Падане на Цариград. Византийската държава отколе вече била смалена, колкото една малка околия, а Цариград бил стиснат откъм Азия и Одринско като с клещи. Сърцето на Византия едва туптяло. Столицата можала да се подържа само благодарение на морската търговия, която генуезци и венециянци още въртели в Мраморно море и протоците.
През 1453 г. Мохамед 11 с грамадна войска, с артилерия, употребена за пръв път от турците, след дълга обсада от Aзия и Европа, атакувал и превзел Цариград. Последният визентийски император Константин XI загинал в борбата. Победителят пренесъл столицата си от Одрин в Цариград и ревностните ходжи възвестили от камбанарията на св. София победната песен на исляма.
| С тази победа се турил край на Византия, която цели 1000 години след Рим носила християнство и култура в Източна Европa. Mогъщата османска империя се закрепила на Златния Рог и свързала дватa материкa. Това събитие се усетило в целия християнски свят като голяма злочестина. Животът на една голяма християнска държва, сърце и огнище на Христова вяра, извор на класически ценности и eвропейска култура, бил zа винаги пресушен. |
|
България била заробена 60 години по-рано от Цaригрaд, ала падането на последния в ръцете на турците било болезнено усетено и живо оплакано. Цариград се броял за християнска и балканска столица. Българите имали много спомени за него. Под Цариградските стени на Босфорските брегове, не един път са се изправяли българските воини. Па и политиката, и културата на България, въпреки всичко, били свързани с тоя християнски център. Затова в много песни, приказки и легенди българският народ оплаква горчивата съдба на ииператор Константина, като своя собствена загуба.
