-Г-н Джонсън, Как най-кратко бихте могли да маркирате крайъгълните камъни на свободата на словото в САЩ?
- Ние имаме Конституция, която съдържа текстове, защитаващи свободата на личността. Свобода на словото е в основата на всички свободи на американските граждани. Ако трябва точно да цитирам този текст, той гласи, че Конгресът няма право да гласува закони, накърняващи свободата на словото. 
Същестквуват различни аргументи в спора какво точно означава “слово”, а от там и какво означава “свободата на словото”.  Единствените ограничения на тази свобода влизат в сила тогава, когато казаното или написаното накърнява нечия репутация или издава държавна тайна. При подобни случаи, споровете се решават от съда, и последиците биха могли да бъдат твърде тежки за виновния.
   Връщайки се към основната тема на разговора обаче, искам да кажа, че Конституцията и Върховния съд са категорични в пълната политическа свобода на словото.  Повече от ясно е обаче, че издателите са изключително внимателни при публикуването на материали, касаещи бизнеспартньорите им, а от там в индиректна връзка и политическите им контакти. В този случай става дума по-скоро за автоцензура, утвърждавана от факта, че в САЩ не съществуват масмедии финансирани от правителството. 
- Нека уточним казаното с още един въпрос: Как точно е гарантирано действието на противоцензурните закони, защитаващи свободата на словото?
- От 1934 година в Съединените щати действа т.нар. “Communication act” - закон защитаващ свободата на електронните медии. С този закон е създадена и FCC (Федерална комисия за средствата за масова информация). Специален текст в този закон, забранява на Комисията пряко да се намесва и да цензурира материалите, излъчвани от радиостанциите. По-късно в текста на закона бяха включени и телевизионните компании. С решение на Върховния съд от преди 50 гождини обаче са определени точните рамки, в които Федералната комисия може да влияе върху работата на електронните медии, давайки съвети за съдържанието на информационната част от програмата, намесвайки се в случаите, когато издателите или водещите ограничават гледните точки по даден проблем само до личното си мнение, превръщайки съответната медия в инструмент за пропаганда. Определянуето на количеството реклама, което може да бъде излъчвано в рамкитне на един час или да речем следенето на равнопоставеното появяване в ефир на отделните кандидати по време на президентска кампания също са част от задълженията на Комисията. 
- Какви са в такъв случай възможностите на американското праветелство да използва средствата за масова информация за популяризиране на собствената му политика?
- Както вече казах, правителството фактически е лишено от достъп долостовете, посредством, които да манипулира средствата за масова информация. То е единствено в правото си да организира пресконференции, да разпространява информаяция, съдържаща собствената му позиция, да изпраща до различни редакции текстове с предложение за публикуване, но в крайна сметка решението за пуБликуването им е проблем единствено на съответната редакция. Собственикът на радиостанцията или издателят на вестника получават ежедневно 20 или 50 пъти повече материали отколкото могат да публикуват. Така че , сами виждате - просто няма никакъв ефективен начин, по който правителството би могло да контролира определена медия. Всеки, който иска да стартира нова радиостанция има нужда от лиценз за тази дейност.Тази процедура обаче не засяга вестниците и останалите печатни издания. Данъците също не могат са бъдат средство за манипулация, тъй като законодателството забранява облагането на средствата за масова информация с по-високи данъци отколкото който и да било друг вид индустрия. Данъците са еднакви за всички медии, независимо от садаржанието на програмите или изданията им. 
- Мислите ли, че свободата на словото, залегнала като принцип в Конституцията на страната ви  се е променила с хода на историята?
- Формулировката на този текст и днес е същият, както преди 200 години. От друга страна в същността си тази свобода непрекъснато се променя с навлизането на нови технологии в сверата на средствата за масова информация. Сами разбирате, че по времето, кога е изработен конституционния текст никой не е имал предвид радио или телевизионната журналистика, никой не е имал предвид появата на компютърните мрежи за разпространяване на журналистически материали.Собственото ми мнение обаче е, че една от основните промени е свързана със засилващия се контрол на медиите от страна на няколко корпорации. Пример мога да дам с корпорации като”Тайм” който освен, чме издават едноименото списание “Тайм мегъзийн”притежават радиостанции, ркабелни мрежи, филмови къщи и т.н и “Уорнър комюникейшън” също са познати преди всичко с филмовата си продукция, но сега името им все повече се сваързва със създаването на кабелни мрежи, радио станции и др. На въпросът защо непрекъснато разширявате сферата си на дейност изпълнителните директори на двете корпорации отговарят по един и същи начин - защото сме убедени, че един ден комуникациите и средствата за масова информация в целия свят ще бъдат контролирани от не повече от пет компании. Ние трябва да сме сред тях.  И това време никак не е далече. Пет компании притежават правата за производство и разпространение на 90% от световната музикална продукция. И аз мисля, че това е много по-сериозно и опасно отколкото правителствения контрол върху информационната среда. 
- Не влизат ли в противоречие свободата на достъп на информация и законите, опазващи държавната тайна?
- Всеки гражданин на Съединените щати - журналист или не има право на информация, с която правителството разполага. Става дума дори за стенограми от  официални срещи, досктъпът до които е регламентиран със специален текст в закона. Отворена във всеки момент за всеки гражданин на страната е и вратата на Федералната комисия за средствата за масова информация (FCC). Гражданите на страната осигуряват дейността на правителството чрез данъците, които плащат и за това трабва да имат пълен достъп до цялата информация за начините по които тези данъци се изразходват. Всеки американски гражданин има право на достъп и до информацията, която различни правителствени служби имат за самия него. 
Разбира се има и изключения - закрити за широката публика остават например медицинските досиета на държавните служители, недостъпна е и съгласуваната с правителствени среди бизнесинформация, военна информация, данни от криминални разследвония и т. н. 
- След всичко казано дотук имам еин последен въпрос-съществува ли все пак някаква разлика в степента на финансова и политическа свобода на пресата и електронните медии?
- Струва ми се, че най-краткият отговор на този въпрос е не. И въпреки всичко разлика съществува, но тя отново фокусира отговора на въпроса върху технологичните особености на различните типове медии. Проблемът с електронните средства за масова информация е свързан с ограничения брой честоти, които могат да бъдат раздадени на всички кандидати. Така се стига и до големия проблем за това кой и на кого да предостави съществуващите честоти. Отговорността разбира се пада на правителството, което трябва да избере най-подходящия. Проблемът донякъде е решен с ограничения срок на действие на лиценците, валидни за срокове от 3,5 или 7 години. Стандартът, на който определена радиостанция или телевизионна компания трабва да отговарят , за да продължат да излъчват и след този срок е обществения интерес. Неговата защита е поверена на едно от най-сериозните завоевания на свободната преса в САЩ - Федералната комисия за средствата за масова информация. 
Айова сити - Варна  Спас СПАСОВ
9 ??? 1994