В следващото издание на варненския кинофестивал първата стъпка на комплексираните любовчии може би ще бъде довършена от влюбчивите комплексари...

Строгото спазване на правилата на балната зала без съмнение беше центъра, към който Първият международен филмов фестивал - Варна’93 се стреми през всичките си седем дни. В символичния тебеширен кръг очертан от чувственост и чувствителност всъщност беше много лесно да бъде направен гафа, след който вратата остава единствен изход. Посочват я най-често в два случая - когато пръстите шарят по гърба на парньорката по-палаво отколкото е прието или когато притеснителността  на целомъдрието настъпи партньра си по-силно и явно отколкото намекът го изисква... В този смисъл голямата награда за дебюта на “Танцуващо сърце” /”Strictly balroom”/ на австралийския дебютант Баз Лурман беше онази правилна стъпка, след която партньорите остават в равновесие, без обаче да е известно как ще продължат нещата от там нататък. Председателят на фестивалното жури г-н Жан Роа явно бе успял да наложи железните правила на коридата, в коато червеният плащ в ръцете му служел единствено за да оподмами комерсиалността на холивудското киностилистика  към европейски или дори австралийски стандарти, след което работата си да свършат остриетата на матдорите. Филмиранит спектакли и експерименталната кинеатография явно не са били само слухове за предпочитанията му като селекционер и шеф на седмицата на кинокритиката в Кан. Съвсем близо до спектакъла и твърде далеч от експеримента “Танцуващо сърце” всъщнот е една от приказките на 90-те в които сантименталността и умерената /достъпна/ мускулатура вдъхват вяра в бъдещето на здравословния еротизъм. 
Полярното мнение беше изпуснато пак някъде из коридорите на ФК от кинокритика Божидар Манов. За него решението на журито се оказа скандал, в който една булевардна история, отнася голямата награда на начеващ кинофестивал. Това би могло да бъде и симптом върху който действително заслужава да се помисли, но пак не повече от колкото е необходимо, за да се раздадат на двата български филма “Фатална нежност” и “Нещо във въздуха” утшителни наградни пътувания до Хеопсовата пирамида. Награждаващите вероятно не са имали предвид, че сама по себе си тя също е безмислен експеримент.
Една статия препечатана преди време в изчезналото издание на БТА “ЛИК” задаваше въпроса “Какво му става на Уди?” Той вече до някъде получи отговор в скандала Алън - Фароу. Но и  получилия специално учредената по заслуги, а  вероятно и от конюнктурност награда “Съпрузи и съпруги” добави истината, че най-добрият приятел на “човекът оркестър” е психоаналитик. В този смисъл, намекът на художествения директор на филмфест’93 Александър Грозев, че най-доброто стечение на обстоятелствата ще доведе Уди Алън като председател на журито догодина означава нещо повече от гарнитура към изядените по време на финалната пресконференция сладкиши. Ако това все пак се случи ще бъде жалко да промени мотото на тазгодишния фестивал “Любовта е лудост”. Защото за разлика от експериментите на комплексираните любовчии тези на влюбчивите комплексари са много по-съдържателни. И нещо твърде важно за фестивалното издание ’94 - при мисълта за всички, които ги гледат, никога не падат на дансинга.
Спас СПАСОВ