"ДА ПОДКРЕПИМ С ОРЪЖИЕ В РЪКА
ТОВА НАРОДНО ДЕЛО!"

С тези думи княз Александър I се обръща към варненци излизайки от телеграфо-пощенската станция, където получава потвърждение за Съединението. Всъщност може да се каже, че Съединението започва от Пловдив и Варна, защото тук княз Александър I получава новината. Той пристига в Сандрово на 31 август след приключването на маневрите в Шумен. Телеграмата на временното правителство е изпратена в 700 часа на 6 септември, а князът се запознава с пристигналата кореспонденция няколко часа по-късно. Както споделя още на 6 септември с митрополит Симеон, "след като си направил банята, взел да отваря отправените му телеграми, между които намерил една от Пловдив, подписана от "Временно правителство", с която му се съобщава, че народът провъзгласил него за княз и го чака да отиде в Пловдив".
Около 13 часа варненци забелязват, че откъм лозята по шосето Сандрово-Варна се задава княз Александър I във файтон, който бързо се движи към града. Пред и след файтона препускат гвардейците от личната му охрана. Княз Александър I влиза в града по онази улица, която по-късно ще именуват "6 септември". Кортежът завива край старата турска казарма и се отправя направо към телеграфо-пощенската станция. Тя се помещава тогава на втория етаж в сградата на градския съвет до неговата заседателна зала. Телеграфо-пощенската станция е с отделен вход откъм градската градина, която бързо се изпълва с народ. Неочакваното появяване на княза силно впечатлява варненските граждани. Препускането на файтона, както и особено съсредоточеният, сериозен и загрижено-възбуден поглед на княза всяват тревога и разпалват любопитството на гражданите. За кратко време целият площад пред станцията се изпълва с народ. Правят се предположения за необичайното поведение на монарха и неговото продължително бавене в телеграфната станция. Самият факт, че князът отива именно в телеграфната станция, е достатъчен, за да възбуди нещо повече от любопитство сред гражданите. С всяка измината минута напрежението от неизвестността нараства, а на настойчивите въпроси гвардейците не знаят какво да отговарят.
Около 16 часа вече се пръска мълвата, че е провъзгласено Съединението на Южна със Северна България. Слухът става все по-упорит и по-упорит и скоро се разнася из целия град. Първите коментари са за евентуална война с Турция и за отношението на великите сили и най-вече на Освободителката към Съединението. Зашеметяващата новина стига и до митрополит Симеон. "Беше часът около четири подир пладне, пише дядо Симеон на Евлогий Георгиев, когато дойде иконом Енчо, и ми каза, че съединението на Южна България със Северна било провъзгласено в Пловдив, че Румелийското правителство било свалено, а българския княз признат за княз и на Южна България, и че князът бил на телеграфната станция, отдето правел разпореждания, и че за днес щял да тръгне от тук." Отначало митрополит Симеон не може да повярва и дори се скарва на иконома, защото с такива неща не бива да се шегува.
"Разтреперан от душевно вълнение, разказва дядо Симеон, отидох на телеграфната станция, пред която стояха около двеста души народ, и с любопитство гледаха на телеграфната станция. Качих се на станцията и влязох в стаята на началника на станцията, дето подир малко дойде Тъпчилещов, който ми каза на късо няколко известия по този толкоз важен акт."
Митрополит Симеон лично от княза научава първите подробности за извършеното Съединение и присъства на телеграфния разговор между д-р Странски и княз Александър I. Част от този разговор по-късно е оформен като листовка от Привременното правителство на Източна Румелия, която е хектографирана и разпространена в Пловдив и други селища. Със собствените си очи митрополит Симеон прочита съдбоносните телеграми, за които разказва в писмото си до Евлогий Георгиев:
"...И ми даде да прочета телеграмата, която съдържаше горе-долу следното: Около две хиляди народ от околностите днес се събра пред конака и провъзгласи, че Източна Румелия не съществува, а признава за княз Негово Височество Българския княз за господар. Подир това извика народът г-н Кръстевич и като му съобщи решението си, помоли го най-учтиво да влезе в приготвената за него кола, която замина за княжеските граници. Временното правителство, което се състави, повери военните сили Източно-румелийски на един български офицер майор Николаев, прекъсна телеграфическите сношения с Цариград, срина мостът в Търново Сеймен и назначи една депутация, която да съобщи на консулите на Великите сили в Пловдив решението на народа. Консулите приели депутацията радушно и са обещали да съобщят немедлено на правителствата си станалото (, което и са направили, защото депешите им са минали от тук). Народът във всичките градове в Южна България, продължаваше телеграмата, посрещна с възторг станалото в Пловдив и провъзгласили за княз на Южна България българския княз и го очакват. Като получил тази телеграма князът отговорил на Странски, че приема решението на народа и ще тръгне за Пловдив. На това, приложил князът, аз тази вечер тръгвам и вярвам, че в неделя ще бъда в Пловдив, за да съм и там княз, или кой знае где ако предварят и нахлуят по-напред турските войски в Източна Румелия. Жално му беше на княза, че нашите войски не бяха приготвени и разпоредени така щото на часа да навлязат в Южна България. И така аз бях вече уверен, че Съединението на двете българии Южна и Северна е провъзгласено и че княз на тази съединена България е българският княз, който прие решението на народа и тръгва за Пловдив. Прекръстих се като чух тия известия от устата на българския вожд, прекръсти се и той и се целунахме."
"Князът телеграфира на Императора за станалото и поиска покровителството му. В същото време заповяда на войските да потеглят за Южна България. Като пристигне в Пловдив, ще издаде манифест и ще съобщи на Великите сили за станалото, че той приема решението на народа в Южна България и пред тях ще гарантира живота, имота и честта на мюсюлманското население и на другите жители, ще изкаже, че признава сюзеренитета на султана и ще го помоли да припознае извършеното дело. Забравих да ти кажа, че Странски телеграфира, че тишината в Южна България не е нарушена..."
Когато княз Александър I приключва с телеграмите, около 1630 - 1700 часа, почти цялото население на Варна е стълпено около телеграфо-пощенската станция в очакване на новината. Появата на княза е посрещната с възторжени възгласи, на които той отговаря с думите: "Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България. Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!"
Обратният път до Сандрово на княз Александър I е истински триумф. Само за няколко часа той се превръща в герой за гражданите, които го акламират възбудено, щом го зърнат. Всеобща екзалтация завладява варненци. Всички те осъзнават съдбовността на историческия момент, което ги ентусиазира да бъдат не просто наблюдатели, а - активни участници в него. Безусловната решимост на княз Александър I предизвиква подем от патриотични чувства и жертвоготовност за тържеството на "това народно дело".
След като става известно, че същата вечер князът ще отпътува за Русе, започва трескава подготовка за изпращането му. "Всички гледаха, разказват 30 години по-късно съвременниците, щото изпращането да стане колкото е възможно по блестящо. В готвеното тържество най-живо и деятелно участие вземаха учениците от Варненската мъжка гимназия. Една депутация от горните класове на гимназията се яви при директора Михаил Белчев и го помолили да се разпореди и да поиска от VIII полк военната музика. Депутацията успя със своята мисия. Учениците се събраха в току-що свършеното, великолепно за времето си, здание на гимназията, която гордо се издигаше над развалините на старото турско кале. От тук те се готвеха да потеглят с музиката начело да манифестират из града и да се отправят за гарата. За да бъде шествието още по-тържествено, градският съвет отпусна факли и фенери на учениците. Това отново раздвижи целия град. Мало и голямо се присъединяваше към учениците без да гледа на вяра и народност. Само гърците се държаха малко хладно и на страна. Към 1830-1900 часа шествието потегли за гарата като премина през Ченгене пазар, Мусалата и старата болница. На гарата дойдоха и представителите на духовната, гражданската и военната власт начело с митрополит Симеон. Към 20 часа пристигна князът. Той бе бурно акламиран от народа, който го пое на ръце от файтона и го занесе до вагона. На гарата, която бе натъпкана с народ, се произнесоха речи, а продължителните и възторжени ура постоянно цепеха въздуха. Целият народ живееше с факта на Съединението и всеки изказваше своите мисли, чувства и благопожелания за тържеството на делото. Особено характерен е следният факт. Един българин от [Ески] Джумая (Търговище), някой си Васил Халовлу, възползван от минутното стихване на народа, прилепен до самия вагон на княза, възбуден от тържеството, гръмогласно извика: "Тая година Тракия, догодина Македония! Да живее княза! Това още повече възпламени народа и отново се започнаха виковете ура. Думите на Халовлу се харесаха на княза, който отговори весел и засмян: "И това ще бъде!"
По думите на митрополит Симеон към 22 часа се струпват на гарата толкова много хора, че "игла ако хвърлиш, няма где да падне". "Трогателни, тържествени и величествени минути, пише на Евлогий Георгиев, в които човек смъртта счита за играчка. Аз не знаех нито какво правя, нито къде се намирам. Князът влезе във вагона си, подир което се целува няколко пъти с мене (казвам ти това на твой пук)".
Сред изпращачите е и полковник Петров, командирът на пеши VIII Приморски полк. С руския офицер княз Александър I се сбогува, определяйки му "среща на Балканите". Друг важен момент от изпращането на княз Александър I е даденото уверение от партийните лидери, че оставят на заден план политическите си различия в името на националното обединение. "За отбелязване е, докладва френският вицеконсул на 9/22 септември, че двете основни партии, които си оспорват властта, са постигнали примирие пред висшите интереси на българската кауза. Представителите на Консервативната партия, изпаднали в немилост при сегашния министър-председател, при отпътуването на княза от Варна са го уверили в своята искрена преданост..." С благословиите на митрополит Симеон, с уверенията на руските и българските офицери за преданост, с обещаната подкрепа от политическите партии, с невероятния ентусиазъм на варненци и с много ура княз Александър I отпътува от Варна за Русе.
На другия ден митрополит Симеон пише писмо до Евлогий Георгиев: "Брате! Вчера ний тук имахме твърде важни известия, известия съвършено ненадейни за мене и за мнозина още, известия радостни, но и нелишени от мъчнотии и опасности, известия такива, каквито рядко в живота си слуша човек." След като описва събитията на 6 септември, дядо Симеон анализира обществените настроения:
"Сега да ти кажа слуховете, които се носят из Варна. Казва се, че станалото в Пловдив било отдавна скроено, но че в Пловдив са побързали. Определено било да стане това на 20 септември. Говори се още, че руският агент имал вече известие още на 5 септември, какво има да става в Пловдив, че агентите на силите в София, като се научили за революцията в Пловдив, събрали се били на съвещание и натоварили своя доаен, гръцкият агент, да попита чрез министър Цанов князът, да не би станалото в Пловдив да е руска менавра, скроена с цел да се компрометира князът, и че князът попитан, отговорил, че пловдивското произшествие има чисто народен характер, и че той не го смята скроено от външна сила против него. Князът имал намерение и от Пловдив да даде такъв характер на пловдивското движение в представленията си до другите сили."
"Временното правителство в Пловдив както се научих днес състояло се от Странски, Янкулов, Гешов и Хаканов като регенти, които действуват в името на княза, а Захари Стоянов бил имал мястото на главен управител. Бюрото в софийският митинг се състояло от Славейков, Греков и Манаров с Петков като секретар. Това са знаци, че партиите млъкват. Дано да млъкнат за всякога и да въодушеви всички една мисъл - благото и обединението на народа и едно чувство - любовта към княза и отечеството. Защото всичко се намира в опасност и можем всичко да загубим."
И през следващия ден събота 7 септември във Варна продължават демонстрациите на възторг и готовност за защита на Съединението. Сред ораторите, държащи речи е и една жена - г-жа Тодорка Бакърджиева. Секретарят в окръжното управление Марко К. Марков се заема със записването на доброволци и събирането на доброволни пожертвования за делото. В неделя, 8 спетември, след църковната служба е организиран голям митинг. На него съвсем официално партийните лидери демонстрират разбирателство и съгласие в името на националното обединение. Председател на митинга е Михаил Паничерски, а членове са Петър Станчев, Михаил Колони, Белчев, Георги Паунчев, Христов, Байчов. Този състав показва, че са загърбени противоречията, преследванията и обидите между управляващи и опозиция, между цанковисти и каравелисти. Впечатлен от това обстоятелство, френският вицеконсул докладва: "Завчера (8 септември) във Варна се проведе митинг, в който взеха участие 1 000 - 1 200 души. Държаха се много речи от шефовете на различните политически партии. Ораторите изискваха свикване на запасните и незабавно изпращане на войски по границата за защита на братята в Румелия, която от сега нататък ще да бъде присъединена към княжество България. Множеството одобри единодушно тези предложения и дълго обикаля улиците на града скандирайки." Резолюцията на митинга е отпечатана в извънредна притурка на "Търновска конституция" на 10 септември.
След митинга един от гимназистите във Варненската мъжка гимназия Крум Малев получава телеграма-призив от ломските ученици за образуване на доброволчески чети. Идеята, да се запишат доброволци и да се обучават в случай, че избухне война, бързо завладява душите на гимназистите и още същата вечер започва образуването на доброволческа чета. Първоначално се записват 25 ученика, които се назовават "Сандровска ученическа чета". Към 1 декември Сандровската ученическа чета брои 58 човека, от които 7 варненски и 4 разградски учители, ученици, български студенти от руските университети, търговци, занаятчии и пр. Сандровската ученическа чета участва в отбраната на Видинската и Белоградчишката крепост на 4, 5 и 6 ноември, а на 14 и 15 ноември - в боевете при селата Акчар и Гайтанци, където пленяват сръбско оръдие. Доброволците в Сандровската ученическа чета проявяват невероятна смелост и находчивост по време на бойните действия. За проявеният героизъм и доблест шестима са наградени с ордени за храброст IV степен.
Освен Сандровската ученическа чета от 9 септември във Варна се стичат десетки доброволци от околните селища, които сформират други чети. По сведение на варненския окръжен управител на 12 и 13 септември се явяват 240 доброволци, а само опълченецът Иван Илиев Владиков събира 150 доброволци.
На 21 септември в Шумен започва да работи специална комисия за одобряване на доброволците. Под името "3-та Варненска чета" са приети 78 кандидата от Варна, Ески Джумая (Търговище) и Осман Пазар (Добрич). На 9 октомври заедно с други доброволчески чети 3-та Варненска отплава от Русе за Видин с австрийския параход "Тегетов" и два шлепа, закачени за него. Като част от Северния отряд 3-та Варненска чета участва в бойните действия.
С не по-малък ентусиазъм от доброволците откликват запасните, от които се сформира 4-та дружина на VIII пеши Приморски полк. Френският вицеконсул докладва, че от 8 септември се стичат във Варна голям брой запасняци. "Тези мъже, повечето от които са глави на семейства, се явиха с ентусиазъм и приемат с удоволствие напускането на родните огнища."
На 11 септември е обявено военно положение във Варна и окръга и е ускорена мобилизацията. Количеството на оръжието е почти достатъчно, но липсват униформи, а тези, които получават са облечени и обути мизерно. Независимо от това, новите формирования се упражняват с голямо усърдие. Скоро е решен и проблемът с екипировката. Повечето от запасните имат зад гърба си поне две години военна служба, поради което след преминаването на едноседмична преподготовка се зачисляват в дружините на полка. До 18 септември завършва мобилизацията.
На фона на всеобщия подем твърде шокиращо изглежда поведението на руските офицери, което им налага руското императорско правителство. Както е известно Русия заема негативна позиция спрямо Съединението, защото смята, че националното обединение в този момент носи диведенти на княз Александър I и стабилизира политическите фактори - противници на руското влияние. На руските офицери е наредено да напуснат българската армия. Загубата безспорно е голяма, защото в такъв важен момент, младата българска войска е лишена от опитни командири. На 16 септември руските офицери, числящи се дотогава в VIII пеши Приморски полк, напускат. С указ N 53 от същата дата за командир на полка е назначен капитан Иван Сарафов.
На 20 септември в 630 часа VIII пеши Приморски полк е строен на площада пред казармите в пълен боен състав: 32 обер офицери, 3 портупей юнкери, лекарите д-р Гълъбов, д-р Севов, полковият свещеник Христо Върбанов, капелмайсторът - чех Тома Кулхави и 3 681 войника. За церемонията пристигат близките на войниците и въпреки ранния час почти целият град взема участие в изпращането. След молебена и водосвета Варненската община дава закуска за всички офицери, подофицери и войници. В 8 часа, начело с музиката, отрупани с цветя и подаръци, приморци се отправят към град Ямбол, следвани от 95 каруци с провизии и 900 сандъка с боприпаси. В продължение на 7 километра възторжените граждани съпровождат полка.
Последвалите събития налагат VIII пеши Приморски полк да се прехвърли незабавно от турската до сръбската граница. На 9 ноември полкът е съсредоточен при Сливница в подчинение на командира на Западния корпус - майор Гуджев. Приморци се сражават в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. В сраженията на 11, 12, 14 и 15 ноември загиват командирът на 3-та дружина капитан Иван Атанасов Златев, 2 ефрейтори и 34 редници, а 212 офицери, подофицери и редници са ранени. За проявеният героизъм и самоотверженост приморци са наградени с 30 кръста за храброст, 4 златни кръста за храброст, 7 ордена за храброст IV степен, а впоследствие са отличени офицери от полка с ордените "Св. Александър" и "За заслуга" на военна лента.
Освен VIII пеши Приморски полк, Сандровската ученическа чета и 3-та Варненска чета на фронта отиват и много лекари. След обявяването на войната, по инициатива на варненските граждани, е организиран санитарен отряд. Записаните в него лекари и жени, желаещи да бъдат санитарки, заминават за София. Като милосърдни сестри заминават и учителките от Девическата гимназия А. Бакърджиева и Д. Ряскова. По време на бойните действия в Ломската гимназия е организирана болница, специално, за която е изпратен санитарният отряд от Варна. Той се състои от лекарите д-р Ангел Пюскюлиев, д-р Янопуло, 6 фелдшери и 12 милосърдни сестри. Варненският санитарен отряд обзавежда болницата с хирургически инструменти, медикаменти и превързочни материали.
На 17 септември във Варна е сформирана и 5-та запасна дружина с командир и привременен комендант на града поручик Спас Иванов Чилингиров. Той веднага се заема с обучението им по строева, огнева подготовка и по стражевата и патрулната служба, тъй като 5-та дружина остава за охраната на Варна. Тяхната финансова издръжка е за сметка на общината. Възможностите на общинския бюджет не позволяват да се осигури подобаващо облекло за 5-та дружина. Въоражена е с пушки, останали от Руско-турската война и подарени от Русия. Те са по-тежки и имат по-малка далекобойност от пушките на въоражение в редовната войска, на които са обучавани запасните. Затова, наред с караулната служба, много усърдно се упражняват за боравене с оръжието и стрелба. На 22 септември френският вицеконсул докладва, че във Варна остават около 1 000 войници, с чието обучение са натоварени пристигащите от Одеса български офицери, които до този момент са служили в руската армия.
Варненската общественост с неотслабващо внимание продължава да следи действията на княз Александър I. На 9 септември става известно във Варна за мерките, които той взема в Пловдив. Преобладаващото мнение е, че князът не е бил в течение на подготовката на Съединението или, че не е очаквал толкова бързо развитие на събитията. Като аргумент за това предположение е изтъквано, че ако князът е бил предупреден, нямало да разпусне войските, съсредоточени в Шумен за провеждане на големите маневри. Разпространява се и слух, според който събитията изненадали княза, защото са станали по заповед на неизветно посолство от Цариград. Вероятно този слух е породен от липсата на какъвто и да е коментар в цариградските вестници от 8 септември, донесени във Варна на другия ден от корабите на Австрийския Лойд. "Българите бяха малко изненадани от мълчанието, докладва френският вицеконсул; надеждите и увереността, които демонстрираха пред княза, бяха заменени с нещо като безпокойство. Те се питат преди всичко каква ще е позицията на силите, подписали Берлинския договор. Мненията за впечатлението, произведено в Европа са противоречиви. Тези, които във Варна бяха начело на манифестациите, преднамерено разпростаняват, че князът действа с одобрението на Русия, Австрия и Германия, а също и с обещанието за подкрепа и обществеността се оставя лесно да бъде убедена по този важен въпрос. Накратко положението в този район умело се използва от държавните чиновници и от тези, които ръководят политическите движения; те знаят как да поддържат ентусиазма на населението, преувеличавайки фактите и превъзнасяйки бъдещето."