ОВЛАЖНЯВАНЕ НА ОТКРИТИТЕ ЧАСТИ
 

Балсамации, подобни на тази, чрез която бяха съхранени тленните останки на Димитров, са правени 

И ПРЕДИ, И СЛЕД ТОВА:

Ленин, Сталин, Хо Ши Мин, Агостино Нето и президентът на Кооперативна република Гвиана. Последният е балсамиран в Съветския съюз и след това пренесен в родината си, но поради липса на средства за  мавзолей  той е погребан в специиална гробница. Днес достъп на посетители има само дсо саркофазите  на Ленин и Хо Ши Мин. Тялото на Агостино Нето също може да се види, но то се съхранява в специална стая на президентския дворец в  столицата Лагос.  Построяването на мавзолея му  предстои. 
Веднага след смъртта му Ленин  е погребан. 3-4 месеца по-късно тялото е  изровено и подложено на балсамация. Това е една от причините за недотам доброто му състояние. Несъвършена е била и техниката за съхраняване, а поради неподходящо осветление по откритите части на трупа се наблюдават леки обгаряния. 
Този недостатък е избегнат в саркофага на Димитров. Източниците на светлина са разположени встрани от него. Самите лъчи се транспортират до тавана му посредством световоди. Там с помощта на специални филтри и оптична техника се разпръскват. Така топлината не достига до тялото. Доста хора смятаха, че то е мумия.  Подложено на  балсамация и съхранявано, без да бъде излагано на прякото въздействие на светлината, то  действително бе

ПРАКТИЧЕСКИ ВЕЧНО

Но фиксирано така, че плътта да остане  малко по-твърда от тази на жив човек, в него нямаше нищо мумиеподобно. Методът, разработен от руския професор Воробьов  и доразвит по-късно, е съвършен.  В лабораторията по регенерация в Москва се пазят около 40 трупа, балсамирани  при различни режими. В огромното й здание е разположеноточно копие на траурната зала, саркофага и цялото оборудване на мавзолея, в който и до днес са изложени за поклонение тленните останки на Владимир Илич Ленин, вожда на пролеталската революция през 1917г.  Но  вътре  е поставен негов двойник. Двете тела се съхраняват като се следи за някакви отклонения. 
Починал  в момент, когато отношенията между Китай и Съветският съюз бяха  обтегнати китайският диктатор Мао Тзе Дун е балсамиран от американски екип.

ТЯЛОТО НА ДИМИТРОВ Е АУТОПСИРАНО ОТ СЪВЕТСКИ ЛЕКАРИ

в Москва. Там е извършена и временна балсамация, за да бъде то транспортирано до София. При тази процедура най-напред се изваждат вътрешните органи, след което по специална методика - смяна на различни разтвори - трупът се фиксира за дългосрочно съхранение. Както е известно, мавзолеят в София е построен за 7 дни. След пристигането на тленните останки на Димитров в София те са внесени в него и веднага след това /през нощта/  извадени.Сградата е била готова само проформа.  Нямало е условия за съхранение на трупа. Отнесли са го в  къща на ул. “Шипка” в София. Там екип от руски лекари извършва и дългосрочната му балсамация. Мавзолеят е открит за посещения едва през декември 1949 -а. Самият той е  твърде сложно инженерно съоръжение с подземие, заето предимно от климатични инсталации, поддържащи определена температура. В днешния си вид сградата съществува от 1974 - 1975 година. Тогава  бе извършена  основна  реконструкция -разширение на помещенията под траурната зала. Подменена бе и климатичната инсталация с нова и по-съвършена. 
Съветският екип, занимавал се с поддръжката на тялото, остава в България до 1955 година, когато грижите по него са предоставени на български лекари. 

Технологията:
след като се извадят вътрешностите, тялото се перфузира с течност, съдържаща различни концентрации вода, спирт и други съставки. След това се поставя във вана с балсамационен разтвор, където престоява в зависимост от желанието за далготрайност на балсамацията. 
Често се говореше за така наречените ремонти на мавзолея, които се правеха през година и половина. Всъщност това не бе ремонт, а времето, необходимо за профилактика на техниката, която  поддържаше тялото, и за неговата ребалсамация.Процедурата включваш пълно му разсъбличане  и поставяне във вана с балсамационен разтвор.Там то престоява около тридесетина дена.  Ваните са големи, стъклени и подвижни - на колела. Побират около 300 литра течност. Първоначално те са от лято стъкло, изработени в Съветския съюз. По-късно обаче майсторът, който ги е правил, починал и технологията се загубила. Произведените в България вани са с рамки от титан, придържащи стени от дебело плоско стъкло. Изработването им е било предизвикано от интересен факт: по време на една от ребелсамациите на Агостино Нето в Ангола поради стареене на материала или вътрешни напрежения ваната му се строшила. За щастие тялото било вече извадено.

Телесните кухини на трупа

са били запълнени с тампони от марля, напоени също с балсамационен  разтвор. За да бъдат те подменени тялото е било разшивано и след необходимите процедури отново затваряно. Запазила в достатъчна степен елестичността си тъканта  не се е разкъсвала при тази повтаряща се манипулация. При всяка ребалсамация от областта на корема са били отрязвани малки парченца мускул и кожа, подлагани  на наблюдения, но никакви отклонения не са установени.
След изваждането на тялото от ваната то е било поставяно в два латексови комбинезона, притегнати на врата и китките, за да не изтича балсамационната течност, с която са били пълни. Върху тях са  обличани бельо, риза...всичко, което облича един жив човек. За всяко преобличане дрехите са били нови. Вече използваните са  изгаряни в  екарисажа на Медицинска академия в София. Интересен е фактът, че до последната ребалсамация все още е бил жив човекът, който е шил на Димитров и приживе. Той шие костюмите за преобличането и след смъртта му. Платът,  необходим за тяхното изработване е бил български, поръчван в някой от текстилните заводи в страната. Изработваната  материя е била достатъчна за  два или три костюма. 
След всяка ребалсамация е била изследвана и  течността, в която е престояло тялото, за да се провери дали няма разпад или някакви биохимични отклонения. Два пъти седмично тялото е било сваляно в лабораторията, за да бъдат овлажнени откритите му части. Те са съхнели, изложени на въздушно и светлинно въздействие.
 Помещенията, където всички тези процедури са били извършвани, се намира точно под траурната зала. 

Саркофагът е бил свалян
там с помощта на специален подемник. Платформата, върху която тялото е било положено, представлява нещо подобно на вана,  запълнена с дунапрен. Самият саркофаг е с армирани стъкла. При качването си горе той се превръщаше в  херметически затворена камера. Специални ножове, монтирани на платформата влизат в гумени уплътнения и през времето, когато посетители са имали достъп до тялото, то е било херметизирано. 
В саркофага се е поддържала  температура 17 градуса с отклонение плюс - минус половин градус. Тази точно балансирана температура се е постигала с помощта на електронно следена климатична инсталация (съветско производство) на твърде високо технологично ниво. Точно над главата на Димитров в капака на саркофага е било монтиран специален уред, наречен “Фотон”. С помощта на инфрачервени лъчи той е  следял от разстояние температурата в една точка от темето  на трупа. В момента на отчетено отклонение, повече или по-малко от споменатия вече половин градус, климатичната инсталация автоматично е била привеждана в действие. Така от дистанция се е следяла температурата на цялото тяло. 
От всички страни, в които има балсамирани тела, единствено на нас - българите, бе дадена възможността сами да го поддържаме.  Във Виетнам и Ангола телата на Хо Ши Мин и Агостино Нето се поддържат само от руснаци.
 
 

В случай на война тялото на Георги Димитров е трябвало да бъде поставено в контейнер и транспортирано със специално оборудван за целта автобус до едно от правителствените скривалища в Стара планина. Там е била обзаведена камера, в която екипът натоварен с поддръжката му е разполагал с всичко необходимо за ежедневните процедури.

Административно мавзолеят бе подчинен на УБО 
и всички от персонала, зает с поддръжката му, бяха военизирани служители от т. нар. технически отдел на управлението. “Ние, които се грижехме за тялото бяхме така свикнали с работата си, че когато излезе постановлението на Министерския съвет от 17 юли 1990 г., за погребване на тлинните останки на Георги Димитров на мен ми стана дори неприятно.” - споделя Доцент Петър Гълъбов, един от хората, поддържали тялото. Според него   мавзолеят бе ликвидиран  под натиска на улицата. Вероятно тази е била и причината и за прибързаното решение на Бойко Димитров (син на Димитров и министър на външните работи в последното комунистическо правителство на България) и Андрей Луканов (министър председател по това време), с което, пак по думите на доц.Гълъбов “бе унищожено едно, все пак, постижение на науката. “ За последните часове на странното си занимание той разказва:

“Донесоха талашитен сандък,
в който и циганин не биха погребали. Тялото бе с фиксирани ръце - леко свити в лактите и когато го сложихме в ковчега, те останаха да висят навън. Това стана в нощта срещу 18 юли 1990-а. Покрихме го със саван и в 6 часа сутринта дойде синът на Димитров - Бойко . Подписа протокола, изнесохме тялото през аварийния изход на мавзолеяи го натоварихме в една лекотоварна кола.”
Днес никой не е в състояние  с точност да кажа  колко  е струвало поддържането на тялото, ФЕТИШИЗИРАНО ОТ ИДЕОЛОЗИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ.
При закупуването си апаратурата е била  твърде скъпа, но единствените разходи след това  са били за ток, вода и заплати на персонала, който е бил ползван от УБО и за други цели. Това са били офицери от българските тнайни служби,имащи преди всичко охранителни функции.  Сред тях е имало инженери, техници... Целият екип се е състоял от 7 лекари и тези 12-13 технически персонал.  в подземието на мавзолея, където е разположена апаратурата са давани двадесет и четири часови дежурства. Водо- и електрозахранването на мавзолея са били двойно подсигурени.

Слуховете, че в мавзолеят на диктатора е имало бар,
съвсем не са били напълно лишени от основание! От двете страни на парадния вход на сградата има помещения, едното от които е стая на коменданта. Другото е т. нар. правителствена стая. Тя се е ползвала по време на когато политбюро на БКП и правителството на страната са приветствали огромните паради съпътващи официалните комунистически празници. В  ръководството на страната имаше доста възрастни хора  и когато те са се почувствали  изморени, за да стоят прави, просто са слизали там. В обзаведената с удобна мебел стая те са можели да пият по кафе, някаква освежителна напитка и дори да хапнат някаква закуска... Имало е и тоалетна.
На няколко метра от нея е почивал тотемът! 

Спас СПАСОВ