Отоманите или мусулманите обществено и политически се различавали от всички европейци. Те не се делели на класи, съсловия и занаяти. Всички били свободни и равноправни помежду си. Мусулманин не може да бъде роб. Който приеме исляма, той веднага добива  свобода и равноправие. От мусулманина се изискват две неща: 
да бъде храбър и послушен на султана.
Победителят мусулманин се прогласил господар над подчинените християни. Той се носел гордо и високомерно. Християните той  наричал  презрителио  "кюфари", гяури (безверници), а покорените именува  рая (стадо, хора долни, страхливи, заробени). Турчинът, като победител  и завоевател  е  ага (господар, важен, благороден). Само той има лични, граждански и политически права. Само той може да се облича в скъпи и разноцветни дрехи, да гради висока и хубава къща, да носи оръжие, да язди силни и хубави коне, да изразява буйно с външни знаци своята сила и своето юначество. Раята, обратно, трябвало да се държи смирено, с наведена глава, с облекло просто и черно, винаги послушна. Отоманите, военни, както и духсвните служители при джамиите, подобно на европейските феодали и  високи духовници, данъци не плещали. Данъкът, според тях, унижавал човека. Който се бие и побеждава, който слави Мохамеда в джамията той не плаща нищо за издръжка на държавата. Той може да си наложи някои оброци и приноси, но само за културни и благотворителни цели (болници, джамии, безплатни трапезарии; училища, подръжка на бедни и др.). Презряната рая, робите, завладените – ето кои трябвало да издържат държавата. И не само това, но и да обличат, отопляват и да подържат гладната и полугола мусулманска сбирщина, която идела от дивите степи на Мала Азия и се настанявала  в  прекрасните и  плодородни места на новите земи, що турските историци наричат Алтьн Румелия (Златна Романия). Раите трябвало да вършат безплатно често и домашната работа на своите спахии бегове.

Раята не може и не бива да ииа къща по-висока от турската с прозорец към пътя или към турски двор; тя нямала право да белосва къщата с вар или бяла, червена, особено зелена боя; не можела да има кон и вол по-красив или по-як от турския; Църквата трябвало да бъде безусловно по-ниска от джамията. Християните били принудени да зидат църкви в скришни места и то ниско, дълбоко в земята, без прозорци, без куполи и камбанария.

Когато турците превземели някой град или някоя област, повиквали управниците, особено българите, та им предлагали да приемат мохамеданската вяра, ако искат да запазят власт, права и имоти. Едни от болярите намирали износно за себе си това предложение, та приемали доброволно исляма. Потурчените менявали носията и името си, па почвали да живеят по турски: Да подържат много жени (харем) и да учат турски език. Те постъпвали веднага със синовете си на турска военна служба/ 0бредът обръщане в исляма (обрязване) се придружавал с голяна тьржественост, с общ пир, музика, борби./. Към такива обрязани турците се отнасяли твърде почетно и снизходително, което давало възможност на потурнаците-злосторници да свирепствуват  още по-грозно и по-безчовечно над вчерашните си роднини и сънародници-християни. Потурнаците добивали веднага равни права с турците. Отоманската държава се осномвала не върху народността, а върху вярата, та затова много гърци, арменци, сърби, българи, албанци щом приемели исляма и се покажели достойни и с име, получавали важни военни и държавни длъжности и чинове: чауш, бей, паша (полководец), дори велик везир. Имало време, когато държавата се ръководела от ''способни потурнаци (хърватина Рустем паша, бошнака Мехмед Сонолович)".

Ония боляри, които по една  или  друга  причина отклонявали предложението на ходжите и пашите, бивали гонени, изтезавани, затваряни в тъмница, пращани на заточение в Анадола  или пък убивани. Много от тия боляри избягвали заедно с другото население в планините, гдето постепенно се изгубвали в селската маса, а красивата им болярска женска носия се предавала и запазвела в местното  население.  Най-хубавите  народни носии у колибарите из Стара-планииа, Родопите,. Македония и пр., каквито сега се събират и пазят в Народния етнографически иузей, са от изчезнели болярски родове.