ГЛАВНА БЪЛГАРСКА ОБЩИНА ГР. ВАРНА
Ф. 79К, 22 а. е., 1860-1878г.
Българската община е създадена през 1860г. С материалната подкрепа на местните търговци и занаятчии и със съдействието на големия славянофил - варненския консул Александър Рачински, през същата година е открито в града българско училище. През 1863г., въпреки спънките от страна на гърци и гагаузи, е построена училищна сграда, долният етаж на която е превърнат в църква.
През 1866г. Българската община в гр. Варна постепенно се превръща в най-важния институт на Варненска епархия и започва да се нарича Главна българска община. Тя дава гласност на решенията и постановленията на българската община в Цариград, събира владищината, разрешава бракове и разводи, подпомага строежа на църкви и училища, назначава учители и свещеници.
Главната българска община взема участие в разрешаването на Църковния въпрос и съдействува за откъсване на българското християнско население от влиянието на гръцката църква. Отнасяйки се положително към политическото освобождение на българския народ, тя съдействува за подпомагане и освобождаване на много задържани от турските власти и заточени българи.
С разрешаване на Църковния въпрос, част от функциите на общината са иззети от новосъздадената през 1872г. Варненска и Преславска митрополия, а след освобождението на България от османска власт тя е ликвидирана.
Архивният фонд е запазен сравнително добре.
Кондики на българската община (1860 - 1873), привременен законник за управление на епархиалното духовенство с данни за отношенията между Главната българска община и общините в Провадия, Хаджи-оглу, Пазарджик (Толбухин) и Балчик (1866); решения на варненския събор за избиране на членове и председател на общината; разпис на членовете на общината по избора на представител за цариградски събор (1871); решения от заседанията на общинския съвет (1868 - 1873).
Книга за пожертвуванията за поддържане на българското народно училище в гр. Варна (1860 - 1869); книга за събиране помощи за построяване на девическо училище (1873) (в книгите фигурират като дарители имената на Руския вицеконсул Ал. Рачински, Петър Берон и други известни български възрожденци); преписки по строеж на училища в селата, по назначаване на учители; книги със сметки на училището в гр. Варна.
Съобщения от Главната българска община в Цариград за провъзгласяване на българската църква от страна на гръцката патриаршия за схизматична; преписки по отказа на някои села да плащат данъци на гръцкия владика, съобщения за отказа да бъдат приети гръцки свещеници в български села и пр. (1872). Писмо от Българската община, гр. Варна до общините в Хаджи-оглу Пазарджик (Толбухин), Балчик и старейшините с препоръка да изпратят протести против гръцката патриаршия и изкажат своята вярност към българската църква. Преписки по сливането на Варненска с Преславка митрополия (1872).
Преписки с Варненска и Преславска митрополия, с българските общини във Видин, Русчук (Русе), Тулча и другаде във връзка с освобождаване на задържани от турските власти българи (1869 - 1874); преписки относно опити да се потурчат млади българчета.
Протоколи на първия учителски събор в гр. Шумен и документите, приети на събора - устав и програма на селските и главните градски училища, (1873); преписки във връзка със закупуване на пособия и учебници за училищата; сведения за проведени изпити в селските училища с данни за броя на учениците, успеха им по предмети и по отделения (1875 - 1886); училищни дневници.
Преписки за абониране на училището и ученическото дружество в града и някои читалища в селата с вестници и списания и за набавянето на книги; писмо до Шуменската община, с което се искат дрехи за изнасяне на театрално представление (1875).
Писма и кондики по събиране на църковни данъци; счетоводни тетрадки за събиран владишки данък; списъци за броя на венчилата във Варненската община, в Манкалянска, Балчишка, Провадийска и Хаджи-оглу Пазарджишка (Добричка, Толбухинска) околия по градове и села (1871-1875). Кондика на венчилата в българската община, гр. Варна; описание на Балчишката и Манкалянската околия (1871); преписки по строеж и изографисване на църкви, по назначаване на свещеници; преписки относно разрешаване и разтрогване на бракове, разглеждане на случаи на изоставени от бащите семейства и пр.; инвентар на предметите в църквата, гр. Варна (1868); преписка с общината в гр. Одеса по закупуване на камбани и други църковни предмети.
Преписка по провеждане на общоепархиален събор в гр. Варна, който избира представител за народния църковен събор в Цариград (1871).
 
 











ГРАДСКИ ОБЩИНСКИ УПРАВЛЕНИЯ

Създадени от Временното руско управление след окончателното освобождение на Варненска губерния, на основа на съществуващите дотогава в тези градове просветни български общини, като приемат имуществата и архивите на турските беледиета.
Съгласно привременните правила( указ N: 93 от 14 август 1879г. за утвърждаване привременните правила на общинското градско и селско управление. Д. в. бр. 4 от 18. VIII. 1879г.)  на Временното руско управление, те се изграждат като автономни изборни органи с общински съвети, които периодично провеждат сесии и разглеждат основните въпроси, свързани с функциите на общините. Всеки общински съвет излъчва постоянно присъствие - кмет и помощник кметове, които осъществяват оперативното ръководство на общината. Постоянното присъствие се конструира от членове на оная политическа партия и групировка, която получава в изборите болшинство . За пръв кмет на гр. Варна е избран Велико Христов, а на Провадия - Никола Калипетровски.
Общинската власт последователно е упражнявана от по-демократични или консервативни буржоазни партии. През 1912г. социал-демократическата партия изпраща за пръв път свои представители във варненския общински съвет, а през декември 1919г. общинската власт е спечелена от Комунистическата партия и е образувана Варненската комуна, която просъществувала от декември 1919г. до май 1921г. На същите общински избори в състава на общинския съвет в Провадия влизат трима представители на Комунистическата партия.
Фашисткото правителство гласува през 1934г. закон, според който се премахва изборността на общините . През 1937г. отново се възстановяват общинските съвети, но вече като помощен съвещателен орган, в състава на който влизат избрани и назначени лица . В помощ на кмета се учредява засилената общинска управа, която заседава почти всяка седмица и разглежда по-важните оперативни въпроси от работата на общинската управа.
Отначало към градските общини се оформят три отдела: финансов, административен и технически, които осъществяват следните функции: определяне на градските налози, събиране на общинските приходи, експлоатация на имотите на общините, грижа за училищата, църквите, библиотеките, санитарните учреждения, военната повинност, продоволствието на населението, провеждане на избори, благоустрояване на градовете, водоснабдяване, канализация, осветление, пътища и пр. С разширяването на задачите на общините, увеличават се служебните и структурните части, като след 1930г. много от техните функции се поемат от обособени общински стопански предприятия. Такива са: ОСП за водоснабдяване и канализация, за електрификация, за почистване на града, общинско предприятие, общинска аптека и пр.
( Временни правила за градските съвети. Сборник материалов по горадскому управлению и окупации Болгарии в 1877-1878-1879. С. Петербург, 1908г. стр. 179; Избирателен закон, Д. в. бр. 103 от 8 септ. 1882г.; Д. в. бр. 17 от 22 януари 1890г. Д. в. бр. 6 от 11 януари 1894г.; Д. в. бр. 91 от 30 апр. 1897г.
 Временна наредба за правата на постоянното присъствие на градските общини. Д. в. бр. 52 от 7 юни 1934г.; Наредба закон за градските общини. Д. в. бр. 114 от 20 авг. 1934г.
 Нареда закон за избиране членове на общинските съвети. Д. в. бр. 11 от 18 януари 1937г.)
 
 









ГРАДСКО-ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ, гр. ВАРНА
Ф. 58К, 466 а. е., 1878-1944г.

Създадено на 23 октомври 1878г., ликвидирано като орган на буржоазната власт на 9 септември 1944г. След 1934г. освен гр. Варна, общината включва селата Владиславово (Паша-кьой), Звездица (Кьоклюджа), Казашка махала, Надежда (Голяма Франга), Царево (Кестрич, Виница).
Архивният фонд не е съхранен изцяло. Запазени са главно протоколи на общинския съвет за един късен период от съществуването на общината и някои преписки.

Протоколи от сесии на общинския съвет (1920-1944), протоколи на заседания на постоянното присъствие (1934-1937); протоколи на засилената общинска управа (1937-1944).
Протоколи във връзка с присъединяването на села към градската община (1934), по промяна наименованията на улици, квартали и местности; решения по провеждането на общински избори; данни за състава на общинските съвети, за избори на кметове и помощник-кметове; преписки по разтурване на общински съвети и назначаване на тричленни комисии; сведения за политическата принадлежност на общинските съветници и пр.
Протоколи, отчети, анкети за дейността на Комуната (1919-1921), на представителите на БРП и на Трудовия блок в общината (1926-1934); 
протоколи с изказвания и предложения за прогресивно-подоходно облагане, за регулиране на продуктите от първа необходимост; изложение против безработицата в града (1931); протести против насилия, своеволия и беззаконни прояви на властта.
Протоколи на общинския съвет с данни за общински ниви и градини, за обработване на общинската зеленчукова градина, за отпущане общински места за строеж на обществени сгради, за откриване на индустриални предприятия, за създаване на физкултурни площадки, за отдаване под наем на общински имоти, за оземляване по закона за ТЗС (1921-1944).
Протоколни решения за развитието на лозарството в града, за дейността на общинската скотовъдна комисия по подобряване на животновъдството; тарифи за горски ползувания.
Протоколи във връзка със строежа на затвор, на работническа болница (1937), по проектиране, построяване и надстрояване на училища и по изграждане на морски бани (1925-1928); решения за определяне място за аеропристанище, за отпущане на помощи за монтиране на автоматична телефонна централа и кабелизиране на линиите (1936), по построяване подвижния мост над канала (1936-1939), по шосиране и асфалтиране на улици и благоустрояване на града (1921-1944); решения на общинския съвет, изказвания и предложения на общински съветници, сметки по построяване на общинската кланица (1935-1938), на термичната електроцентрала (1938-1944). Решения на общинския съвет, бюджети и отчети на ОСП за водоснабдяване и канализация във връзка с построяването на водопровода Батова-Варна (1936-1938); решения на съвета за изработване на модерна канализация и за канализиране новите квартали на града; решения във връзка с планиране и регулацията на града (1916-1944).
Протоколи във връзка с построяване жилища за бедни и бездомни, продаване на празни общински места, предназначени за жилищни строежи (1926-1940).
Заповеди, протоколи, предложения за общински съветници за определяне цените на продоволствените стоки и за борба срещу фалшификацията на съестните продукти; материали на общинската химическа лаборатория във връзка с контрола и качеството на търговските стоки(1922-1944).
Щатни разписания на общинските служби, таблици за възнаграждението им и протоколи по определяне надничното възнаграждение на различни категории работници (1922-1934); предложения на работнически общински съветници за увеличаване възнаграждението на ниско платени служители и работници (1927-1939); протоколи и планове за работа по закона за временната трудова повинност (1922-1940); дебати в общинския съвет по безработицата в града (1930-1933).
Протоколи по финансови въпроси, разисквания и приемане на бюджетите на общината, на отчетите за дейността на постоянното присъствие, на тарифите на общинските такси и данъци и пр. (1912-1943).
Протоколи във връзка с културното дело в града: утвърждаване на училищни бюджети, приемане отчети на училищни настоятелства, снабдяването на училищата с покъщнина и гориво, подпомагане на бедните ученици; помощи за функциониране на безплатните ученически трапезарии (1920-1943).
Протоколи и преписки относно дейността на общинския театър; назначаване на артисти, създаване театрален комитет, завършване сградата на театъра, отдаване под наем летния театър, приемане бюджети на театъра (1920-1942).
Протоколи на общинския съвет във връзка с дейността на общинската библиотека; протоколни решения по осигуряване на помещения за археологически музей, по извършване на археологически разкопки; по отпечатването на общинския вестник (1920-1926).
Протоколни решения по санитарното състояние на града, по създаването на общинска концесионна аптека; бюджет и отчет на аптеката (1926-1940).
Преписки и протоколи за развитието на курорта; по регистрация на курортисти и събиране на курортна такса, по водоснабдяване на курорта "Св. Константин", по откриването на Международната мострена изложба (1926-1939).
Материали на финансовото отделение на общината; бюджети за приходите и разходите (1911-1944), финансови отчети, партидни книги, книга за постъпленията от поземлен данък, данък сгради, налог кръвнина и пр.
Документални материали на отделение "Земеделие" (1903-1944); преписки с околийския агроном и с Министерството на вътрешните работи и народното здраве относно създаване на земеделско стопанското отделение, насоки за бъдещата дейност; отчети за дейността му; статистически сведения за селско-стопанските насаждения и за домашния добитък; преписки по внедряване на изкуствените торове, по борбата с болестите по растенията и животните, по осигуряване на по-добри сортове в селското стопанство и раси в животновъдството; сведения за млекопреработването.
Преписки и сведения по работата на общинския лозов разсадник (1913), данни за произведения разсад, за проведени опити за отглеждане на нови редки сортове дръвчета и технически култури.
Преписки, бюлетини и др. на общинското тържище, с данни за количеството и цените на зеленчука и гроздето; молби и списъци на малоимотни и безимотни стопани, на които са разделени земи от фонда ТЗС, списък на бежанците, заселени в района на общината; окръжни, преписки, наредби, тълкувания, правилници и закони за оземляване и одворяване, за изплащане стойността на присвоените незаконно общински и държавни земи; поземлени книги за полските имоти (1921-1940).
Документални материали на служба "Цветни градини": преписки по закупуване на цветни семена, протоколи за раздаване на цветя, разсад и цветни храсти на учреждения и лица за озеленяване на града.
Бюджети, отчети, протоколи и др. на общинските стопански предприятия за електрификация, за водоснабдяване и канализация, за курортното стопанство (1932-1944) и пр.