ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ "БРАННИК"
Ф. 709К, 20 а. е., 1941-1944г.
Фашистката организация "Бранник" в страната е създадена през 1941г. с цел да приобщава младежта към преданост на царя и държавата. Предвижда се да бъдат обхванати всички младежи от 10 до 21 год., а за студенти до 30г. Наред с това на организацията "Бранник" се предоставя правото да разрешава образуването на други младежки организации и да контролира тяхната дейност.
Във Варна са изградени следните браннически дружини: 55 бранническа дружина "Черно море", 7 бранническа дружина "Камчия", 58 браннически венец "Върбинка", 50 браннически венец "Водна лилия", 42 орлова дружина "Кръстю Ив. Мирски", а в гр. Провадия – 47 бранническа дружина "К. И. Костов", браннически венец "Анемония" и 46 бранническа орлова дружина "Александър Кондаков".
Дружините се ръководят от областния браннически воевода, който има седалище в гр. Варна.
Дейността на бранническите дружини се изразява в организиране на сказки, в устройване празненства, физкултурни и туристически занимания, в трудови прояви, в организиране на летни станове и самарянски курсове.
Организацията "Бранник" е разтурена след Деветосептемврийската революция.
От дейността на дружините са образувани малко архивни материали, които от своя страна не са запазени изцяло.
Окръжни от организацията на българската младеж "Бранник" при МВР (1942-1943) по приемане на гимнастическото дружество "Юнак" и Юношеския туристически съюз за колективни членове на "Бранник", по реорганизиране юношеския туристически съюз; по бранническата просвета, по организиране на стан-школи, по провеждане на спортни състезания, по уреждане на курсове за самарянки и пр.
Заповеди за назначаване на браннически ръководители; списъци на бранници; схеми на пагоните и знаците на бранническите униформи.
Преписки по организиране на браннически сборове, по чествуване на годишнината от присъединяване на България към Тристранния пакт и други годишнини, по разпространение на бранническите издания, по изпращане на бранници на трудова дейност, по организиране на младежки станове и пр. (1941-1944).
Преписки с Полицейското комендантство, гр. Варна, с началника на ІІІ армия, гр. Варна и други с донесения за младежи с комунистически убеждения, членуващи в "Бранник", рапорти за съдържанието на изнесени сказки и пр. (1944).
Донесения и рапорти на бранническите ръководители за извършена организационна, политическа, просветна, физкултурна и трудова дейност от браннически дружини, браннически венци и орлови дружини (1942-1944)
 


МАКЕДОНО-ОДРИНСКО ОПЪЛЧЕНСКО ДРУЖЕСТВО, гр. ВАРНА
Ф. 27К, 14 а. е., 1899-1952г.

Създадено през 1899г., като съставна част на общността на всички македоно-одрински дружества, ръководен от Върховния македоно-одрински комитет, София. Целта на дружествата е извоюване на политическа свобода на Македония и Одринско.
Дружеството действува в защита интересите на доброволците и поборниците от Шипка, Сливница и пр.
Варненското дружество на два пъти преустановява своята дейност, като активно съществува около 1902-1903, 1904 и от 1931 до 1944г.
Архивният фонд е запазен частично.
Устав на Македоно-одринското дружество в гр. Варна (1899), протоколи от заседания на настоятелството (1902-1903), протоколи от общи събрания с данни по разногласия в организацията, по бламиране на ръководството (1902), по устройване на политически събрания за положението в Македония и Одринско през 1902-1903г., по изпращане на доброволци, по събиране на парични средства и предметни помощи и пр.; отчети на мъжките и дамски комитети по събиране на помощи и настаняване на бежанци за временно пребиваване; преписка с Върховния комитет по набиране и изпращане доброволци; преписки по настаняване на работа на бежанци; списъци на бежанци и отчетно-оправдателни документи за суми, използвани по тяхното посрещане.
Протоколи на общи събрания на дружеството (1914-1915) с данни за възобновяване на дружеството, по организиране на политически събрания във връзка със започването на Втората световна война и поддържане на правителството в ориентацията му към Тройния съюз.
Протоколи на общи събрания и на заседания на настоятелството (1931-1944) с данни за просветно-политическата работа на дружеството, за защита интересите на поборниците и пр.
 


ЦЕНТРАЛЕН ДОБРУДЖАНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ, гр. БАБАДАГ
Ф. 80К, 35 а. е., 1917-1919г.

Основан през 1917г. с цел да съдействува на българското правителство да води борба за присъединяване на цяло Добруджа към България. Като връзка на съвета пред българското правителство служи Върховният управителен комитет на организация "Добруджа". Чрез него се осъществява единство между всички родолюбиви добруджански организации в страната.
Централният съвет организира мрежа от местни организации с ръководни комитети в по-главните центрове на Добруджа – Бабадаг, Кюстенджа, Добрич (Толбухин) и Силистра.
Активна дейност проявява съветът, когато се поставя за разрешаване въпросът за Добруджа. През 1918г. той организира голям народен събор, в който представители от цяла Добруджа манифестират своето желание за присъединяване на Добруджа към България. Изпраща свои представители в Букурещ, за да оказват, при водене на преговорите за мир, помощ на българската делегация.
След излизане на България от войната и настаняването на румънските власти в Добруджа, съветът се премества в гр. Варна. По същото време в София се открива представителство, което получава събраните сведения за положението в Добруджа и ги предоставя на отговорни фактори в страната. Във връзка със започналите преговори на мирната конференция в Париж и в гр. Берн (Швейцария) също се оформя представителство.
Централният добруджански съвет прекратява своята дейност през 1919г., когато се обединява с Върховния управителен комитет на организация "Добруджа".
Архивният фонд е запазен цялостно.
Протоколи и преписки по учредяването на съвета, протоколи на местни добруджански комитети и организации; инструкция за устройство и управление на селските и градски народни комитети в Добруджа; писмо от МВР до окръжните управители в Тулча и Кюстенджа с указание да се подпомага дейността на съвета (1917-1919).
Протоколи, покани и списъци на делегати по откриването и работата на Първия добруджански народен събор; мемоар до представителите на някои държави, от които зависи разрешаването на добруджанския въпрос, с искане цяла Добруджа да се присъедини към България (1918).
Преписки и телеграми по сключване на Букурещкия мир (1918); мемоар от Добруджанската организация до министър-председателя против приемане решенията на Букурещкия мир; протестни писма против оставянето на Северна Добруджа под кондоминиума на съюзниците; декларации, подписани от многобройни жители на селата от Северна Добруджа с искане да бъдат включени в границите на България; обръщение от Съвета на народните комисари – Петроград до всички воюващи страни за сключване на мир на демократични основи (1917).
Преписки и телеграми за беззакония на германски военни власти в Добруджа; дописки и преписки с местните народни добруджански комитети за своеволия на румънските власти (1918), преписки, списъци по освобождаване на отвлечени от румънски власти в Молдавия добруджанци; позив към добруджанското население във връзка с траурния ден на Добруджа; молби и списъци с искане за освобождаване на пленници-добруджанци, бивши румънски войници, намиращи се в Германия и Австрия (1918).
Преписки и сведения за извършени реквизиции и нанесени щети на добруджанското население от румънските власти (1918); преписки с местните народни добруджански комитети и Добруджанска организация по прехраната на гладуващото население в Северна Добруджа (1917-1918).
Преписки, протоколи и окръжни по откриването и работата на Втория добруджански народен събор (септ. 1918); доклади, изнесени на събора, по решенията на Букурещкия мир, по обезщетенията на добруджанското население; резолюция на събора против решенията на Букурещкия мир и по провъзгласяването на Втория добруджански народен съвет за Първо добруджанско областно събрание с изпълнителна комисия, която се натоварва да действува за присъединяване на Добруджа към България.
Мемоар до председателя на конференцията за мир в Париж с историческа, етническа и икономическа обосновка на искането да не бъде оставена Добруджа към Румъния; сведения и телеграми за положението в Добруджа след румънската окупация (1918-1919); статистически сведения за населението в Кюстендженски и Тулчански окръг.