Вместо Васил Стоянов за губернатор на Варна е назначен за кратко време
Тодор Пеев. След приемането на Закона за административно делене територията
на княжеството, с който се премахват губерниите, за варненски окръжен управител
е назначен Петър Станчев. До 1882 година той заема този пост. Петър Станчев
(1854-1913) е роден в Търново. Учител и публицист. За участие в национално-освободителното
движение през 1876 година е заточен в Северна Африка. След Освобождението
е окръжен управител във Варна и София. Член на Либералната партия, а след
разцеплението й в 1883 г. е съратник на Др. Цанков и редактор на в. "Светлина".
През режимът на Ст. Стамболов е емигрант в Русия.
След приемането на Закона за устройство на съдилищата е уволнен председателят
на Варненския окръжен съд Стоил Д. Попов. С голяма неприязън Захари Стоянов
пише за него в "Превратът", наричайки го Стоил Ефенди. Стоил Димитров Попов
(1839-1920) е роден в Калофер. Младежките си години прекарва в Цариград,
където е във връзка с Раковски. По-късно става турски чиновник, доверено
лице на властта и цензор. След Освобождението е председател на Варненски
окръжен съд. След един скандал между него и Петър А. Попов, последния пише
донос до министър-председателя Др. Цанков, който по време съвпада с уволнението
му. Стоил Д. Попов е един от крайните консерватори и макар да се премества
в Русе, продължава да следи варненския обществено-политически живот с желание
за реванш. На негово място със заповед N 1229 от 8 юни 1880 година на министъра
на правосъдието е назначен Кръстьо Мирски, който дотогава е председател
на Балчишкия окръжен съд. През юли 1880 година са извършени промени и в
организацията на варненската полиция. В началото на юли Никола Мирски,
брат на Кръстьо Мирски, е назначен за полицейски началник във Варна. И
Стерю Анастасиади е назначен за мирови съдия след ходатайство на Марко
Балабанов пред Драган Цанков.
Не само чиновническите служби са лицето на Либералната партия във Варна.
На 2 юли 1880 година се появява вестник с ясно изразена либерална насоченост.
Всъщност "Варненски вестник" е първият български вестник в града. Редактор-издател
е Георги Антонов Кърджиев (17.IV.1854 - 5.I.1907), брат на Тома Кърджиев.
Родени са в Арбанаси в семейството на търговец. Като публицист и либерал
Георги Кърджиев е отговорен редактор на "Варненски вестник", на русенските
"Работник", "Братство" и др.
"Варненски вестник" се печата в новата печатница на Р. Ил. Блъсков.
Вероятно издаването на вестника става с финасовата помощ на Павел Калянджиев,
който може да си го позволи и почти във всеки брой има статии от него,
макар че политическите им възгледи твърде се различават. Като първа културна
проява във Варна, на "Варненски вестник" сътрудничат и консерватори като
Тодор Н. Шишков, но е преди всичко дело на либералите Георги Кърджиев,
Кръстьо Мирски, Петър Мишайков, Божил Райнов и др. Още от възникването
му се забелязват две тенденции:
Първата е в подкрепа на либералното правителство чрез информации за
неговата дейност и начинания и чрез уводни статии, в които се излагат основните
либерални схващания за свободата и конституционализма. "Ние имахме министри,
които постоянно се стремяха към нарушение на Конституцията и към отнемане
на някои неща от нашата свобода и много от нашите права - и тежко ни беше,
негодувахме ний и бяхме си в правото. Е, добре, всинца не говорихме ли
тогаз, не прогласяхме ли из митинги, не глушихме ли се един друг, че сме
длъжни да пазим своите права, що си дадохме чрез конституцията и че не
трябва да оставим да посегнат на тях похитители?"
"По желание на народа и по волята на Н. В. Княза начело на нашето управление
дойдоха люде с енергия, живот и патриотизъм, люде, строго конституционалисти
и пак глъчки и упреквания...", пише на първа страница "Варненски вестник"
на 6 юли 1880 година. Понякога препечатват текстове от западни теоретици
на либерализма или закачки от рода на: "Ученият и доста забелижителен политико-икономист
в Англия Джон Ст. Мил в едно слово казал: "Г-да, аз не съм никога говорил,
че всички консерватори са глупци, но казах, че всички глупци обикновено
са консерватори".
Атаки срещу местната власт, която е в ръцете на консерватори, рядко
се появяват и са подчинени на идеята, че не се съобразяват с "буквата и
духа" на конституцията.
Втората тенденция, която присъства като внушение по страниците на "Варненски
вестник" е отстоявана от Павел Калянджиев и старите възрожденци във Варна.
Техните публикации имат ясно изразена антигръцка насоченост, за утвърждаване
на "българщината". Поредица от статии се появяват за манастирите "Св. Константин",
"Св. Димитър", за гръцката болница и за други имоти, в които се доказва,
че трябва да станат българска собственост. Особено силни са атаките срещу
гърцизма от август до ноември 1880 година, когато спира да излиза вестникът.
През този период не е изпусната нито една антибългарска проява, като развяването
на гръцки знамена на общоградски тържества, появата на обществени места
с гръцка униформа на завърнали се войници в отпуск, демонстративно поведение
на гръцки свещеници и т. н.
Независимо от наличието на две тенденции, определено може да се твърди,
че "Варненски вестник" е политическо издание с ясно изразена либерална
насоченост. Не е финансиран централно и за да продължи излизането му през
септември-октомври 1880 г., пари дават Хар. Елевтеров, Сава Марков, Иван
Кавалджиев, Петър Мишайков, Костаки Стойков, Върбан Папанчев, Ив. П. Божков,
Н. Добрев, П. Христов, Р. Ил. Блъсков, Г. Блъсков, Стефан Кабакчиев, Ганчо
Ненов, Георги С. Попов, Ст. Иванов, Енчо Г. Кацов, Нико Касабов. С малки
изключения това са личности, заселили се във Варна след Освобождението. |