Сведения от пътешественици за състоянието на държавата и българите
Положението на народа през 16 и 17 векове се очертало със следните характерни бележки от тогавашните пътешественици:

1530 г. - Бенедикт Курипешич, пътувайки през Босна, в цял, как турците карат 15-16 годишни момчета и момичета за продан на пазара. От Босна турците взимали голяи брой здрави и хубави младежи за еничери, за слуги, вардачи и чиновници. Особено бошнаците се славели с хубост, та турците гледали да имат такива между хората си. Този пътник видял около нашия град Самоков българи работници, оковани във вериги.

1534 г. - Бенедето Рамберт, секретар на венециянския посланик в Цариград, констатира по пътя: Дубровник изглежда стар, богат търговски град. Него време плащал на султана данък 12,000 жълтици. По пътя пьтниците забележили, че турците никъде не подържали старите кули, крепостите и градските стени. Всичко било изоставено на хората и на времето да го разрушават и унищожават. Действително, облягайки се на своите непобедими еничери, турците не давали никакао значение на крепостите, дори ги презирали.

1553 г. - Бусбек срещнал турската войска на север от БудаПеща. Унгария след битката при Мохач (1526 г.) била вече под турска власт. Бусбел бележи, че турската войска имала шарени копия и щитове, украсени със скъпоценни камъни, саби с хубави ножници, бели чалми с бэядисани пера, дрехи червени, коне арабски, великолепно оседлани и натъкмени. Унгарската столица Буда, седалище на турския бейлербей ,, изглеждала полуразрушена. В града имало войски, които живеели в неизмазани и изкъртени къщи. Еничерите носели дълги до земята дрехи, като калугери, с златен рог на чалмата. Из Унгария имало пръснати 12,000 еничери. От Буда-Пеща пътниците пристигнали в Белград, град стар, обиколен с двойна стена, по която стърчели назъбени кули. Старата крепост стърчала на брега, гдето се влива Сава в Дунава, Градът бил населен с турци, сърби, гърци, евреи, маджари и далматинци. Превзет от турците преди 32 години (1521), той много време служел за врата на турските нашествия в Европа. От Белград пътниците поели правия главен път за Цариград през Ниш - София - Пловдив - Одрин. Във всеки от тия градове имало построени страноприемници-кервансараи. По целия път писачът се чуди на българската селска носия, която била „болярска", чуди се на голямата евтиния и сребролюбието на турците."

1573 -1578 г. - Пътникът Герлах казва, че границата на отоманската държава и Явстрия била Цомарно, северно от Пеща. В Будим пътникът видял съборените дворци. В Белград турците били направили големи куршумени сгради, а особено великолепии били куршумените кервансараи, изградени от Мехмед Соколович за търговци и пътници. По пътя посланиците срещнали големи разрушения. По липса на достатъчна турска стража българите били принуждавани да придружават и пазят посланиците. В тоя случай раята намирала възможност да се оплаче от грабежите и притесненията от турците. Българите били много изплашени и изглеждали като полудиви, готови всякога да бягат в планините. Жените им били изложени на чести поругания. В София пътниците намерили българи, турци, генуезци, дубровничани, евреи и роби. Градът имал много джамии.
Герлах стигнал в Цариград, гдето се запознал с най-високите лица. Него време (1574) царувал султан Мурад III, който имал 40 жени и 500 робини. Царството се управлявало от прочутия велик везир Мехмед Соколович, потурчен херцеговец. Той показал големи способности и сам се занимавал по цял ден с държавните работи и засилил отоманската държава в духа на Сулеймана I. Той е редил не само военно и административно държавата, но се грижел и за църквите на християнските народи.
Назначавал способни лица на охридската българска архиепископия, а унищожената сръбска патриаршия в Ипек възстановил, като турил за сръбски архиепископ брата си калугера Макарий, с право да гради църкви и манастири. Вратите на Мехмед Соколович били отворени за оплаквания от всички християни. Неговите роднини имали голямо влияние, макар да запазили християнската си вяра. Мехмед съградил на атмегдан в Цариград хубава джамия. В сарая му живели до 1000 слуги, повече бошнаци и херцеговци. Той бил женен за султанската дъщеря, която държала в харема си 300 девойки. Соколович имал страст към сгрdдите, Както в Aзия (Aлеп, Дамаск, Бруса) тъй и на Балканите, особено между Одрин и Цариград, той съградил много джамии, бани, кервaнсараи с куршумени кубета и други сгради, които снабдявал с имоти за подръжката им. До 800 работници, гърци и италианци, постоянно работели на тоя велик везир. При липса, обаче, на строг надзор ставали големи злоупотреби. Цената на сградата се посочвала обикновено 5 пъти по-висока, отколкото струвала. Паричните средства се събирали от раята. Развил се стремеж за подкупване. Ето зещо Соколович, в страста си да отива по всичко до крайност, станал причина за разсипничество на богатството, а заедно с това турил началото за развалата на турските нрави и упадъка на държавата.. Нуждата от много пари го принуждавала да продава службите и бейлербейството. От немците взимал 3000 талера явен данък, а тайно получавал 6000. От венециянците получавал по 15000 жълтици, а от Влашко по 24000 талера. Годишният му приход възлизал на един милион жълтици, освен многобройните скъпоценни подаръци.
Мехмед Соколович ходел винаги с ятаган на пояс и заобиколен с многобройни телопазачи. Това, обаче, не го спасило. Един босненски дервиш се вмъкнал в дома му и го промушил с нож (1579). Убиецът бил хванат и разкъсан с 4 коня. Времето на Сулеймана I и Мехмед Соколовича било най-високата точка на османското могъщество /Сулейман Великолепии (1520-1566) бил последният султан, който лично предвождал еничерите и спахиите във войните. След него султаните вече не отивали на война, а изпращали великия везир, пък те са наслаждавали в харемите си. /
След тяхната смърт се почва процесът на турския упадък.
Герлах говори и за други влиятелни чужденци в Цариград, не от турска народност, но потурнаци или друговерци. Съвременник, голям сподвижник на кражбите на Соколовича, бил гъркът Михаил Кантакузин, от когото зависели почти всички християни в Цариградската патриаршия. За него ще говорим по-сетне. В Цариград место докарвали с зурли и тъпани християни пленници от Хърватско, Унгария и т. н.
За тях имало два пътя: или да запазят вярата си, като се обърнат в аргати, слуги, работници-роби, или пък да се потурчат с изглед да получат богатства и големи служби. Бляскавото поприще за мусулманина от спахията до везира примамвало и най-силните характери.
Затова по-високото управление било заемано от потурнаци. Тях турците по-вече ценили, защото се отличавали с по-голямо развтие и с енергията на всеки новообърнат (ренегат). Някои, обаче, потурчени тайно изповядвали християнската си вяра. Това правели и много завлечени жени в харемите,
Голямо влияние върху турците в Цариград имали и еареите, които през средата на същото столетие се преселили от Испания и Португалия, отдето били изпъдени от католиците, които ги мъчели да се покръщават. Като търговци и банкери, те можели да проникнет до най-високите турски кръгове и да им станат, заедно с гърците необходими. Измежду евреите имало много учени, лекари и адвокати, които намерили добра работа между простите турци. Известен е великият евреин Иван Микез Наци, които бил банкер на султана и пашите, наемател на Цикладсккте острови за 14,000 жълтици годишно. Евреите заседнали масово в Солун и Цариград, а сетне постепенно се наместили по всички търговски центрове и градове в турско.
Интересните бележки на Герлаха за положението и живота на българите тука няма да излагаме. За тях споменаваме на други места. Препоръчваме на любопитните четци да ги прочетат изцяло в Периодич. списание год. II и III, а също и в Мсб. кн. IV.
А от български книги и житиета ние се учим, как турците постепенно променяли обноските си към раята. В половината на XVI (1515-1555 г.) в София били измъчвани и изгаряни българи, чиито страдания са описани от тогавашните българи книжовници. Това явно показва, как турците не могли вече да търпят нито свободни лични българи, нито християнска вяра.
Граматик Матей е описал това много добре в житието за светеца Никола Софийски.