До началото на 60 години, материалите, помествани във вестниците са съдържали не повече от три елемента - заглавие, основен текст и илюстрация. Тогава за прочитането на една страницата читателите са отделяли не по-малко от 15 - 20 минути.
Революцията в графиката на вестниците и оформлението на материалите настъпва с появата на телевизията. Твърде бързо става ясно, че 20 минути, времето, за което обикновено се е прочитала една вестникарска страница, телевизионните информационни емисии предлагат несравнимо по-голям обем информация, при това по-лесна за възприемане и при това визуализирана.
Така през 60 години за първи път при оформлението на вестникарските публикации се появява т.нар. лид.
С развитието на телевизионните технологии нараства и броят на телевизионните програми, до които зрителите имат достъп. Пресата реагира, като въвежда
- подзаглавия
- вътрешни заглавия
- потопени карета с допълнителна или уточняваща информация
- повече снимки с текст

През 80-те години централната преса в Западна Европа навлиза в криза, предизвикана от мащабното навлизане на телевизията на информационния пазар. Малко по-късно в криза влиза и регионалната преса, която по принцип има по-консервативна и възрастна аудитория и трудно изпада в кризи. За да привлекат младежката аудитория, към която се стремят рекламодателите регионалните издания започват да създават уебсайтове. Освен информация на тях е поместена и информация за новите заглавия на филмовия пазар, развлеченията, седмичните програми на клубовете и т.н.

В средата на 80-те години сателитната телевизия усложнява допълнително ситуацията в медийния сектор. Търсейки изход от ситуацията издателите лансират на пазара списанията. Условие за успеха им са множеството нива на четене, които те предлагат. Стига се до там, че като условие за конкурентоспособност се поставя наличието на не по-малко от 20 - 24 различни нива на четене в един брой. Става дума за
- резюмета на материалите
- уточняващи подробности по основната тема в карета или на цветни подложки
- множество снимки с текст
- извеждане на вътрешни заглавия
- различни схеми
- инфографики и др.
Един прост трик за увеличаване нивата на четене са т.нар "наръчници на десетте причини". Става дума за рубрики от рода на "Десет причини, за да смените автомобила си" или "10 начина, за да изглеждате по-млади". Цифрата десет съвсем не е случайна. Всяко едно от десетте правила има нужда от отделно вътрешно заглавие. А заедно със съдържанието на всяка отделна точка, това вече прави минимум 20 нива на четене на една единствена страница.
Лансира се понятието "сценарий на страницата".
Истинският бум на инфографиката е през 90-те години. Рисунките, схемите и снимките започват да заемат все повече място в периодичните издания. Появяват се двойните страници или т.нар. фолио. Новост са и код-цветовете (оцветяване на външния край на страниците, съдържащи информация по определена тема в един цвят). Това помага на читателите по-лесно да се ориентират в съдържанието на списанията, чийто обем непрекъснато се увеличава.