Г Л А В А   П Ъ Р В А
ВАРНЕНСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
>>>>>>>                                                                                                                     <<<<<<<<
Населението на Варна според матерен език
 
В преброяванията като матерен език са посочени български, турски, гръцки, арменски, татарски, испански, цигански и немски. Испанският и немският език е на евреите. Арменският, турския и гръцкият език нямат покритие с въпросните етнически групи. По много свидетелства е безспорно, че турският език е посочен като матерен от мнозинството гагаузи и от значителна част от арменците. Гръцкият език е посочен като матерен не само от гърци, но и от значителна част от гагаузите при случаите на смесени бракове.
През 1881 г. от 24 555 население на града 6 721 души посочват, че българският език им е матерен (27,36%), през 1888 г. - 8 449 души, 1893 г. - 10 580 души, 1901 г. - 15 601 души (44,67%).
Турският език е матерен през 1881 г. на 8 903 души (36,25%), 1888 г. - на 7 569 души, 1893 - на 8 477 души, 1901 г. - 5 999 души (17,42%). От тези 17,42% през 1901 г. 1 204 души са гагаузи (3,45%).
Гръцкият език е матерен през 1881 г. за 5 367 души (21,85%), като през 1 901 г. те са 5 913 души (16,92%), но от тях 285 (0,82%) са гагаузи.
Татарският език през 1881 г. е матерен за 837 души (3,41%), а през 1900 г. - за 948 души (2,72%).
Населението на Варна по вероизповедание
В религиозно отношение разнообразието също е голямо. Религиозни общини имат мюсюлмани, евреи, християни - източно-православни, католици и протестанти. Източно-православните съответно се делят на Гръцка патриаршия и Българска екзархия. Богомолците като статистика могат да се проследят от приложената таблица N 1. Според вероизповеданието статистиката разделя населението по монотеични религии: християнство, мохамеданство и израилтянство, което затруднява точното разграничаване на източноправославните към Гръцката патриаршия и Българската екзархия. Данните за тях са дадени общо.
Православното население във Варна бързо нараства. През 1881 г. те са 14 260 души от общо население 24 555; 1887 г. - 15 780 души от общо население 25 256; 1893 г. - 18 095 души от общо население 28 174; 1901 г. - 23 022 души от общо население 34 922; 1905 г. - 25 797 души от общо население 37 417.
Очевидна е тенденцията на нарастване на християнското православно население. Зад тези цифри обаче се крият не само две църкви, но и остри противоречия. За да се добие представа за съотношението между патриаршисти и екзархисти трябва да се сравни броят на онези, които са заявили, че българският език им е матерен.
 
>>>>>>>                                                                                                                     <<<<<<<<