Не издържал. И други не са издържали.Нали не непремено всеки и не непремено на всичко трябва да издържа в този живот? Защото съществува правото на избор. Лишаването от е престъпление или наказание. А лишаващите, престъпници или наказващи. Зависи от гледната точка, времето, позицията... В крайна сметка, ( с презумпцията, че между двете няма знак за равенство) и едните и другите ограничават, разрешават, отнемат или подаряват правото на избор. 
И носят цялата отговорност за последиците на действията и грешките си. 
Фактологичния материал, който следва може да бъде приет и като обвинение. Обвинение към всички, които са си позволили да пренебрегнат човешката индивидуалност. 
В този случай става дума за няколко донаборни комисии пред които всеки застава гол, криейки единствено безполовата си душа. Тяхно е задължението да погледнат в нея. А после да понесат отговорността на цялата си отговорност или да изтърпят наказанието (не само на съвестта ) за очите си, затварените си от леност, законосъобразност, непрофесионализъм или каквото и да е там.

Матрос Огнян Денчев Димитров влиза в казармата  през март 1991 година. Бил “изпълнителен, скромен, възпитан, добър военослужещ. Имал хоби - дърворезбарство. Малко артистична душа.  Щял  да се уволни през септември тази година, но всичко свършва година по-рано. Със самоубийство. Обесил се със собствения си военен колан на едно дърво в района на поделението където е служил - 26800.
Влизайки в казармата Огнян се оплаквал от болки в коленете. Лекували го. По-късно започнал да получава хистерични припадъци. За първи път постъпил в болницата на 14 август 1991 година. Изписали го на 29 август с диагноза, която не оставя съмнения в психическата му нестабилност. Преместили го в друг район на същото поделение, за да бъде под наблюдение. Така стигнал до последната криза: 
След като се съблякъл съвсем гол тръгнал към къщи. Живеел във Варненския квартал “Аспарухово”. Там се скрил на един таван, но го открили. Лекарското описание на моментното му състояние гласи “неадекватност”. След изписването му и един контролен преглед на 6 септември той получава 20 дни домашен отпуск. От този момент нататък сметката става проста - 20+6... Командирите и лекарите му са имали идеята да го изпратят на балнеолечение, но на 25 септември отпускът изтича. Огнян се връща в поделението същата вечер. Обесва се на следващия ден, 26  септември. 
Следствието не констатира вина. 

Матрос Ивайло Петров Трендафилов  бил роден на 24 декември 1972 година. Средно незавършено образовани. Разведени родители, имуществени спорове, една сестра, с която нещата не вървят съвсем както трябва...Влязъъл в казармата през септември 1990 и сега трябвало да се уволни. 
След клетвата той попада на служба в кожрабно, бойно поделение - там където службата е относително по-тежка. Няколко опита за самоотлъчка... Службата върви трудно. При първото бягство го заловили във влака за Русе. При задържането той извадил джобно ножче и направил опит да се самоубие още там. 
Върнали го в поделението. Вече било ясно, че има нещо нередно около психическото му здраве и постъпил на лечение във Военоморската болница. Там останал от 21 декември 90-а до 21 януари 91-а. Изписали го “с подобрение” и оценявайки, че има проблеми със службата го преместили в друго поделение. На 11 март службата станала още по-лека, преместили го за трети път в учебния център на поделението. Ново преместване на 29 март. Службата става все по-лека и по-лека.
На 31 май 1991 година следва нова самоотлъчка. Наказали го без отпуска. Между другото констатирали и някой негови дребни кражби, но наказанията са или спестени или минимални. Горе долу по това време станало ясно, че до влизането в казармата момчето вече е провило един опит за самоубийство. На 7 юни пак самоотлъчка.
Три дни по-късно  в поделението се обадила майка му от Русе. Тя уверила, че синът и ще се върне, и всичко ще е наред, но няколко дни покъсно за Русе заминава един от командирите на поделението. Въпреки обаждането Ивайло все още отсъства. Оказало се че междувремено момчето е постъпило в психиатричния диспансер на Русенската болниза. На 12 юни Ангелов се среща лично с лекуващия лекар, който сметнал, че състоянието на момчето позволява то да бъде изписано. По пътя към гарата обаче то пожелало да се сбогува с майка си. У дома избухнала една от редовните свади, семейни отношения, имуществени разпри... Ивайло излязъл от стаята афектиран. Казал, че ще пуши. После от балкона на съседната стая скочил. Живеел на десетия етаж.
Починал намясто.

Главен старшина Контров също бил подлаган на лечение заради психически откланения. Но според лекарите всичко било в рамките на допустимото.
Роден бил през 1967 година. Имал дете. Завършил средното военоморско училище във Варна. Във Военоморските сили постъпил през 87-а. Всичко вървяло без сътресения. 
През август 1991 година получил някакво псхеческо разстройство и постъпил на лечение във Военоморска болница. Това станало на 21 август. Изписали го на 2 сентември. Ставало дума за някакъв страхов синдром, невроза... След лечението получил 15 дни отпуск. Почувствал се добре. Други оплаквония не последвали. 
Самоубил се на 27 януари. 
Негов колега, дежурен по КПП (не особено тежък наряд) помолил  да го смени тъй като имал час за зъболекар. Било около обяд. В 12,30 Контров разговарял с колеги за службата, за ремонта на кораба. Никой не забелязал отклонения. 
20 минути от каютата на Контров  чули изстрил. Към следствения материал по случая е приложено писмо. Въз основа на съдържанието му е направен извода, че решението за самоубийството имало личен характер.