Г Л А В А   П Ъ Р В А
ВАРНЕНСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
>>>>>>>                                                                                                                    <<<<<<<<
На 2 август 1879 година такава молба е връчена на Варненския губернатор от името на "повече от хилядо семейства" населяващи "долните чисто български, почти всеко с църква и изключително с гръцки свещеници и с училища (но за жалост все за гръцко учение) села: Коджабунар (200 къщи), Гюбел (180 къщи), Мандър (80 къщи), Тебелери (70 къщи), Еникьой (45 къщи), Х. Паункьой (40 къщи), Баиремич (35 къщи), Сюют (25 къщи), Аладжабаир (20 къщи), Мехмед бей-чифлик (12 къщи), Смаул (10 къщи), Кубат (89 къщи), гдето се занимаваме със земледелие и скотовъдство."
В прошението подробно са разказани причините, поради които техните родители са потърсили спасение в Мала Азия, продължаващите безчинства на турската власт и черкезите и пр. Молбата им е "да се разпореди правителството, за да се изпрати един параход в гр. Бандарма, който да ни пренесе от това пристанище в гр. Варна." В този смисъл Варненското пристанище е вратата за малоазийските българи към свободното отечество. В повечето случаи се налага техни представители да пребивават в града дълъг период от време, за да установят контакт с властите или получат отговор на молбите. Един от многото такива случаи е прошението на "Слави Проданов, Димитър Иванов, Митьо Павлов, жители от с. Гюбел, Мейличска околия, Брусенско окръжие, в Мала Азия (Турция), временно живущи в град Варна, 4 участък, на хотел Юшенлийски" от 24 септември 1883 г.
"Господарю! Ние, долуподписаните, сме нарочно пратени от всичкото българско население в Мала Азия и от страна на всичките най-покорно молим Ваше Височество, да блъговолите по принадлежност на турското правителство, за да ни оставят свободни за изселението ни от там за в Княжество България, защото имаме голяма нужда и не можем вече да търпим турските към нас отнасяния, които ни бият, крадат ни децата за откуп и пр. и пр. Уверени сме, че просбата ни не ще остане без удовлетворение..."
Една голяма част от малоазийските и най-вече от тракийските българи успяват с руски военни кораби да се доберат до Варна. Френският вицеконсул Е. Боасе, който стриктно докладва за изтеглянето на руските войски, не пропуска да съобщи за придружаващите ги бежанци от Одринска Тракия. Например на 4/16 юни 1879 г съобщава в донесението си: "Вчера, неделя, 2 руски военни кораба "Владимир" и "Весла" и един параход на руската компания "Александър" прекараха от Бургас до Варна един генерал, 120 офицери от 12, 16 и 37 дивизия, голям брой чиновници, стотина емигранти българи и гърци от Къркклисе (Лозенград)..." В друго свое донесение от 30 юни/12 юли Е. Боасе съобщава, че руският военен кораб "Владимир" и търговският "Александър" превозват от Бургас до Варна офицери, войници, 12 000 патрона и "20 емигранти от Къркклисе (Лозенград)..."
Л. Милетич пише в "Старото българско население в Североизточна България", че в "Новата махала", къде Татаркапия, са заселени около 60 къщи българи от Лозенградско". Аналогични са свидетелствата и на К. Иречек. В своите "Пътувания по България" отбелязва, че с изтеглянето на руските войски от Източна Тракия във Варненско се заселват множество преселници от Одринско и Кръкклисийско (Лозенградско). Те се настаняват в пусти черкезки и турски села. На второ място след тях К. Иречек посочва преселниците от Мала Азия и Северна Добруджа. "През лятото на 1884 година такива малоазийски българи заменили с турците от Варненско село след село и като предали своите селища на преселените турци, дошли да се поселят на придобитото землище в отечеството си..."
За период от 30 години (1879 - 1911) градът удвоява населението и размерите си. От 21 000 жители по време на Освобождението Варна нараства на 41 000 жители през 1911 година. Етапите на това  нарастване могат да се проследят от таблицата:
Година 
Жители 
Сгради 
1879  
 21 000 
 
1881 
 24 555
3 740 
1888 
 25 256 
 
1893 
 28 174
4 640 
1901
 34 922 
6 351
1906 
 37 417  
 
1911 
41 560 
7 325 

А. Иширков в специално за Варна изследване през 1904 г. анализира средногодишния прираст за периода 1881 - 1901 г. Посочва, че средногодишният прираст е 2,13%, който обаче не е равномерен. За времето между двете първи преброявания (1881-1888) средногодишният прираст е само 0,41%, което се дължи на мюсюлманското изселване.
Подробни сведения за турската емиграция през Варна след Освобождението дават френските вицеконсули. Мюсюлманските изселници напускат Варна най-вече с австрийски кораби. Особено интензивен е този процес през 1879-1880 г. На 8/20 май 1879 г. Е. Боасе пише в донесението си, че от Константинопол в продължение на няколко месеца пристигат във Варна около 5 000 уволнени редифи (запасни войници). "Те се връщат във Варна, пише френският вицеконсул, за да вземат семействата си и да ги отведат в Турция". През 1879 година ежедневно няколко австрийски кораба циркулират между Цариград и Варна, обслужвайки само турски емигранти. Изселването на мюсюлманите придобива мащаби, предизвикващи опасения сред варненските търговци на дребно, че ще спадне оборотът им през 1881 година поради загуба на кленти.
На 17/29 октомври Е. Боасе докладва, че "емиграцията се увеличи от известно време в значителни размери". "Мюсюлманските жители успяха да продадат реколтата и имуществото си и да емигрират." В същото донесение е дадена статистика на мюсюлманите, напуснали Варна с австрийски кораби за времето от 20 август/1 септември до 17/29 октомври 1879 година:

Дата - стар/нов стил
Брой 
22 август/3 септември 
110
29 август/10 септември  
38 
1/13 септември  
177 
5/17 септември 
 76 
11/23 септември 
141 
12/24 септември 
92 
15/27 септември 
78 
19 септември/ 1 октомври 
190 
22 септември/4 октомври  
114 
26 септември/8 октомври  
271 
29 септември/11 октомври 
114 
3/15 октомври 
267 
6/18 октомври 
375 
10/22 октомври 
262 
17/29 октомври  
300 
общо  
 2 605 
Това са данни само за емигриралите мюсюлмани посредством австрийските кораби. Има случаи, в които са използвани руски и френски кораби за същата цел. На 31 септември/12 октомври 1880 година френският вицеконсул Анри Мотте дава обобщена информация за мюсюлманските изселвания за периода юни 1879 - септември 1880 година:
1879 година   1880 година 
януари 930
юни-1 113  февруари- 906
юли- 397  март-   954 
август-481 април- 886 
август- 481  април- 886 
септември- 2 600  май- 1 030 
октомври-2 246  юни-1 046 
ноември-2 226  юли- 943 
декември- 549  август-730 
всичко - 18 033 

За времето между двете първи преброявания на населението (1881 -1888) средногодишно 2,3% от турското население напуска града, докато числото на заселниците с малко превишава този процент. Между следващите две преброявания (1888-1893) средногодишният прираст е 2,60%, което вече се дължи на по-слабото изселване и значителното прииждане на хора вън от Варна. За периода 1893-1901 година средногодишният прираст е 2,99%, заслуга за което има, освен икономически фактори, и масовото преселване на арменци от Мала Азия и Цариград след кланетата през 1894-1896 година.
Посоките на миграционните процеси са изселване на турци и татари до края на XIX век и на гърци в началото на ХХ век. Прииждат българи, арменци и евреи. Това твърдение се потвърждава от посочената статистика. Имайки предвид незначителния брой на българите във Варна преди Освобождението, тяхното нарастване е впечатляващо.
Трудно е да се посочи точното число на българите по време на Освобождението. За първите градски избори през ноември 1878 година, съгласно "Временните правила за избори на градски и окръжни съвети" е извършено преброяване на дворовете. Според параграф 25 на 50 двора трябва да се избира един гласен. На 14 ноември 1878 година гърците оспорват правото на българите да имат 12 гласни, защото във Варна нямало 500 български къщи. Според А. Иширков Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи. Твърде незначителна част представляват тези 3 - 4 000 българи сред 21 000 население. На 1 януари 1881 година българите са 6 714 (4 478 мъже и 2 236 жени). От тези 4 478 мъже 2 057 са войници и следователно до 1 януари 1881 година във Варна се преселват около хиляда българи. Като количество не са особено много, но мнозинството от тях са с много добро образование или с много големи амбиции. Такива са Кръстьо Мирски, Михаил Колони, Георги Живков, д-р А. Пюскюлиев, поборници като Върбан Папанчев, Иван Кавалджиев, Петър Мишайков, капитан Петко Войвода, бесарабци като Михаил Паничерски, Павел Калянджиев, Алексанъдр Дякович и др.
И възрастовата структура показва Варна като град с интензивни миграционни процеси. Средно около 30% от населението е на възраст между 15 и 30 години. Статистиката показва, че числото на родените извън страната е много голямо, което се обяснява с прииждането на много хора като сезонни или други работници за по-продължително време. Голям е делът на чуждите поданици, нещо характерно за един морски търговски център. Сравнявайки броя на чуждите поданици в Русе, Варна, Шумен и София на базата от преброяването на 1 януари 1881 година, М. Сарафов посочва, че те са най-много във Варна - 10%. И по-надолу авторът отправя предупреждение: "Всеки усеща какво можем да очакваме от морското си пристанище, напълнено с чужденци, които на всяка минута се ловят за капитулациите!" Действително претенциите на резидиращите във Варна западни вицеконсули за прилагане на Капитулациите създават големи проблеми на местната администрация.

>>>>>>>                                                                                                                     <<<<<<<<