Четецът ще запита, какъв ще да е бил мирогледът на българите в ония
тъмни и непросветни времена ?
Какви представи, какви понятия и познания са имали те за видимия и
невидимия мир?
Общо казано, дали българите са имали някакъв духовен живот, определен
мироглед, който би им дал задоволителни обяснения за Бога, за човека,
за света.
Богомилите преписвали и широко разпространявали една книга, наречена
"Разумник"
. В тази книга отговаряли на 65 въпроси: как е сътворен човекът и
светът, за небето, за звездите, за земята и т. н.
Вж. Богомилски книги и легенди от проф. Йордан Иванов
(Издание Б. Академ. на науните).
За да узнаем, обаче, вътрешната мисъл, духовният живот на широката
народна маса, ние ще трябва да се обърнем към народните умотворения, които
са израз и огледало на народната душа.
Извори за узнаване народния мироглед са:
а) старите предания от езическите времена,Най-първо народът вижда небето и пита:
б) представи и понятия от християнската вяра и
в) собствено разсъждение.
Що е небе? – И отговаря: То е връшник, който похлупва земята от всички страни. Там, гдето небето се допира до земята, е край свят. Небето е твърда дебела по-хлупка със седем дипли. На небето живее дядо Господ с ангелите. Който иоже да достигне край свят, той може да се покачи на небето. Това са направили светците, праведните хора, защото раят е на небето.
На най-долната небесна дипла са приковани звездите.
С лъ н ц е т о е под небето и пътува под похлупака.
То свети и топли. На припек дърветата пеят, а на осой – плачат. Дека има слънце, оттам бягат болестите. В край-света е къщата на слънцето под морето. Слънцето има майка, сестра и брат. В къщата си слънцето спи само нощно време и топли водата, що извира от горещите извори. Денем слънцето пътува да свети и да топли всичко живо. Зорницата е сестра на слънцето; сутрин рано, при-зори, тя го буди да става. Слънцето взима участие в човешките радости, скърби и надежди.
То бива радостно и весели всичко; някога се сърди, изгаря растителността и присушава водата: друг път потъмнява и праща бури и светкавици. Слънцето живее и чувствува. То слуша човешките оплаквания и, когато иска, помага. Сутрин то нагледва през прозорците и буди мързеливите. Слънцето знае и вижда всичко. То знае, где има жива вода, где има билки за рожба, билки за цер и т. н. Момите и булките в минути на тъга се обръщат към слънцето, па го питат: где се намира и какво прави техният брат, син, мъж? Слънцето винаги дава отговор. В чест на слънцето се празнували много празници.
М е с е ц ъ т е по-малък брат на слънцето. Той пътува и свети ноще и при неговата тайна светлина стават най-лошите работи за човека. Месецът не е животодавно светило. С него се правят тайнствени магии и баяния. На месечина играят самодивите; магьосниците и броцниците правят своите заклинания; вещиците снемат месечината във ведрица и чрез това узнават тайните на света и човеците. Затъмненията на сльнцето и месеца се правят от магьосници и бродници. Вечерницата е сестра на месеца.
Д ъ г а т а или 3 о н а т а е полуобръч, който се явява подир дъжд да показва на човеците, – че потоп няма да има. Дъгата пие вода от реките или от морето и дава дъжд и плодородие. Дъгата може да обръща мъжко дете в женско и обратно, ама трябва детето да отиде там, гдето тя пие вода, та и то наедно с нея да пие.
3 в е з д и т е са Божи кандилца, окачени на небето за украса. Колкото има човеци, толкова има и звездици, които са техни души. Когато се роди дете, ражда се звездата му; когато то умре, изгасва и звездата му. Малките звезди са душите на бедните, средните звезди – на бележити мъже, а най-големите – на царе, князе, войводи. Звездите имат силно влияние върху волята на хората, техния характер и съдба.
М ъ г л и т е и о б л а ц и т е са заключени в пещери и излизат, кога Господ ги пусне. Дъждът пада от облаците да пои земята и да дава вода за добитъка и човека.
Г р а д у ш к а т а се праща от Бога за наказание на човеците зарад греховете им.
В е т р о в е т е са затворени в пещери, заключени с куфари и се пазят от ламя (хала). Те излизат, когато ги пустне дядо Господ или св. Илия.
Г р ъ м о т е в и ц а т а е дело на св. Илия. Той препуска с колесницатв си по небето и произвежда гръма. Трескавицата е стрела от камък, тя пада ст облаците пронизва дьрветата, убива човеци и животйи, подпалва купите сено или слама. Трескавиците с огнените стрели се хвърлят от св. Илия.
С н е г ъ т и л е д ъ т стават зимно време по заповед на св. Нтанасий. Снегът покрива нивята, и ледът водата.
З е м е т р ъ с ъ т се прави от Бога за наказание на грешното човечество.
3 е м я т а била направена изпърво като пита, равна и гладка. Когато Господ рекъл да я захлупи с връшняка, тя дошпа по-голяма, та не се побрала под капака. За да я побере, Господ я постиснал, тя се сбръчкала, надиплила като баница. Диплите са днешните планини. Земята има край, наречен край-свят. На край-свят живеят самодивите, змейовете, болестите и всички лоши дихания. Земята е заобиколана от всякъде с море. Земята се държи на рогата на бивол или се подпира на палците на двама светци. Почвата, пръстта на зеията се ползува с голямо уважение и почитание у народа. Като земеделец и пастир, той знае, че без плодородие на земята, прехраната е невъзможна. Народът олицетворява почвата и е готов дори жертва да й принася. Навсякъде, гдето иде, орачът взема пръст в ръка, трие я с пръсти, мирише я, разглежда я много внимателно и се произнася за нейните качества. За една педя земя нашият селянин е готов кръв да пролива.
Вод а т а е дадена от Бога. Тя е повече от земяти, защото е потребна за всичко. Водата в моретата, реките, езерата, блатата, доловете, изворите, чешмите и т. н. се ползум с тайнственост и възбужда големи поверия. Най-разнообразни суеверия и безкрайни надежди човек свързва с влиянието на водата. На водната стихия заповядва св. Никола. Затова на неговия прэзник народът готви риба – шаран (рибник). Българите знаят три морета: Черно, Бяло и Синьо.
Що е огьн ? – Народът не знае. Ала той мисли, че е живо същество, олицетворява го, страхува се от него,частвува го и не смее да го оскверни.
Ч о в е к ъ т е създаден от Бога. Ала хората изпървен не са били такива, каквито са днес. Най-първо хората били много високи – великани, исполини. Това било лошо, защото когато се спънели, падали и се убивали. Сетне били направени ниски – "педя човек", ала и това не било добро. Най-сетне Господ създал среден човек.
Християнското учение, че Господ създал съвършен човека, народът не приема.
Има и змей-човек. Змей човек се ражда, когато змеят залюби мома и тя роди дете. Змейчето дете има изпод мисците си криле, които едвам се виждат. После крилете почват да растат и с тях то лети до облаците. Змеят-човек е много силен, непобедим юнак; с него никой не може да се мери. Той се бори с халите и облаците.
Б о г.
Народът си представн Бога като белобрад старец и затова го нарича "Дядо Господ". Бог живее на небето. Някога е ходил по земята, та е учил хората на добро. Сетне хората станали лоши и дядо Господ се дигнал на небето. Но той понякога се преструва на пътник, слиза на земята и изпитва вярата на човеците.
йнгелит е са илади и красиви момци, облечени в бели позлетени ризи и прислужввт на дяда Господа.
А н г е л и т е са безброй; всеки човек си има ангел.
Д я в о л и т е са черни същества с рога и опашка, прогонени и прокълнати от Бога. Те съветват човеците да вършат лоши дела, та ги завличат в своето царство на мъчения.
0 р и с н и ц и т е са три моми, сестри на различна възраст. Те вечно живеят. Домът им е накрай-свят. Когато се роди малко дете, те идат при него и му отреждат съдбата.
Тука няма да говорим за всички ония вярвания в самодиви, юди, караконджоли, таласъми, пакостни и лоши духове, които са тъй познати не всеки български четец. Ще споменем само за ония представи, които зл-сягат най-важните страни на човешкото битие.
Щ о е д у ш а? – Душата има два образа: сянка и дъх. Сянката
на човека се вижда, когато свети слънцето, а дъхьт – дишането – когато
е студено. Нко се вземе сянката на човека, дишането не иоже без нея и човек
умира. Ако премерят на човека сянката и я заровят или вградят в някоя сграде,
човен умира и душата му пази сградата.
Човек умира, когато му дойде умирачката. А тя дохожда, когато орисниците
са орисали. Когато дойде умирачката, душата на човека почва да се готви
за път. Душата се прибира из краката, из пръстите, из ръцете – това се
казва "бере душа". Когато сянката и духът се съберат, краката и
ръцете изстиват. Най-сетне душата навидимо излиза през устата и човек умира.
При умирането присъствува арахангел Михаил. И най после той "вади" или
поема душата и, ако желае, може пак да я повърне на тялото. – Тъй народът
си обяснява занасянето и летаргическия сън. Човек, кога спи, душата му
излиза из тялото и после пак се връща, за да го събуди.
Когато човек спи, само тогава сянката му вижда невидимия свят, сиреч
тя вижда душите на умрелите, вижда ангелите, дяволите, орисниците, самовилите
и другите духове, разговаря с тях, весели се или се бие... тогава тя вижда
ясно бъдещето, какво има да стане занапред. И като се завърне в тялото,
човек се събужда и разказва видението и извършеното като сън.
Човек умира от болести. Болестите са живи нечисти духове, които връхлитат
и мъчат човека, а често и уморяват. Щом човек се роди, орисниците отреждат
от каква болест ще лежи и от каква ще умре. Ала и срещу болестите има цяр
– това са билките, водите и баянията. Баячките имат сила да пропъждат болестите
в "пусто горе телилейско"!
Когато човек умре, душата му се върти около къщата 3, 9, 40 дни и после
тръгва за оня свят, но докле иде, принудена е много да скита. Народът вярва,
че преди да отпътува, душата се явява на живите роднини и сродници, дава
ии съвети, наставления, а понякога се спуща да ги мъчи и бие, за което
те повикват магьосниците да я пропъдят.
В пътуването си душата най-първо преминава през тъмно пространство.
За да не побърка пътя в тая тъмнина, роднините трябва да палят в църквата
и гробищата свещи в спомен на умрелия; след тъмницата душата преминава
през трънливо поле, достига до една дълбока река. Тука има митарство; гледат
на един тефтер, какви са делата на човека; ако са добри, пущат душата;
ако са лоши, връщат я в бодливото поле, гдето тя става плътник, въркулак,
караконжо... Щом мине реката, душата вижда добрите си дела да летят като
бели гълъби, а лошите като черни врани. Най-сетне при-дружена от ангели
и дяволи, душата стига до вечността. На вратата има везни, на които се
теглят добрите и лошите работи. Ако натегне дясното блюдо, душата е праведна
и отива към рая; ако натегне лявото, душата е грешна и се упътва към пъкъла.
Р а я т е градина, иного хубава, насадена с всякакви цветя и
дървета, с чешми и извори, там е вечна пролет; там грее много гопямо слънце.
В рая пеят ангелите.
Раят е първата дипла на небето, в по-горните дипли живеят ангелите,
светците, а най-отгоре дядо Господ.
Праведниците са сенки, облечени в бяло. В рая не се женят, ни ядат,
ни пият.
П ъ к ъ л ъ т, ада - несита или вечната мъка, е в дънземя. В
ада гори вечен огън, подкнаидан посгоянна с катран, що изливат дяволите.
На дъното на пъкъла е тарторът, а около него и над него са
грешниците, навързани във вериги. При тартора са магьосниците, вещиците,
баячките, бродниците. Грешниците са наредени по диплите на ада и на всеки
грешник има отделна мъка. Във възврелия катран едни горят до колена, други
до пояс, трети до рамене, четвърти до коса, а пети съвсем се не виждат.
Грешните сенки могат да излязат от ада, ако живите братя, сестри, роднини,
раздават милостиня на сираци, вдовици и сиромаси; ако правят чешми и мостове,
църкви и манастири, или ако повърнат заграбените предмети.
Човеците умират временно. Ще дойде време, когато душата ще се завърне
и събере с костите и тялото ще възкръсне за нов съд пред Бога.
За кои грехове няма прошка ? Ако синът изпъди майка и баща,
ако посегне да ги бие, ако ги нара на съд, ако някой лежи със сестра и
майка ако жена стане магьосница, бродница, самовила; ако мъжът е изедник,
грабител, предател на народа си – за всички тия грехове – няма прошка,
сянката отива направо към пъкъла.
Georgi Genchev / www.varna-bg.com © 2000