СЪЕДИНЕНАТА ОПОЗИЦИЯ
В края на 1884 и началото на 1885 година умерените
либерали остават незначително малцинство и без обществена подкрепа, но
всички те заемат важни постове в администрацията: Окръжният управител Георги
Тишев е сменен от най-ревностния цанковист Петър Станчев, кмет все още
е Михаил Колони, училищен инспектор е Милан Радивоев, началник на митницата
е Иван Мънзов и др. Всички те, които олицетворяват местната власт, след
29 юни 1884 година реално са в опозиция на управляващите крайни либерали.
В същото време другата опозиционна сила - консерваторите
- воюват във Варна от месец май точно срещу тях. Стремежът да бламират
кмета Михаил Колони изправя в противоборство двете опозиционни формации.
Поради тази причина настъпилото сближение между ръководствата на Консервативната
и цанковистиката партия и опитите за единодействие през август 1884 година
е невъзможно във Варна. Свидетелство за враждебните отношения между консерватори
и цанковисти са дописките на Стефан Кабакчиев във вестник "Отечество".
Особено яростни са хулите срещу дописника на вестник "Средец":
"Инспекторът на Варненски окръг Милан Радивоев,
бивш писар на владиката Доротей, при когото изучил педагогика да лъже,
интригува и клевети, с които качества се препоръчал пред българи, турци
и гърци...", пише на 9 октомври вестник "Отечество" с нескритата цел да
го дискредитира. "...Той изпълнява своята длъжност и служба редовно преди
обяд в кафенето на Петър Янев, където се кара с посетителите, а после обед
- в кръчмата на Антон Карабатак." След такъв портрет трудно може да се
допусне, че има единодействие между представителите на двете опозиционни
партии във Варна. По-нататък в същия брой в абослютно същия дух хулят и
каравелистите. До края на ноември и началото на декември 1884 година варненските
консерватори не правят разлика между каравелисти и цанковисти, въпреки
че на 5 октомври 1884 година Драган Цанков, Константин Стоилов, Марко Балабанов
и Димитър Греков официално подписват "Съюз между Либералната и Консервативната
партия". На същата дата консерваторите Стефан Явашчиев и Петър А. Попов
връчват рапорт на окръжния управител, в който искат отстраняването на кмета
Колони и помощниците му. Искането им не е удовлетворено и в знак на протест
консерваторите-общински съветници подават оставките си на 28 ноември 1884
година. Тези обстоятелства забавят осъзнаването от консерватори и цанковисти,
че имат общи интереси.
Сближававнето между консерватори и цанковисти
става възможно едва след като отшумява въпроса с оставките на общинските
съветници от 28 ноември 1884 година. В основата на това сближение стои
окръжният управител Петър Станчев.
Секретарят по иностранната кореспонденция в окръжното
управление Марко К. Марков предупреждава на 10 декември 1884 година за
двуличното му поведение министъра на правосъдието д-р Васил Радославов.
В писмото си разказва, че на 8 декември е получил следната телеграма от
София: "Разисква се железницата. Поклонниците на Каравелов се избиха. Министерството
разпокъсано, болно." Тази вест предизвикала бурна радост у Папанчев, Кабакчиев
и др., а Петър Станчев "твърде височко и смело си позволява да напада пред
всекиго сегашния кабинет".
Телеграмата е по повод побоя в парламента над
консерватора Шивачев и последвалото оплакване на опозицията пред княз Александър
I за "терора" на каравелистите. В писмото си Марко К. Марков обвинява Петър
Станчев пред министър Радославов в две тежки провинения: нелоялност към
властта, която представлява като окръжен управител и неискреност към партията.
Последвалите събития потвърждават предупрежденията на Марко К. Марков,
но дълго време Петър Станчев успява да заблуждава правителството в своята
лоялност.
Тези обстоятелства заставят Петър Станчев да
действа много дискретно за обединението на цанковисти и консерватори в
"съединена опозиция", който процес остава скрит за варненското общество.
От друга страна Петър Станчев е единственият авторитетен цанковист в града,
който не е влизал в конфликт с консерваторите, защото последните две години
не живее във Варна.
Другият изявен техен съмишленик във Варненско
е Лазар Дуков от село Девня, депутат в IV Обикновено народно събрание.
На 24 декември 1884 година със специално "политическо писмо до избирателите
си" заявява от първа страница на вестник "Средец", че е противник на "радикализма"
и "че се отделя от болшинството" в парламента. Лазар Дуков призовава с
политическото писмо либералите във Варна да го последват. В два последователни
броя "Търновска конституция" обстойно проследява политическото житие на
Лазар Дуков, за да го заклейми като ренегат.
След призива на Лазар Дуков в първите дни на
януари консерватори и цанковисти на конспиративни начала организират анти-правителствени
протести във Варненско. Дописка в "Търновска конституция" с дата 2 януари
разказва как митрополит Симеон обикалял епархията си и агитирал против
кабинета; как Лазар Дуков под предлог, че търси изгубена кобила обикалял
селата и лъже населението, че скоро каравелстите щели да съберат подписи
против княза; как Петър Станчев се разпоредил в окръжието за кметове да
се предлагат цанковисти, като самият той се готвел за кмет на Варна; как
в Добрич тайно бил обсъждан протест, изготвен във Варна. Всички тези фрагменти
от поведението на опозицията, разкриват картината на съгласувани и планирани
действия между консерватори и цанковисти. Може да се каже, че от началото
на януари 1885 година във Варна вече има "съединена опозиция". Най-пълнокръвно
тя просъществува до края на месец март. През периода януари - март 1885
година Съединената опозиция има две големи изяви във Варна - антиправителствен
митинг на 13 януари и борба за спечелване на общинските избори на 18 март.
Организацията на антиправителствения митинг започва
от 2 януари. Според дописките в "Търновска конституция" подготовката на
митинга е продължила десет дена. Основният проблем, който решават през
това време не е от организационно-техническо естество, а въпросът за взаимните
компромиси. Цанковистите Михаил Колони, Петър Мишайков, Георги Попов, Петър
Марков поставят условието на митинга "да не се говори нищо за градското
общинско управление". По тази тема като оратори са се готвели Петър А.
Попов и Павел Калянджиев. Постигнато е споразумение едва вечерта на 12
януари.
Според варненския дописник на "Търновска конституция"
инициативата за митинга е на окръжния управител Петър Станчев, макар че
той, както и неговите съмишленици, отричат това. Най-дейните организатори
на митинга са Перикли Хавезов, който "по цял ден тичал с файтона си насам
- нататък" и Янко Славчев, който пък "злобно се подсмивал" на каравелистите.
Заседанията на опозицията се провеждат многократно в домовете на Перикли
Хавезов и Михаил Колони. Участниците в тях са около 15 - 20 човека, но
най-активните са Перикли Хавезов, Стефан Кабакчиев, адвокатът д-р Ц. Тотев,
Янко Славчев, Петър Мишайков, митрополит Симеон, Янаки Жеков, Апостол Савов
и др.
Явно Съединената опозиция във Варна възлага големи
надежди на предстоящия митинг. Хвърлят много сили в подготовката му и обмислят
всеки детайл. Предварително отпечатват обявления и разгръщат голяма дейност
за спечелване на симпатизанти. Към най-влиятелното съсловие във варненското
общество, търговците, е изпратена покана за участие. Опитват се да ги спечелят
на своя страна като използват недоволството им от нововъведения патентен
данък, а селяните плашели, че каравелистите замислят детронирането на княза.
Друг агитационен акцент срещу "радикалската управия" опозицията поставя
върху овластяването на полицията за седемдневни арести без присъда. С циркуляр
N 5538 се "позволява на окръжни управители, градоначалници, пристави и
на изпълняващите длъжността им старши и редовни жандарми да задържат подозрителните
в злодеяния личности до седем дни в полицейски надзор".
Общото внушение, което цели да постигне опозицията
с митинга е масово недоволство от управлението на каравелистите, което
да доведе до разпускането на Народното събрание. Под надслов "Провинцията
се вълнува" вестник "Средец" описва варненския митинг. В най-търговския
град на княжеството бил свикан митинг от 700 души. Речите на ораторите,
които принадлежали на най-интелигентните и просветени кръгове на Варна,
са били най-строга присъда срещу IV Обикновено народно събрание и правителството.
Откакто се установил радикализмът начело с Каравеловото правителство и
парламентарното мнозинство, свободата и правата на българските граждани
са потъпкани. Под резолюцията на митинга са подписани: Перикли Хавезов
- председател, членове - Янаки Жеков, Петър Д. Мишайков, Янко Славчев,
Нико Касабов, Петър Марков, д-р Ц. Тотев, Стефан Кабакчиев и секретар -
Апостол Савов. С отделна телеграма председателят на митинга Перикли Хавезов
се оплаква, че около 20 ученици от Варненската държавна гимназия, подстрекавани
от учителите си, попречили на гражданите свободно да протестират.
Същият ден и вестник "Търновска конституция"
отпечатва гледната точка на либералите към състоялия се във Варна митинг.
Дописките са от Дамян Перелингов, Ст. Иванов, К. К. Божков, Д. Мутафов
и народния представител Георги Драганов, а са адресирани до председателят
на Либералното бюро Никола Сукнаров и до депутата Кръстьо Мирски. Според
тях мнозинството от участниците в митинга поддържали правителството и "консерваторите
обругани и презрени се измъкнали", а хората пеели и скандирали "Долу консерваторите!
Да живее княза! Да живее болшинството!"
Митингът започва в 10 часа в новопостроеното
училище "Св. Климент". Либералите квалифицират противниците си като "стари
и нови консерватори", които били поддържани от "абаджии и разсилни". Най-активните
личности от страна на опозицята по време на митинга са Перикли Хавезов,
Янаки Жеков, Янко Славчев, Нико Касабов, Стефан Кабакчиев, Апостол Савов,
адвоката д-р Ц. Тотев, Христо Трифонов, К. Зафиров, Т. Стоянов, Петър Мишайков,
Петър Марков, Павел Калянджиев, Георги Попов и др. Варненските либерали
по предварителен план замислят да провалят митинга. С това се заемат секретарят
на прокурора Дамян Перелингов, Ст. Иванов, писарят при окръжния съд Коста
Ранков, съдебният пристав Стаменов, Д. Мутафов, учителите К. К. Божков,
Димитър Станчев, Георги Паунчев, Н. Белчев и Тодор Раев. Те водят със себе
си около 50 гимназисти, повечето от които са прехвърлили ученическата възраст.
Либералите явно доминират сред митингуващите и успяват да провалят речта
още на първия оратор - Стефан Кабакчиев. Петър Мишайков, Христо Тотев,
Нико Касабов влизат в пререкания с гимназистите, обвинявайки ги, че не
са данъкоплатци и домовладелци във Варна, поради което нямат право да се
месят в политиката. В отговор на това либералите запяват "Проклет да е
този българин, който търпи в земята си консерватори със злобни адски души".
Това слага край на митинга. В казино "Съединение" на Петър Янев с нетърпение
очакват развръзката търговците Харалампи Лефтеров, братятаСтати и Димитър
Паница, Михаил Димчев, Никола Провадалиев и др. Либералите с голямо задоволство
констатират, че в митинга не вземат участие уважаваните търговци като Иван
Гинев, Велико Христов, А. Митев, Ив. Динев, Георги Илиев, Д. Червенов,
Тони Петров, Зехиров, Ст. Цанев и Руси Матеев.
След митинга част от консерваторите се събират
в дома на Перикли Хавезов да обсъдят ситуацията, а д-р Ц. Тотев, Стефан
Кабакчиев и Апостол Савов се оплакват на прокурора от гимназистите. На
15 януари консерваторите отпечатват в печатницата на Христо Войников резолюция
от митинга, която разпространяват.
Впоследствие се разгаря ожесточена полемика между
вестниците "Търновска конституция", "Отечество" и "Средец" дали се е състоял
във Варна митинг, в чия полза и т. н. Консерваторите твърдят, че протестиращите
са били между 400 и 700 души, а либералите - 150, от които само "20 души
от превратаджиите". Спорят дали резолюцията е приета от митинга или тя
е изфабрикувана по-късно от консерваторите и пр. Полемиката е интересна
не толкова с подробностите на събитието, а заради образът на политическия
опонент, който искат да внушат варненските дописници.
В опозиционните органи "Отечество" и "Средец"
дописките от Варна рисуват своите противници с епитетите "бездомници" и
"скитници". Професионалният им статус е характеризиран като "банда чиновници
и ученици", "писарушки" и "хлапаци". Опонентите на варненските консерватори
и цанковисти са "немирници", "анархисти", "отчаяни радикали" и "изкуфели
глави". По тази причина тези личности са "презрени", "опозорени" от варненското
общество и "се броят на пръсти". Варненските дописници на "Отечество" и
"Средец" отъждествяват себе си и опозицията в града като цяло с "най-просветените
и интелигентните граждани" и с "първите търговци". Преди всичко те са "домовладелци",
"данъкоплатци", "честни граждани" и "верноподаници на августейшата особа
на негово величество княза". Според тях това е народа, който е "въодушевен
от патриотични чувства да протестира срещу радикализма". Прави впечатление,
че не използват понятието консерватор за самоидентификация или като етикет
за положителна обществена оценка. Възприятията им за социалната реалност
са подчинени на прагматизъм, уважение към обществената иерархия и недоверие
към новото. Един от редовните дописници на консервативния вестник "Отечество"
е Стафен Кабакчиев, а на цанковисткия орган "Средец" - Милан Радивоев.
Образът на политическия враг, изрисуван от варненските
дописки в "Търновска конституция" се отличава с по-голяма конкретност.
Той е най-ясен по повод политическия му статус - "стари и нови консерватори",
"превратаджии", "главатари на опозицията". По социална принадлежност противниците
им са квалифицирани като "чорбаджии", "еснафи", "абаджии", "разсилни" и
"адвокатушки". В психологичен план те са представени като хора злобни,
фарисеи, лицемери, подли, подлизурки, лъжци и изменници, а душите им са
черни или адски. По тази причина те са "обругани", "презрени", "опозорени"
и "омразни" на варненското общество. В количествен план опозицята във Варна
представлява "шепа консерватори". Авторите на този портрет се самоопределят
като "истниски либерали", "народни учители", "членове на истинската Либерална
партия" и бранители на "народните правдини". Най-активните дописници на
вестник "Търновска конституция" са Иван Кавалджиев, Дамян Перелингов, Георги
Паунчев и др.
Прави впечатление, че има някои общи неща между
образите на двата политически портрета - стремежът да се минимизира броят
на опонентите и да се експонират като аутсайдери в живота на града. Внушенията
на дописките по страниците на партийните вестници дават косвена представа
за обществените нагласи и политическото ежедневие във Варна в началото
на 1885 година. Явно то е съпроводено с голямо напрежение и невъздържани
действия, което не могат да възприемат някои общественици. Отвратен от
тези политически нрави Павел Калянджиев на 5 март пише писмо до княз Александър
I, в което го моли да забрани "партиите и печатното слово, защото те само
развращават мирните граждани и младежта в учебните заведения". Предлага
да се "прегледа Конституцията", да се назначи авторитетно правителство,
в което да влязат брат му Иван Иванов, Марин Дринов, Васил Караконовски
и др. Предлага редица мерки, които "да парализират партиите".
Митингът от 13 януари е генералната репитиция
за опозицията във Варна. Истинското сражение с каравелистите е за местната
власт. Консерваторите също имат подобни амбиции, а цанковистите, които
се чувстват отговорни за 4 годишното управление на Михаил Колони, не хранят
големи надежди. За предстоящите общински избори каравелистите във Варна
се подготвят много старателно. Основна фигура е Кръстьо Мирски. Той използва
близостта си със Стерю Анастасиади, за да привлече като свои съюзници в
общинските избори гъркоманите. Постигат споразумение едва два дни преди
изборите. На 15 март 1885 година Кръстьо Мирски, Марко К. Марков, секретар
по иностранната кореспонденция при варненския окръжен управител и Димитър
Провадалиев се срещат с митрополит Калиник и д-р Парусиади. Договарят се
да издигнат по равен брой кандидатури за общинския съвет. Условието на
гъркоманите е официалното признаване на митрополит Калиник, срещу което
варненските каравелисти получават гласовете на гъркоманите. При това положение
опозицията във Варна се ориентира за сътрудничество с мюсюлманите. Всъщност
и на общинските избори през 1884 година консерваторите влизат в съюз с
турците. Единственият шанс на каравелистите в тези избори е да си сътрудничат
с гъркоманите, което не е лесна задача.
С предизборната агитация на каравелистите се
заемат Дамян Перелингов, Д. Мутафов и Никола Провадалиев, който "цяла вечер
поил с вино в кръчмата си гагаузите". По думите на опозицията с обещания
за служби и с черпене каравелистите спечелват каикчиите, слугите, работниците
в магазиите, кюмюрджиите и киречиите, които живели по горите и нямали нищо
общо с града. А чиновниците и учителите трябвало само да бъдат записани
в допълнителните избирателни списъци, за да гласуват за радикалите.
Като основна фигура в изборната кампания на варненските
каравелисти, Кръстьо Мирски пръв се появява на изборното място. Точно в
осем часа окръжният управител Петър Станчев открива процедурата за излъчване
на избирателно бюро измежду присъстващите гласоподаватели. Това предизвиква
стълкновение между двата лагера. Надмощие имат съюзените каравелисти и
гъркомани. В този първи сблъсък особено се отличава бившият лесничей М.
Карамфилович, македонецът Георги Паунчев и много негови земляци, учителите
П. В. Давидов, Ст. Желтов и др., придружени от своите гимназисти. Чрез
окръжния управител опозицията и мюсюлманите компенсират слабата обществена
подкрепа. В резултат на това от пет членното избирателно бюро само Кръстьо
Мирски и Костаки Мистакидис са представители на каравелистите. За сметка
на това, в противоборство с Петър Мишайков, Кръстьо Мирски е наложен за
председател на бюрото. Изборите завършват спокойно в 16 часа, но броят
на гласоподавателите се оказва недостатъчен, за да бъде законен вотът.
Гласуването се повтаря на следния ден. И на 18 март изборите започват с
бой за състава на избирателното бюро и най-вече кой да е негов председател
- Кръстьо Мирски или Петър Мишайков. Наранени са Х. Савов и Георги Попов
Този път каравелистите надделяват убедително. Бюрото е в състав: Кръстьо
Мирски, Петър Янев, Христо Нойков, Наум Георгиев и Петър Мишайков. От предното
бюро отпадат Демирджиев, Латиф Ефенди и Костаки Мистакидис. Опозицията
във Варна обяснява своето поражение преди всичко с беззаконието на радикалите.
Обвиняват ги, че допускат до изборите лица без "граждански права", защото
отскоро живеят във Варна. Такива са македонците Наум Георгиев, учителя
Георги Паунчев и др. "Ний сами видяхме при изборите някой си Иваница Данчев,
дошъл преди два месеца, пише варненският дописник на "Отечество", да гласоподава
и да бие немилостиво мирните граждани." Този "някой си" Иваница Данчев
(1850-1912) е един от най-активните организатори и участници в Ботевата
чета. Роден е в Свищов. От 1869 година е емигрант във Влашко и се отдава
на революционна дейност. Иваница Данчев развива огромна дейност по набавянето
на оръжие, боеприпаси и облекло за Ботевата чета. След поражението на четата
той заедно с Кирил Ботев се отправят към Лом, където са заловени. Смъртната
му присъда е заменена с доживотен затвор и в продължение на две години
е окован в крепостта Сен Жан д'Арк. След Освобождението до края на живота
си той живее във Варна. Иваница Данчев съвсем не е "някой си", а българин,
който действително пролива кръвта си за освобождението и неговата съпричастност
към каравелистите не е случайна.
Варненските каравелисти влагат много енергия
за овладяване на общината и точно когато се стига до формалното поемане
на управлението, възниква ново препятствие. Преди още да бъдат утвърдени
резултатите от общинските избори се задава правителствена криза. В основата
й е Никола Сукнаров. Той е назначен за министър на вътрешните работи след
оставката на Петко Р. Славейков от 31 януари 1885 година. Никола Сукнаров
се ползва с голям авторитет като борец срещу режима на пълномощията, но
същевременно проявява склонност за разбирателство с опозицията. Нещо повече
- на 4 март той се присъединява към съглашението от 4 февруари между цанковисти
и консерватори за сливането им в една партийна формация. Във връзка с това
сливане още на 11 февруари Централното либерално бюро изпраща специално
окръжно по места да се предприемат контрамерки. Оказва се обаче, че Никола
Сукнаров е троянски кон в правителството. Той излиза в опозиционните вестници
с остра критика на правителствената политика и лично на министър-председателя.
В отговор на това, точно когато се провеждат общинските избори, на 18 март,
Петко Каравелов връчва доклад на княз Александър I за уволнението на Никола
Сукнаров. Мнението на княза е да се изчака свикването на предстоящата сесия
на Народното събрание. Министър-председателят не е съгласен с това и на
20 март подава оставката на целия кабинет. Естествено князът не я приема
и уволнява само Никола Сукнаров на 21 март.
Във Варна със затаен дъх очакват изхода на правителствената
криза, от който зависи съдбата на проведените избори на 18 март. В града
пристига при годеницита си министърът на правосъдието д-р Васил Радославов
с новини от столицата. На 21 март Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов, Иван
Кавалджиев, Георги Живков и Симо Грозев изпращат до Централното либерално
бюро поздравителна телеграма за уволнението на Никола Сукнаров.
Следват два месеца на изнервящо чакане. Централната
власт бави утвърждаването на варненските избори. На 14 май Димитър Провадалиев,
шурей на министър В. Радославов, му пише: "Моля, телеграфирайте ми кога
ще се потвърдят нашите градски избори, защото вече отчаяни са нашите!"
Не само роднинската връзка е причина да се иска
подобна информация направо от правителството. Другото основание е, че най-висшият
чиновник на държавната администрация в града - окръжният управител - е
заинтересован от протакането. Вероятната причина за това забавяне са машинациите
на окръжния управител Петър Станчев, който съгласува своите намерения и
действия с лидерите на опозицията. В същото писмо Димитър Провадалиев съобщава
за посещението на Никола Сукнаров във Варна. Той предприема проучвателно-агитационна
обиколка, която предварително обсъжда с Константин Стоилов и Драган Цанков.
Според на Драган Цанков Никола Сукнаров би привлякал повече съмишленици
ако проповядва, че ще състави правителство само от цанковисти. С това не
се съгласява К. Стоилов, който му препоръчва чрез министерски портфейли
да спечели Георги Живков, Кръстьо Мирски, Харалан Ангелов. Във Варна Никола
Сукнаров не успява да се срещне с тях, но затова пък, по думите на Димитър
Провадалиев, Петър Станчев му засвидетелствал изключително внимание, а
Михайлов, Перикли Хавезов и Петър Мишайков непрекъснато го съпровождали.
В село Галата "имали угощение консерваторите на Станчев и Сукнаров". Най-вероятно
окръжният управител използва служебното си положение, за да се протака
признаването на изборите от 18 март и евентуално да се повторят, както
това става в други градове.
На 18 май все пак окръжното управление утвърждава
членовете на общинския съвет. Той е в състав от 6 каравелисти: Кръстьо
Мирски, Харалан Ангелов, Георги Илиев, Михаил Димчев, Иван Кавалджиев,
Никола Провадалиев; от 3 гъркомани: Васил Велизариев, Костаки Мистакидис
и Карамфил Трано; и останалите трима представляват опозицята - цанковистът
Петър Мишайков, консерваторът Спас Д. Спасов и Ахмед Афи Ефенди. Каравелистите,
съюзени с гъркоманите, имат решаващо мнозинство в общинския съвет. Двама
от тях са роднини на министър В. Радославов - Михаил Димчев му е кумец,
а Никола Провадалиев - тъст. При такъв състав избирането на кмет и неговите
помощници не би следвало да създава проблеми. Още на 18 май за кмет е избран
Харалан Ангелов, а за помощници - Михаил Димчев и Иван Кавалджиев. Михаил
Димчев категорично отказва поста и веднага си подава оставката. Оказва
се, че е проблем да се намери подходяща фигура за помощник кмет. Административният
пост не е предпочитан от търговците, а Кръстьо Мирски не може да поеме
такъв, защото едновременно е депутат в Народното събрание и председател
на Варненския окръжен съвет. Налага се на 19 май министър В. Радославов
с телеграма да моли кумеца си да приеме поста помощник кмет. Михаил Димчев
му отговаря, че на 20 май официално си е подал оставката:
"Известно е, че нашите търговски дела не ме оставят
нито една минута спокоен... От днес до свършека на август, никак не мога
да оставям кантората си и освен това случва ми се да отсъствам и до някое
място. Наистина аз донякъде предвиждам, че моята оставка може би отчасти
да е във вреда, тъй да кажа, на нашата партия. Но и приемането на тази
длъжност убива доста интересите ми, но както и да е аз само във ваша чест
жертвам всичко и приемам тази длъжност до завръщането на кмета от София."
"Аз мога да приема помощник кмет, но ако е възможно,
когато имам време, само тогава да ходя в управлението и да имам свобода
да мога да отсъствам донякъде по работата си. Ако ли не, то ще ви моля,
назначете ме само за почетен [съветник], за да не откажа на избирателите
си."
Предният ден обаче, 20 май 1885 година, е подписан
указ N 79, с който се назначават за кмет на Варна Харалан Ангелов и помощници
Михаил Димчев и Иван Кавалджиев. Точно след 4 годишно кметуване Михаил
Колони предава длъжността на Харалан Василев Ангелов (10.II.1845-25.VII.1904).
Той е роден в Шумен. Произхожда от стар преславски род, преселен в Шумен.
Баща му Ангел Василев, овладява терзийския занаят в Букурещ, след което
отваря дюкян в Шумен. Харалан Ангелов учи в класното училище в Шумен при
Добри Войников до 1864 година и участва в неговия оркестър (1859). Писар
е в манифактурно дружество в Каспичан до 1867 година, занимава се с търговия
на жито (1868). Известно време е писар в търговската кантора на брат си
Никола във Варна. Учителства в Жеравна (1870-1873), където основава читалище
"Единство" (1870), във Варна (1874) и Шумен (1875-1876). Ръководител е
на театъра в Шумен (1878). След Освобождението Харалан Ангелов е депутат
в Учредителното събрание. Окръжен управител е в Разград (1880-1881), а
от началото на 1882 година е секретар на Варненската община. Умира в Шумен
от туберколоза.
Харалан Ангелов е постоянен сътрудник на списание
"Читалище" (1870-1871, 1874-1875), временен дописник на списание "Училище"
(1871), вестник "Право" (1873) и списание "Градинка". Отпечатва осем стихосбирки
в духа на даскалската поезия. Пригажда и мелодии, заимствани от английски
нотни сборници към текстовете.
След спечелването на местните избори във Варна
каравелистите насочват усилията си към прочистване от опозиционните чиновници
на държавната администрацията в града. По партийна принадлежност те са
цанковисти, така че през пролетта и лятото на 1885 година каравелистите
във Варна открито воюват с доскорошните си съпартийци. Основни фигури в
тази дейност са Кръстьо Мирски, Георги Живков, Никола Провадалиев. Атаката
срещу цанковистите, които са държавни чиновници във Варна започва с обширна
статия в "Търновска конституция" на 23 май:
"Действията на някои тукашни чиновници, започва
статията, които са от хората на опозицията, възбуждат негодование у всеки
искрен българин и всички тука се чудят, как може да ги търпи още на служба
настоящето народно министерство, когато те явно действуват не само във
вреда и противност на правителството, но и на целия народ, като турят всякога
по-високо интересите на своята партия и своята злоба, от интересите на
отечеството."
По-нататък в статията са изброени поименно лицата,
които са нелоялни към каравелистите и са дадени примери за това. Особено
силни са внушенията срещу окръжния управител Петър Станчев, който "ставал
от ден на ден по-нетърпим и ненавистен на варненските жители". Като най-опасни
дейци на опозицията са посочени Михаил Колони, Стефан Кабакчиев, Милан
Радивоев, Иван Мънзов, Антон Карабатак. Накрая авторът се обръща към правителството
с въпрос какво чака, ами не уволни опозиционните чиновници.
Естествено не закъсняват и уволненията. Всъщност
статията подготвя общественото мнение за тях. През следващата седмица Петър
Станчев е заменен с Павел Николов Дагаров. Роден е в Калофер. Брат е на
Константин и Лазар Дагарови. Учи в родния си град и в българското училище
в Цариград. През 1863 година постъпва в подготвително военно училище в
Цариград и през същата година заминава за Париж като турски стипендиант.
Там следва архитектура. По време на Френско-Пруската война (1870) стипендията
му е прекратена и Павел Дагаров се завръща в България. Учител е в Стара
Загора (1875-1876). По време на Руско-Турската освободителна война е преводач
в щаба на генерал М. Д. Скобелев. След Освобождението е помощник префект
в Бургас; префект в Стара Загора (1882). През 1884 година е директор на
земеделието, търговията и общите сгради в Пловдив, откъдето идва във Варна,
за да поеме поста окръжен управител. Варненските каравелисти го посрещат
радушно. На 16 юни, неделя, в дома на Никола Провадалиев Георги Живков,
Н. Белчев и Кръстьо Мирски представят на Павел Дагаров своите по-видни
съмишленици във Варна.
Освободени са от длъжност окръжният училищен
инспектор Милан Радивоев, управителят на митницата Иван Мънзов, прокурорът
Георги Велчев е сменен с Недев, директорът на Варненската мъжка гимназия
Георги Смилов е сменен с Михаил Белчев и др. С кадровите въпроси основно
се занимава Кръстьо Мирски. В едно свое писмо до министъра на правосъдието
В. Радославов той прави анализ на кадровата политика:
"За назначението на Перелингов за следовател
в Провадия сполучих с него. Поздравявам Ви: г-н Перелингов е способен и
с доста опитност. За Мънзовото изваждане мисля, писах Ви, че стана много
добре. Особено като се замести със съотвестващото лице, както и П. Станчев
и г-н Дагаров. Дано и г-н Бабаджов се замести с някой свестен. Не можете
да си представите колко много се повдигна кредитът на партията ни с разумни
и съвестни чиновници." По-нататък в писмото си Кръстьо Мирски анализира
дейността на Варненската община. Амбицията на каравелистите е да променят
"старий ред" и хората да почувстват, че има промяна. Изразява недоволство
от двамата помощник кмета и най-вече от Михаил Димчев, който много често
отсъствал. Кръстьо Мирски изразява съжаление, че не са приели оставката
му. Кметът Харалан Ангелов не можел да разчита на помощниците си.
При създадените обстоятелства начело на опозицията
застават Петър Станчев, Милан Радивоев и Стефан Кабакчиев. Най-приближените
хора на Петър Станчев са Венедикт Попов и адвокатът Апостол Савов. През
лято на 1885 година Венедикт Попов е коректор и агент на "Бургаски вестник",
който се печата във варненската печатница "Луи Нитче". По думите на Георги
Живков по това време тримата са неразделни другари. Формално Петър Станчев
не е уволнен, а - преместен на друга служба в Рахово, която той отказва
и остава във Варна. Неговите съмишленици се опитват чрез масова подписка
да го възстановят на старата длъжност. Истинската цел на тази подписка
е предизборна пропаганда. На 21 юли са насрочени общински избори в Ново
село, Провадийско, където Петър Станчев се кандидатира за кмет. Кръстьо
Мирски се заема с противодействието на подписката, а с изборите в Ново
село - тъстът на д-р В. Радославов - Никола Провадалиев. И двете задачи
са изпълнени с успех. Опозицията във Варна храни големи надежди за изборите
в Ново село. По думите на самия Никола Провадалиев работата била опасна
и ако не са били правителствените чиновници, очаквало ги провал. "Минаха
онези времена, споделя той, гдето агитациите ставаха по влияние. Сега от
ден на ден агитациите ще стават с големи трудности и силни разноски. Нашата
партия, като е на власт, нищо не работи. Аз щом се върна във Варна, ще
гледам да обърна вниманието на нашите хора." Основните изводи са във връзка
с нови уволнения или назначения в Провадия и Ново село. За самите избори
Никола Провадалиев отива с учителя от Варненската гимназия Стефан Желтов.
Благодарение на "неговите ораторства между общинските писари и кметове
сполучват да вземат всичките бюлетини на Станчев". "Опозицията беше много
силна, разказва Никола Провадалиев. Говориха между избирателите, че Станчев
е способен и го бива хиляди път повече от нашия кандидат. Имаха даже подкупени
македонци да ни бият..., но ние взехме мерки и знаехме всички техни планове
и затова ходихме и се върнахме нощно време от Ново село."
През лятото на 1885 година каравелистите разчистват
сметките си с цанковистите във Варна и след уволненията в техни ръце е
цялата администрация.
|