ХІІ. ЛИЧНИ ФОНДОВЕ

ИВАН ТОДОРОВ ДРАСОВ
Ф. 690К, 117 а. е., 1870-1948г.
Роден на 15 март в гр. Ловеч, учи в родния си град. Занимава се с търговия. Участвува активно в черковната борба и читалищния живот на родния си град. Секретар е на Ловешкия революционен комитет и доверено лице на Васил Левски.
След 1872г. емигрира в Чехия, където следва реална гимназия в гр. Писек. Там той провежда агитационно-революционна дейност между българските ученици. Участвува в събранието на Българския революционен централен комитет, проведено през 1875г. в Букурещ и става секретар на БРЦК.
Във връзка със Старозагорското въстание през 1875г. и Априлското въстание, 1876г., развива широка дейност сред българската емиграция в Румъния.
След Освобождението заема различни административни длъжности. Последните години от живота си прекарва във Варна, където от 1888-1895г. е окръжен управител. Умира през 1901г.
Архивният фонд е сравнително добре запазен.
Материали от биографичен характер: ученически тетрадки и удостоверение за завършен курс на Средното училище в гр. Писек, Чехословакия (1972-1874); послужен списък за административната му дейност (1894-1901).
Биографични бележки за Драсов, писани от Иван К. Урумов; изказване на кмета на гр. Варна – Кръстю Ив. Мирски за гражданската му и политическа дейност.
Писма и преписки: С. Н. Драсов по касиране на изборите за народни представители (1880), със Захари Стоянов и А. З. Стоянов по използуване документи за революционното движение; с Йордан Иванов, със Стоян Заимов, с Никола Обретенов, с Димитър Пъшков, с Христо Иванов, с Марин п. Луканов, с Колев и с д-р Чобанов по чествуване на годишнини; статии във вестници и пр.
Материали от служебната и обществената му дейност; програма за откриване на Учредителното събрание в гр. Търново (1879); писмо на Императорския руски комисар княз Дондуков Корсаков до Великото народно събрани относно избирането на български княз. Молба от Д. Паничков до окръжния управител, гр. Търново с искане да се направят улеснения в печатарството.
Устав на БРЦК (1870). Писмо от Данаил Хр. Попов по залавянето на Васил Левски, по присъдата на Димитър Общи и пр.; писмо от Тодор Нинов за предателството на поп Кръстю (1873).
Писмо на Андрей Николов на Кр. Ив. Попов, ученици в Чехия; писма до Л. Каравелов по организиране на революционни комитети, по събиране помощи за издателската му дейност (1873-1874). Слово на Иван Драсов, произнесено пред млади българи в Чехия във връзка с борбата за освобождение на България.
Преписка с Марин п. Луканов, Д. Пъшков, М. К. Попов, Данаил Хр. Попов по тежкото положение на заточениците в Диарбекир и тяхното подпомагане (1873-1875).
Препоръчителни писма, разписки и писма на Панайот Хитов, Ст. Стамболов, Ст. Заимов, Хр. Стоянов и др. по събиране на пари и оръжие. Преписки с Христо Ботев, Ст. Стамболов, Д. Горов, Н. Славков, Иваница Данчев и др. във връзка с организиране на революционното движение и по състоянието на революционното дело в Търново и другаде (1873-1874).
Протоколи на заседания на общото събрание, на БРЦК, на които присъствуват революционерите Д. Ценович, Иван Драсов, Ил. Драгостинов, Н. Т. Обретенов и др. по подготовка на революцията; по изпращане на Панайот Хитов, Филип Тотю, Стефан Стамболов в България за образуване на чети и организиране на въстание (1875). Преписка на БРЦК в Букурещ, с революционни дейци и революционни комитети в страната по подготовката и провеждането на Старозагорското въстание (1875).
Писма от Стоян Заимов до БРЦК в Букурещ по избухване на въстание в Панагюрище, във Врачански революционен окръг и пр. (1876).
Илюстративен материал и снимки на Ив. Т. Драсов, Никола Славков и Райна п. Георгиева.

ОТОН ИВАНОВ ХАДЖИДИНЧОВ
Ф. 77К, 34 а. е., 1878-1933г.
Роден през 1852г. в гр. Пловдив. Завършва гръцко училище, а след това като разбира, че баща му е българин, научава и български език. Усвоява занаята на баща си – часовникарство и живее отначало в Станимака (Асеновград), а после в Пазарджик, където се занимава с часовникарство.
Тук се свързва с местни революционни дейци и заработва активно за освобождаването на родината си. По поръчение на БРЦК той се заема с организиране на комитети. Избран е за ръководител на комитетската тайна полиция. По време на Априлското въстание той организира и повежда на въоръжена борба подродопските села.
След неуспешния край на въстанието е осъден на заточение, от което е освободен след сключване на Сан-Стефанския мирен договор.
След Освобождението заема различни административни длъжности в Пещера и Пазарджик. Участвува в подготовката на Съединението на княжеството с Източна Румелия.
Преследван и уволнен от работа, той се заселва във Варна, където се занимава с часовникарство. Почива през 1934г.
Архивният фонд  приет от Археологическия музей. Не е запазен цялостно.
Материали от биографичен характер: свидетелства от бивши членове на революционни комитети в Пловдивски революционен окръг за участието на Отон Иванов в подготовката на Априлското въстание и Съединението съставени за пенсионирането му като поборник (1879-1898); писмо до редакциите на в. "Отзив", в. "Юнак", в. "Поборник", в. "Опълченец" по отпечатване на биографията му и дописки за участието му в революционното движение (1898).
Преписки с лица и учреждения: преписки със Захари Стоянов с приложение – написаните от Иванов "Кратки бележки за въстанието 1876 лето", (1883-1886); преписки със Стоян Заимов с приложение – написаните от него "Бележки по Пловдивските революционни събития (1888-1900); преписки с д-р Д. Т. Страшимиров по разясняване някои моменти от дейността на Г. Бенковски, Панайот Волов и др. (1903-1904); преписка с Христо Шипков с приложени бележки по дейността на революционните комитети и подготовка на въстанието в Станимъка (Асеновград) (1912); преписка с приложени бележки от П. Горанов за въстанието в с. Батак (1896); писмо от Григор Христов, гр. Пловдив с приложени "Записки по въстанието в 1876г. в с. Байково", (1896); преписка с Н. Дринов по организиране въстанието в гр. Панагюрище (1986); преписка с В. Турчев, който му изпраща сведения за въстанието в с. Перущица (1885); преписки със Стоян Попов със сведения за въстанието в гр. Пещера (1896); преписка с А. Т. Гяуров със сведения за революционните действия в гр. Пловдив; преписка с Георги В. Илчев с приложени бележки за събития по време на Съединението в гр. Панагюрище (1986).
Материали от творческата му дейност: "По революцията през 1876г.", "Събития по организацията на Априлското въстание".
Материали от служебната и обществената му дейност: писма, молби по освобождаване на заеманата от него длъжност като пристав в гр. Пазарджик (1878); преписка с префекта на Пазарджишки департамент и околийския началник, гр. Пещера по формирането на доброволческа кавалерийска чета (1885).
ДОБРИН ТОДОРОВ ВАСИЛЕВ
Ф. 718К, 165 а. е., 1893-1956г.
Роден през 1893г. в гр. Шумен. Завършил гимназия в гр. Пловдив. Следвал в Лайпциг и завършил право в Софийския държавен университет.
Адвокатската професия не му се отдава и той работи като кореспондент по чужди езици към Търговско-индустриалната камара. От 1928г. завежда Варненската общинска библиотека.
Владеещ и ползуващ 7-8 чужди езика, високо образован, Добрин Василев се проявява като един от активните културни деятели в града. Той изнася сказки и пише в местни и други вестници на теми, свързани с литературата и изкуството. Написал е няколко повести, разкази и романи. Разработва библиографско-библиотечни проблеми.
Умира през 1956г.
Архивният фонд е богат и разнообразен.
Материали от биографичен характер: членски книжки от Съюза на журналистите, от Съюза на писателите, от Дружеството на варненските журналисти (1925-1940); автобиографии, отзиви, критики и съобщения в печата за произведенията на Добрин Василев (1923-1942).
Преписки с родителите и сина му, писма с редакции, издателства и други във връзка с неговата обществена, научна, журналистическа и писателска дейност.
Мемоарни материали: дневници, бележници за лични преживявания, обществено-политически явления и културния живот в града (1906-1952); спомени за детските му години, за участието му в Първата световна война, за Отечествената война и пр.
Материали от творческата му дейност: реферати, сказки, литературен портрет на Яворов, на Антон Страшимиров, литературна скица за Димитър Шишманов, сказка за Димчо Дебелянов, Петко Тодоров, Иван Вазов; рецензии на литературни произведения; статии по история на изкуствата, история на театъра, история на читалищата и пр.; библиографски материали и статии по библиотечно дело;
Разкази: "Празникът на пролетта", "Война", "Писък", "Чужденец", "Момчето", "Песен", "Плячка", "Лекарят", "Моряк", "Ехо" и пр.; повести: "Преход", "Потъване"; романи "Раздяла", "Дележ", "Уравнението", "Градът", "Сокът" и др.
Материали от служебната и обществената му дейност: статии за състоянието на Варненската градска библиотека; рапорти и изложения до кмета на града за искане средства за закупуване на книги и увеличаване на книжния фонд; програма на курса от лекции по история на изобразителните изкуства, изнесени пред студентите от строителния факултет при Държавния университет, гр. Варна и пр.
Илюстровани материали: снимки, репродукции на картини и др.		 ИКОНОМ ИВАН КОСТАДИНОВ РАДОВ
Ф. 76К, 75 а. е., 1861-1935г.
роден през 1844г. в Нови Пазар, учи в родния си град при даскал Марин, в Шумен при Илия Р. Блъсков и Добри Войников. През 1864г. става учител в родния си град, като се проявява като буден учител и просветител. Въвежда ланкастерската, а по-късно и звучната метода. Открива неделно училище и става основател на читалището "Св. Димитър". Написва и издава книгата "Добра и Грозданка" и изпраща дописки до някои български вестници.
През 1872г. Радов участвува като делегат на първия епархиален събор, свикан в гр. Шумен от новоназначения варненски и преславски митрополит Симеон. Взема активно участие също така и в работата на първия учителски събор, проведен през 1873г. в гр. Шумен, на който е изработен устав на селските училища и програма на селските и главните градски училища.
През 1876г. Иван Радов, който притежава хубав глас и големи ораторски способности, е поканен от митрополит Симеон да стане свещеник и е изпратен да служи в гр. Провадия.
След Освобождението Радов участвува активно в обществено-политическия живот. По време на Временното руско управление, той е избран за председател на Провадийския окръжен съвет и като такъв слага началото на училищната статистика. Избиран е неколкократно за народен представител. Проявява се като голям русофил. През 1894г. е преместен във Варна, като е произведен в чин иконом и назначен за протосингел при Митрополията. Умира в 1912г.
Архивният фонд е запазен в значително количество.
Материали с биографичен характер: ръкопис "Животоописание на Иван Дели Костадинов" (1878), "Кратка биография на Иконом Иван К. Радов" (1904), "Спомени за 40 годишнината свещеническа и учителска дейност" (1904), "Провадия в миналото"; кратка биография (публикувана) и пр.
Преписка с лица, учреждения и организации: писма, оригинали и чернови от Рашко Илиев Блъсков и писателя Илия Рашков Блъсков с данни за писателската и издателската дейност на писателя, по издаване на сп. "Градинка", по удобряване на учебници, съставени от Блъсков, по публикуване статия на Радов за просветата на селската младеж. Блъсков му съобщава подробности по своята писателска и обществена дейност, оплаква се от безпаричие, иска пари на заем за издръжка на сина си Никола Блъсков , който учи във Варна и пр. (1876-1885). Писмо от Константин Вигант, началник на Провадийския окръг по време на Временното руско управление, писмо от д-р Стоян Данев по предизборната агитация на либералите (1885), писма от народния представител Лазар Дуков по злободневни обществено-политически въпроси (1894-1895), писма от учители по историята на селища и пр. (1895-1911).
Мемоарни материали: дневник за лични преживявания, случки и събития от политически и религиозен характер (1894-1895), бележки за по-важни обществено-политически събития от местно и национално значение, за появата на холера в града, за Сръбско-българската война, за проведени събрания от либерали, от социалдемократи, за посещението на града от царското семейство, за освещаване на военен катер, подарен от руското правителство, за митинг в зала "Съединение" и пр. (1898-1911).
Материали от творческата му дейност: записки, спомени, описание на народни обичаи, разкази за събития по време на Освободителната война, описание на старини в Провадия, статии, история на Провадийското окръжие и пр. (1864-1911). 
Материали от служебната и обществена дейност: слова, проповеди (1866-1878), речи (1869-1875), протоколи на заседанията на първия епархиален събор (1873), бележки по въпросите, разгледани на първия учителски събор, гр. Шумен (1873), протоколи по учредяването на смесен казалийски съвет в гр. Провадия (1876).
Писма, дописки и статии, в които разказва за тежкото положение на еснафите (1874), за насилията на турците в с. Кософча (Косово), Провадийско (1874), по събиране на владишкия данък (1874) и пр., дописки до софийските вестници за политическите прояви на либералната партия, по чествуване на 1000-годишнината от смъртта на цар Борис; искане да се възобнови църквата в с. Абоба.
Писма от Никола Калипетровски, учител в гр. Провадия със сведения за близкото минало на града, до Херман Шкорпил, председател на Археологическото дружество, гр. Варна по събиране материали за историята на Провадия и написване исторически статии.
Преписки, телеграми и писма по награждаването му с орден за гражданска заслуга (1896) и по чествуване 40-годишната учителска, църковна и обществена дейност.
АВРАМ ПЕТКОВ ГАЧЕВ
Ф. 88К, 49 а. е., 1923-1950г.
Изтъкнат местен деец на работническото движение. Роден в гр. Габрово през 1871г. Завършва търговска гимназия в гр. Свищов.
Неспокойното му сърце и честен характер го карат да въстава против неправдите на тогавашното общество. По тази причина, уволняван често от различните длъжности, които заема в буржоазния държавен апарат и частни фирми, той непрекъснато се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич (Толбухин), Балчик и пр.
В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е младата Ана Маймункова, за която той става първи учител по комунизъм.
Във Варна Гачев идва през 1913г. Тук той се отдава с жар на делото на пролетариата. Особено значителна е неговата дейност през 1827-1934г., когато става един от ръководителите на Работническата партия и бива избиран непрекъснато за общински съветник, член на окръжния съвет, училищното настоятелство и пр.
Той организира работническото движение и използува всяко заседание на общинския съвет като трибуна, от която да разобличава управлението на буржоазията, да защитава делото на пролетариата, да разяснява социалистическото учение и популяризира постиженията на младата Съветска република.
През 1939г. е избран за народен представител на ХХV обикновено народно събрание като представител на варненското работничество. След касиране на работническите депутати през 1941г. той е изпратен в концентрационен лагер "Гонда вода", Асеновградско, където се разболява и умира в пловдивската болница.
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано.
Материали от биографичен характер: удостоверения с данни за датата и мястото на раждането; съобщение от Варненското училищно настоятелство (1929), от Окръжното управление (1930), от Градската община (1932), от Шуменската областна дирекция (1940), че е избран съответно за член на училищното настоятелство, за член на окръжния съвет, за общински съветник, за народен представител и пр.; заповед за налагане на съдебно наказание на Веса и Слави Гачеви, затова че са устроили публично събрание (1931); възпоменателен лист по случай 9 години от смъртта на Гачев (1950).
Преписки с отделни лица и обществени организации: писмо от Ана Маймункова до сем. Гачеви, с което изказва възхищението си от Гачев като неин пръв учител по комунизъм (1923); писма от интернираните Н. Скорчев,  Андрей Пенев, Начо Иванов, Гочо Грозев и др., които го поздравяват по случай избирането му за народен представител.
Материали от служебната и обществената му дейност: предизборни позиви и платформа на Работническо-селския трудов блок, декларация на Работническо-селската трудова група при Варненския общински съвет за целите и задачите в дейността на групата; протоколи от заседания на общинския съвет с изказвания и предложения на Аврам Гачев по работата на съвета (1929-1938); доклад за извършена проверка на касата на комисарството по прехраната (1928). Изложения на трудовия блок до общинския съвет за безработицата в гр. Варна и предложение за подобряване положението на безработните (1931 и 1933); изложение на Трудовата група по законопроекта за общините; бележки на Гачев по общинския бюджет; изложение от общинските съветници на Трудовия блок до Народното събрание против терора над населението (1933).
Протоколи на Окръжния съвет за икономическото състояние на Варненски окръг; писмо от Варненския клон на Съюза на българите адвокати против правителствената политика на преследване народните кандидати в предстоящите избори за народни представители (1938); предизборен позив на Аврам Гачев към избирателите на І Варненска градска избирателна колегия.
Резолюция по организационното състояние на Варненската работническа партия (1933); доклад на Аврам Гачев пред Околийския комитет на БРП за дейността му като общински съветник; отчет на общинските съветници на Работническо-селския трудов блок за работата им в съвета; договор за наемане сграда за Работническата партия; устав на Българо-съветското дружество, гр. София.
ХРИСТО ЧЕРНЕВ ВЪЛЧЕВ
Ф. 724К, 37 а. е., 1927-1961г.
Роден в с. Черковна, Провадийска околия на 5 април 1892г. Завършва гимназия в гр. Разград през 1911г., където участвува в ученически марксически кръжоци. Следва в Софийския университет отначало философия, а след това математика.
Учителствува в Разград, Попово, София. Уволняван по ЗЗД през 1925г. и 1936г. След Девети септември е директор на гимназията в гр. Провадия и учител във ІІ мъжка гимназия, София.
Участвува активно в обществения живот. Разработва научни проблеми из областта на математиката. Написва история на с. Черковна.
Архивният фонд е сравнително богат.
Материали от биографичен характер: грамота за удостояване със звание "Заслужил учител", членски карти от Съюза на борците против фашизма и от Съюза на научните работници.
Мемоарни материали: спомени за революционното движение в с. Черковна (1957); спомени на възрастни черковенци за старото местоположение на селото, дневник по строежа на музея и пр.
Материали от творческата му дейност: биографии на възрожденци от с Черковна и на стари черковенски родове, снимки на исторически местности в землището на селото; материали по написване история на с. Черковна.
Материали от служебната и обществена дейност: изложение от учителски дружества в Провадийска околия; протоколи по учредяване на математически кръжок при физико-математическата секция на Съюза на научните работници.
Протоколи на общоселско събрание за построяване на обществени начала на здравен дом в селото, договори и други документи на строителния комитет; преписки с Института за паметниците по възстановяване на първото училище в селото.