РАЗЦЕПЛЕНИЕ НА ЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ

Партиите при конституционно-парламентарните режими са основен инструмент за политическа мобилизация на обществото. Режимът на княжеските пълномощия до голяма степен ограничава тази възможност. В центъра на обществено-политическия живот е чиновникът, подчинен на висше стоящия чиновник, а не - на законите в държавата или вота на избирателите. Завръщането към конституционните порядки означава фокусиране на обществения живот върху свободно избрания представител на гражданите. Ето защо пътят към конституционен режим минава през едни свободни избори за парламент, окръжни и общински съвети. Изборното начало извиква на живот партиите, като механизъм за мобилизиране на гражданите за постигане на някакви политически цели. Актът на 6 септември 1883 година, с който Търновската конституция се възвръща в обществено-политическия живот на княжеството, е мярката, според която се престурктурира политическото пространство. Тенденциите на разцепление и сближение сред партиите става политическа реалност.
Компромисът между консерватори и либерали предизвиква дълбоки разногласия в Либералната партия. Консерваторите се съгласяват за възстановяване на Търновската конституция и за разтурване на Държавния съвет и III Обиконовено народно събрание. Условието им е това Народно събрание да утвърди конституционните промени преди да бъде разпуснато, а промените да влязат в сила след три години. От своя страна умерените либерали обещават да не се противопоставят на гласуването в III Обикновено народно събрание на конституционните изменения; да се отстранят руските генерали и да се ратифицира железопътната конвенция. С цената на тези взаимни компромиси е възстановена Търновската конституция и на 7 септември 1883 година е съставено коалиционно правителство начело с Драган Цанков. Вестта за новия кабинет е посрещната възторжено от варненските либерали. Кръстьо Мирски изпраща поздравителна телеграма с 52 подписа, т. е. от цялата Либерална дружина. Отделно от тази телеграма поздравления изпращат като частни лица варненски граждани.
След съставянето на коалиционния кабинет разногласията между крайните и умерените либерали се задълбочават още повече. През месеците октомври и ноември Либералната партия става основна арена на политически страсти, в които се открояват две тенденции: Опасения от разцепление на партията и борба за надмощие между двете фракции. Крайните либерали се опитват да наложат идеята за разпускане на III Обикновено народно събрание преди да е гласуван бюджетът и измененията на конституцията, докато умерените се придържат към споразумението с консерваторите. И едните и другите обаче призовават за единомислие, за единодействие и за доверие към Драган Цанков. Двете тенденции са взаимно изключващи и водят партията към разцепление.
Опасността от разцепление провокира поредица от либерални съвещания и събрания. В началото на месец октомври Стефан Стамболов провежда съвещание в Търново; на 10 октомври приближени на Драган Цанков изработват "Проект за устав на Народната Либерална Дружина", който е приет на 13 ноември 1883 година на заседние в дома на д-р Моллов. На 1 ноември в Русе под председателството на Стефан Стамболов се провежда съвещание, което със специална резолюция призовава всички либерални бюра да изпратят свои представители в София. Последвалите събрания в столицата на 10, 18 и 22 ноември не заглаждат разногласията в Либералната партия. Въпреки че в новоизбраното Централно либерално бюро има представители и на двете фракции, единство няма. На 23 ноември новото Централно бюро изработва временен устав на Либералната партия. Така Либералната партия има не само два центъра, но и два устава с приетия устав на 13 ноември в дома на д-р Моллов.
В тези многобройни съвещания и събрания варненските либерали са представяни от Иван Кавалджиев, Д. Списаревски, Михаил Паничерски или д-р Ст. Данев. Заети със своите градски проблеми, варненските либерали не проявяват признаци за разцепление. Дори вестта за гласуваното на 5 декември 1883 година изменение на Конституцията предизвиква повече ненавист към консерваторите, отколкото към Драган Цанков и неговите последователи. По този повод варненският дописник на вестник "Славянин" обвинява "мраколюбци и властолюбци като митрополит Симеон..., желаещи свобода и права само за себе си, каквито са всички Цачевци, Аневци, Манафовци, Шивачевци и цялата тая "китка", т. е. консерваторите.
Независимо, че гласуваните на 5 декември промени в Конституцията окончателно разцепват Либералната партия и в цялата страна открито се конфронтират цанковисти и каравелисти, варненската либерална дружина формално е единна. "Относително ситуацията на политическите работи в държавата ни, се казва в дописка от Варна в "Търновска конституция" от 25 януари, тука хората са като попарени; но новият орган на Либералната партия малко нещо посъживи духовете. В един ден се записаха около 50 абонати за вестник "Търновска конституция". Народът е жаден за истинска свобода." Тези "50 абоната" са активът на Либералната дружина във Варна. Твърдението, че за един ден е извършен абонаментът, подсказва, че става въпрос за организирана акция с цел преминаването на цялата либерална дружина в града на каравелистки позици. Въпреки това дописката издава смущението сред варненските либерали от тенденцията за разцепление. Единството им е необходимо във връзка с предстоящите на 20 февруари общински избори. 
Оформят се две фракции, които започват да се легитимират със самостоятелни органи: каравелистите издават вестник "Търновска конституция", а цанковистите - вестник "Средец". В борбата за надмощие между двете фракции каравелистите намират верния път за спечелване на членската маса. Те превръщат политическото си кредо в заглавие на своя печатен орган - "Търновска конституция". Основната им политическа цел е изразена в лесно разбираем и достъпен лозунг. Освен това "Търновска конституция" започва да излиза от 2 януари 1884 година, а цанковисткият орган "Средец" - от 14 февруари. Това изпреварване с месец и половина дава възможност да се привлече по-голяма част от членската маса на Либералната партия. На приктика до общинските избори на 20 февруари вестник "Средец" не достига до Варна, а Драган Цанков е подкрепян повече като министър-председател, отколкото като водач на партийна фракция. Затова във Варна като цанковисти се определят предимно личности, заемащи държавни постове:
Такъв е окръжният училищен инспектор Милан Тодоров Радивоев (26.V.1845-9.II.1918). Роден е в Елена, където учи при Ив. Момчилов и Никифор Попконстантинов. Учителства в Елена (1863-1867, 1869-1870), Габрово (1870-1873) и село Беброво, Еленско (1875-1877). От 1867 до 1869 година работи в редакцията на вестник "Македония" в Цариград и като секретар на митрополит Доротей Софийски. След Освобождението е акцизен надзирател в Ловеч до юли 1880 година, финансов чиновник във Варна (1880-1881) и Варненски окръжен училищен инспектор (1881-1885).
Милан Радивоев е особено близък с Константин Иречек. Двамата имат общи научни интереси и сходни възгледи. През лятото на 1881 година, по време на пребиваването на княз Александър I в манастира "Св. Димитър", К. Иречек ежедневно е в компания с Милан Радивоев. Обща тема и за двамата е етногенезиса на гагаузите, античните и средновековните паметници в региона и, разбира се, - просветното дело. През 1884 година от 3 до 14 юли К. Иречек отново посещава Варна и тогава неизменен спътник му е Милан Радивоев. Двамата посещават Балчик, Каварна и Калиакра, Девня, Дерекьой (Константиново), Провадия, а на 14 юли, водени от Харалан Ангелов, предприемат първите археологически проучвания в Преслав. От създаването на вестник "Средец" Милан Радивоев е негов коресондент. Това му спечелва ненависта на варненските консерватори през 1884, а през 1885 година и на каравелистите.
Друг ревностен последовател на Драган Цанков във Варна е началникът на митницата Иван Иванов Мънзов (1848-28.ХI.1918). Той е роден в Лясковец. Баща му, заподозрян за участие във въстанието на Капитан Дядо Никола (1856), емигрира в Румъния. Забогатява от търговия и устройва семейството си в Браила. Иван Мънзов учи в Браила и в румънска гимназия в Букурещ (до 1866). Брат му Димитър Мънзов (1842-1868) е обесен в Търново през 1868 година, като четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Иван Мънзов учителства в Свищов (1866-1867), след което участва във Втората българска легия в Белград (1867-1868). Работи като печатар в Нови Сад и Букурещ. Иван Мънзов помага на Любен Каравелов при издаването на вестник "Свобода" до десети брой. Издава вестник "Тъпан", орган на революционната българска емиграция в Румъния (1869-1870, 1875). Сътрудничи на вестниците "Дунавска зора" (1868), "Народност" (1868), "Свобода" (1869), "Отечество" (1871) и "Право" (1873). Автор и преводач на книги.
След Освобождението Иван Мънзов е секретар на Свищовската (1877) и управител на Русенската и Варненската митница. Занимава се и с търговска дейност. Автор е на първия закон за митниците. През 1885 година е уволнен като управител на митницата във Варна по партийни съображения. Иван Мънзов замисля да издава от 1 септември 1886 година сатирико-хумористичен вестник "Оса", но превратът през август проваля начинанието му.
Други последователи на Драган Цанков във Варна са кметът Михаил Колони; помощник кметът Георги С. Попов (шуменец); началникът на пощата Стефан Бабаджов, който е възпитаник на Роберт колеж и изтъкнат организатор на английската телеграфна кабелна компания в Средиземно море; съдържателят на пощенските коне Петър В. Марков (шуменец), Петър Мишайков и др. Същевременно всички те смятат, че все още са част от голямата Либерална партия.
Може да се каже, че до общинските избори на 20 февруари няма разцепление сред варненските либерали, но няма и единство. Благодарение на това новосформираният консервативен комитет постига успех в общинските избори. Въпреки изборната им победа правителството на Драган Цанков нарушава обещанието си да утвърди за кмет онзи, който е получил най-много гласове. В случая претендент е Стефан Явашчиев. Утвърден е отново Михаил Колони, което озлобява консерваторите и цялата им дейност през 1884 година е насочена към свалянето му. Тя завършва с неуспех и с оставките им като общински съветници на 28 ноември 1884 година.
Освен борбата срещу Михаил Колони, варненските консерватори през този период откликват на съединисткото движение, като организират митинг на 1 април. Той е част от митингите и демонстрациите, които провеждат консерваторите през пролетта на 1884 година. Съединисткото движение се разгаря тогава, защото през април изтича мандатът на Алеко Богориди като генерал-губернатор на Източна Румелия. Организираните митинги и демонстрации издигат идеята за присъединяване към Княжеството на Източна Румелия вместо нов губернатор.
Последната седмица на месец март е изпълнена с дейна подготовка на митинга. По стените на целия град консерваторите разлепят афиши, с които канят населението на митинг в неделя, 1 април. Митингът се провежда в градината пред кметството. Вземат участие само българи, около 500 души на брой. Подобно на другите митинги, проведени от двете страни на Стара планина, е приета резолюция за съединение на Източна Румелия с Княжеството. "След речите, произнесени на български език, пише френският вицеконсул, свещениците отправиха молитви към бога, щото последния да помогне за изпълнението на желаното от нацията съединение."
Като организатори на митинга във Варна са посочени адвоката Георги Т. Попов, Велико Христов, Апостол Савов, Павел Калянджиев. Според вестник "Славянин" гражданите на Варна не приели на сериозно консерваторския митинг и въпреки добрата му подготовка и разгласа хората били малко. С това негативно внушение либералите искат да формират обществено мнение, че дори и за една популярна и патриотична кауза, каквато е Съединението, консерваторите получават слаба обществена подкрепа.
Дълбоко раздвижване сред варненското общество предизвикват изборите за IV Обикновено народно събрание. Основните претенденти за гласовете на варненци са консерваторите, каравелистите и гъркоманите, които не са партия, но действат организирано като партия. На тези избори варненските цанковисти се раздвояват между консерваторите и каравелистите. На 27 април 1884 година окръжният управител оповествява как ще се организират и проведат изборите, насрочени на 27 май и 3 юни. Те се провеждат по новия избирателен закон, приет от III Обикновено народно събрание и утвърден с указ N 1096 от 13 декември 1883 година.
Основен противник за консерваторите във Варна са каравелистите. Дописка във вестник "Славянин" от 5 май съобщава, че от няколко дена консерваторите в града страшно се "опълчили" против Георги Живков. "Псували го по кръчмите" и пращали протести до Министерството на народното просвещение, че се кандидатирал за народен представител, а не напускал държавната длъжност - директор на Девическата гимназия, както изисквал законът. Като доказателство, че са несправедливи тези обвинения, е публикувана телеграма от 24 април 1884 година, с която Министерството дава съгласие Георги Живков да изпълнява служебните си задължения без възнаграждение.
Иван Кавалджиев е другият им политически враг. Според консерваторите той е "паралитик и адвокат, човек с непостоянни убеждения, кога доволен, кога недоволен, па ако щете и анархист..."
В изборната борба консерваторите се мъчат да дискредитират не само кандидатите за депутати, но и техните агитатори. Остро са атакувани каравелистките застъпници, като учителят Димитър Станчев, бившият окръжен ковчежник Димитър Провадалиев, баща му Никола Провадалиев и др. Според тях Димитър Провадалиев "станал горещ каравелист", за да се спаси от съдебно преследване. Наричат го "българо-гагаузин, настоящ ренегат", а успешната агитация сред селяните обясняват с "хилядата ока вино", които Провадалиеви предоставили за черпене.
Явно самите консерватори не успяват да мобилизират достатъчно хора за агитация или разчитат прекалено на влиянието си в града, защото основно съсредоточават усилията си в изборния ден. Поради недостатъчен брой избиратели избори се провеждат не на 27 май, а - на 3 юни. Тактиката на консерваторите е чрез протести и заявления да уличат либералите в нарушения на избирателния закон. Окръжният управител пише в доклада си от 18 юни, че няколко души предварително подготвили девет заявления, от които във всички се предвиждало по няколко случая за нарушения". По време на изборите са подадени осем заявления. В пет заявления на първо място е името на Апостол Савов, а в три списъкът на протестиращите започва с Апостол Савов, Янко Славчев, С. М. Вълчев и Павел Калянджиев - водачите на консерваторите. Протестите им са за процедурни нарушения или за фалшификации, облагодетелстващи каравелистите Харалан Ангелов, Кръстьо Мирски и Симо Грозев. Заявленията не са взети под внимание. Тази тактика не дава резултат и нито един техен кандидат не е избран, както на 3 юни, така и в допълнителните избори на 19 август 1884 година.
За пръв път след 6 април 1881 година гъркоманите във Варна участват в гласуване на 3 юни 1884 година. Участието им е прекалено амбициозно, защото издигат свои пет кандидата и развиват активна предизборна дейност. Активизирането на гъркоманите показва, че техните надежди са свързани с конституционните порядки. Един сериозен проблем за тях е овакантения митрополитски пост след бягството на Кирилос в края на 1881 година и не признаването на Калиник от българските власти. Затова гледната точка към изборите на гъркоманите е схизмата, т. е. обезпечаване на своите религоизно-културни интереси. От такива позици и предлагат съюз на варненските турци, за да "прекарат своите пет души кандидати". Това предложение поставя турците в деликатно положение. Те се въздържат от гласуване, за да не настроят срещу себе си нито българите, нито гърците. Няма техни представители в избирателните секции, а кандидатиралите се Ахмед Афи, Латиф Ефенди и Осман Тютюнджи получават незначителен брой гласове. И тримата са привърженици на Консервативната партия.
Според доклада на окръжния управител гъркоманите раздавали своите бюлетини и в околните села. От своите енориаши изискват пълна подкрепа, използвайки и заплахи. "Гърците, пише в доклада си Варненския окръжен управител, които не взеха участие нито в избиране на окръжен съвет, нито на градски съвет, този път взеха много живо и деятелно участие. Те даже в някои села раздавали свои бюлетини. За града се говори, че ги раздавали със заплашване, че който не даде предложения му бюлетин или даде друг, ще бъде глобен с 40 или 50 лева или ще бъде отчислен от Гръцката община. Говори се още, че предлагали и на турците да им помогнат да прекарат своите пет души гърци кандидати, но турците не са се съгласили като не искали да се явят противници на българите. Те не взеха никаво участие в изборите и това, казват някои, за да не се покажат ни против гърците, ни против българите." Така гъркоманите мобилизират голяма част от избирателите и техните кандидати получават впечатляващ брой гласове: Лефтер Пастиев - 634 гласа, Стефан Пападопуло - 601, Костаки Мистакиди - 593. За сравнение Георги Живков е избран с 699 гласа. Всъщност основните съперници в изборите за IV Обикновено народно събрание са каравелистите и гъркоманите. Последните не успяват да спечелят нито едно депутатско място, защото тяхната пропаганда не е актуална извън гръцката епархия. Възможностите им за обществено влияние са ограничени от броя на енориашите в собствената митрополия. Въпреки че гъркоманите Димитър Парушиади и Костаки Мистакиди са етнически българи, не получават достатъчна подкрепа.
Изборната победа на крайните либерали във Варна е съвсем закономерна след последователната им борба срещу режима на Пълномощията и след всичките им обществени и културни изяви. Тази победа обаче е плод на предварителна подготовка и усилена агитация. Явно варненските либерали са извлекли поука от незадоволителните за тях резултати в общинските избори на 20 февруари 1884 година.
В хода на предизборната подготовка започва и фактическото разцепление на либералите във Варна. Всъщност точната дума не е разцепление, а - отлъчване на цанковистите, защото по-голямата част от Либералната дружина остава с каравелистите. Запазен е списък от това време в архива на Георги Живков. Документът е без дата, но вероятно се отнася за изборите за IV Обикновено народно събрание. Над списъка е изписано: "Долуподписаните господа се умоляват да се съберат довечера по 6 часа в зданието на старата гимназия, за да се разговорят по предстоящите избори." Списъкът е използван за проверка на присъстващите, като е отбелязано с кръстче съответното име. Под N 10 е отбелязан Георги Живков, а той живее във Варна през периода 5 октомври 1883 - 16 август 1886 година. През това време избори се провеждат на 20 февруари 1884 г. (общински), на 18 май 1884 г. (окръжни) и парламентарните за IV Обикновено народно събрание. Варненските либерали не предприемат нещо особено за общинските и окръжните избори и най-вероятно списъкът е използван в навечерието на парламентарите избори. В случая по-важно е кои хора фигурират в него. Тъй като списъкът е използван за проверка на присъстващите на събрание по повод "предстоящите избори", следователно това са преди всичко доверените лица. Съдържа 49 имена, сред които са Стат Паница, Михаил Паничерски, Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов, д-р Ангел Пюскюлиев, Георги Живков, Никола Живков, Никола Мирски, Никола Провадалиев, Димитър Провадалиев, Димитър Станчев, Коста Ранков, Симо Грозев и др. В този списък обаче липсват именаната на някои стари либерали от 1882 година, чиито подписи лежат и в двете подписки от 30 август 1883 година. Това са Петър Мишайков, Никола Шопов, Георги С. Попов, Иван Мънзов, Петър Янев, чието кафене от 1882 година служи за либерален клуб, дописникът на вестник "Средец" Милан Радивоев, Михаил Колони, Петър В. Марков и др. Явно цанковистите не са поканени за обсъждане предизборната тактика на Либералната дружина. Това още не предполага враждебни отношения, но е показателно, че важни решения се вземат без цанковистите. Възможно е това събрание да е било тайно проведено, защото не е без значение за успеха в изборите да се запази лоялността на кмета Колони и общинската администрация. Сигурно е обаче, че в тези избори цанковисти и каравелисти не си сътрудничант във Варна.
Каравелистите основно разчитат на избирателите от Новата махала и селските общини, които гласуват във Варна. По думите на консерваторите учителят Димитър Станчев "се отличил най-много със своята агитация в Новата махала", а в селата - Димитър и Никола Провадалиеви. Учителите и низшите чиновници изнасят основната тежест в предизборната кампания на каравелистите.
Много силно е присъствието на каравелистите в самата организация на изборите. Димитър Провадалиев е председател на избирателното бюро, а сред десетте му члена са Никола Мирски и Георги Драганов. Според новия избирателен закон колкото депутати се избират, толкова и секции може да има. От петте секции във Варна председатели на две са каравелистите Никола Мирски и Георги Драганов. Крайните либерали разполагат и с двама свои секретари от общо десет - Димитър Станчев и Дамян Перелингов; и с трима преброители от общо десет - Стати Шонтов, Кирил Меразчиев и Иван Кавалджиев. И в допълнителните избори на 19 август 1884 година от петчленното избирателно бюро двама са каравелистите Кръстьо Мирски и Димитър Станчев.
Изборната победа на каравелистите се дължи не само на изградения авторитет и голямата мобилизация на симпатизантите им, но и на пасивността на турците. С най-много гласове е избран Кръстьо Мирски - 991 от 8 664 гласували. Според френския вицеконсул, на когото може да се вярва в случая, защото се ползва с доверието на гърците, за Кръстьо Мирски са пуснати не малко гръцки и турски гласове. Той спечелва доверието им като управляващ от 1881 година адвокатската кантора на Стерю Анастасиади.
На второ място по брой на гласове е Харалан Ангелов - 809. В своето донесение Жозеф Арен нарича Кръстьо Мирски и Харалан Ангелов "истински българи". След тях идват Симо Грозев - 763, Петър Мишайков - 743 и Георги Живков - 699. От всичките само Петър Мишайков е цанковист. И на допълнителните избори на 19 август 1884 година каравелистите печелят и двете депутатски места във Варна. Избрани са Иван Кавалджиев и Георги Драганов от село Николаевка. Според консервативния вестник "Отечество" Иван Кавалджиев и Георги Драганов са избрани "благодарение пак на явните агитации и низки средства на някои от общинските чиновници и учители".
След изборите за народни представители кризата в Либералната партия се задълбочава. Насрочена е извънредна сесия на IV Обикновено народно събрание от 25 юни в Търново. Министърът на вътрешните работи на 6 юни телеграфически съобщава за свикването на Народното събрание " предвид сериозността на сегашната обстановка". Още от 20 юни започват да пристигат депутати. Под председателството на Стефан Стамболов се провеждат заседания от 21 до 24 юни с цел помирението между Драган Цанков и Петко Каравелов. Дори Стeфан Стамболов моли княза да отложи откриването на Народното събрание за 27 юни, за да се помирят двете либерални фракции. Въпреки отсрочката, по вина на Драган Цанков, не се стига до помирение. Макар че тогава вече е известен съставът на IV Обикновено народно събрание, Драган Цанков и Петко Каравелов все още нямат точна представа за съотношението на силите си. Драган Цанков остава непримирим, но за всеки случай изпраща на 25 юни проучвателно писмо до Либералните дружини. На 30 юни Иван Кавалджиев, като председател на Варненската либерална дружина, изпраща следния отговор:
"Честит съм в отговор на писъмцето Ви от 25 юни 1884 г. да Ви известя от страна на Варненската либерална дружина, че тя не признава да има в средата си авантюристи и безчестни хора. Следователно тук ние няма кому да даваме пътя."
"Колкото до длъжността ни за осветляване публиката върху програмата на Либералната партия, очертана ясно в 1 чл. на Устава на партията, бъдете преспокойни, че нашата дружина и занапред ще се старае да пази и да защитава правата и свободата на народа, гарантирани от Търновската конституция, както и да работи чрез всички законни средства за своевременно премахване "закона" относително измененията й. При това считам за необходимо да Ви явя, че желанието на нашата дружина е да не се образува никакво привременно централно бюро при законно съществуване на избраното още на 23 ноември 1883 г., според Устава на партията ни, Централно бюро."
"Ако пък Вий сте решили сериозно да се отцепите от Либералната партия и да съставите друга някаква си в отделни бюра, натоварен съм да Ви съобщя, да се потрудите първо да именувате таквазито реакционерна, назадничава ли, или каквато щете, а не да се присвоява името на съществуващата от толкоз време партия."
Докато председателят на варненската либерална дружина съчинява този отговор, Драган Цанков вече е бламиран от непримиримите либерали в Народното събрание. Съотношението между радикалите и умерените либерали става ясно на 27 юни при гласуването за председател на Народното събрание. От 166 депутати за Каравелов гласуват 99, а предложението на Драган Цанков, към което се присъединяват и консерваторите, е подкрепено от 66. Това принуждава министър-председателят още същият ден да подаде оставка. На 29 юни Петко Каравелов съставя правителство, а Драган Цанков свиква своите привърженици, за да им разясни причината за оставката си. Разцеплението между крайните и умерените либерали вече е окончателно. Политическата конфронтация между двете либерални партии измества на втори план консерваторите.
Необходимостта от изясняване на принципите, които разединяват Либералната партия, принуждава Драган Цанков да отправи две "Възвания" към своите привърженици. С първото възвание от 20 юли посочва "конституционният либерализъм" за свое политическо пространство, в което няма място за "радикализма, който напоследък възтържествува в Търново под председателството на Каравелов".
С второто възвание от 25 юли призовава единомишлениците си да изграждат партийни структури по места. "Търновска конституция" реагира на тези призиви, като публикува откази от страна на провинциалните бюра да подкрепят Драган Цанков. По този повод на 8 август отпечатват и отговора от 30 юни на Иван Кавалджиев до Драган Цанков. Още в следващия си брой вестник "Средец" отправя жлъчна бележка към председателя на варненската либерална дружина: "Г-ну Кавалджиеву във Варна. Бъди спокоен. В България хвана да се разсъмва и без твоя петел. Зората показва вече всичката голота и на радикализма. Г. Помянов не рачи да те назначи. Сакън да не си му простил тази невнимателност към тебе, като един твой тамошен събрат не прости и няма да прости никога на г-н Цанков, загдето не го назначи окръжен управител в Разград..." Вероятно визират Харалан Ангелов, който преди режима на пълномощията заема този пост.
Скоро след този вестникарски дуел Иван Кавалджиев спечелва допълнителните избори за IV Обикновено народно събрание, с което отново доказва безспорното влияние на крайните либерали във Варна.