ХІ. РЕЛИГИЯ
ВАРНЕНСКА И ПРЕСЛАВСКА МИТРОПОЛИЯ, гр. ВАРНА
Ф. 75К, 1045 а. е., 1864-1948г.
Учредена през 1872г., обхваща казите Варненска, Балчишка, Манкалийска, Хаджиоглу Пазарджишка (Добричка, Толбухинска), Провадийска, като съставна част на Варненска епархия и казите Шуменска Ескиджумайска (Търговищенска) и Османпазарска (Омуртагска), като съставна част на Преславска епархия. След Освобождаването и особено след териториалното разпределение на страната през 1880г. към митрополията остават окръзите Варненски и Шуменски със съответните околии Варненска, Балчишка, Добричка (Толбухинска), Провадийска, Новоселска (Дългополска) и Шуменска, Преславска, Новопазарска,  Ески-джумайска (Търговищка) и Османпазарска (Омуртагска).
Митрополията има седалище гр. Шумен. През 1883г. се премества в гр. Варна. За глава на митрополията е назначен митрополит Симеон, който остава такъв до смъртта си през 1937г.
Към митрополията има изборен орган-епархийски духовен съвет.
При създаването си митрополията се занимава преди всичко с църковни въпроси: назначава свещеници, подкрепя строежа на нови църкви, съдействува за запазване на религиозните чувства у населението. Занимава се също с училищни въпроси: откриване на училища, разширение на просветната мрежа, осъществяване задължително обучение, въвеждане на нови прогресивни методи на обучение и пр.
След Освобождението остават само църковно-религиозните й функции.
Архивният фонд е запазен почти цялостно.
Писма от митрополит Симеон от Орта-кьой, Цариград по обособяването на Варненската и Преславска митрополия, по разясняване на органическия устав на Екзархията и др.
Постановления на Епархиалния съвет, гр. Шумен (1875-1878) във връзка с назначаване на свещеници и събиране църковни даждия; писмо, изпратено до свещениците в епархията за подпомагане на руските освободителни войски (1877) и пр.
Протоколи на учителски събор в гр. Шумен (1973), устав на селските училища, с който се въвежда задължително обучение във всички села в епархията; програма за градските училища; програма за селските училища; списък на учебниците, които ще се използуват. Преписки по намиране на учители, по назначаване на нагледвач на училищата; доклад на нагледвача Ил. Р. Блъсков за състоянието на училищата и резултатите от решенията на учителския събор (1873).
Преписки, окръжни и решения на епархиалния съвет по организиране църковните дела в епархията; окръжни от Българската екзархия в Цариград по разяснение новия закон за църковно управление на страната, по определяне районите на епархията, по съставяне на духовни съвети в тях, по уреждане църковния въпрос в Източна Румелия (1883), по разглеждане противонравствени прояви на лица, по оплакване на граждани и пр.
Книга за венчилата в гр. Варна (1873-1898), разпис на венчилата в Провадийска околия, списъци на венчилата по села, писма от Балчишката община, че не могат да обхванат венчилата в околията; преписка с Българската община във Варна, с епархиалния съвет по закупуване на къща, където да се помещават всички български служби; писма от старейшините с географско описание на селата, за наличието на църква, училище, за материалното състояние на жителите, за броя на венчилата и пр.
Копия от писма на Митрополията с данни по удостояване на свещеници, по събиране на църковни даждия; съобщения за опит на турци да помохамеданчат българското момче, за сбиване на младежи българи от Шумен с пребиваващите в града французи, между които е учителят Панайот Волов, по повод сватбата на българска девойка с чужденец. Съобщения на Екзархията в Цариград за положението, в което се намират православните българи в Македония и Одринско, за гоненията, преследванията и затварянията на български учители и свещеници от страна на Цариградската гръцка патриаршия; писмо до Сан-Петербургския и Новгородски митрополит с молба за съдействие, за да не се преследва славянския език и богослужение в тези български земи (1883).
Писмо от училищното попечителство при Българската екзархия в Цариград по издирването и изпращането на девици за учителки в Македония (1883); преписка по разрешението на султана да се изпратят двама владици за Охрид и Скопие (1885).
Окръжни и преписки по разяснение на екзархийския устав; писма до митрополит Симеон като председател на Св. Синод за създаване орган в страната, който да действува постоянно; правила, определящи сферата на самостоятелното действие на екзархийския делегат, упълномощен и избран от Светия Синод (1885).
Преписки и телеграми по назначаване на митрополит Симеон за председател на Народното събрание; преписки по изпращането му като председател на българска делегация в Русия (1883).
Резолюция на общо събрание на населението в Шумен, председателствувано от митрополит Симеон, за сваляне на Батенберг (1886).
Преписки по събиране помощи за построяване на катедралата Александър Невски; окръжни от Българската екзархия по откриване на духовни училища (1883); преписка по реорганизацията на Петро-Павловската семинария.
Сведения и списъци на християнски къщи в епархията, дадени по села и енории (1884-1897); сведения за имуществата на църквата; бюджети на църкви и преписки по тяхното утвърждаване; щатни таблици.
Преписки по утвърждаване на религията, по приемане на християнската религия от страна на нехристияни, по разрешаване на разводи, на бракове и пр. Изложения от архиерейски наместници по състоянието на църквите, по извършване на богослужението, за поведението на енорийски свещеници, по църковните сметки и пр.
Преписки за строежа на църкви, за нуждите на църковните настоятелства, за закупуване на имоти, гори, ниви, за извършване на дарения и пр.
Статистически сведения от Варненския окръжен съд за броя на делата и вида на констатираните престъпления (1890); преписки във връзка с проституцията, по създаване на християнски дружества, дружества за защита на животните и пр.
Преписки, имащи отношение към стопанския живот: окръжни по разясняване нуждата от застраховка на селското стопанство против градушка; преписки по борбата срещу пероноспората по лозята и пр.

ГРЪЦКА МИТРОПОЛИЯ, гр. ВАРНА
Ф. 83К, 82 а. е., 1850-1119г.

Първите данни за съществуването на Гръцка митрополия в гр. Варна са от началото на 18 век. По време на османското владичество митрополията приобщава цялото християнско население от своя район. Варненският митрополит е подчинен на Цариградската патриаршия.
През 1872г., след десетилетни борби на българския народ против гръцкото духовно робство в рамките на новоучредената Българска екзархия е създадена и Варненската и Преславската митрополия, обединяваща българското християнско население.
Гръцката митрополия се занимава с църковно-религиозни въпроси, назначава свещеници, насърчава строеж на църкви и пр. Тя контролира също така трите манастира край морето: "Св. Димитър", "Св. Константин" и манастира в "Тузлата" край Балчик.
В края на 18 в. към една от църквите съществува килийно училище. По-късно, в началото на 19в. се създават и светски училища – нисши, а после по-висши, за момчета и за момичета. Към 50-те години на 19в. е организирано гръцко читалище, което има своя библиотека и открива гръцкото казино – место, където се получават вестници и в което се съсредоточава културния живот на гръцкото население.
Във връзка с тази разнообразна дейност на Митрополията, в началото на 19в. е създадена герондията – съвета на старейшините. Герондията се явява като помощен орган на Митрополията. Занимава се с подържане на училищата и другите благотворителни заведения и решава въпроси от просветен, битов, съдебен и друг характер от живота на християнското, най-вече гръцкото население.
Митрополията официално поддържа политиката на турската власт. В подкрепа линията на Цариградската патриаршия за насаждане в земите на османската империя на великогръцки шовинизъм, тя води борба против възраждането на българския народ и се стреми да насажда гръцката култура.
Гръцката митрополия е ликвидирана през 1906г., когато в резултат  на антигръцкото движение в града, българите не позволяват на новоназначения гръцки владика да слезе от парахода и да заеме длъжността си.
Запазени са архивни материали от втората половина на 19в. до началото на 20в. Повечето от документите са на гръцки език, но има такива на български и турски.
Черковни послания, заповеди и писма от архиепископа от Константинопол (Цариград) по избор на патриарх, по отказа на патриаршията да приеме оставката на Варненския митрополит и задължаването му да се справи с трудностите (1871), по изпращането на Йоаким за владика на Варна (1873), като се изтъква неговата култура и научна осведоменост; правилник за избиране на висшия духовен орган на Патриаршията и на местни църковни длъжности като митрополити и главни свещеници. Съобщения за назначени нови патриарси, за награждаване и пр.
Преписки по строеж на църкви и училища; нареждане да се иска разрешение за строеж в градовете от султана, а в селата от вилаетските и санджашки власти; преписка по строежа на манастира "Св. Константин" (1864); преписка на герондията с Канцеларията на руския император Александър ІІ, с благодетелите Сулини и Флори по изграждането в гр. Варна на църквата "См. Николай" (1863).
Патриаршески послания и заповеди за ролята, която трябва да играе религията в живота на хората; призив – всички християни да живеят в мир и любов, нареждане да се чествуват тържествено всички християнски празници и пр.
Известия за неморални антирелигиозни прояви на свещеници, за извършени злоупотреби с църковни средства и за отлъчване на свещеници. Заповеди за извършване на проверки във връзка с отдаването на стаи под наем в манастира в "Тузлата", за неморално поведение на посетители на манастира и пр.
Тарифи за извършване на църковните обреди; преписки по събиране на църковните данъци; преписки във връзка с дарения на имущества от благодетелни граждани.
Преписки по Църковния въпрос, заповед да се забрани разпространението на евангелие, преведено на български език; предупреждение към гръцките църковни ръководители, че българският въпрос не представлява заплаха за гръцката църква (1868), апел да се води борба против отделянето на българската християнска църква (1872), нареждане да бъдат затворени църкви, поради разногласие между българи и гърци, съобщение за разрешаване на Българския църковен въпрос и пр.
Преписки по набиране суми за подпомагане на Гръцката църковна академия на остров Халки; преписка с ректорския съвет на академията по изпращане на стипендианти от Варна.
Решение на съвета на старейшините по назначаване на учители във варненските гръцки училища и по намиране учителка за девическото училище; черковно известие за решението – да се създаде единно ръководство и обща програма на всички училища (1867); преписка по осигуряване учебници за училищата; заповед на патриарха всички християнски деца, независимо от тяхната народност, да се приберат в гръцките училища (1871).
Ведомост за заплати на учителите.
Преписка на съвета на старейшините по завещанието на варненеца Парашкева Николау от Одеса; преписка на дарителя по намиране подходящо място и по построяване на болница в града; писмо, с което се препоръчва в двора на болницата да се постави плоча, останала от древността, на която е отбелязано старото име на града – Одесос.
Завещание на дарителя, определящо сумата, която се дарява, за да се построят 10-12 стаи за болница, да се направи градина за разходки; да се определи фонд за омъжване на бедни момичета и пр.
Правилник на Варненската болница "Парашкева Николау" (1869), с данни за управлението на болницата и използуване на сумите, за броя и задълженията на болничния, помощния и административен персонал. В болницата се лекуват безплатно болни без разлика на народност и религия.
Писма по подготовката за посрещане султана в града (1864), по изказване благодарност към турското правителство и султана за грижите му към християнското население, по плащането на военен данък от християнското население; патриаршеско писмо, с което се подкрепя апела на правителството за военна мобилизация на немюсюлманското население по време на Освободителната руско-турска война (1877).
Преписка на съвета на старейшините по подаряване на манастира "Св. Димитър", заедно със земите, лозята и градините му на Батенберг (1881); изложение от гръцката община за неправилно проведени общински избори (1885); предложение за икономическо издигане на града, за премахване на износните мита, за развитие на житната търговия, за направа на пристанище и пр.; програма за отпразнуване на 27 юли – деня на освобождението на града от турска власт; програма за посрещане на Фердинанд и Мария Луиза (1893).