Като административен и военен център, Варна става притегателно място за млади и амбициозни българи след Освобождението. Държавната и местна администрация предоставят отлични възможности за просперитет. Това са длъжностите в управлението, съдебната система, полицията, държавните пощи, железници, пристанище и образованието. Тези длъжности до голяма степен са и мотив за активно участие в обществено-политическия живот. Именно тези хора са носители на идеите за промяна, за унищожаване на патриархалния ориенталски манталитет и налагане на "българщината", както са се изразявали тогава.

ЕТНОДЕМОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

До началото на ХХ век варненското население живее в обособени зони по етнически белег. Обикновенно тези зони на града са наричани с турската дума от арменски произход "махала". Не може да се каже, че махалите, като пространствено понятие за част от града, чертаят точните етнически граници. През 1909 година Х. К. Шкорпил бегло описва варненските махали във връзка със статията си "Турските укрепления във Варна (от 1828 и 1834 г.). Той посочва в северната и североизточната част на града "Ченгене махлеси", "Баба Рада махлеси", "Дере махлеси", "Хасърджи махлеси", които са възникнали през периода 1834 - 1850 година. Х. К. Шкорпил твърди, че турската махала (тюркъ махлеси) е общо название на повече махали, като "Табахна", "Кавъклъ", "Еминджи сърасъ", "Балтаджи сърасъ", "Калпакчилар саръсъ", "Бит пазар", "Съръ фурунлар", "Алисадин махле", "Съръ бакаллар", "Хаджи Али махлеси", "Чалъ махле" и др. За разлика от турската махала, арменската (ермени махлеси) и татарската, не се делят на съставни части.
Атанас Манов в своя ръкопис "История на града Варна от основаването до освобождението му в 1878 г. и Черното море" внушава, че махалите са нещо като топографски фолклор на града: "Махалите в турско време нямаха определено официално название, както сега. Разните части на града се именуваха от имената на известни тогава в града лица или друга известност. Така например имаме махали: "Вар-оолу махлеси", "Матео махлеси", "Калчо махлеси", "Митрополит махлеси", "Баба Рада махлеси", "Юкаркъ махлеси", "Ашаак махлеси", "Ермени махлеси" и пр. Често пъти махлите вземат имената на църквите на района им."
"Независимо от това, махалите имаха и тия названия по-късно: "Табахна", "Кавак махлеси", "Ак-баир махлеси", "Еминиджи сърасъ", Хаджи Али махлеси", "Чалъ махлеси", Урум махлеси", "Ермени махлеси", "Яхуди махлеси", "Дере махлеси", "Хасърджик махлеси", "Митьо махлеси", "Татар махлеси и пр." Турците живееха в "Тюрк махлеси", която почваше по линията на морското пристанище към север и се простираше до старите турски казарми. Гърците живееха от морето на север до църквата "Св. Атанасий", "Св. Богородица" и към църквата "Св. Никола". Българите живееха разпръснати, но повече около църквата "Св. Архангел Михаил". Арменците около църквата си."
Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 - гърци, 1 българин и 1 арменец. Това показва, че турският и гръцкият квартал включват по няколко махали. По време на изключително оспорваните местни избори във Варна през есента на 1880 година избирателните списъци се изработват по махали. Борбата е между българите и арменците, от една страна, и гърците и турците - от друга. В донесенията си френският вицеконсул Анри Мутте пише, че българите и арменците имат по една махала, гърците - 4 големи махали, турците - 11, а спорът бил, че живеещите в арменската и българската махала турци не са записани в избирателните списъци. На 20 юни 1881 година официално е премахната системата на махалите и мухтарите, като градът е разделен на четири териториално-административни единици (участъци).
Поради особеностите на терена, според Александър Кузев, местоположението на етнически обособилите се квартали посочва реда на възникването им. Най-благоприятни условия за живот и стопанска дейност предоставя най-ниската част на залива, която от древността е използвана за пристанище. Тъй като брегът в посока на север постепенно се издига стръмно и затруднява контакта с морето, а на юг се простира Варненското езеро, то градът се е развил ветрилообразно в северозападно направление.
Проследявайки реда на старите махали, трябва да се започне с гръцката. Тя заема най-старата част на Варна. Разположена е в района на античния и средновековен град. Гръцката част от Варна, наричана през XIX век "Вароша", е обърната към морето в най-ниската част на града. Това е най-удобното място за живеене в града поради близостта на морския бряг и защитеността от северните и североизточните ветрове.
В изследването си "Старото българско население в Североизточна България" Л. Милетич отбелязва за гърците във Варна, че са "старовремни жители". Изброява селата с компактно гръцко население като Бяла, Курткьой (Горица), Джевизли (Кипра), със смесено население като Козлуджа (Суворово), Кестрич (Виница) и др. Подчертава, че само гърците в село Карахюсеин (Чернево) живеят сравнително отскоро. Те са преселени от Одринско през 1829 година.
"Гъркът във Варна, пише през 1867 година Иван Богоров в своите пътеписни очерци, е кахведжия, локантажия, винар и хлебар, бакалин и голям търговец житар." Двадесет години по-късно, т. е. след Освобождението, този социален портрет не е особено променен. За варненските гърци К. Иречек заявява: "Голямата търговия, главно с жита, се намира в техни ръце."
Общественият център на гръцката махала е Балък-пазар. Антон Страшимиров пише за него: "А търговското средище на някогашната Варна беше Балък-пазар. Тук бяха "кевгир-мазите" със складове на стоки; тук бяха сарафите и големите търговски кантори. Търговците на изтока - арменците се чувстваха в християнската част на града: те бяха комай навред праматарите, но в Балък-пазар господстваха евреите и гърците. На изток от това търговско средище беше същинската махала и градът. Но повечето гърци бяха пришълци и то от по-ново време."
Непосредствено след Освобождението във Варна пристига Цани Калянджиев, за да се запише в новооткритата Мъжка гимназия. Впечатлен от новата среда, в която попада, той оставя интересни спомени от това време. Цани Калянджиев (1866-1944) е роден в Лясковец. Учи във Варненската мъжка гимназия от 1880 до 1885 година, продължава образованието си в Московското императорско техническо училище (1885-1889) и в Швейцария, след което заминава в САЩ. До 1896 година е началник на химическа лаборатория във филаделфийска фабрика. Основател на средното търговско училище във Варна (1904) и на Варненската търговска академия (1920). Автор е на повече от сто научни труда. Особено ценни са публикациите му в областта на стокознанието.
Тясно свързан с модернизацията в град Варна след Освобождението, Цани Калянджиев публикува по различни поводи спомени от годините на своето ученичество. В онова време Балък-пазар е общественият център на гръцката махала. Това е европейската част на Варна след Освобождението. Преди всичко Балък-пазар тогава е известен с модните за това време магазини за европейско облекло и съответните аксесоари. Собствениците на тези магазини са евреи и гърци. Проспериращите тогава търговци и чиновници са основните клиенти на Балък-пазар. В спомените си проф. Цани Калянджиев, пише че това е най-престижната част на Варна: "Аристократически квартал - Балък-пазар, начело с гръцкия и еврейския елемент и с модните магазини, главатаря на които беше мадам Фани с нейните виенски и будапещенски дамски моди. Тогава тя беше диктаторка на новоизлюпената българска чиновничка, дошла от дълбоката провинция в своята нескопосна еснафска носия. Тук ставаше външна обнова и на новоизкования чиновник, израснал в селската и груба еснафска носия, със сковани движения от еднообразна физическа работа в турската робия. А по-нагоре, към върха на Балък-пазар, обърнато към морето, се издигаше голямото за тогавашното време обществено здание, в което се помещаваше гръцкото читалище..."
Османските нашественици през XIV век явно не унищожават завареното население, защото се заселват на юг и югозапад от гръцкия квартал. Това е районът между днешната варненска гара и театъра. Турският квартал е обърнат на юг към езерото. Негов обществен център е площад "Мусала". Това е най-високата точка на тогавашния град. "До Освобождението на България, пише Антон Страшимиров, Варна беше крепост, т. е. заобиколена с кале: висок каменен зид и зад него ров. По тоя зид имаше няколко крепостни ъгли (табия). Най-североизточната "Ялдъз-табия" (звездна) бе срещу досущ малката тогава Морска градина, в тая табия имаше винаги арабска военна музика, която бе прочута. Стичаше се мало и голямо да я слуша."
 >>>>>>>>