На 1 май приключва Временното руско управление. Руските власти предават управлението на страната на новосформираната българска администрация. На 3 юни 1879 година Баумгартен предава длъжността си на Драган Цанков.
Новият губернатор информира чуждите консули с циркулярна нота на български език за деня, в който ще им се представи официално. "В тази първа среща, пише Е. Боасе, ние повдигнахме въпроса за езика, на който ще се води кореспонденцията с местната власт. Цанков каза, че е получил официална заповед да приема само обръщения, написани на български език. Трудността идва от това, че трябва да се търсят преводачи, а ако е на френски език, всеки консул би се чувствал по-удобно..."
До месец юли почти цялото управление във Варна минава в български ръце. Въпреки че заповедта на руския императорски комисар за отчисляване на руските служители от длъжностите окръжен началник и полицмейстър и назначаване на техни места българи е от 16 април, полицмейстърът и управителят на губернската канцелария във Варна остават на своите места. Всъщност полицмейстърът, армейски лейтенант Михаил Иванов Тепавски (5.ХI.1851-21.V.1916), е от български произход, както докладва френският вицеконсул. М. И. Тепавски е роден в Плевен в занаятчийско семейство. Завършва тамошното класно училище и учителства (1868-1870). Учи в Киевската семинария, но напуска и постъпва в руската армия. В края на 1874 г. получава офицерски чин. Участник е в Сръбско-турската и в Руско-турската война. След Освобождението служи в българската армия.
Около средата на юни Тодор Н. Шишков е назначен за управител на губернската канцелария, а полицмейстерът Тепавски е сменен на 15 септември 1879 година с Никола Атанасов Славков (1851-1936). Той е един от изявените националреволюционери. През 1870-1873 година е доброволец в сръбската и руската армия. През 1875 г. в Букурещ участва в подготовката на Старозагорското въстание. Член е на Гюргевския централен комитет, а при подготовката на Априлското въстание е помощник-апостол на Врачански революционен окръг. През 1876 година е заловен от турските власти и е затворен, а впоследствие - освободен. Участва в Руско-турската война 1877-1878 г. След Освобождението е член на Либералната партия в Княжество България. Близък е със Стефан Стамболов и по време на неговия режим (1887-1894) е окръжен управител на Търново и министър.
Разразилите се политически борби след съставянето на първото консервативно правителство имат слабо отражение във Варна през лятото на 1879 г. Краткото време, през което водачът на Либералната партия е губернатор във Варна, е недостатъчно за последователите му да създадат местна организация. На 26 август 1879 г. Драган Цанков е заменен с консерватора д-р Пантелей Минчович. Той е от стар род, чиито корени са в Жеравна. Баща му, Димитър Теодоров (1822-1885/1886), известен като Димитраки бей, се изселва заедно с братята си Стефан и Перикли в Тулча по време на Кримската война. До Освобождението тримата братя ръководят политическите и културните изяви на българите в Северна Добруджа. Пантелей Минчович (1834-22.XII.1898) е роден е в гр. Търново. Следва медицина в Атина и Париж. Дипломира се във Военномедицинското училище в Цариград (1866). В продължение на 20 години е военен лекар в турската флота, като стига до чин полковник. През 1870-1871 година е лекар в Тулча. Интересува се от българското народно творчество. Обявява награда от 5 турски лири чрез вестник "Право" (1869) за събиране на народни песни. След започване на Руско-Турската война се поставя на разположение на руското командване. Лекар и общественик, дописен член на Българското книжовно дружества от 1875 г. След Освобождението от Тулча идва във Варна. Един от основателите на Консервативната партия, на Висшия медицински съвет, на Българския червен кръст, на който е председател. Неговата дъщеря Султана е съпруга на генерал Рачо Петров. 
На 29 август 1879 година Е. Боасе докладва: "Цанков е информиран по телеграфа вчера, че е назначен за консул в Константинопол и акредитиран към Високата порта." Драган Цанков е изпратен за дипломатически агент в Цариград, с което консерваторите отдалечават от вътрешно-политическите борби най-влиятелната личност сред либералите, а от друга страна назначават най-подходящия за този пост. Това е публична тайна и френският вицеконсул информира своето правителство на 3 септември 1879 година, че "назначението на Др. Цанков не е повишение, а цели да бъде отстранен един функционер, чиито идеи са в противоречие на правителството." Освен това отбелязва, че чуждестранната колония с удоволствие приема новината, защото той им отнел привилегиите по режима на капитулациите и е следвал тази политика твърдо и последователно. Накрая дава кратка характеристика на д-р П. Минчович: "Приемникът му е бивш хирург в турската флота. Неговото семейство играе голяма роля в България. Много от неговите роднини заемат високи постове в администрацията." К. Иречек описва д-р Пантелей Минчович като "чернокос с големи очи, сух мизантроп..."
Д-р Пантелей Минчович мобилизира привържениците на консервативното правителство. Окръжният началник Димитър Икономов е един от съмишлениците му.
Димитър Христов Икономов (1839 - 29.II.1896) е роден в Троян. Произхожда от рода на Иван Гадев, богат търговец на добитък. Син на Добра Дочева и свещеник Христо Гадев. Учи в килийното училище в Троян и Ловеч (1853 - 1855), учител в Троян (1856 - 1857) и Никопол (1857 - 1858). Свещеник е в униатската църква в Галата, Цариград(1859 - 1861). Учител е в Оряхово (1863-1867), където оглавява борбата срещу гръцкия владика и участва в създаването на революционен комитет. Участник е във II Българска легия в Белград (1867-1868). Член е на революционния комитет в град Александрия, Румъния, и негов делегат през 1875 г. в БРЦК. Съратник на Хр. Ботев и В. Левски. След разгрома на Ботевата чета Димитър Икономов е заловен и осъден на обесване. Преди изпълнението на присъдата има амнистия и наказанието е заменено с доживотна каторга на остров Родос. Освободен е на 20 март 1878 г., депутат е в Учредителното събрание. Установява се да живее във Варна до смърта си, препитавайки се като ханджия. Димитър Икономов играе много активна роля в предстоящите избори за I ОНС. Като най-ревностни привържевници на консервативното правителство изпъкват д-р Пантелей Минчович, управителят на губернската канцелария Тодор Н. Шишков, окръжният началник Димитър Икономов, Стоил Д. Попов, Янко Славчев, митрополит Симеон и Перикли Хавезов, чичо на губернатора.
Консервативният кабинет е особено амбициран да докаже общественото си влияние чрез изборите за I Обикновено народно събрание. Те са насрочени на 30 септември и 7 октомври 1879 г. и са регламентирани от "Временни правила за избиране представители за I ОНС". Министър-председателят Т. Бурмов в няколко свои окръжни писма инструктира губернаторите "да вземат най-строги мерки срещу тези, които подбуждали народа да не изпълнява правителствените разпореждания" и да прилагат цялата строгост на закона.
Във Варна като такива личности, т.е. опозиция, се очертават Иван Кавалджиев, Петър Мишайков, Кръстьо Мирски, Георги Кърджиев и др. Техен лидер е Иван Л. Кавалджиев (неизв.-1886). Той е родом от Габрово. Преди Освобождението е член на Българското човеколюбиво настоятелство, а след това на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Той е един от основателите на Народния комитет "Единство" в град Търново на 29 август 1878 година. Когато комитетът взема решение да се призоват и други градове да последват примера им, Иван Кавалджиев е натоварен да занесе писма с това послание в Русе и Варна.
Свидетелство за наличие на политическа поляризация са появата на кореспонденции от Варна в русенски и софийски вестници, в които се осъжда Либералната или Консервативната партия.
Истинското политическо противопоставяне обаче е на изборите за I ОНС. Проправителственият щаб е оглавяван от д-р Пантелей Минчович, Янко Славчев и Димитър Икономов. Съвещанията си провеждат при губернатора. Там уточняват консервативната листа: д-р Константин Стоилов, Николай Даскалов, иконом-поп Енчо, Митьо Рачов, Йордан Бакалов (Йордан Ефенди); и мерките, които да им осигурят изборен успех. С изключение на д-р К. Стоилов всички кандидати са свързани по някакъв начин с Тулча. Иконом Енчо Димитров (9.XII.1829-25.IX.1897) е роден в с. Ковчаз, Малкотърновско. След Одринския мир (1829) родителите му се изселват в Бесарабия. Завършва училище в Болград, след което учителства в с. Потур и Тулча. Ръкоположен е за свещеник в Тулча (1855), а от 1872 до 1879 г. е архиерейски наместник в Тулчански окръг. Проявява се като родолюбив, просветен и духовен пастир на българите в Северна Добруджа. След Освобождението е архиерейски наместник и протосингел във Варна от 1882 г.
По това време особено популярна личност във Варна е Никола (Николай) Георгиев Даскалов (1834-1900). Той е роден в Самоков. Учи в Търново (1851-1856), където взема участие във въстанието на капитан дядо Никола (1856). През 1857 г. Търновската българска община го изпраща заедно с други младежи до Българското настоятелство в Одеса, за да следва в Херсонската духовна семинария. Семинарист в Одеса и Киев той не успява да завърши, защото през 1860 г. семейни причини го заставят да се върне. На път за отечеството в Цариград случайно се запознава с новоназначения за Варна руски вицеконсул Ал. В. Рачински, който му предлага длъжността секретар-драгоманин. Секретар е на руското вицеконсулство до 14 април 1877 г. Това е времето на закъснялото българско възраждане във Варна, в което той играе активна роля. По време на Освободителната война участва дейно във формирането на българското опълчение. След Освобождението е вицегубернатор на Русе (юли 1877), на Тулча (май-декември 1878), депутат в Учредителното събрание и от юни 1879 г. е председател на Варненския губернски съд.
За изборите особено деен е Димитър Икономов. Като окръжен началник изпраща писмени инструкции на подчинените си в околията: "Ако населението ви пита за кандидатите, които ще се избират за депутати в Народното събрание, покажете им следните лица: Константин Стоилов, Николай Даскалов, свещеник Енчо, Митьо Рачов, Йордан Ефенди. Тези лица са неутрални и не принадлежат ни на една партия, следователно те могат да направят най-добри закони за княжеството, толкоз повече, че са опитни." По същия начин процедира и с градските мухтари (махленски кметове), както се вижда от един протест: "Няколко от господа избирателите Георги Филипов, Панайот Поптъклъ Димов, Иван Радулов от Матьо махлеси, явиха, че мухтаринът от същата махала е ходил по къщите им и им давал билети за изборите без да им каже какви лица са писани в билетите, като ги заплашва: - Ако не идите утре на полицията да предадете тия книжки, ще ви щрахиват (глобят)".
Янко Славчев пък, експлоатирайки позициите си в българската община, раздавал бюлетини пред българската църква и на пангаря, където се продават свещи. На самите избори Димитър Икономов затваря в канцеларията си кметовете от окръжието, за да ги сплаши и в същото време специално подготвени хора изземвали от избирателите бюлетините, скъсвали ги и им давали други, с консервативната листа.
Всички тези усилия не дават резултат. За д-р К. Стоилов няма нито един глас, а за иконом-поп Енчо - 17, за Матьо Рачев - 6, за Йордан Бакалов - 9 гласа. Само Никола Даскалов, поради голямата си популярност във Варна преди Освобождението, получава 265 гласа.
Провалът на правителствените кандидати обаче не е успех за опозицията, защото гласовете за тях са още по-малко. Само Др. Цанков има 291, а Иван Кавалджиев - 23, Петко Каравелов - 6, Славейков - 1 глас.  Причината е, че  гърците и турците във  Варна не гласуват.  От 3 219 избиратели на 30 септември 1879 г. са подадени само 800 гласа. По закон, за да се признаят изборите за редовни, се изисква 1/4 от избирателите да гласуват, т. е. 805 е минимумът. Става ясно, че без гласовете на гърците и турците във Варна е невъзможно да се спечелят избори.
За повторното гласуване на 7 октомври 1879 г. е подменено изцяло изборното бюро с изключение на председателя му Петър Мишайков. За да се привлекат гърците е включен в бюрото влиятелният търговец Стефанаки Пападопуло.
Подготовката и на управляващите, и на опозицията този път е по-целенасочена. И едните и другите смятат, че имат по-големи шансове във Варненска околия и Козлуджанска (Суворово) околия, където избирателите са българи. И двата мандата там са спечелени от либералите Др. Цанков (Варненска околия) и Ив. Кавалджиев (Козлуджанска околия).
Френският вицеконсул във Варна отбелязва в своите донесения, че гърците и мюсюлманите излизат с обща листа: Стерю Анастасиади, Ст. Пападопуло и Латиф Ефенди. "Тази листа мина с голямо мнозинство, отбелязва Е. Боасе, но окръжният началник Икономов, опирайки се на това, че Варна може да избере само двама депутати и трима от окръга, анулира Ст. Анастасиади, Пападопуло и Латиф Ефенди. Митрополит Кирилос незабавно телеграфира в София. Протестира и настоява за нови избори, които да се проведат следната неделя."
Във Варна-град реално най-много гласове има Стерю Анастасиади - 509, но 110 бюлетини са обявени за недействителни, на които е изписано "Стерион" или "Стерион Ефенди". Въпреки това той се нарежда на второ място след Латиф Ефенди, който има 450 гласа и едва на трето място е Николай Даскалов. За да влезе в парламента последният, трябвало да се отстрани Ст. Анастасиади. Ето защо Т. Шишков, А. Астарджиев, К. Стойков, Кр. Мирски, Хар. Лефтеров, Н. Д. Гайтанджиев, Ив. Д. Гайтанджиев и свещеник Хр. Върбанов пишат възражение срещу Ст. Анастасиади, аргументирайки се, че той е постояненн член на градския съвет.
Въз основа на този протест Варненския окръжен съвет обявява за депутати Латиф Ефенди и Николай Даскалов. Но при проверка на редовността на изборите в XI-то заседание на I ОНС става ясно, че Ст. Анастасиади си е подал оставката един месец преди изборите, а и без друго Варненският градски съвет е в оставка, и одобряват избора му.
Варненските консерватори не могат да преглътнат провала си. Особено яростни са към Ив. Кавалджиев, който още на първите избори получава 592 гласа от 778 гласували, а на второто гласуване получава 1403 гласа от 2095 гласували. Варненският окръжен съвет с постановление N 2 от 4 октомври 1879 г. го обявява за депутат, но председателят му Сава Доброплодни отказва да подпише постановлението, а губернаторът нарежда да се повторят изборите. Когато обаче и на вторите избори побеждава Иван Кавалджиев, д-р П. Минчович заповядва да го арестуват. Все пак изборната победа на Иван Кавалджиев е престъпление само в очите на консерваторите и се налага да го освободят на другия ден.
Едновременно с парламентарните избори се провеждат и местните. В събота, 6 октомври 1879 г. се провежда гласуването. Съгласно "Привременните правила за общинското градско и селско управление" градове като Варна трябва да изберат до 21 един общински съветника, от които се излъчва кметът и тримата му "другари" (помощници). За избираемите има възрастов (30 години) и образователен ценз, а за кмета и другарите му - имуществен ценз (да има недвижимо имущество или да плаща данък най-малко 50 франка).
Окръжният началник Икономов анулира резултатите от 6 октомври заради процедурни съображения. Анулирането е посрещнато с остри възражения.
На повторните избори българите не се делят на партии. Явно има споразумение с турците, защото в новия общински съвет влизат само българи и турци и нито един от гъркоманите. От 16 почетни членове (съветници) 7 са турци, 9 българи, а гърци, арменци и евреи не са представени в управлението. На 22 ноември 1879 година Янко Славчев встъпва в длъжността кмет с помощници Георги Попов, Хараламби Левтеров и Ахмед Ефенди. Имената на Я. Славчев, Г. Попов, Хар. Левтеров, Велико Христов, Я. Жеков и Хр. Иванов са познати от времето на Възраждането като ръководители на българската община във Варна през 60-те - 70-те години. От общинските съветници преселници след Освобождението са Хр. Нойков, Сава Марков, Перикли Хавезов, Стати Паница и Петър Мишайков. Управлението на града е в ръцете на старите дейци за българщината. В градския съвет определено доминират консерваторите.
Изборният провал на консерваторите в I ОНС и последвалите ожесточени политически борби показват, че влиянието им в обществото не е голямо. За дискредитирането на варненските консерватори голяма роля изиграва скандалът, свързан с износа на храни. Губернаторът се дискредитира сред най-състоятелните среди на търговците житари, които дават широка гласност на скандала. В центъра на този скандал е д-р Пантелей Минчович. На 17 август 1879 г. правителството забранява износа на храни, а с писмо N 218 от 27 август губернаторът уведомява чуждите консули за забраната. Всъщност това е последният официален акт на Драган Цанков преди да предаде длъжността на д-р Пантелей Минчович. Търговците на жито протестирали, че имат задгранични договори преди правителственото решение да влезе в сила. Чуждите консули във Варна също са недоволни от правителствената мярка. Особено бурно претестира британският вицеконсул, който заявил, че няма да се съобразява със забраната за експорт на зърнени храни. От своя страна българските търговци веднага подписват петиция за отмяна на забраната, защото това било голям удар на търговията във Варна.
Протестът е основателен и е съставена комисия да провери кои контракти да се уважат. Дванадесет членна комисия, председателствана от Велико Христов, одобрила претенциите само на италиянския консул Сивор Асарето за 20 000 цариградски кила жито и с 8 срещу 4 гласа отказва на П. Хавезов да изнесе 65 000 кг. зърно в Англия. Обстоятелството, че 7 от членовете на комисията са гърци и 5 са българи, говори за нейната безпристрастност. Перикли Хавезов, директор на Българското търговско дружество в Тулча, се възползва от обстоятелството, че племеникът му е губернатор на Варна. Тогава д-р П. Минчович съставя нова комисия, на която сам той е председател и в която включва само един търговец на жито. Това е холандският вицеконсул и временно управляващ гръцкото вицеконсулство във Варна Стефано Василопуло (1814-1910). Той е роден в град Ефес. По времето на Гръцкото въстание през 1821 година е обесен баща му и са конфискувани имотите им. Той израства на остров Сирос. Известно време е секретар на търговската кантора на М. Варнали Погонато в Цариград, а след това заема същата длъжност във Варна при Христуи Чорбаджи, роднина на Погонато. Василопуло отново се връща в Цариград като представител на фирмата "Рали, Сингрос, Маврокордато и Скулиди". През 1866 година по време на Критското въстание окончателно се установява във Варна като холандски вицеконсул. В качеството си на такъв той многократно защитава местните християни от турските издевателства. За тези му заслуги е награден от княз Дондуков с ордена "Св. Ана" и от княз Александър I. Умира във Варна на 26 декември 1910 година.
Срещу обещанието да изнесе 5 000 кг. жито Стефано Василопуло гласува в полза на Перикли Хавезов. Публична тайна било, че претенциите са неоснователни. Лично Велико Христов е дълбоко засегнат. След дългогодишната му дейност срещу гърцизма преди Освобождението, много трудно може да приеме българската администрация да злоупотребява, използвайки точно най-големия враг на българщината. Дори френският вицеконсул Е. Боасе, който симпатизира повече на гърците, отолкото на българите е възмутен. "Договорите се разгледаха от 12 членна комисия. Тя отхвърли повечето от договорите, между които един договор на Българското търговско дружество, чиито управители в Тулча и Варна са господата Димитраки бей и Елефтеров, тъст и чичо на губернатора Минчович. Губернаторът, след като се разчу новината обяви, че комисията е взела решение в непълен състав (само 9 души) и въпросът трябвало да се разгледа отново. Втората комисия от 3 българи и един грък одобри договорът на Българското търговско дружество за редовен и местните власти разрешиха износът... Този скандален факт предизвика живо възмущение във Варна. Много търговци се готвят да изпратят оплакване в София срещу губернатора, който не действа обективно и лоялно, както би следвало да се очаква от първия чиновник на губернията."
На 24 ноември 1879 г. князът разпуска I ОНС и натоварва митрополит Климент да състави нов кабинет. Вторият кабинет си поставя за задача да сближи двете политически крайности. Все пак това е политическо решение само на консерваторите. В дневника си д-р К. Стоилов отбелязва, че вечерта на 23 ноеври "при Давидов" обсъждат кой да оглави новото правителство. "Греков и Давидов бяха против. Аз се изказах за, защото това ще направи добро впечатление в страната; той е неутрален, способен човек и всеки ще види, че това е едно правителство на помирението."
В посока на компромиса е назначаването за министри на Тодор Икономов, митрополит Климент и Пьотр Паренсов, които поддържат връзка и с двата политически лагера. Някои уволнени от Бурмов чиновници са възстановени, а във Варна с указ N 371 от 11 декември 1879 година е уволнен губернаторът д-р Пантелей Минчович.
Спорно е доколко с личността на новия варненски губернатор, Васил Димитров Стоянов (1839-1910), е търсен политически компромис. Той е роден в Жеравна. Учи в Шумен, където негови учители са Сава Доброплодни, Иван Богоров, Йозеф Майснер. С препоръката на последния заминава в Чехия, където през 1858 г. постъпва в Пражката класическа гимназия. Участник е в Първа българска легия (1861-1862). След разтурването й се завръща в Прага, където учи славянска филология и слуша лекции в Юридическия факултет. Преподавател е в Болградската гимназия. Един от основателите на Българското книжовно дружество и негов деловодител е в Браила (1869). Редактор е на "Периодическо списание".
Васил Стоянов е много близък с К. Иречек. Поддържа тесни контакти с консервативните среди и дори е обмисляно той да оглави новия консервативен вестник "Български глас". Според К. Иречек това не се реализира, защото "в ума му е само губернаторството във Варна".
Консервативният "Български глас" ласкаво се отнася към назначението, а вестник "Целокупна България" нито одобрява, нито отхвърля Васил Стоянов. Възраженията срещу него са, че "не знае ни френски, ни турски, ни гръцки език, които са необходими поради смесеното население на губернията". Самият Васил Стоянов официално призовава чиновничеството да забрави партийните си пристрастия: "Свободни сме. Никой не може да ни пречи в нищо: всинца можем да работим свободно за общонародното си добро. Истина е и това, че всинца желаем доброто на отечеството и народа си, но тъй също всинца трябва да го засвидетелстваме доволно добре и на дело това свое желание."
Васил Стоянов твърде амбициозно се впуска в задължениета си. Той встъпва в длъжност на 20 декември и само след два дена се заема с проблема за експорт на зърнени храни. Претенциите за износ този път са на испанския вицеконсул Дурани за 30 000 кг. жито и 25 000 кг. ечемик, за които имал сключени договори с варненските търговци Т. Авлавидис, Барух Авраам и Авраам Презенти. За разлика от предишния губернатор, този път е подходено принципно и не е дадено разрешение. Това обаче не му спестява обвинения, че нетактично се държи с "иностранните консули" или че по симпатии е давано разрешение за експорт на зърнени храни.
За съветник на губернатора във Варна е назначен Стерю Анастасиади. Това вече е повод либералният орган да критикува правителството за необмислена кадрова политика. Интересното е, че отношението към самия Анастасиади е положително, но националният въпрос във Варна изисквал друга политика: "Той е наистина едно момче, доста способен, умен и хитър като всеки грък, достоен за една правителствена служба, но като във Варна - не! То е едно голямо лекомислие от министерството за интересите на страната, обидно и за самото ни народно достолепие." Накрая вестникът обобщава, че "новият губернатор с всичките му способности, новият му ментор с всичките му подлости, новия окръжен началник с новия полицмейстър, при този персонаж на варненското управление, колкото и да искаме да говорим на хаир, не можем по друго да кажем, освен Варненската губерния не й трябва град да я чука."
Варненските консерватори като Тодор Н. Шишков, който е уволнен от губернаторството, Перикли Хавезов, Върбан Папанчев и др. имат още повече основания да са недоволни от промените. Единствено кметството остава в ръцете на консерваторите. Ето защо амбициите им в изборите за II ОНС са големи. Предизборната кампания от страна на консерваторите се води от кмета Янко Славчев, В. Папанчев, П. Хавезов и др. За град Варна те явно се споразумяват с гърците и турците и изобщо не издигат български кандидатури. Преди самото гласуване кметът Я. Славчев официално призовава избирателите да гласуват за "ония, за които е дал честната си дума, че ще се изберат", а те са Осман Тютюнджи и Костаки Боюклиоглу. За наличие на споразумение с гъркоманите свидетелства поведението на Николай Даскалов по време на проверката за редовнастта на изборите за II ОНС. Той открито се застъпва за Костаки Боюклиоглу, срещу когото има протест от варненски граждани, че не е български поданик и няма право да бъде избиран за депутат. По-късно, през септември 1880 г. вестник "Български глас" приписва този грях на министър-председателя: "Пак с препоръката на Цанков тук се избра за депутат гърка Боюклиоглу, който доскоро е живял в Пловдив като елински поданик и на когото братята са всички гръцки поданици и нерачат да служат в българската армия." Този пример на демагогия в политическия ни живот показва всъщност колко нетрайно е сътрудничеството между българи и гъркомани.
Съгласно указ N 330 от 13 декември 1879 година изборите трябвало да се проведат на 13 или 20 януари 1880 г. На първата дата не се провеждат избори. За Варна-град най-много гласове получават Осман Тютюнджи - 562 и Костаки Боюклиоглу - 541, а кандидатите на либералите Драган Цанков и Иван Кавалджиев - по един глас. Макар и българин, Костаки Боюклиоглу е един от най-отявлените гъркомани във Варна, поради което срещу него е подаден протест от 14 българи, че той и братята му са гръцки поданици.
И за тези избори борбата между консерватори и либерали е главно в околиите: Варненска, Козлуджанска и Балчишка. Привържениците на консерваторите изпращат там свои емисари, от които особено усърдни били Върбан Папанчев в Козлуджа и ковачът Вълчо. Действията им са насочени главно срещу Иван Кавалджиев. Във Варненска околия Велико Петров, заможен селянин, с 273 гласа спечелва пред Др. Цанков (243), в Козлуджанска Николай Даскалов с 323 пред Иван Кавалджиев (114) и в Балчишка митрополит Симеон с 347 гласа пред Михаил Паничерски (130). Така в изборите за II ОНС във Варненска губерния спечелват гърците, турците и консерваторите. Безспорно в началото на 1880 г. варненските консерватори имат голямо обществено влияние в града. На 8 април К. Иречек отбелязва в дневника си, че вестник "Български глас" има най-много абонати в Русчук и Варна. Сред активните разпространители на консервативния орган са Борис Ив. Стефанов, капитан Петко Киряков, Петко Бакърджиев, Върбан Папанчев и др.
Изборните резултати от цялото Княжество обаче са бляскава победа за Либералната партия, която поема управлението на страната. Либералното правителство и II ОНС правят много в областта на вътрешното устройство на Княжеството. Голяма е заслугата им за устройване на националната валута и финансите, сериозно внимание отделят на аграрния въпрос, извършва се ново административно деление на Княжеството, приема се закон за устройство на съдилищата и др. Осъществяването на всички тези реформи по места е свързано с уволнение на консерватори и назначаване на свои съмишленици. Това естествено мобилизира симпатизантите на либералите във Варна.