Вретос (гръцки консул) - " La Bulgarie ancienne et moderne"
И. Николау, учител - " Одиссос"
П. Контогеорги - "Няколко исторически сведения за Варна"

Бреговете на Черно море - Pontus Euxinus - са били предмет на изучаване.
Това изучаване се дължи на географското положение, особенно на западните брегове на това море, свързано с нашествията на  племена от север към юг- към  Byzantium:  от траки, гети, скити, готи, хуни, авари, славяни, българи, даки, унгарци, руси, генуесци.

Древната история не дава положителни сведения за коренните обитатели на нашия край преди идването на трако-илирийските племена.
В по-късните исторически времена срещаме "Кробизите" - траки, които са населявали нашия бряг от р. Камчия ( Дичина) до Балчик (Дионисополис).
Този исторически факт се потвърждава от хиоския поет Скимн, в своята поетична география1, (стих "741-744 ….. Одеса, която милетите основаха в царуването на Астиага в Мидия е заобиколена от кробизи и траки".)
Кробизите са били варвари и са живеели около древния Odessus край езерото на наколни жилища. Те се занимавали със скотовъдство и земеделие, необичали морето. За това били ограничени в своята външна дейност, непознавали търговията.
Религията им  - антропоморфизъм, кумира им Героя- Конник.
С вярата си в задгробния живот били свързани погребалните обичаи.
Херодот казва: при раждане кробизите скърбели, а при смърт уреждали тържества, мъртвият, който изгаряли или пък оставяли цял ако бил благороден, снабдявалиго със всички нужни и скъпи нему предмети, с които си служел приживе, като натрупвали големи могили пръс - тумули, за да възвеличават пред бъдните поколения неговия земен живот.
Такива могили се срещат днес около Варна.
Земеделската аристокрация - Зивифиди, както и жреците били поставени по-високо от селяните, които били и роби. Начело на всяко племе стояло лице, което се наричало, както при старите гърци - "Василевс" или  пък някой жрец ставал господар, поддържайки своето божествено начало.
Първоначално морето е било направо съединено с езерото, което образувало морски залив. Сегашната пясъчна преграда се е образувала постепенно от наносите на морския пясък. Кробизите построявали жилищата си на колове(пилоти). Това се потвърждава от прокопаването на канала (2) между морето и езерото, който е дълъг 1900 метра. Около 900 м. От морето, при прокопаването са намерени колове 3 метра дълги, дъбови, покрити отгоре с дъски, върху които са строили колибите, свързани със сушата с мост.

Елински колонии по бреговете на Pontus -

Созопол (Аполония);
Месемврия;
Варна ( Одесос);
До Евксиноград (Макрополис);
Екрене ( Крунос);
Балчик ( Дионисополис);
Мангалия(Манкалия,( Калатис);
Констанца (Кюстенджа (Томи);
Истрос (с. Карахарман) до Дунав;
Крим ( Таврида);
Кавказ(Мингрелия( Колхида);

Вътрешното море било познато и описвано от историци като:
Херодот( книга 11, стр. 103-106 казва: "баснята, която съществувала- войската на египетския цар Сесостри( Рамзес II, 1320 год. Пр.Р.Хр.) отплувала към земята на Скитите и Колхида (Кавказ-Мингрелия)".
Историците Страбон,Скимн, Диадор, Еврипид, Овидий описват морето ту като негостоприем но(Pontus Axenus), ту като гостоприемно(Pontus Euxinus).
Обяснението се намира в фигуративния смисъл , който те  са влагали описвайки премеждията на елинските колонисти по тези земи.
Има мнения, че името "Черно море " датира от края на VIII в. Пр.Хр., когато скитите станали господари на бреговете му. Те го наричали "Ахшаена", тоест тъмноцветно - иранска дума. По горе споменахме, че старите гърцки писатели наричали  "Черно море " - Axenus - негостоприемно, както обяснява професор Кацаров, това старо скитско название сближили с лесно разбираемата дума "Аксенос". Това обяснение е приемливо, ако се поставим на фалшива етимологична база. Но неможем тогава да си обясним, защо отпосле гръцките писатели наричат морето гостоприемно. Ето защо твърденията на проф. Кацаров не могат да бъдат приети за меродавни.
Славяните по късно наричат морето "черно" - поради тъмно зеления характер на водата. Това определение пренесено от италианци, англичани, -турци добива гражданство - името на Черно море като георгафско понятие днес.
Други названия на Черно море от старо време - "Румско море", "Суданско море", но названието от X век "Черно море " се е утвърдило като такова.
По общо засвидидетелствуване на древните писатели,историци и географи, Варна е стария Odessus.
Според Страбон(кн. 7 стр. 319) след малкия град по-сетне наречен Балчик ( Дионисополис) идеше градът Одеса, колония на миленезийците, които са жители на прочутия град Милет - Йония, в Мала Азия, по брега на между Смирненския залив и Менделия, населен с бежанци от гърци. Ионийците, най-интелигентните и най-смелите от гърците са създаи безбройни колонии по бреговете на Егейско и Черно морета. Създаването на тоя на град Одеса около първата половина  на 6 в. пр. Р. Хр. в 572 г. - преди 2500 г. във времето на мидийския цар Астиаг, се потвърждава единствено от поета Анонимус(Скимни, хиоски поет), ст741-744 Одеса, която милетите основаха в царуването на Астриага в Мидия, е заобиколена от кробизи и траки.
От тия ценни и единствени данни се установява положително и ясно, че град Одеса е създаден от милетски търговци колонисти, които са поддържали голяма търговия със своето отечество и с други колонии.
….. и който нарекли "Одесос" име , без съмнение без да го издирим етимологически, произлиза  от името Одесея(Улис), служеше според някои писатели, доказателство за уважението, което тия колонисти са запазили за великия цар - мореплавател.
Истинския  град Варна се намира на мястото на древния Одеса. Това се доказва от надписа на мраморната плоча, която е намерена на 23 март 1853 г. в двора на къщата на Хаджи Аракелоглу - Месроп, 2 участък ул. "Витрасова" на латински и гръцки.
Ето латинския надпис:
"Imp. Caesera T. Aelio Hadriano Antonio P.P.M.P.V. civitas Odessitanorum Aquam novo induxit kurante T. Vitrasio. Pollione Legato Ac. Duce"( По времето на императора Цезара Тита Елия Адриана Антонина благочестиви, велики архиерей отец на отечеството, в града на одисеяните е вкарана вода чрез водопровод благодарение на предведливия Тит Витрасий Полион, представител на императора и военно началник."
 В новия всемирен географски, исторически и търговски словар(италианско издание) се пише за същото; - "твърди се, че този град (Варна) е древния Одеса, вероятно е и древния Констанца" - това пише географът Mannert de Forbider. Голяма грешка е дето се смесват Варна(Одеса) с Дионисополис и Констанца.
От Одиссон двеста морски мили ст. 36. От Одиссон до Емук (Балканя) Анонимос( Periple Euxini Ponti ) st. 79.- " От Дионисополис до града Одиссон е 200 морски стадии. В труда на гръцкия историк Никита Хоният - " Historia greci et latine " - говоряйки за царството на императора Алекси Комнен(кн. 3, стр. 343) към 1202 г. ясно казва: към това време Йоан Калоян(български цар) предприе нападение в Мизия с голяма войска, добре въоръжена тръгвайки от Констанца…. И се установи пред Варна, която обсади".
Ако се обърнем към  църковните истории ще видим следното: Le Quien в туда си "Оriens Chistianus" пише , че град Одеса е била един от първите градове в долна Мизия, който е прегърнал Християнството. Първия епископ е бил Амплий, ръкоположен от апостол Св. Андрей, който е дошъл тук да проповядва Евангилието. За същия този акт споменава Св. Павел в посланието си към римляните(16:8) "Поздравете обичния ми в Господа Ампилий". Le Quien ни дава един лист на първите епископи на Одеса, нозабравяйки или незнаейки, може би, че тоя град е получил по-късно името Варна, той ни дава отделно листите на епископите:
VI. Ecclesia Odyssi " Odissos, Moesia inferioris existens inter Mesembriam et Dionysopolin…… in qua Archiepiscopatus numeratur provincia Misiae Odyssi sive Bares". Тука Le Quien греши: вместо Varnae e  писал Bares. XVI. Ecclesia Varnae " Quae Dionisopolis olim Moesiae inferioris………… hanc Bulgari Varnam dixere ad fluvii Zyrae ostia". 
Одесус е играл голяма роля в древността, в времето на своята автономия под римско владичество. Одеса е бил център на един търговски съюз - федерация между пет града : Одеса, Томи, Калатея, Месемврия и Аполония.
В първите монети на гр. Одеса се среща изображението на един велик Бог, представляващ в лежащо положение, държейки "рога на изобилието", и амфора в обърнато положение. Под изображението се намира монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие. Амфората представлява виното, произведено в нашия край.
Автономните монети на Одеса доказват още, че одеситите са боготворили "Серапис" бог, който е бил пренесен, въведен от Птоломей в Александрия и на големия бог Кирса или Дерзалатес.
 След завоюването на Мизия от римляните, автономията на петте града се подчинила видимо на влиянието на императорските намесници от Адриана до Гордиана…..
Готите нахлуват в Мизия и в 249 - 250 г. виждаме  как те са разрушавали, по всяка вероятност Одесус и колониите. Съвършенното опустошение на Мизия и Тракия е почнало по времето на император Константин, който употребил всички усилия за издигането на своята империя и колониите.
От втората половина на IV век , силния тласък на готите и хуните е разложил вътрешното положение на империята.
Император Теодосий 2, след големи откупи и подаръци е сполучил да сключи мирен договор с водителя на хуните Атила в 442 г. който е бил подписан в самата Одеса- Варна, и който се оттеглил нагоре. След това грозно нападение нищета и разруха се остановили в това очарователно и богато крайбрежие.
Премини на следващата страница: