Разговор с ................................ преподавател по литература на хомосексуалността в университета в Айова сити, Айова, САЩ
 

- Бихте ли очертали рамките, характеризиращи работата ви на преподавател по теория на литературата, създадена от автори хомосексуалисти?
- Става дума за нов универсално-исторически поглед към вече познати факти, маркиращи културното пространство от древна Гърция до наши дни. Единственият начин да видим миналото, като част от безкройността на настоящето. Целта на този поглед е не да извежда хомосексуалността от анонимнотс, а да изследва чувствeността като основа на културния акт, да достигне до корените на хомофобията и начините, по които тя намира артистичните си проявления. 
- Кои са проблемите, попадащи днес най-често във фокуса на литературата, третираща проблемите на хора с хомосексуално самосъзнание?
- Литературата винаги е била и си остава културно пространство, в което хомосексуалността се е чувствала привилегирована. Доказва го и глобалния поглед върху исторята на това изкуство. Много писатели от деветнадесети и двадесети век като Вирджиния Улф, Марсел Пруст, Хенри Джеймс, Хермън Мелвил и др. са давали израз на хомосексуалния си начин на мислене, най-често индиректно. И ако вземем за пример творчеството на Хенри Джеймс или Пруст, онова, което критиката прави днес е да се върне към произведенията им и да преоткрие хомосексуалния им контекст в един много по-открит и честен разговор за ценностите на изкуството. 
- Връщайки се към проблемите, попадащи във фокуса на литературната критика, бих искал да задам следния въпрос: не саществува ли опасност фактът на хомосексуалността да наруши равновесието в литературната наука, за сметка на вече утвърдени ценности в творчеството на споменатите автори?
- Днес никой не се интересува отбиографичните потвърждения на нечия сексуалност. Творчеството на Хенри Джеймс е пак най-добрият пример. Вероятно той никога не е имал хетеро или хомосексуални контакти и за това никой не би могъл с точност да определи неговата сексуалност. От личната му кореспонденция обаче става ясно, че по-често са го привличали мъже отколкото жени. Поттиснат ат тази мисъл той никога не го е признавал открито. Така че проблемът дали един или друг автор са имали действително хомосексуален интимен живот много рядко интересува литературната критика. Във фокуса на изследванията остава  единствено чувствеността, прозираща в литературния текст, чувствеността, вдъхваща живот на творческия акт и оцветяваща отношението към света. 
 Студиите върху тварчеството на авторите с хетероксеуален интимен живот също обогатяват познаването на различните типове сексуалност. Но хетеросексуалността никога не се е изправяла като пречка пред литературния акт. Нещо, което важи с пълна сила за хомосексуалността. 
Именно за това новото поколение литературни критици използва много широко подходи, базирани преди всичко на интуитивното присъствиена сексуалността в литературатата, върху психологията и психоанализата. Твърде много от тях са под силното влияние на структурализма, постструктурализма, деконструктивния семиотичен начин на мислене...
- И все пак не е ли изкуствено отделянето на творби, третиращи проблемите на хомосексуалното световъзприемане от останалата литература. Не крие ли то потенциалната възможност от самоцелни деформации?
- Мисля, че преподавателската работа, с която се занимавам има смисъл единствено ако е дублирана с друг, неспециализиран курс по история и теория на литературата. В такъв случай опасността от залитане в една или друга посока става невъзможно. Но няма как да се изучават Мелвил, Улф или Пруст без да стане дума за хомосексуалността им. Или по-скоро за сексуалността им въобще. Защото също като хомосексуалността, много често именно хетеросексуалните самоизживявания стоят в основата на проблемите им и персоналните им комплекси. 
- Вашите студенти непремено хомосексуалисти си?
- Щастлив съм да отговоря на този въпрос с “не”. До колкото зная само малка част от тях имат хомосексуални наклонности. 
- Бихте ли формулирали основните характеристики на литературата , плод на хомосексуално виждане за света, такива каквито са те в курса, воден от вас?
- Тези творби третират преди всичко социална проблематика, свързана най-вече с изживяванията на хора, принудени да живеят в затворено общество, хора често страдащи от агресивността на хомофобията. Много често тази литература представлява цяла стратегия на оцеляването, сродяваща я с литературата, саздавана от други изолирани групи в обществото. 
Но въпреки всичко не мисля, че между литературата, създадена от творци с хомосексуално самосъзнание  и  останалата литература трябва да бъде прокарвана браздата на разделението. 
- В каква степен създаденото от авторите хомосексуалисти е повлияно от пола им?
- Това е труден въпрос. Различен е фалоцентричния свят, който откриваме в тези произведения. Бих си позволил дори да твърдя, че в повечето от случаите погледът върху света, пречупен през женската еротичност изглежда по-автентичен. В литературната критика тази особеност е определена като “I’есriture feminine” - женски начин на писане. Неговото проявление в творбите на мъжете - автори е едно от най-интересните и неизследвани явления в литературната наука. 
 - Моят последен въпрос е: какво влияние оказват националните характеристики, върху творчеството на авторите с хомосексуално самосъзнание. 
- Вероятно трябва да започна от традициите. Немската  литература е най-богата в това отношение. Но не бих си позволил пълна категоричност защото американските автори са най-силно повлияни от френските и британски писатели-хомосексуалисти. Тук вероятно нещата опират по-скоро до проблемите на езиковата бариера. 
Погледнати от друг ъгъл нещата изглеждат така - франция никога не е страдала от социалната нетолерантност към хомосексуалистите в степента, позната на Англия или Америка. Творческият акт в последните две споменати страни е по-скоро социално ориентиран. Като пример бих посочил пак разликите между Хенри Джеймс и Марсел Пруст като двама от типичните гей-автори. Сексуалният живот на Пруст е бил много по-активен от този на Джеймс. Но тази отлика, която също много лесно би могла да бъде социализирана, само допълнително оцветява потледът на критика, върху творчесия акт на двамата. Пруст доста по-открито пише за хомосексуалния живот в началото на двадесети век. Още първите творби на тази тема обаче, излезли изпод перото на Хенри Джеймс, стават повод за “канонизацията му” като гей автор. Той просто провокира и разцепва мълчанието на английската литература по тези проблеми. Така че различното обкръжение разжда и различни подходи, различни текстове, а и различна критика. Помислете само за безкрайната отдалеченост на средиземноморската и скандинавска чувственост, за разликата в начините, по които хомосексуалния акт е възприеман в тези две диаметрално отдалечени точки... 
Що се отнася до източноевропейската литература, тя все още остава езиково изолирана от изследванията на литературните историци и и критици. Имам дори усещането, че през последните няколко години все по-малко преводачи и издатели обръщат поглед към този регион. Моето собствено схващане е ,че за да бъде разбрана, в конкретния случай, литературата на писателите хомосексуалисти, тя непременно трябва да бъде поставено в съответния политически контекст. И понеже говорим за Източно Европа примерът веднага може да бъде даден с хомоеротиката в творбите на Достоевски, Толстой и Тургенев... Хомоеротика, която изчезва почти безследно в хомофобията на сталинизма - характеристика типична, макар и в различна степен, за всички останали страни от бившия Източен блок.
Айова сити - Варна 
Спас СПАСОВ