолства в Цариград, с мисия да засвидетелствуват приятелството си към падишаха и да уреждат пограничните спорове. Подобии посолства отивали много пъти и да свържат мир всяка война. За да предразположат султана, послание трябвало да носят в форма на почетен подарък брой златни монети, скъпи платове, златни и сребърни съдове и многобройни неща за украса. Покрай султанските подаръци, посланиците носели такива и за великия везир, та и за другите важни паши. Наистина, и султанът изпращал посолства в Австрия, ала те бивали повечето с празни ръце. Гордият и всесилен султан очаквал винаги да получи от гяурския император суми и предмети, които да задоволят честолюбието и вкусовете му.
И когато не пристигали очакваните посланици с подаръците, султанът се дразнел, ядосвал се и позволявал на пограничните си войски с Австрия да вършат големи безчинства. По този начин доброволните подаръци на посланиците се обърнали фактически в определен годишен данък. И когато астрийците забелязвали, че цариградските господари остават недоволни от донесените подаръци, принуждавали се да ги увеличават. Така посолството на Лихтенщайна - през 1584 г. занесло в Цариград 30,000 златни дукати и други извънредни подаръци, съдове и т. н., а стойността на по-четните дарове за султане, везира и пашите при посланика Чернин възлизала на 50,000 фиоринта тогавашни пари. Австрийските посолства пътували през Турция с многобройна свита, с чиновници, рицари и всевъзможни прислужници, на брой често до 150 души, и влизали тържествено в Цариград с музика и развето знаме. По този начин австрийците мислели, че въздигат турците и представят величието на императора пред султана. Ала тъкмо тия тържества внушавали на отоманската маса, че султанът е едничкият най-силен господар под небето. та затуй най-главният гяурски император чрез посланиците си иде да му се покланя и да му поднася великолепии подаръци. Пътните разноски на всички посолства ставали за сметка на попътното българско население. * Турците се грижели, щото чуждите посолства да пътуват в държавата им весело, да бъдат задоволе"ни във вели-ката и славна империя на падишаха. Във всеки голям град пътниците били посрещани от цялото турско и нетурско насе-ление в празнична носия, изкарвано нарочно за това от властта. Каквито музикални инструменти се намирали в града (зурли, тъпани, гадулки, навали, гайди, тамбури), всичко забръмчавало в грозен концерт със своите невъобразимо разно-образии напеви. Особено оглушително пискали зурлите, а уда-рите на циганските тъпани се чували на 5 клм. Посланиците с развето знаме минавали гордо посред посрещачите. Вечерта или на другия ден в чест на гостите се устойвало най-любимото и най-почетното в Турция зрелище: борба на прочути пехливани.
Посолства и подаръци султанът получавал не само от австрийския император, но и от Венеция, от Полша, от влашките князе и от руските царе.