Г Л А В А   Ч Е Т В Ъ Р Т А
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА И 
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ ВЪВ ВАРНА (1883 - 1885)

>>>>>>>                                                                                                                    <<<<<<<<

"ДИКТАТУРАТА" НА ДЯДО КОЛОНИ
През целия режим на княжеските пълномощия неизменно кмет на Варна е Михаил Колони. Той встъпва в длъжност на 19 май 1881 година и едва на 20 май 1885 година предава поста на Харалан Ангелов. През тези четири години обществено-политическият живот във Варна е изпълнен с много превратности, на които като че ли устоява само дядо Колони.
Едно от последствията на режима във Варна е изолиране и отстраняване от градския обществено-политически живот на неговото гърчеещо се население. Като брой то представлява една четвърт от цялото население, а по влияние е силен конкурент на българското. Според преброяването от 1881 година гръцкият език е матерен за 2 669 мъже и 2 698 жени или общо 5 367 жители. Към тях трябва да се прибавят гърчеещите се гагаузи и българи, което не е възможно точно да се изчисли. Например през 1881 година турският език е матерен за 8 904 варненци, а мюсюлманите в града са 8 103. Разликата от 801 човека сочи гагаузи, защото те говорят на турски и са православни. С тях броят на гърчеещите се е 6 168, докато българското население възлиза на 6 714 души, от които 2057 са войници. Тези цифри посочват, че гърчеещото се население във Варна не е маловажен фактор и благодарение на него либералите успяват да спечелят общинските избори във Варна на 6 април 1881 година. Гласовете на гърците са обезпечени с обещанието единият помощник кмет да бъде техен представител. Това е търговецът Стефано Пападопуло, който е заменен през 1882 година с Ахмед Афи Ефенди.
След 1882 година варненските гърци за дълго време се самоизолират от обществено-политическия живот. През 1883 година те не участват в окръжните избори през месец май, в общинските и в допълнителните парламентарни избори през август, както и в общинските избори през 1884 година. За пръв път след 6 април 1881 година варненските гърци гласуват за IV Обикновено народно събрание на 27 май и 3 юни 1884 г. и в общинските на 18 март 1885 г.
Отстраняването на гъркоманите от обществено-политическия живот на Варна и особено от общината дава възможност на местната власт да фаворизира интересите и потребностите преди всичко на българското население. Конкретните измерения на тези интереси и потребности са построяване на първоначални български училища, което тогава е проблем на религиозната община; доизграждане на катедралния храм "Св. Успение Богородично", което също е проблем на съответните енориаши; утвърждаване на български културни институции като читалища, театър и др.; и накрая - облекчаване и подпомагане на прииждащите български заселници във Варна. Повече от очевидно е, че местната власт е най-удобното средство за осъществяване на тези задачи. Но дори и при извънредните обстоятелства на княжеските пълномощия българите във Варна не могат самостоятелно да управляват града и затова влизат в съглашение с турците за сметка на арменците, евреите и гъркоманите. Само така става възможно Варненската градска община да служи на българската кауза.
На 13 ноември 1881 година общинският съвет взема решение да бъде гарант на специално организираната черковна лотария, чиито приходи са предназначени за строителството на катедралата "Св. Успение Богородично". Направени са 75 000 билета по два лева. Не само, че тези постъпления се внасят в общинската каса, но общината чрез своите служители се ангажира и с пласирането на билетите. Например общинският съветник Иван Кавалджиев е командирован в Букурещ, за да занесе 5 000 лотарийни билета. Всичко това не би било възможно при други обстоятелства. От своя страна и централната власт подпомага с охота стремленията на варненските българи. Лотарийни билети са изпратени до "министерствата и канцелариите на окръжните управители" и вестник "Български глас" приканва "да се погрижат канцелариите за по-бързото разпродаване на билетите".
Пак чрез градската община държавата отпуска 100 000 лева и разрешава на общинското управление "свободно да взема от крепостните камъни за постройката на новия храм". За да се набавят средствата за строителството на първоначални български училища във Варна, централната власт преотстъпва през 1882 година на общината държавните земи, намиращи се между крепостните стени и града. Тези земи са разпродадени на търг като парцели за стротелство, а приходите са предназначени за български основни училища.
Тези справедливи и патриотични начинания в условията на княжеските пълномощия не винаги са облечени в необходимата законова форма. В някои случаи дори не е фиксирана датата, от която се преотстъпват държавни права върху общината. Например по повод използването на строителен материал от варненската крепост при направената ревизия през 1884 година е записано, че "камъните от крепостите на град Варна са били отстъпени на Варненско Градско Общинско Управление или в края на миналата 1883 година или в началото на текущата 1884 година." Подобни обстоятелства са предпоставка за слаб обществен контрол върху целесъобразността на изразходваните средства. Употребата им зависи до голяма степен от безкористието на кмета и местните държавни чиновници, което предизвиква съмнения за злоупотреби.
Една от тенденциите за завръщане към конституционни порядки във Варна се изразява в стремежът да се възстанови обществения контрол и отчетност на кмета и помощниците му чрез общинския съвет. Това не става изведнъж и не последва автоматично от официалното възстановяване действието на Търновската конституция на 6 септември 1883 година. За да се скъса с предишния режим е необходимо да се проведат нови избори. Парадоксално е, че през целия режим Варненската община е в ръцете на противниците на пълномощията, а техните политически опоненти, поддръжниците на пълномощията, издигат знамето на конституционализма.
От 6 април 1881 година, когато либералите спечелват общинските избори във Варна, до края на 1883 не настъпват съществени промени във властта. Сред общинските съветници преобладават либералите като Харалампи Левтеров, Петър Мишайков, Иван Кавалджиев, Георги Илиев, Христо Нойков. Кмет е Михаил Колони, а помощниците му са либерала Георги С. Попов и Стефано Пападопуло. През 1882 година от общината излизат гъркоманите Ст. Пападопуло и Ат. Ст. Боюклиоглу, които са заместени от Нико Касабов и Ат. Мустанци, избрани също през 1881 година. На 13 февруари 1882 година е назначен за секретар на общината още един либерал - Харалан Ангелов.
През април 1883 година са насрочени общински избори, които във Варна се провеждат многократно без резултат. На 17 ноември вестник "Славянин" пише, че във Варна "ставали три четири избори, но все били унищожавани, а последните, утвърдени са провалени, защото избрания кмет си подал оставката". Така и през 1883 година не настъпват сериозни промени като се изключи назначението на Христо Нойков за помощник кмет вместо Георги С. Попов.
След възстановяване на конституцията и нейното изменение на 5 декември 1883 г., следващата стъпка към конституционен ред е провеждането на парламентарни, окръжни и общински избори. На 23 декември 1883 г. в Народното събрание се обсъжда провеждането на избори за общински и окръжни съвети. Спорът между консерваторите и Драган Цанков е по кой избирателен закон да се проведат: по Временините правила от 1878 г. с измененията, внесени в тях с указ от 14 август 1879 г. или по избирателния закон от 1882 г. Спори се за преки или двустепенни избори. Драган Цанков не успява да наложи преки избори и се съгласява общинските избори да се проведат до 20 февруари, а окръжните до 20 март 1884 г. С указ N 14 от 16 януари 1884 г. са насрочени избори за градски съветници на 19 и 20 февруари 1884 г.
Подготовката за изборите протича в условията на политическо преструктуринане на партиите. Започналият през ноември и декември 1883 година процес на разцепление на Либералната партия се задълбочава в началото на 1884 година. Либералните бюра в страната се разделят въпреки опитите на Централното либерално бюро да запази единството на партията. Варненските либерали не предприемат подобни действия, което не означава, че е запазено единството.
Варненските либерали запазват привидно единство, за което говори различното отношение към едни и същи лица в дописките до "Търновска конституция", "Средец" и "Славяни". Вестник "Средец" е добронамерен към окръжния управител Георги Тишев, кмета Михаил Колони, директора на мъжката гимназия Георги Смилов, началника на митницата Иван Мънзов, а "Търновска конституция" - към Георги Живков, фамилията Провадалиеви и др. В началото на 1884 година липсват открити нападки между варненските симпатизанти на Драган Цанков и Петко Каравелов, а се задоволяват само с иронични подмятания по страниците на русенския либерален вестник "Славянин". В навечерието на градските избори все още няма реално разцепление на либералната дружина, но липсва и единство, което затормозява подготовката за изборите. От друга страна либералите разчитат на авторитета си като борци срещу Пълномощията, както и се осланят на обстоятелството, че общинското и окръжно управление са в техни ръце. От 9 ноември 1883 година председател на Окръжния съвет е Кръстьо Мирски. Изпълнени със самоувереност варненските либерали, като управляващи хвърлят повече сили по балове, отколкото в подготовката за изборите. През януари под патронажа на Георги Тишев арменците поставят театрална постановка, евреите дават на 28 януари бал с маски, а точно вечерта преди изборите, на 18 февруари и българите дават бал под покровителството на Георги Тишев и Михаил Колони.
За разлика от либералите варненските консерватори нямат идейни разногласия и правят опити да се организират. Импулс за това им дава новата програма и устав, изработени през декември 1883 и популяризирани в началото на 1884 година. Свидетелство за главозамайването на варненските либерали е дописката им във вестник "Славянин": "Във Варна агента на консерваторите покани някои от гражданите да се съберат, за да си съставят консерваторски комитет под неговото председателство, но честните граждани му отблъснали поканата, като му отдали и заслужените епитети."
Резултатите от изборите обаче показват, че либералите не оценяват обективно ситуацията. На 19 февруари, неделя, пропадат изборите поради недостатъчен брой гласоподаватели. На другия ден гласуването се осъществява, но без участието на гърците и евреите. В тези избори основните съперници са консерваторите, съюзени с турците, и либералите, сред които ферментира разединението между цанковисти и каравелисти. Българските гласове във Варна, разделени между консерватори и либерали, никога не могат да доминират. При положение, че гъркоманите не участват в изборите, от решаващо значение е на чия страна са турците. Според варненския дописник на вестник "Средец" на 20 февруари гласуват 584 избиратели и най-много гласове получава консерваторът Стефан Явашчиев - 374.
След твърде продължителен период на изчакване, правителството на Драган Цанков утвърждава варненските избори с указ N 62 от 10 април 1884 година. На практика изборите във Варна са обезмислени, защото е запазено старото ръководство. Отново Михаил Колони е кмет заедно с бившия си помощник Христо Нойков, а Харалан Ангелов, дотогавашен секретар на общината, е вторият помощник кмет.
Очевидно правителството на Драган Цанков влиза в противоречие със собствените си намерения да утвърждава, получилите най-много гласове. Явно е нежеланието да утвърдят за кмет консерватора Стефан Явашчиев. От 12 избрани съветници, 4 са консерватори: Стефан Явашчиев, Петър А. Попов, Спас Д. Спасов и Янко Славчев; четирима са турци: Фишекчи Зааде Хали Ефенди, Тютюнджи Осман, Мюлязим Халил Ефенди и Дервиш Ага; и четирама са либералите Михаил Колони, Христо Нойков, Харалан Ангелов и Никола Мирски.
Турците не одобряват Михаил Колони, защото той премества турското гробище, за да направи парк на негово място. Общинските съветници - турци са под влияние на консерваторите и са негативно настроени срещу новите стари "постоянни членове", както тогава са обозначавани кметът и двамата му помощника. Нови лица са само общинските съветници, наричани тогава "почетни членове", които с изключение на Никола Мирски оформят консервативна опозиция срещу "постоянните членове".
Още на първото заседание на новия общински съвет, което се провежда на 7 май, "почетните членове" искат от Михаил Колони "сметките и отчетност за през всичкото време, през което той е управлявал". До края на месеца Михаил Колони не успява да представи исканите документи, през което време се провеждат редовни заседания и "почетните членове" непрекъснато напомнят, че искат пълна ревизия. На 31 май Съветът отказва да работи, докато не му се представят счетоводните документи. "Почетните членове" минават в настъпление като избират на същото заседание специална комисия в състав Стефан Явасчиев, Петър А. Попов и Спас Д. Спасов, която срещу заплащане да направи ревизия.
Последните дни на май и началото на юни месец са изпълнени с напрежение и голяма политическа активност поради изборите за IV Обикновено народно събрание. В подготовката на тези избори във Варна категорично се противопоставят цанковисти и каравелисти. Особено активни са гърците, които не се свързват нито с консерваторите, нито с някоя от либералните фракции, защото българите за тях са събирателен образ на противника. Варненските мюсюлмани са пасивни в тези избори, а консерваторите, които основно разчитат на гръцките и турските гласове, остават разочаровани. В IV Обиконовено народно събрание като варненски депутати влизат 4 каравелисти и 1 цанковист.
Този развой на събитията амбицира консерваторите да оказват натиск чрез "почетните членове". Оптимизъм в тази посока им дава ориентацията на Михаил Колони към цанковистите, а Харалан Ангелов, който става и депутат в Народното събрание, и Никола Мирски - към каравелистите. Политическите страсти се пренасят в заседанията на общинския съвет. 
Едва на 22 юни комисията получава исканите счетоводни документи. Един месец ги проучва, а на 28 юли ги връща. В обширно и подробно "Изложение" от 14 август 1884 г. комисията анализира общинското счетоводство за периода от 26 май 1881 г. до 5 май 1884 г. "Изложението" апелира "почитаемият общински съвет да вземе напълно и без отлагане зависещите от него мерки енергично да се застъпи и да защити правата на Градското Общинско Управление и Градските интереси, и с това той, Почитаемият Съвет, да оправдае и укрепи доверието на избирателите си съграждани".
Преди да добие гласност "Изложението" консерваторите трябва отново да се борят за доверието на избирателите, защото на 19 август са насрочени допълнителни избори във Варненски окръг за двама депутати. И тази изборна битка е спечелена от либералите, благодарение на "явните агитации и низки средства на някои от общинските чиновници и учители", според варненския дописник на консервативния весник "Отечество". Пак в същия брой се съобщава, че "на Варненско градско-общинско управление се преглеждат сметките, които били много забъркани", защото от три години не са проверявани и уверяват, че са намерени големи нередности. Дописката носи дата 20 август, денят в който "Изложението" е внесено в Съвета.
След изгубването и на допълнителните избори, варненските консерватори насочват усилията си към отстраняване на либералите от местната власт на базата на извършената ревизия. В 12 последователни заседания от 20 август до 26 септември общинският съвет педантично проучва "Изложението". Всичките 12 заседания са председателствани от Стефан Явашчиев, а докладчик е Петър А. Попов. Третият член на комисията, Спас Д. Спасов, поради отсъсвието му през юни и юли, е заменен на 17 юли 1884 година с Никола Мирски. Братът на Кръстьо Мирски, Никола, само подписва "Изложението" и в последствие се дистанцира от действията на колегите си "почетни членове".
Още на първото заседание на Съвета на 20 август става ясно, че предстои битка между "постоянните" и "почетните членове". Преди да започне четенето на "Изложението" Петър А. Попов предлага да се отстранят Михаил Колони, Христо Нойков и Харалан Ангелов, защото се разследва тяхната минала дейност, а по силата на длъжностите си имат възможност да противодействат на работата. След бурната реакция на Харалан Ангелов, предложението отпада. Не се приема и идеята да се покани окръжният управител в заседанието, защото накрая всичко ще му бъде предоставено. След като изслушват най-после "Изложението", насрочват заседание на другия ден в 1500 часа. И на второто заседание нищо не се обсъжда, защото още при откриването председателят Стефан Явашчиев предлага незабавно да ревизират градската каса.
От третото заседание, на 22 август, започва обсъждане на "Изложението". Всъщност заседанията се превръщат в разпит на Михаил Калони, Христо Нойков, Харалан Ангелов и касиера х. Дечо Василев.
На следващото заседание, 24 август, Михаил Колони съобщава, че няма да присъства, защото е ангажиран с пристигането на княз Александър I във Варна. Заседанията са преустановени до 6 септември 1884 година поради пребиваването на княз Александър I в града и свързаните с него мероприятия, като празнуване на именния му ден на 30 август, официални срещи и пр. Следващото заседание е насрочено на 6 септември, но Михаил Колони отново не отива. Вбесени от това "почетните членове" връчват гневен рапорт на окръжния управител, от когото искат да задължи кмета "редовно да присъства по време на заседанията на Съвета, за да дава обяснението си по въпросните дела и сметки". Рапортът е подписан само от Ст. Явашчиев и П. А. Попов. Първият като "председател по разглеждането делата и сметките", а вторият - като секретар.
Навярно окръжният управител Георги Тишев е направил каквото се иска от него, защото в протокол N 6 от 10 септември 1884 година е записано, че "кметът беше дошъл в малко развълнувание и много се сърдеше, защо Комисията не искала тези обяснения, ами да се искат сега от Съвета и напразно да се губи време, и продължаваше да удря връх масата с ръка..." В действителност Михаил Колони има пълно основание да негодува, защото обясненията, които искат от него са дребнави и имат за цел да внушат подозрение за злоупотреби. А най-малко за него може да има подобни съмнения. Нещо повече, когато не достигат общински средства за някакво начинание, Михаил Колони без колебание плаща от собствените си, по онова време значителни капитали. Сред варненската общественост "дядо Колони" е известен най-вече с безусловната си безкористност и всеотдаен патриотизъм. Гневът му е оправдан, защото още в момента на заседанието с неоспорими доказателства и свидетели разсейва съмненията.
Особено остро Михаил Колони се конфронтира с Петър А. Попов. Той е първият варненски кмет, а преди Освобождението е основател на първото българско параходно дружество. Явно педантизмът е характерна черта на Петър А. Попов. Затова Михаил Колони заявява: "Параходни дружества не съм управлявал, редовност и формалност да държа не зная, но все пак бълхи в сламата Съветът няма да намери."
Не само по партизански съображения варненските търговци така стръвно нападат Михаил Колони. Тях ги дразни, а може би и плаши космополитизмът на дядо Колони. Не приемат мащабните му проекти за радикално модернизиране на Варна. "Много пъти, пише в доклада си Петър А. Попов, г-н кметът за много работи желае изведнъж да въздигне и оприличи градът ни с Марсилия, Париж и особено с любимия си Букурещ и често навежда пред Съвета примери от тези градища."
Колони не само говори за европеизация, но именно той поставя фундамента на модернизацията на града с широки перспективи за бъдещето му развитие. Започва изграждането на днешната Морска градина, пресушава блатистите места около езерото и залесява околностите. Много енергия и средства влага в благоустрояването на Варна по изработен градоустройствен план, като павиране и разширяване на улици, разрушаване на крепостната стена и негодни сгради, водоснабдяване и канализация. Мих. Колони си създава много врагове със строгия санитарен контрол, който въвежда. Когато на 10 август 1884 г. в Съвета го атакуват по този повод, той заявява: "Моят принцип е всякога за общото добро на града в здравословно отношение; Че щели да последват частни загуби, ни най-малко не ме е грижа, стига да се постъпва съгласно санитарно-медицинските правила."
За повечето варненци 67 годишният дядо Колони е един богат чудак. За да демонстрира възможностите на съвременната техника, през 1881 година той построява в село Гебедже (Белослав) скъпо струваща парна мелница, наричана от варненци "огнена мелница".
Освен с широтата на идеите си, дядо Колони смущава варненските търговци и с "широките си пръсти". Самите търговци не са чужди на идеите за модернизация, но за тях не е без значение цената на модернизацията. Точно по този въпрос не намират общ език с кмета. "Какви хора сте? - упреква ги дядо Колони. - Все за пари най-напред питате! Аз Ви питам трябва ли да стане туй нещо, или не. А за пари не питайте. Пари ще се намерят!"
Когато е обсъждан на 22 юни 1884 година въпросът за коригиране коритото на река Девня, за което били необходими 10 000 лева, общинските съветници се противопоставят. Те предлагат да се отложи проблемът за следващата година, защото се "преплитали частни интереси на воденичари". Това възмутило Михаил Колони: "Тук не се разискват търговски въпроси! Градският съвет е длъжен да прави всичко нужно и общополезно за града и ако няма средства, длъжен е да ги намери."
По финасовите въпроси кметът най-остро се конфронтира с Петър А. Попов. В същото заседание от 22 юни, на което обсъждат бюджета, Михаил Колони предлага да се предвидят 30 000 лева за прокарване на нов водопровод. Петър А. Попов се противопоставя, защото Общината имала дългове. Според Михаил Колони това не е далновидна политика: "Тия пари сега ги нямаме. Те ще се изтеглят лека-полека и аз не мисля за изплащането на дълга, тъй като ако не задлъжнеем, никога не можем да поправим града."
Според Петър А. Попов тази политика е пагубна за градските интереси. Той настоява да се анулира решение N 51 от 17 септември 1881 година за заем от 1 000 000 лева, ползата от който била съмнителна, а градът се обременявал с ежегодна лихва от 100 000 лева. Общинският съвет подкрепя политиката на пестеливост, а не - на заеми.
В такава атмосфера протичат заседанията на Съвета от 10 до 21 септември, когато приключва разследването. На всички въпроси и съмнения е отговорено. Констатацията е, че злоупотреби няма, но документацията на Общината е в страхотен хаос и безпорядак. Всичко това е вярно, но целта на консерваторите не е да въведат ред и контрол в управлението, а да отстранят либералите от него.
Това става ясно на 24 септември 1884 година. Съветът вместо да се заеме най-после с текущи дела и изработването на бюджета за 1885 година, отново се връща към ревизията. Дават думата на Петар А. Попов за нещо като заключителна обвинителна реч, която е предварително написана. Михаил Колони напуска заседанието, заявявайки, че за него работа в Съвета няма. Харалан Ангелов напразно призовава да не си губят времето с четенето на речи. В протоколът на това заседание е отбелязано, че другият помощник кмет също реагира бурно: "Хр. Нойков произвеждаше смущение с възраженията си, че било клевети и продължаваше с ръката си да удря по масата. Председателят направи му два - три пъти забележка да стои мирен, защото с това никого не може да уплаши..."
Речта на Петър А. Попов се оказва прекалено дълга и отлагат края й за следващото заседание. По предложение да Спас Д. Спасов то е насрочено в 2000 часа на 26 септември 1884 година. Това нощно заседание е последното, на което се събира Съветът. Не присъстват Михаил Колони и Христо Нойков, а Харалан Ангелов разписва протокола с особено мнение. Най-тежкото обвинение срещу Михаил Колони е, че "никога не му е било на ума, нито му е било на сърце и воля, да дава на някого отчет и обяснение по управлението..." Голямо внимание се отделя на диктаторските склонности у дядо Колони: "И с каква неохотност, ненаклонност, неразположеност е давал обяснения пред Съвета, и с каква непочтителност се е отнасял пред него в заседанията, като си е позволявал да навиква, да удря по масите и да се разхожда."
В речта си Петър А. Попов с най-големи подробности проследява дейността на комисията и педантично е отбелязана всяка реакция на кмета, помощниците му и касиера. И макар че самият Петър А. Попов смята, че Михаил Колони е "человек характеристичен, честен и почтен" и лично е убеден, че дори не си е помислял за злоупотреби, иска неговата оставка. Главният му аргумент е, че с безграничното доверие на дядо Колони може някой да злоупотреби. "Но уверен ли е той, пита Петър А. Попов, че всички лица, които са около него... са все като него честни и почтенни? Не са ли се възплозвали от всичките тези неизправности, от неговата слабост, разпущеност и доброта?"
Общинският съвет взема решение да постави ултиматум на Окръжния управител или да уволни "постоянните членове", или "почетните членове" ще си подадат оставката. Упълномощават Ст. Явашчиев да връчи рапорт и цялото делопроизводство по ревизията на Окръжния управител.
Рапортът е изготвен на 5 октомври 1884 година и същият ден Петър А. Попов се обръща към Харалан Ангелов да му предаде проверяваните счетоводни документи, които да приложат към рапорта. Помощник кметът отказва и само рапортът е изпратен. Михаил Колони също отказва да предаде документите въпреки писменото искане от 9 октомври 1884 година. При това положение Стефан Явашчиев и Петър А. Попов връчват на 15 октомври нов рапорт на окръжния управител, за да поиска той счетоводните документи на общината. Явно търпението на окръжния управител Георги Тишев се е изчерпало, защото на 31 октомври извиква осемте недоволни "почетни членове" и им нарежда да спрат да се занимават с рапорти, а да си гледат общинските дела. В отговор на това те си подават оставките. По този начин се надяват да предизвикат предсрочни избори. Така арбитър на спора става министърът на вътрешните работи, който трябва или да уволни "постоянните членове", или да приеме оставките и да насрочи извънредни избори. Отговорът на министъра е, че "не намира за възможно и уместно да отчисли от служба кмета и помощниците му".
На 22 ноември окръжният управител извиква недоволните, за да им съобщи новината и ги приканва да се захванат с изработването на общинския бюджет за 1885 година. "Почетните членове" с изключение на Никола Мирски си подават оставките на 28 ноември. За седем месечната си борба срещу дядо Колони те издават специална брошура със заглавие "Отчет и сътоянието на Варнен. Град. Общ. Управление от 25 май 1881 до 5 май 1884 г." В обем от 135 страници публикуват "Изложението", 12 протокала от заседания на Съвета за периода 20 август - 26 септември 1884 г., заключителната реч на Петър А. Попов и рапортите до Окръжния управител.
Така от ноември на 1884 година Варна официално е без общински съвет и всички въпроси се решават от Михаил Колони. Това, както и неговото своенравие го довеждат до конфликт и с помощниците му. По този повод Кръстьо Мирски съобщава: "От постановление N 11 от 3 април 1885 година, подписано от помощниците Харалан Ангелов, Христо Нойков и съветника Никола Ив. Мирски, се вижда, че Колони си е позволил на своя глава, без да вземе разрешение от Съвета, да замине за София като представител на Варненската община по тържествата, устройвани в памет на светите братя Кирил и Методий по случай хиляда годишнината и с това постановление е изразен протеста на подписалите го."
При тези обстоятелства дядо Колони управлява Варна почти еднолично до 20 май 1885 година. Почти две години след възстановяване на конституционните порядки в Княжеството, Варна като че ли продължава да живее във времето на княжеските пълномощия. Продължава практиката решаващата дума да бъде на висше стоящия чиновник, а не - на свободно избраните представители на гражданите.
Варненските консерватори правилно схващат обществените нагласи за възстановяване на изборното начало, обществения контрол върху изпълнителната власт и отчетност на управляващите. Те използват тези нагласи повече като тактическо средство срещу либералите, отколкото като политическа цел. В началото на 1884 година варненските консерватори се възползват от разединението на политическите си опоненти, от самоизолацията на гъркоманите и от негативизма на турците към Михаил Колони и успяват да спечелят мнозинство в общинския съвет. Единственото нещо, което постигат с това мнозинство, е бламирането на кмета. С бламирането обаче те се провалят, защото политическата ситуация не е в тяхна полза след като каравелистите идват на власт, и защото обект на атаките им е един голям възрожденец.
Управлението на Михаил Колони наистина не се основава на конституционни норми, но това е продиктувано не от любов към тиранията, а от любов към "българщината". Не е възможно по демократичен път да се изместят турските гробища, когато това население е половината град, не може да се очаква гъркоманите доброволно да отстъпят от своите позиции в полза на шепата българи. Не може да се очаква разбиране от страна на обикновените граждани, без значение на етническата и религиозна принадлежност, когато се посяга на имотите им заради "някакъв" общ градоустройствен план. Това са все непопулярни мерки, изискващи много воля и енергичност. Само така е възможно да се издигне за рекордно къс срок импозантната сграда на катедралата "Св. Успение Богоридично". На 30 август 1885 година е първата служба в катедралата, която тогава е най-голямата сграда в княжеството.
Управлението на Михаил Колони оставя трайни следи в съдбата на града. Варна започва да се отърсва от ориенталщината и се превръща постепенно в модерен град и лятна столица. Дори тогавашните критици на Мих. Колони дълбоко в себе си му вярват. Ето защо след десетилетие дядо Колони отново е кмет на Варна и в екипът му са Спас Д. Спасов, Петър А. Попов, Стефан Явашчиев, които този път са на негова страна. До последния си дъх на 10 януари 1893 година Дядо Колони е кмет на Варна.
>>>>>>>                                                                                                                     <<<<<<<<