Гърция
Като част от Византия; загинада бавно и постепенно. Тая страна още от нашествиато на латинците от IV кръстоносен поход през 1204 г. била разпокъсанa на дребни феодални владовища, държани от разни европейски феодали (графове, рицари, ордени,венециянци, генуезци и др.). Мохмиед изпъдил рицарите от Пелопонез през 1458 - 1461 г. Венециянските  аристократи задържали само островите Евбея, Корцира, Лезбос и и др. В 1480 г, турците с кораби извадили войска в италиянския град Отрантo и изкнали жителита му. Папата надал отчаян виk и подигнел  Венеция на война с османците. В 1503 г. Гърция била обявена за турска, провинция под управлението на бейлер бей и разделена  на санджаци. Крит бил задържан от венециянците чаk  до 1718 г., когато бил присъединен към отоманскатa империя.

В цяла Гърция се натъкмила турска администрация, която скоро гърците съумели да покварят. Селското население било съвсем потиснато, земеделието  което в  Гърция изобщо било слабо, бързо отпаднало. Земята минала в ръцете на спахиите. Гърците запазили търговията си и чрез нея станали необходиии за турците.

Румъния
Румъните получили християнската вяра и писменост от България. Българската книга и език се упатребява не само в църквата при богослужение, но и в  канцеларската преписка. /За културното влияние на българите върху румънците гледай статията на  проф. Л. Милетич в Сборник на МНПР. кн.9,13, Сб " Добруджа", София 1918 год. Също проф. Романски.(Пер. списание, кн. 66, 1905 г., стр. 743)./

Молдовските господари сполучили докато татарите господствали в Русия да разширят владенията си на изток от река Прут. Молдова се откопчила от маджарите, обединила  се в едно и се обявила самостоятелна през  1360 година от войводата Богдан, от чието име е известна под името" Богданско".

Във втората половина на XIV в., когато България  разделена на части и отслабена, влашкият господар Мирчо 1, наследник на Раду 2, след смъртта на Добротечевия син Иванко минал  Дунава и завладял част Добруджа (1388 – 1395 г.). Черноморският бряг той и генуезците, които по-рано с византийска помощ (сключили договор с Добротичевия син Иванко), за да водят търговия по черноморските пристанища. За тази цел уреждали укрепени търговски стоварища (Варна, Анхиало, Балчик), гдето строили кули. Възползуван от похода на Мурада на Косово поле Мирчо Велики, подир смъртта на куманския Иванко, разширил владенията си в Добруджа и Бесарабия. (наречена така от фамилията Басарабовци). Когато турците настъпвали в България, много българи избягали във Влашко, където продължавали да водят борбата с помоща на войводата Мирчо. Последния устоява в няколко битки с турците и макар щастието да било променливо, той задържал независимостта си до 1418 год. Мирчо 1 се броил за влахо-български войвода, което се вижда от грамотите издавани на чист български език.
Подир смърта на Мирча неговите наследници се възползват от слабостта настанала в турската държава подир ангорската битка и междуособиците при Баязидовите синове, та развили военна сила и запазили самостоятелност във вътрешното си управление. Турците обаче държели в залог Гюргево и Турно Северин.
Окончателното подчинение на Влашко станало при Мохамед 2, цариградският завоевател, през 14б2 г. по силата на сключен договор. По тоя договор Влад 5 се признал васал на султана с автономна власт. Той запазил своя митрополит. На вакантен престол князът се избирал от митрополита, епископите и чокоите. Султанът го одобрявал, с условие да плаща данък и да дава 500 момчета годишно за попълване еничерската орда. Влашкият княз отивал лично в Цариград да приеме фермана за назначението си  и да  поднесе  подаръци.
Съгласно договора, турци във Влешко не можели да се преселват и джамии не можели да градят. Предвидено
било да минават през страната само войски и то във военно време. Молдова признавала  турското върховенство от 1484 год., но формално била обявена чрез договор от  княз  Богдан  за  васална  през 1573 г.  По този
начин двете заддунавски княжества продължавали да живеят почти самостоятелно. Обаче, вътрешният живот на Влашко бил твърде неправилен  управлението било, в ръцете на богаташите, народът бил рязко разделен на два класа: чокои и селяни; богати и бедни – безимотни, при пълно обществено неравенство; междуособните династически борби, тиранията на господарите и партизаските домогвания на богаташите  рездирали страната, която била арена на ужасни и безчовечни жестокости. Династията "Дракулещи" се сражавала с династията "Бесерабещи". Обикновеното наказание на противника било набиване на кол./ Влад IV получил прякора Дракулий – наколник, защото през князуването набол на кол не по-малко от 20,000 души. Той набил на кол и около  2,000 хванати турци, които отивали да помагат на съперника му Владу. На изпратените от султана посланици турци, които по обичая не снели от  главата си  чалмате, когато се явили  пред  Влад,  последният в яростта си заповядал да им приковат с гвоздеи чалмите на главите. /)
Власите и молдованите не един път се опитвали да се отърват от турското васалство, ала никога не са могли да сполучат. Те се обръщали за помощ ту към Унгария, ту към Полша, ту към освободената от татарите Русия (княз Иван III Василевич 14б2 – 1505). Високата порта подържала изкуствено  враждите между династияте и крепяли оная, която показвала вярност и плащала по-голяма количество данък.Престолът се купувал сот 60-80 хиляди дукати .

Сърбия. – Последен крал на Сърбия бил Георги Бранкович (1426 – 1459); той се опитал да се отърве от турското владичество и потърсил сьюз от маджарския крал. Мохамед 2 съгледал игрите на Георги, та през 1459 год. превзел Браничево и последната сръбска крепост Смедерево, с което турил край на Сърбия /Крепостта в Смедерево съществува и до днес. Тя е едничката запазена крепост на балканския полуостров. В двора й, са складирани разни големини валчести каменни топки, пригодени за защите против неприятеля, чрез спусне с въже от стените. /). Белград, който Бранкович бил отстъпил по-рано на маджарския крал Сигизмунда, съставял важна и погранична крепост, засилена с нови постройки от маджарите против турците. Последните няколко пъти обсаждали тази крепост, но безрезултатно, понеже на маджарите помагал и трансилванският влашки войвода Ян Хунияд.
През 14бЗ год. Мохамед 2 завладял кралство Босна. 
Сто хиляди бошнаци били продадени в робство; 3,000 деца били закарани в еничерския корпус. За да запазят имот и права много богати бошнаци се потурчили с титли бегове. На другата (14б4) година Мохамед сломил съпротивата на Албания с нейния главатар Георги Кастриоти (Скендер бей), подържан от Венеция, Неапол и Рим/ През  XVII в. турците  разпространили  доста  силно исляма между някои албански племена, особено в средна и северна Албвния (южна Албания се намирала под верското влияние на гърците). Щом албанците приели мусулманството, ваднага постъпвали с права в турската армия и по своята дива храброст получили първо място. Султанската гвардия се напълнила с верни албанци, които достигали до високи военни и граждански длъжности. албанците открай време и до днес се делят на  непримирими племена и родове със своите главатари./). Турците разпрострели своето господство върху Черна Гора през 1499 год., ала те не отишли да се катерят по урвите на малкото княжество, та заминали това жупанство без особени васални връзки.  В своите недостъпни орлови гнезда черногорците запазили народна  автономия срещу определен данък.
След няколко нападения турците превзели от маджарите  последната  балнанска стара крепост  Белград (1521 г,). С това те си отворили път за маджарската равнина. Пет години след това (1526) еничерската войска превзела Хърватско и настъпила в Унгария. В страшната битка при Мохач (същата година) на Дунава маджарите били разбити и турският султан Сюлейман 1 наводнил с пълчищата си Унгария, завладял Пеща. А  през 1529 г. Сулейиан се явил под Виена/
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

На що се дължал завоевателният дух на турците. 
Споменавеме тези етапи на отоманското ризширение в Европа, за да се види, че големият мохамедански порой, що докарал обща катастрофа, не било заслужено никазание само на балканските народи зарад техните несъгласия, късогледства и безумна политика. Хежду  балканците, наистина, виреели  постоянни - крамоли, междуособици, поделби на иалки части), непокорство  и своеволия  на  болярите, безогледност  към средствата в борбата помежду им. Нашествието на турците било желано от някои и често се използвало от "съперниците, защото самите християни наемали турски ' орди' на помощ  срещу враговете си. С това се улеснявало турското завоевателно дело. Обаче, общият и неудържим успех на турците се дължал в голмм размер на отличната тяхна военна организация, на спахиската конница и славните  еничерски  полкове, които  имали виниги огъня на ренегатите (потурчените). С тия войски не могли да се мерят нито пехотите, нито рицарите в  Европа. Тоя успех се дължал още и на безусловната послушност и единство в командата, а най-вече на фанатизма, Що разпалял старите мохамедани, особенв многото потурнаци, в новата вяра за господство и разпространение на дин-исляма (истинската вяра).
Наистина, и до днес можем да се чудим на ония двигателни сили, които понесли отоманците в безспирно шествие в Европа. От Багдад до Виена разстоянието е твърде почетно. Турците преминали това пространство.
Това не било преселване на един народ с цел да намери по-сгодно място за живеене, каквито били пресеванията на готите през IV в., на славяните и българите Vll в., или на маджарите през IX в. Турците нямали лишно население да попълнят малоазийските си земи  камо ли за европейските придобивки. Това не било стремеж да се завоюват обширни земи с цел да нанесат в дивите им дебри елементите на по-висока култура, на граждански живот, по обрезеца на римляните в Испания, Галия и  Балканския полустров, или на кaквито претендират, че вършат днес великите сили в Aфрика, Aзия и Aмерика. Тия обширни турски завоевания не са били подвизи за отечество, за oсвобождение на сънaродници, за народно единство, за осигураюне заплашен духовен и материален напредък на отоманския нaрод, за защита нa неговото политическо и стопанско бъдеще.
Победоносното шествие на турците се обяснява с две главни подбуди: 1) Увличане и наслада от нeпрекъснати богоугодни победи, израз на ревностна служба към Исляма, за неговото безпирно разишрение и господство. 2) Подчиняване чужди народи, за да служат на победоносния Ислям. И двете подбуди имат основата си в Корана. Във всичките си официални рапорти, фермани, фетви и други държавни актове турците сами наричат своите победи "богоугодно дело",,служба на правоверието против гяурите" - безверниците. Турската религия не признавала отечество и народности, а само мусулмани. Тоя основен мотив на турската сила далеч надминвал , по двигателност обета на средновековните рицари и религиозните ордени, които имали на знамето си идеала да се борят за християнската вяра. Тринадесете кръстоносни походи за Бощия гроб, които траяли 175 г., дали плачевни опити за гонимата цел да се издигне християнството в тържествуващ победител над мохаиеданството.